Халюциногените са естествени и синтетични вещества, които въздействат по такъв

Халюциногените са естествени и синтетични субстанции, които влияят по подобен метод на централната нервна система, че провокират освен халюцинации, само че и загуба на връзка с действителността и преживяване за „ разширявне “ и „ извисяване “ на съзнанието. Поради тази причина друго тяхно име е и психоделици .

Те се разпространяват и излизат на международната сцена, когато използването им става всеобщ феномен през 60-те години на предишния век, белязани от съществени социо-културни и политически безредици и промени. Мнозина неумишлено ги асоциират със Съединени американски щати и няма да сгрешат, тъй като точно на Американските континенти виреят два от най-популярните естествени източника на халюциногени – гъбите psylocibes и кактусът пейот.

Други източици на халюциногени са индийското орехче, кожните жлези на някои жаби и други Добре прочут е и полусинтетичният диетиламид на лизергиновата киселина, подвизаващ се под простичкото наименование LSD.

Зад тази привидно забавна екзотика, се крие сериозна заплаха – действието на другите халюциногени варира от лека неуравновесеност до животозастрашаващи положения и даже гибел.

Халюциногени – заплахите

Ненапълно обяснен е въпросът за това на какво равнище тъкмо работят другите халюциногени, само че за в този момент е признато, че техните съществени резултати са върху серотонинергичните структури в кората на основния мозък и в лимбичната система (отговорна за доста от прочувствените прекарвания и техният разбор и оценка).

Острата интоксикация протича с две групи признаци:
Психични – зрителни, слухови и тактилни халюцинации, които се появяват на фона на ясно схващане, неустойчивост на държанието, хиперактивност, импулсивни дейности, намаляване на вниманието, деперсонализация и дереализация (своеобразно „ обособяване “ от личната персона и от реалността). Соматични – учестена сърдечна периодичност, сърцетуптене, изпотяване и студени тръпки, тремор, замъгляване на зрението, нарушавания в равновесието.
В някои случаи може да има прояви на агресивност, импулсивност, настъпателност и автоагресивност. Предозирането може да аргументи угнетяване на дишането и кома. Освен очевидните директни рискове от приема на халюциногените не трябва да се подценяват и непреките опасности, свързани с несъответстващото държание, което излага здравето и живота на злоупотребилия на риск от най-елементарни битови произшествия и недобра оценка на събитията.

Толеранс – приучване и нужда от по-висока доза – поражда относително бързо, в границите на 3-4 дни всекидневен банкет на веществата. Той обаче изчезва доста бързо при самоограничение – за 4-7 дни. Тогава толерирана по-рано висока доза може да се окаже прекомерно висока, при изгубен толеранс.

Халюциногените, за разлика от доста други

психоактивн субстанции, не водят до физическа взаимозависимост и абстинентни признак и, само че е допустимо развиване на психична взаимозависимост към резултатите им.

Научен „ подем “ за халюциногените

Не е изненадващо, че откакто използването им се не разрешава със закон, следва и възбрана за здравно приложение, като те са оповестени за лишени от медицински изгоди субстанции.

Свързани публикации.. Халюцинации нощно време - когато сънят е повече от действителен 1 LSD – когато халюцинациите изпълват субективната действителност 1 Някои комбинации на медикаменти водят до меланхолия 0

Това остава дълго време непроменено, а дребните изследвания през 90-те години на предишния век не носят особени

резултати.

В началото на 21-ви век обаче Johns Hopkins University в Съединени американски щати се заема със съществени проучвания в региона, които разкриват следното:
Псилоцибинът понижава депресията у 80% от болните, наранени от терминално раково заболяване. Псилоцибинът се потвърдил доста по-ефективен в помощта в отказването от тютюнопушенето, спрямо употребяваните през днешния ден средства – несъмнено, в композиция с когнитивна и поведенческа терапия. Веществото помогнало и в редица случаи на пациенти с другояче „ нелечима “ меланхолия, като се счита, че е способно да „ рестартира “ мозъците на тези пациенти.
Халюциногените обаче не са панацея – акцентират водещи специалисти. Дори и да помогат в едни области, те могат да бъдат изключително рискови в други и има

строги критерии дали един пациент е подобаващ или не за лекуване с тях.

Съществува и събитието, че прекарванията не всеки път са приятни и не всеки е подготвен да се изправи пред тях.

Това дали приложението на псилоцибина

е оправдано и безвредно следва да бъде обект на задълбочени излседвания. Времето и трудът на учените и лекарите ще разкрият дали психоделиците ще станат част от арсенала ни за битка с психологичните болести.4277