Хашек в Приключенията на Швейк“, има един герой-капрал, който обича

...
Хашек в Приключенията на Швейк“, има един герой-капрал, който обича
Коментари Харесай

Проф. Андрей Фурсов: Най-голямото разделение в човешката история

Хашек в „ Приключенията на Швейк “, има един герой-капрал, който обича да споделя: „ Помнете, скотове, че сте хора! “ Но факт е, че е неефикасно да се приканват доста хора и в Русия, и на Запад, с цел да си спомнят, че са хора. Защото им е комфортно в консуматорското тресавище. Веднъж в Минск ми зададоха въпрос, когато говорех за нашите връзки. Казаха ми: „ Ами виж. Ще дойдат вашите олигарси, за какво са по-добри от западните олигарси? Можем да бъдем „ под тях “, можем да бъдем „ под вас “, няма разлика. “

Тогава отговорих, че го споделям не тъй като съм от Русия, а тъй като виждам от избран ъгъл. Руските олигарси не са по-добри от западните олигарси, те са хора, за които главното е облагата и ползите. Но със западните олигарси, споделих, при вас ще дойдат неща, с които доста скоро ще престанете да бъдете себе си: ще загубите пола си посредством насърчаването на нови полезности, ще загубите фамилията си посредством младежкото правораздаване, в последна сметка ще загубите себе си, в случай че не в това потомство - значи в идващото.

И в този момент, на настоящия стадий, идва разбирането, че запазването на индивида е доста по-важно от това, което нормално се разисква при избора на държавна политика.

Борбата за обичайни полезности не е въпрос на морал. Тъй като обществото, което " Швабоидите " възнамеряват, е, че те отчуждават от индивида не земя, не капитал, не благосъстоятелност. При тях човек се отчуждава от себе си... Отчуждават неговата духовна и обществена сфера. Следователно, казано на марксистки език, с цел да опростим обстановката, актуалната битка за обичайни полезности е началото на нова форма на класова битка в общество, където обектът на заграбване не е овеществения труд и работната мощ, а самия човек като човешко създание.

Всъщност, когато Шваб приказва за чипиране и така нататък, той желае да трансформира човек в нещо нечовешко. И неслучайно и Шваб, и Харари споделят, че ерата на хората е свършила. Това доста ми припомня... Много обичам този образец. Във Властелинът на пръстените грозният орк Готмог крещи: „ Това е! Ерата на хората свърши и ерата на орките стартира. " Тези хора желаят да вършат орки. И по тази причина в този момент борбата не е по линията капиталист-работник, а по линията човешко - безчовечно.

" Съвсем ясно е, че душата като такава последователно изчезва и индивидът се разтваря в обществото, ние умираме като човеци и възкръсваме като членове на обществото, т.е. нещо предизвикано. Нашият живот, нашата сила към този момент не е нашият вътрешен огън, в този момент е огън, който получаваме от обществото - от зрелищата, от киното, от дамите, от другите хора.Не познавам по-вампирско време от последния век и половина, изключително след Втората международна война.Всички са изумени при невероятната детонация на креативна сила от първата половина на двадесети век - и цялостен крах след, да речем, 1950 година - т.е., безусловно нищо! В този смисъл човек може да подлага на критика модерността и, несъмнено, би желал да живее в друго време. Но факт е, че такава носталгия в никакъв случай не е продуктивна. Гумильов вярно е споделил: „ По-добре празно нищо, в сравнение с златно през вчерашния ден “

Това е един в действителност мъжки метод на гледане на нещата. Ние се оказахме тук и в този момент охкането и тюхкането като остарели баби на пазара, че при царя свинското струваше една копейка, а в този момент кой знае какъв брой, е неприлично за индивида. „ Празното нищо “ дава огромни шансове на мъжкия принцип, той може мощно да се прояви, без да разчита на нищо. “ Евгений Головин.

Има логиката на системите, само че има и логиката на субекта и доста зависи от моралния избор на човек - постоянно макар систематичните условия. „ Зрелите “ Стругацки, които не одобрявам, имат прелестен епизод в „ Охлюв по ската “, въодушевен от „ Земята на водниците “ на Акутагава. Главният воин на описа „ Кандид ” разсъждава върху обстановката, в която се намират хората от даден край: „ Обречените, нещастните обречени, те не знаят, че са обречени, че мощните на техния свят към този момент са ги набелязали. облаци от следени вируси, колони от роботи, стените на гората, това всичко е за тах, тъй като те към този момент са предопределени, а най-лошото е, че историческата истина… не е на тяхна страна, те са реликти, наказани на гибел от обективните закони и да им помагаш значи да вървиш против напредъка, да забавяш напредъка на някакъв дребен сектор от фронта.

Кандид обаче не харесва този прогрес. Това не е моят напредък, споделя той; върху мен, като в камък, ще се спъне този напредък. Тази фраза, отразяваща субективизацията на систематичния (т.е. нечовешкия) напредък, съставлява опит за надхвърляне на „ системно-историческата истина “. Образците не са положителни или неприятни, твърди Кандид, те са отвън морала, само че аз не съм отвън морала. С тези мисли той, стискайки скалпел в ръката си, потегля към покрайнините на Гората - с цел да спъва неизбежния и античовешки напредък. Морал: истината на системата и истината на субекта са разнообразни неща, постоянно има честен избор, само че историята е конфликт на воли.

„ Срещнах занимателна рецензия към фамилните полезности от почитателите на „ прогресивните “ придвижвания, че хората се стремят към брак, тъй като са възпитани по избран метод, с психически настройки и отбрани, които са систематични по своята същина и целят " гнездене ". Като цяло те не са свободни в избора си. Но какво оферират последователите на новомодните учения - същата липса на независимост, единствено че съвременна, модерна и с добра реклама... В единия случай получаваме отбрана, която е показвала своята успеваемост от епохи, в другия, атомизирано битие със себеподобни, т.е. мимолетно, неразбираемо и като цяло потребителско. Щастието в партньорството е продължение на сполучливото кариерно израстване в обществото, т.е. границата сред персонално и обществено се изтрива. Човекът се трансформира в мравка, която случайно се сблъсква със същите мравки, изпълняващи командите на обществото. И в случай че отрицателните фамилни сюжети могат да бъдат поправени посредством волеви и интелектуални старания, то в тази ситуация на партньорство нищо не зависи от индивида, всичко зависи от неговото място в обществото. "

swamp-lynx.livejournal.com

" Изначално, несъмнено, институцията на фамилията допуска доста от всевъзможни взаимоотношения, за това – в " Елементарни структури на родството " от Леви-Строс. Днес, най-малко в западните страни, съвсем нищо не е останало от тази институция, страната се опита да отнеме функционалностите й, само че нищо не излезе и от това, вследствие на това поражда общество от сираци, израснали в сиропиталище, това ще бъде главният знак за стратификация.Тоест прословутото " общество на индивидите ", с което обществените анализатори от дълго време ни плашат, наподобява се появява едвам в този момент.Психотерапията, консултирането, коучингът допускат същинско " общество от човеци ", в което нито обичайните институции (семейството), нито страната могат да се оправят със социализацията. “ Андрей Игнатиев

Превод: Европейски Съюз



Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: 

и за канала ни в Телеграм: 

Влизайте непосредствено в сайта   . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР