Китайски дрон, способен да лети, гмурка се и плува под вода
Група китайски учени от Университета по аеронавтика в Нанкин разгласиха публикация в Unmanned Systems Technology за създаването на безпилотен дрон, който може да се движи поредно под вода и във въздуха. Такова устройство може да се употребява в необятен набор от цивилен и военни интервенции от избавяне в морето и инспекция на подводни обекти до противопоставяне на подводници.
Идеята да се комбинират функционалностите на подводница и аероплан в едно съоръжение не е нова. Един от първите повече или по-малко обосновани планове на подводен аероплан е препоръчан още през 1934 година от Борис Ушаков, студент в Ленинградския върховен морски инженерен институт. Комисия обаче дефинира плана за неперспективен заради неподвижността на хибридния транспортен съд на повърхността и под водата. Но различен план - този на американският Доналд Рийд - доближи стадий на първообраз през 1964 година, макар че до серийно произвеждане не се стига.
Съвременните материали, акумулатори и електроника вършат допустимо решаването на доста софтуерни компликации, срещани преди този момент от разработчиците на такива устройства. Може да се допусна, че такива планове се извършват в доста страни, индиректно удостоверение за което беше демонстрацията в Китай. Там учените сполучливо тестваха първообраз на хибриден дрон с обсег на крилата от към два метра, надявайки се в последна сметка да основат доста по-голям безпилотен подводен аероплан.
Учените признават момента на преход от подводно положение към повърхността с следващо политане като съществена компликация. Дори леко разстройване на водата може да попречи на този развой. Британците да вземем за пример вземат решение този проблем благодарение на ацетиленови ускорители, само че китайците потеглят по различен път. Аеродинамиката на хибридния кораб е фокусирана върху плъзгане по повърхността на водата, преди да се сътвори покачване. Крилата от вида на аероплан се сгъват преди гмуркане и се уголемяват след издигане на повърхността. Дронът се задвижва във въздуха от четири витла вид квадрокоптер, чиято предна двойка може да трансформира ъгъла на надолнище за маневри и за хоризонтално придвижване.
Скоростта на прототипа на хибридния дрон във въздуха доближава 120 км/ч. Твърди се, че с цел да преодолее на 100% системите за противовъздушна защита на вражеските самолетоносачи, хибридният дрон би трябвало да се движи със скорост от 150 км/ч. Когато бъде открит от радар, хибридният дрон може бързо да се гмурне под водата, а когато бъде открит от сонар, може да се издигне във въздуха, оставайки ваксиниран против офанзива във всякаква среда.
Идеята да се комбинират функционалностите на подводница и аероплан в едно съоръжение не е нова. Един от първите повече или по-малко обосновани планове на подводен аероплан е препоръчан още през 1934 година от Борис Ушаков, студент в Ленинградския върховен морски инженерен институт. Комисия обаче дефинира плана за неперспективен заради неподвижността на хибридния транспортен съд на повърхността и под водата. Но различен план - този на американският Доналд Рийд - доближи стадий на първообраз през 1964 година, макар че до серийно произвеждане не се стига.
Съвременните материали, акумулатори и електроника вършат допустимо решаването на доста софтуерни компликации, срещани преди този момент от разработчиците на такива устройства. Може да се допусна, че такива планове се извършват в доста страни, индиректно удостоверение за което беше демонстрацията в Китай. Там учените сполучливо тестваха първообраз на хибриден дрон с обсег на крилата от към два метра, надявайки се в последна сметка да основат доста по-голям безпилотен подводен аероплан.
Учените признават момента на преход от подводно положение към повърхността с следващо политане като съществена компликация. Дори леко разстройване на водата може да попречи на този развой. Британците да вземем за пример вземат решение този проблем благодарение на ацетиленови ускорители, само че китайците потеглят по различен път. Аеродинамиката на хибридния кораб е фокусирана върху плъзгане по повърхността на водата, преди да се сътвори покачване. Крилата от вида на аероплан се сгъват преди гмуркане и се уголемяват след издигане на повърхността. Дронът се задвижва във въздуха от четири витла вид квадрокоптер, чиято предна двойка може да трансформира ъгъла на надолнище за маневри и за хоризонтално придвижване.
Скоростта на прототипа на хибридния дрон във въздуха доближава 120 км/ч. Твърди се, че с цел да преодолее на 100% системите за противовъздушна защита на вражеските самолетоносачи, хибридният дрон би трябвало да се движи със скорост от 150 км/ч. Когато бъде открит от радар, хибридният дрон може бързо да се гмурне под водата, а когато бъде открит от сонар, може да се издигне във въздуха, оставайки ваксиниран против офанзива във всякаква среда.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ