За гроба на Вазов: Докарали с 6 бивола морена от Златните мостове
Гробът на огромния български публицист Иван Вазов се намира в центъра на София, в градинката зад църквата Св. София.
Той стои недокоснат от 1921 година, когато Вазов е заровен с огромни почести от целия български народ.
Монументът съставлява огромен витошки камък от морените, донесен особено, с цел да свидетелства за голямата обич, която питаеше писателят към природата на България.
Отдаден познавач на естествените хубости, Вазов поискал върху неговия гроб да бъде подложен камък от морените на Витоша.
Скалата била пренесена през септември 1926 година – за петата годишнина от гибелта му.
В осъществяване на неговото категорично предпочитание грамадата била донесена от местността Златните мостове, където Вазов обичал да седи, търсейки ентусиазъм и общение с природата.
Пренасянето на 10-тонната канара, висока 2,5 метра и необятна 1,5 метра, се оказало комплицирана задача. Превозването й станало с кола, теглена от три двойки биволи.
Според тогавашната преса за задачата бил изработен специфичен път с дължина от 4 километра, като транспортът до центъра на София лишил цели 18 дни.
Камъкът бил подложен върху циментов пиедестал, затрупан със земя, а върху него били издълбани само християнски кръст, името на поета и годините на рождението и гибелта му, написа Епицентър.
Ето и персоналното удостоверение на потомствения каменар занаятчия Стоян Петров от с. Владая за събитието, което в миналото е събрало „ мало и голeмо по пътя на камико на Вазов “:
" Ha лето 1926-то бех у Пловдив. От Пловдив дойдеха, та ме викаха и се явих пред Народното събрание. Те ме пред Борис Вазов: „ Ние, рече, додехме пет пъти у Владая, с господина Иван Лазаров, но не се фатат да ни пренесат камик! Рекоха, че ти си от такова коляно, знаеш по какъв начин, – нема да ти се опре. И ме пита – можем ли да пренесем от камико владайски посред София, или не можем? “ Колебание у мене — никакво! „ Ако ми фане око, че ви дам офертата! “ Намерихме камико. Фана ми око и си направих проект. Камико насполовин у землята, но го типа, че е добър – единствено тоя камик, крещя, добър е. Господин Лазаров го е избрал добре – нема каба…
Поръчахме нарочна кола у Арсенала. Военнио боеприпас у София. Дадох им чертежче – чертежо мой! Толко и толко да са шините, толко и толко да са високи колелетата. Спазарихме биволите - три чифта, шест бивола. Единият чифт чак от Мездра! Чукам ги с пестник по задниците – яки! За такава работа требе задна част — да мъкне!
Еле, събира се селото — че се види камико на дедо Вазов! Дедо ми Петре беше жив, на деветдесет и четири годин. Идва на два пъти от селото да ми дава препоръки. Баща ми — на петдесет и шест! Он оказва помощ.
От село и и други помагаха, само че си назначих за пръв асистент Гиго Видев Николов и един-двама сродници негови. Хрисана, мойта жена, тя прави обедо на майсторите.Камико е от нашето место на „ Шипето “. А, в този момент да забележим дали че се опре. Доизровихме го. Натоварихме го. Направихме десетина крачки – подкараме колата. Още десетина – отново подкараме. Ама не е и леко. Колко път направиме, толко пороя зад нас и пред нас, го отнесе. Дъжд. Изпонамокри ни капите. Затова – лека-полека.
И караме постепенно, да не падне камико да претрепе биволите. Некой подвикне „ Много постепенно бързате “.– Търпение требе, возим паметнико на Bазов!Пренасянето на Базовото надгробие се трансформира в същинско събитие за града. Софиянци го посрещат при започване на Княжевското шосе и го изпровождат до Св. София.
Бавно, с цел да не се подплашат биволите, процесията минава през центъра, като още отдалече са спирани транспортните средства по улиците. За това време преместването на витошка морена с сходни размери е героизъм. Договорът с занаятчия Стоян е непокътнат от доктор Анна Вазова. В него се планува доставянето на камъка в неговия „ натурален тип “ – без откъртвания, както предвиждал и създателят на концепцията – скулпторът Иван Лазаров.
Именно в този си тип камъкът стои недокоснат и до през днешния ден.
Мозъкът и сърцето на Вазов обаче не са заровени дружно с тялото му, а са балсамирани по експлицитното гледище на министъра на просвещението Ст. Омарчевски и към момента се пазят в къщата-музей на националния стихотворец.
Той стои недокоснат от 1921 година, когато Вазов е заровен с огромни почести от целия български народ.
Монументът съставлява огромен витошки камък от морените, донесен особено, с цел да свидетелства за голямата обич, която питаеше писателят към природата на България.
Отдаден познавач на естествените хубости, Вазов поискал върху неговия гроб да бъде подложен камък от морените на Витоша.
Скалата била пренесена през септември 1926 година – за петата годишнина от гибелта му.
В осъществяване на неговото категорично предпочитание грамадата била донесена от местността Златните мостове, където Вазов обичал да седи, търсейки ентусиазъм и общение с природата.
Пренасянето на 10-тонната канара, висока 2,5 метра и необятна 1,5 метра, се оказало комплицирана задача. Превозването й станало с кола, теглена от три двойки биволи.
Според тогавашната преса за задачата бил изработен специфичен път с дължина от 4 километра, като транспортът до центъра на София лишил цели 18 дни.
Камъкът бил подложен върху циментов пиедестал, затрупан със земя, а върху него били издълбани само християнски кръст, името на поета и годините на рождението и гибелта му, написа Епицентър.
Ето и персоналното удостоверение на потомствения каменар занаятчия Стоян Петров от с. Владая за събитието, което в миналото е събрало „ мало и голeмо по пътя на камико на Вазов “:
" Ha лето 1926-то бех у Пловдив. От Пловдив дойдеха, та ме викаха и се явих пред Народното събрание. Те ме пред Борис Вазов: „ Ние, рече, додехме пет пъти у Владая, с господина Иван Лазаров, но не се фатат да ни пренесат камик! Рекоха, че ти си от такова коляно, знаеш по какъв начин, – нема да ти се опре. И ме пита – можем ли да пренесем от камико владайски посред София, или не можем? “ Колебание у мене — никакво! „ Ако ми фане око, че ви дам офертата! “ Намерихме камико. Фана ми око и си направих проект. Камико насполовин у землята, но го типа, че е добър – единствено тоя камик, крещя, добър е. Господин Лазаров го е избрал добре – нема каба…
Поръчахме нарочна кола у Арсенала. Военнио боеприпас у София. Дадох им чертежче – чертежо мой! Толко и толко да са шините, толко и толко да са високи колелетата. Спазарихме биволите - три чифта, шест бивола. Единият чифт чак от Мездра! Чукам ги с пестник по задниците – яки! За такава работа требе задна част — да мъкне!
Еле, събира се селото — че се види камико на дедо Вазов! Дедо ми Петре беше жив, на деветдесет и четири годин. Идва на два пъти от селото да ми дава препоръки. Баща ми — на петдесет и шест! Он оказва помощ.
От село и и други помагаха, само че си назначих за пръв асистент Гиго Видев Николов и един-двама сродници негови. Хрисана, мойта жена, тя прави обедо на майсторите.Камико е от нашето место на „ Шипето “. А, в този момент да забележим дали че се опре. Доизровихме го. Натоварихме го. Направихме десетина крачки – подкараме колата. Още десетина – отново подкараме. Ама не е и леко. Колко път направиме, толко пороя зад нас и пред нас, го отнесе. Дъжд. Изпонамокри ни капите. Затова – лека-полека.
И караме постепенно, да не падне камико да претрепе биволите. Некой подвикне „ Много постепенно бързате “.– Търпение требе, возим паметнико на Bазов!Пренасянето на Базовото надгробие се трансформира в същинско събитие за града. Софиянци го посрещат при започване на Княжевското шосе и го изпровождат до Св. София.
Бавно, с цел да не се подплашат биволите, процесията минава през центъра, като още отдалече са спирани транспортните средства по улиците. За това време преместването на витошка морена с сходни размери е героизъм. Договорът с занаятчия Стоян е непокътнат от доктор Анна Вазова. В него се планува доставянето на камъка в неговия „ натурален тип “ – без откъртвания, както предвиждал и създателят на концепцията – скулпторът Иван Лазаров.
Именно в този си тип камъкът стои недокоснат и до през днешния ден.
Мозъкът и сърцето на Вазов обаче не са заровени дружно с тялото му, а са балсамирани по експлицитното гледище на министъра на просвещението Ст. Омарчевски и към момента се пазят в къщата-музей на националния стихотворец.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ