Спътници откриха 3600-годишно селище под пустинята в Катар
Група учени, водени от Есам Хеги от Университета на Южна Калифорния, търсели подземни водни източници на Арабския полуостров. Работата била извършена в границите на план на Американската организация за интернационално развиване. Въз основа на данните от японските спътници ALSO и ALSO-2 откривателите възнамерявали да картографират хипотетичните подземни източници, с цел да могат по-късно да правят изследвания на местността. Но ненадейно разкрили не по-малко забавен обект.
Селище най-малко на 3600 години откриха инцидентно учени на територията на Катар. Сателитните данни (основно радиолокационни) посочили симетрична повърхност с размери два на три километра, върху която при по-внимателно разглеждане били открити и следи от населено място. Резултатите от проучването са показани в публикация в ISPRS Journal of Photogrammetry and Remote Sensing.
Въпреки че селището не се виждало от Космоса във забележимия диапазон на сателитни изображения, радиолокационната инсталация на японските спътници открила огромен под земята правоъгълен сектор. Той бил избран като неестествен заради формата и състава на почвата, които внезапно контрастирали с близките геоложки характерности. Започнало проучване на сектора на място и радиовъглеродното датиране на извлечени проби от въглен дало възраст не по-малко от 3650 години.
Оптични (a, c) и радиолокационни (b, d) изображения на обекта. На оптичните теренът с нищо не се разграничава от околния. Снимка: Heggy E. et al.
Необходимо е да се означи, че съгласно актуалните показа през бронзовата ера на Арабския полуостров (с изключение на крайбрежието) са живели единствено номади. Има някои доказателства за уседнали цивилизации от по-ранен интервал, само че те са доста фрагментарни и също така не са просъществували до времето на бронзовата ера.
Номадството като цяло е присъщ метод на живот за жителите на извънредно сухите места, в които се е трансформирал Арабският полуостров с края на топлия климатичен оптимум на холоцена. Има доста малко находки на дълготрайни стоянки от бронзовата ера и всички те са били краткотрайни: допустимо е в даден миг изменението на климата да им е разрешило да останат на едно място малко по-дълго от нормално.
Но новооткритото населено място не е краткотрайна стоянка. Хората са живели там дълго време и са приспособили покрайнината за себе си. Авторите на творбата разказват това място като „ естествена цитадела, заобиколена от доста кръстосан терен ”, което прави региона на практика недосегаем недостъпен.
На фотоси, направени непосредствено на място, се откроява еднакъв правоъгълник. Снимка: Heggy E. et al.
Учените допускат още, че жителите на селището са съумели да открият и употребяват подземни водни източници. Без тях не би било елементарно да се съществува в този регион: междинната температура на въздуха през летните месеци в този момент доближава 43 градуса.
Тепърва следва да бъдат осъществени пълноценни археологически разкопки (засега, както бе упоменато, са взети единствено мостри за датиране), само че благодарение на радиолокационните средства към този момент е открито, че почвата в региона има разнообразни характерности спрямо околния пейзаж. Това се случва, когато останките от растения попаднат в една част на почвата, само че не и в друга. Очевидно хората са употребявали вода за напояване: т.е. не са се заселили на мястото на действителен оазис, а са го основали сами.
Възможно е да става дума за първото удостоверение за съществуването на уседнала общественост в региона. Освен това тази находка е проява на напреднала инженерна мисъл за това време. Изследователите считат, че хората, които са имали задоволително знания да употребяват подземните водни запаси (в края на краищата е било мъчно да се копае в корав варовик и доломит), безспорно са изпреварили времето си в битката със сушата.
Местоположението на откритото антично населено място. Снимка: Heggy E. et al.
Изследването дава доказателства, че жителите на това населено място са разчитали на надълбоко навлизане в подземните води - способ, при който човек получава достъп до вода от по-дълбоки водоносни хоризонти през пукнатини в земята, с цел да я употребява за напояване на култури и поддържане на ежедневния живот.
Да прибавим, че селището се е намирало много надалеч от брега, където главно са възниквали цивилизациите от този интервал. Все още е мъчно да се каже кои са били хората, живели там, от кое място са пристигнали и къде са изчезнали. Отговори на тези въпроси занапред ще бъдат търсени от археолозите. Но методът, употребен от Хеги и сътрудниците му, може да е потребен при търсене на селища и в други места със изсъхнал климат.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Селище най-малко на 3600 години откриха инцидентно учени на територията на Катар. Сателитните данни (основно радиолокационни) посочили симетрична повърхност с размери два на три километра, върху която при по-внимателно разглеждане били открити и следи от населено място. Резултатите от проучването са показани в публикация в ISPRS Journal of Photogrammetry and Remote Sensing.
Въпреки че селището не се виждало от Космоса във забележимия диапазон на сателитни изображения, радиолокационната инсталация на японските спътници открила огромен под земята правоъгълен сектор. Той бил избран като неестествен заради формата и състава на почвата, които внезапно контрастирали с близките геоложки характерности. Започнало проучване на сектора на място и радиовъглеродното датиране на извлечени проби от въглен дало възраст не по-малко от 3650 години.
Оптични (a, c) и радиолокационни (b, d) изображения на обекта. На оптичните теренът с нищо не се разграничава от околния. Снимка: Heggy E. et al.
Необходимо е да се означи, че съгласно актуалните показа през бронзовата ера на Арабския полуостров (с изключение на крайбрежието) са живели единствено номади. Има някои доказателства за уседнали цивилизации от по-ранен интервал, само че те са доста фрагментарни и също така не са просъществували до времето на бронзовата ера.
Номадството като цяло е присъщ метод на живот за жителите на извънредно сухите места, в които се е трансформирал Арабският полуостров с края на топлия климатичен оптимум на холоцена. Има доста малко находки на дълготрайни стоянки от бронзовата ера и всички те са били краткотрайни: допустимо е в даден миг изменението на климата да им е разрешило да останат на едно място малко по-дълго от нормално.
Но новооткритото населено място не е краткотрайна стоянка. Хората са живели там дълго време и са приспособили покрайнината за себе си. Авторите на творбата разказват това място като „ естествена цитадела, заобиколена от доста кръстосан терен ”, което прави региона на практика недосегаем недостъпен.
На фотоси, направени непосредствено на място, се откроява еднакъв правоъгълник. Снимка: Heggy E. et al.
Учените допускат още, че жителите на селището са съумели да открият и употребяват подземни водни източници. Без тях не би било елементарно да се съществува в този регион: междинната температура на въздуха през летните месеци в този момент доближава 43 градуса.
Тепърва следва да бъдат осъществени пълноценни археологически разкопки (засега, както бе упоменато, са взети единствено мостри за датиране), само че благодарение на радиолокационните средства към този момент е открито, че почвата в региона има разнообразни характерности спрямо околния пейзаж. Това се случва, когато останките от растения попаднат в една част на почвата, само че не и в друга. Очевидно хората са употребявали вода за напояване: т.е. не са се заселили на мястото на действителен оазис, а са го основали сами.
Възможно е да става дума за първото удостоверение за съществуването на уседнала общественост в региона. Освен това тази находка е проява на напреднала инженерна мисъл за това време. Изследователите считат, че хората, които са имали задоволително знания да употребяват подземните водни запаси (в края на краищата е било мъчно да се копае в корав варовик и доломит), безспорно са изпреварили времето си в битката със сушата.
Местоположението на откритото антично населено място. Снимка: Heggy E. et al.
Изследването дава доказателства, че жителите на това населено място са разчитали на надълбоко навлизане в подземните води - способ, при който човек получава достъп до вода от по-дълбоки водоносни хоризонти през пукнатини в земята, с цел да я употребява за напояване на култури и поддържане на ежедневния живот.
Да прибавим, че селището се е намирало много надалеч от брега, където главно са възниквали цивилизациите от този интервал. Все още е мъчно да се каже кои са били хората, живели там, от кое място са пристигнали и къде са изчезнали. Отговори на тези въпроси занапред ще бъдат търсени от археолозите. Но методът, употребен от Хеги и сътрудниците му, може да е потребен при търсене на селища и в други места със изсъхнал климат.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ