Хърватия разкри как ще приеме еврото
Хърватия прави нова огромна крачка към приемането на еврото. От 1 август 2022 година цените в магазините в страната ще бъдат в две валути – в куни и в евро. Това ще продължи най-малко година, с цел да могат жителите да свикнат с новата валута. Oт 1 януари 2023 година Хърватия би трябвало публично да влезе в еврозоната.
Окончателният график за приемане на еврото оповестиха финансовият министър Здравко Марич и шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, представени от вестник Jutarni list.
Адриатическата страна, която е член на Европейския съюз от 1 юли 2013 година,, считан за така наречен чакалня на еврозоната. Загреб обаче ще изпревари София с цяла година в приемането на новата валута. Българските управляващи са заложили 1 януари 2024 година като публична дата за влизане във валутния съюз.
хърватите ще могат да заплащат в куни и евро още две седмици, а по-късно единствено в евро.
Активна подготовка
Главната логистична активност е изтеглянето на парите в брой и изсичането на монети. За една година би трябвало да бъдат изтеглени от обращение съвсем 1,1 милиарда монети (куни и липа), както и 500 милиона банкноти (куни). " Ще би трябвало да вземем назаем банкноти евро и да осигурим от 1 януари 2023 година те да бъдат в ръцете на жителите ", уточни Вуйчич.
По думите му всички икономически субекти в страната към този момент се настройват към смяната. Подготовката във компаниите към този момент тече, а в случай че на 1 януари влезем в еврозоната, то още от лятото ще би трябвало да означаваме двойни цени, изясни централният банкер на годишен брифинг за публицисти.
Подготовката за въвеждането на еврото е обвързвана с преразглеждане и смяна в 118 закона и наредби, като най-важният от тях е Законът за еврото, който сега се приготвя и ще бъде показан през януари. Ключовият закон евентуално ще бъде признат през април, откакто е минало и публичното разискване, уточни финансовият министър Марич.
Хърватия би трябвало да получи зелена светлина от еврозоната до юни 2022 година, с цел да може да се причисли от началото на 2023 година
Банковата система на страната е извънредно постоянна, ликвидна и добре капитализирана и дава отговор на равнището на банковите системи в еврозоната, увери Вуйчич. " С този режим ще влезем в еврозоната уповавам се до една година ", уточни той.
За разлика от други страни в Източна Европа, приемането на общата валута е известно в Хърватия: над 60% от хората го поддържат, съгласно изследване на публичното мнение, оповестено през юли.
Според хърватските управляващи прекосяването към еврото открива редица стопански благоприятни условия: ще отстрани валутния риск, ще понижи лихвените проценти, ще усъвършенства кредитния рейтинг на страната и ще отвори пътя за повече вложения.
Предизвикателства и скептици
Голямото предизвикателство пред Хърватия е да държи под надзор инфлацията и бюджетните разноски, с цел да извърши макроикономическите критерии за присъединение към еврото. Годишната инфлация в страната през ноември доближи 4,7%. По думите на Вуйчич възходящата инфлация към момента е под междинната за Европейски Съюз и се дължи основно на записаната дефлация през 2020 година
Хърватската национална банка прави оценка инфлацията за тази година на 2.4 % и чака, че тя ще бъде на това равнище и през идната година, само че съществуват известни опасности. Ако цените на енергоизточниците се усилят, централната банка ще увеличи прогнозата си за целевата инфлация до 3%.
В страната обаче има и значително евроскептици, които считат, че хърватската стопанска система е прекомерно слаба и неконкурентоспособна, с цел да одобри еврото и това би довело до повишаване на цените. " Хърватия към момента не е подготвена за еврото ", безапелационен е Мариян Павличек от дясната партия " Хърватски суверенисти ". Формацията се опита да сложи на референдум въпроса за еврото, като събра над 300 000 подписа в поддръжка на самодейността си. Те обаче се оказаха незадоволителни за всенародно допитване.
Наскоро рейтинговата организация Fitch увеличи кредитния рейтинг на Хърватия до " BBB " с позитивна вероятност, заявявайки, че чака Хърватия да бъде в положение да одобри еврото при започване на 2023 година
ОЩЕ Пожарна охрана ТЕМАТА:
Окончателният график за приемане на еврото оповестиха финансовият министър Здравко Марич и шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, представени от вестник Jutarni list.
Адриатическата страна, която е член на Европейския съюз от 1 юли 2013 година,, считан за така наречен чакалня на еврозоната. Загреб обаче ще изпревари София с цяла година в приемането на новата валута. Българските управляващи са заложили 1 януари 2024 година като публична дата за влизане във валутния съюз.
хърватите ще могат да заплащат в куни и евро още две седмици, а по-късно единствено в евро.
Активна подготовка
Главната логистична активност е изтеглянето на парите в брой и изсичането на монети. За една година би трябвало да бъдат изтеглени от обращение съвсем 1,1 милиарда монети (куни и липа), както и 500 милиона банкноти (куни). " Ще би трябвало да вземем назаем банкноти евро и да осигурим от 1 януари 2023 година те да бъдат в ръцете на жителите ", уточни Вуйчич.
По думите му всички икономически субекти в страната към този момент се настройват към смяната. Подготовката във компаниите към този момент тече, а в случай че на 1 януари влезем в еврозоната, то още от лятото ще би трябвало да означаваме двойни цени, изясни централният банкер на годишен брифинг за публицисти.
Подготовката за въвеждането на еврото е обвързвана с преразглеждане и смяна в 118 закона и наредби, като най-важният от тях е Законът за еврото, който сега се приготвя и ще бъде показан през януари. Ключовият закон евентуално ще бъде признат през април, откакто е минало и публичното разискване, уточни финансовият министър Марич.
Хърватия би трябвало да получи зелена светлина от еврозоната до юни 2022 година, с цел да може да се причисли от началото на 2023 година
Банковата система на страната е извънредно постоянна, ликвидна и добре капитализирана и дава отговор на равнището на банковите системи в еврозоната, увери Вуйчич. " С този режим ще влезем в еврозоната уповавам се до една година ", уточни той.
За разлика от други страни в Източна Европа, приемането на общата валута е известно в Хърватия: над 60% от хората го поддържат, съгласно изследване на публичното мнение, оповестено през юли.
Според хърватските управляващи прекосяването към еврото открива редица стопански благоприятни условия: ще отстрани валутния риск, ще понижи лихвените проценти, ще усъвършенства кредитния рейтинг на страната и ще отвори пътя за повече вложения.
Предизвикателства и скептици
Голямото предизвикателство пред Хърватия е да държи под надзор инфлацията и бюджетните разноски, с цел да извърши макроикономическите критерии за присъединение към еврото. Годишната инфлация в страната през ноември доближи 4,7%. По думите на Вуйчич възходящата инфлация към момента е под междинната за Европейски Съюз и се дължи основно на записаната дефлация през 2020 година
Хърватската национална банка прави оценка инфлацията за тази година на 2.4 % и чака, че тя ще бъде на това равнище и през идната година, само че съществуват известни опасности. Ако цените на енергоизточниците се усилят, централната банка ще увеличи прогнозата си за целевата инфлация до 3%.
В страната обаче има и значително евроскептици, които считат, че хърватската стопанска система е прекомерно слаба и неконкурентоспособна, с цел да одобри еврото и това би довело до повишаване на цените. " Хърватия към момента не е подготвена за еврото ", безапелационен е Мариян Павличек от дясната партия " Хърватски суверенисти ". Формацията се опита да сложи на референдум въпроса за еврото, като събра над 300 000 подписа в поддръжка на самодейността си. Те обаче се оказаха незадоволителни за всенародно допитване.
Наскоро рейтинговата организация Fitch увеличи кредитния рейтинг на Хърватия до " BBB " с позитивна вероятност, заявявайки, че чака Хърватия да бъде в положение да одобри еврото при започване на 2023 година
ОЩЕ Пожарна охрана ТЕМАТА:
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ