Обидил те е разгневеният - спри злото с мълчание! ╫ Светите отци за гнева
(Guernica, 1937, Pablo Picasso)
Пораженията на гнева
Гневът помрачава човешкия разум. " Каквото прави бурята във въздуха, това прави гневът в мозъка " казва архиеп. Яков Нижегородски. Под въздействие на гнева човек вижда света килнат, като отразен в погрешно огледало, където и най-безобидна забележка може да ни се стори непростима засегнатост.
Гневът изостря мъчително чувствителността и всичко може да ни се стори като подигравка и огорчение. В замъгленото си схващане гневният вижда себе си пренебрегнат и в правото си да отмъсти, като " рицар на правдата ", който би трябвало да възвърне справедливостта.
Гневът обзема сърцето и прогонва от там мира и любовта, вълнува го, разпалва в него оскърбление и отплата. " Тая страст казва св. Василий Велики за гнева, щом един път отхвърли внушенията на разсъдъка и завладее душата, прави индивида истински звяр. " В такова положение и най-интелигентният и набожен човек е кадърен да изрече и извърши безумия, на които самичък не би повярвал, че е кадърен.
╫ Св. Писание за гнева
" Самото придвижване на гнева е проваляне за индивида " (Сир. 1:22).
" Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете " (Пс. 4:5).
" Гневете се, само че не грешете; слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола... Всяко оскърбление и гняв, яд, зов и нападка да бъдат надалеч от вас дружно с всяка завист, само че бивайте един към другиго положителни, състрадателни, прощавайте си един другиму, както и Бог ви елементарни в Христа " (Ефес. 4:26, 31, 32).
" Нека всеки човек бъде бърз на слушане, муден на говорене, муден на яд, тъй като човешкият яд не прави Божия истина " (Иак. 1:19-20).
╫ Светите отци за гнева
Св. Йоан ЛЕСТВИЧИК
Гневът, сходно на бързото придвижване на воденичния камък, в един миг може да стрие и унищожи плодовете на духовната пшеница, повече в сравнение с всичко друго през целия ден. Затова ние сме длъжни да внимаваме върху себе си. Той (гневът) е като пламъка, мощният вятър го разгаря и последователно огънят обгръща и погубва душевната равнища.
Както с появяването на светлината изчезва тъмнината, по този начин от благоуханието на смирението изчезва всяко оскърбление и яд.
Св. Йоан ДАМАСКИН
Гневът е спътник на разсъдъка, бранител на желанието. Явно разсъдъкът на съществата, отговарящи сами за себе си според природата си, е разкрил мотив за възмущение.
Св. Ефрем СИРИН
" Огънят не се гаси с огън. Затова прилича не да се смееш, а с обич, достолепие и милосърдие да умириш гнева на беса на раздразнителността. "
" Той е непознат на мира, надалеч от здравето; тъй като тялото му непрекъснато се изкушава, и душата му скърби, и плътта му вехне, и лицето е покрито с бледост, и мисълта се променя, разсъдъкът изнемогва, помислите се леят като река, и той е омразен на всички. Такъв човек е надалеч от търпението и от любовта... Той е подъл пред Бога и пред индивидите. "
Св. Йоан КАСИАН
Да не се разгневяваме, това би трябвало да зависи не от съвършенствата на другите, а от личната ни нравственост.
Св. Симеон Нови БОГОСЛОВ
Излязъл от контрола на здравия, насочен към Бога разсъдък, гневът се трансформира в пристрастеност. (вж. Слово ХХIV)
Св. Теофан ЗАТВОРНИК
" Никога не допускай слабостта нещо да се отрони от езика ти или да се прокрадне придвижване, разкриващо, че в душата ти има някаква бъркотия... това постоянно е унизително и демонстрира, че не умееш да се владееш. Когато душата ти е разчувствана, укроти това придвижване и тогава приказва и действай; а до момента в който има ужас - премълчи. "
Св. Василий ВЕЛИКИ
В не положителните битки по-нещастен е този, който е победил, тъй като от успеха е изнесъл по-голям грях. Обидил те е ядосаният - стой злото с безмълвие!... Не прави от врага си собствен преподавател. Не подражавай на това, което ненавиждаш! Не бъди за гневливия като огледало, показвайки в себе си неговия облик!
Тази пристрастеност, щом отбие внушението на разсъдъка и завладее душата, прави към този момент индивида автентичен звяр и не му разрешава да бъде човек, лишавайки го от помощта на разсъдъка. Това, което е отрова в отровните животни същото нещо е раздразнението в разсърдените люде; те беснеят като псета, нахвърлят се като скорпиони, ухапват като змии! Така и Писанието назовава завладените от тази пристрастеност семената на тези зверове, на които те се оприличават с порока си то ги назовава: кучета, змии и чеда ехиднини. Гневливите люде, поради готовността им взаимно да се погубят и да поразят едноплеменниците си, заслужено е да се причислят към зверовете и отровните животни, които естествено хранят към индивида непримирима злоба. Гневът прави езика необуздан; устата да не се заключват, ръцете стават невъздържани; леят се обиди и злоречия; нанасят се удари и рани и какво ли още не се поражда! Това са плодовете на гнева и раздразнението. Раздразнението изостря меч и повдига ръката на индивида за гибелта на различен човек от него и братята не се познават един другиго; родители и деца не помнят връзките на природата. В началото ядосаните не познават сами себе си, а по-късно не познават към този момент и всички близки. Както планинските потоци, стичайки се в ниски места, завличат със себе си всичко каквото срещнат по този начин и насилените и неудържими стремления на ядосаните поразяват всичко еднообразно. Разгневяването е нещо като краткотрайно беснуване. То не почита ни напреднала възраст, ни благодетелен живот, ни родствена връзка, ни направени милости, нито всичко друго, което има каква да е цена. Разгневените постоянно хвърлят себе си в очевидна крах, като се стараят да отмъстят на другите, сами себе си не помнят и опропастяват.
Да ограничим злото в самото му начало с всички средства да изкореним гнева от душата си. В подобен случай ще бъдем в положение, дружно с тази пристрастеност, да подсечем от корен и в начало по-голямата част от злото в живота. Някой те укорява ти го благослови. Друг те бие ти претърпи. Трети те презира ти се моли за него. Някой те смята за безличие - ти си спомни, че си от земя формиран и че пръст ще станеш. Който се въоръжи с такива размишления и настроения той няма да се уподоби на обидилия го и ще избави него и себе си. Чий възпитаник желаеш да бъдеш? На богоугодните и блажени мъже, или на хората, изпълнени с дух на коварство? Когато те смущава прелъщение да кажеш оскърбителна дума, показа си, че ти следва да решиш за себе си: към Бога ли да се приближиш посредством дълготърпението си или пък посредством гнева си да се предадеш на дявола? Дай време и мощ на разсъдъка си, избери положителната част... С това и на врага ще окажеш някаква изгода с образеца на хубостта си, и себе си ще издигнеш по този начин с добротата ти по-силно ще му отмъстиш.
Източник:
Картина: Guernica, 1937, Pablo Picasso, en.wikipedia.org
