Опустошаването на илюзията – След като любовта с нарцисист приключи
Х. Д. Тюдор дефинира себе си като нарцистичен социопат. След наложено му наложително лекуване, той стартира да води блог, наименуван narcsite.com, в който ни среща със света на нарцистичното личностно разстройство от първо лице.
Той добре познава своя тип. Признава, че в фамилията му има и други като него, а също така задълбочено учи и всички нарцисисти, които среща по пътя си. Той е наясно с механизма на избор на жертвата, претекстовете, които движат нарцисиста, наясно е с логиката на психиката и на самите жертви и изпитва голямо наслаждение да показа наученото с всеки, който се интересува.
Ти се влюби в заблуда. Влюби се надълбоко и мощно в нещо, което в никакъв случай не е съществувало. Прекрасните дни, които изживяхме дружно, бяха единствено резултат на моите операции към теб.
Знам какъв брой трескаво се опитваш да върнеш тези прелестни дни. Даде ми сърцето си в опитите си да си върнеш невъзможното.
Знам, че моето безмълвие, моите обиди, изневерите и лъжите, моят надзор над теб бяха и брутални, и злонамерени, и опустошителни.
Разбирам, че цялата лавина от операции като цунами заля и смаза самочувствието ти, срина основите на света ти и разруши целия ти живот.
Но този смут не е нищо спрямо това, което следва.
Засега съумя да се измъкнеш от стегнатата, задушаваща примка.
Обаче знам, че седиш и гледаш през прозореца алеята, по която съм минавал, носейки ти цветя, и болката към момента те залива, тъй като си спомняш по какъв начин се влюби в човек, който не беше действителен.
Спомен след спомен те изгарят от вътрешната страна, безкрайна въртележка, наречена „ Най-добрите моменти “, които искаш да спреш да си спомняш, само че не можеш.
Боли те, че все още имаш потребност да си спомняш, тъй като даже когато болката се надига в гърдите ти, все още усещаш трептенето на обичта си към мен, любов, която към момента ти е скъпа.
Подобно на наркомана, който знае, че линията кокаин е рискова за него, само че въпреки всичко би трябвало да я изсмърка.
Студената тишина евентуално към този момент не охлажда всекидневната ни. Следата от шамара ми по бузата ти от дълго време е избледняла. Жилещите коментарчета, които всеки ден изстрелвах към теб са изгубили силата си да те нараняват.
Всичко това си е отишло. Постоянната, мъчителната болежка, която към момента живее надълбоко в теб, е болката, че си се влюбила в заблуда.
Няма значение още какъв брой ще го обсъждаш с приятелите си и с всякакви терапевти, и какъв брой купчини с книги за саморазвитие ще подредиш на обичания си стол /на който постоянно се пробвах да седна преди теб/. Нищо няма да ти помогне да се оправиш с тази ужасна болежка.
Знам, че можеш да се оправиш със срама, че си била заблудена. Дори по чудноват метод се гордееш, че си дала всичко от себе си на подобен ненавиждан човек като мен, тъй като просто си си такава. Честна, открита и даваща безусловна обич. Не искаш това да се промени. Не искаш да загубиш емпатията, с която се славиш.
Разклатеното ти финансово положение ще се усъвършенства /в последна сметка/. И дозата на успокоителните ще намалее /лекарят ти те е уверил в това с успокоителен тон/. Силата на характера ти, която ме накара да те избера, значи, че можеш да се оправиш с всички тези неща.
Единственото нещо, което в никакъв случай няма да те напусне, е тази дълбока болежка, че си обичала фантом. В последна сметка главата ти ще одобри случилото се – че си била очарована, омагьосана, захласната и че в действителност в никакъв случай не си имала късмет. Точно по тази причина и те избрах.
Но сърцето ти в никакъв случай няма да се отърве от тази тъпа болежка, която чувстваш, когато си спомняш времето ни дружно и какъв брой прелестно бе да си влюбена в мен.
Никога няма да повярваш, че не е било същинско.
Винаги ще остане тази пукнатина, тази рана от френетичното и опустошително време, през което бяхме заедно. Именно през тази цепнатина мога да пропълзя назад като сянка в сърцето ти…
Точно по тази причина направих и това, което направих – с цел да мога постоянно да имам този достъп. Въпреки всички старания, които постави – от това в никакъв случай да не отговаряш на позвъняванията ми, да си смениш имейл-а, до това да изтриеш всичките ни фотоси и да смениш номера на телефона си, – ти в действителност в никакъв случай не си в сигурност.
Да, съумя да избегнеш змийските пътеки, по които постоянно те връщах назад под въздействието си. Но ще би трябвало да си извънредно бдителна до края на живота си.
Моето въздействие, в случай че в миналото още веднъж се приближи до теб, ще пропълзи назад през раната, която в никакъв случай няма да зарасне.
Предоставя ти се цялостен живот, цялостен с нерешителност и увеличаване на защитните сили, тъй като тези вреди са непрекъснати.
Завинаги ще си влюбена в индивида, който си мислеше, че съм.
