Вода на планета, подобна на Нептун
Група астрономи под управлението на Келвин Стивънсън са разкрили следи от водни пари в атмосферата на екзопланетата HAT-P-26.
HAT-P-26b, с маса на Нептун, намираща се на 437 светлинни години от Земята, прави едно завъртане към своята звезда за 4,23 дни. С помощта на спектрографа LDSS-3C в чилийската обсерватория Лас Кампанас е било извършено петчасово наблюдаване на преноса на планетата по звездния диск.
Освен това в проучванията взел участие и галактическият телескоп „ Спицър “, с помощта на което астрономите съумели да следят два преноса на екзопланетата през април и септември 2013 година. Били получени няколко хиляди фрагмента с период 20 и 2 секунди. Спектралните линии били употребявани освен за моделиране на свойствата на планетната атмосфера, само че и за уточняване на орбитата на езопланетата.
Въз основа на спектралните характерности на преноса Стивънсън и сътрудниците му стигнали до извода, че в атмосферата на HAT-P-26b участват водни пари и липсва калий. Освен това сравнението на резултатите от други екзопланети с сходна температура и мощ на привличане на повърхността разрешава да се счита, че планетата има облаци в долните пластове на атмосферата, а нейното наличие на метали е близо до слънчевата атмосфера.
Изследването на състава и разпределението на облаците в атмосферите на екзопланети е една от значимите задания на екзопланетната астрономия. Използването на наземни и орбитални телескопи разрешава да се хвърли светлина на механизмите на образуването на облачните системи, само че затруднение за това е неналичието на задоволително количество данни.
Астрономите имат вяра, че новите продължителни наблюдения на такива обекти като HAT-P-26b ще разрешат да се получат нужните сведения.
Транзитният способ е повсеместен способ за наблюдаване на екзопланети, изясняване на техните размери и характерност на атмосферата, учреден на наблюдения на прекосяването на планетите на фона на своите звезди. Съставът на атмосферата може да се обясни, като се изхожда от промените в набор на звездите на самия завършек на следената планета. Сериозен минус на този способ е това, че орбитите на доста планети лежат отвън плоскостта, съединяваща звездата и наблюдаващия.
