Майка: Една история за неблагодарността и вземането на трудно решение
Грижеше се за тях цялостен живот, само че най-после реши да живее за себе си и изгони дъщерите си от жилището. Те бяха задоволително огромни, с цел да поемат отговорност за живота си.
Когато беше на тридесет години приятелката ми роди втората си щерка и безусловно година по-късно обичаният й брачен партньор умря. Тя остана да живее в две стаи с петгодишно момиче и бебе.
Работеше като за трима. През цялото си свободно време беше ангажирана с развъждането на девойките. Но тя не получи никаква признателност от тях, за жалост. Опита се да не губи вяра, че девойките след довеждане докрай на университета ще стартират работа и ще й оказват помощ. Не се получи тъкмо по този начин.
Един ден, след следващата сложна промяна, тя заварила чужд млад мъж вкъщи.
Голямата й щерка й показала своя другар. Казала й, че ще живеят в жилището, до момента в който не наемат собствен. Тя още веднъж се довери на щерка си.
Скоро тя роди. Започнаха да се карат, което не е изненадващо, тъй като апартаментът е доста дребен. Отначало дъщерите живееха в една стая, а приятелката ми в друга. Тогава по-малката се реалокира в стаята на майка си, а младото семейство – в някогашната детска стая.
Прибирайки се от работа един ден, тя още веднъж била посрещната със същата вест, този път от дребната щерка.
Търпението й се изчерпа. Очевидно по-малката щерка е очаквала майката да се реалокира в кухнята или банята, с цел да отстъпи място на младото семейство.
Вижте още: Майка ми изчезна, когато бях на 11 години
След като изслушала щерка си, тя споделила че им дава един месец да си намерят жилище.
Въпреки че били недоволни и я обиждали, тя била непреклонна. Вече е на 60, а те са задоволително огромни.
Тя се грижеше за тях цялостен живот. Щом желаят да уредят персоналния си живот, дано го създадат в личния си апартамент. Между другото, приятелката ми не съжали за решението си. Справя се доста добре.
Вие по какъв начин бихте реагирали в сходна обстановка?
