Откриват изложба с 50 живописни платна на Иван Павлов, дарени на Варна
Градска художествена изложба Борис Георгиевул. " Любен Каравелов " N1
0 коментара за Градска художествена изложба Борис Георгиев От 31.08.2018г., в Градска художествена изложба - Варна /ул. Любен Каравелов 1/ ще може да разгледате експозицията ДАРЕНИЕТО. ИВАН ПАВЛОВ /1921-2004/.
Ще бъдат показани 50 живописни платна, дарени на град Варна.
Изложбата няма публично разкриване и може да бъде посетена до 20-ти септември 2018 година
Иван Христов Павлов е роден във Варна през 1921 година. Неговата биография на художник се свързва с дарението, което прави през 2002г. на Градската художествена изложба във Варна на 50 свои творби – живопис и рисунки на стойност от 20 000 евро. Дарението идва от Германия в осъществяване на нотариалното му наследство, направено пред нотариус Вилфред Наке в Берлин и в което се споделя: " За мой единствен правоприемник дефинирам град Варна в България. Тъй като наследството ми се състои основно от основаните от мен картини, то наследственото имущество е предопределено за Градската художествена изложба във Варна “. Картините на Иван Павлов постъпват във фонда на Варненската изложба през 2003 година, една година преди кончината му.
Необикновената биография на художника Иван Павлов стартира с неговата работа като електротехник-бобиньор.
Не е известно при какви условия и кое го е подтикнало да се посвети на изкуството с толкоз ентусиазъм и отдаденост, че да го трансформира в картинен дневник на своя живот. От тематиките, които развива в творбите си, можем да извлечем информация за персоналния му живот и прекарвания.
Първото му датирано картинно произведение Електромонтьор е от 1967 година и е подписано в Берлин. Това е портретна комбинация с трудова тема, в която художникът, изцяло в духа на изкуството на немския натурализъм от 70-те години, изобразява себе си. В Източен Берлин, столицата на тогава Германската демократична република (ГДР) се провеждат от време на време изложения на тъй наречените Битерфилдско придвижване за обединяване на художниците с народа. След 70-те години съществува държавна политика за подучване на изкуството, като се подтикват заниманията с изкуство на необятни пластове от трудещите се и се провеждат специфични изложения наричани " работен фестивали ", на които се излагат творби по рекомендация на предприятията. Именно в такива изложения в Германия взе участие и електротехникът Иван Павлов, и това подържа у него желанието за креативна изява в изкуството.
По наличие, творбите му се приближават до тематичните картини на Р. Бангардер, тъй като отразяват в хронологията си тематики от персоналния живот на елементарния трудов човек и хрумвания, които са основни за мирогледа и изкуството му. Новото идейно реалистично изкуство в Германия оказва единствено лимитирано въздействие в някои от живописните му композиции, които са свързани с обрисуване на трудовата тема. Такъв е неговия Автопортрет датиран през 1990 година, както и композицията Грижа за света, в която също откриваме автопортретни черти на облика. И в двете следим присъщите за експресионизма трагични, по-скоро мрачни оттенъци. В изобразителното пространство рисунката е водеща, живописният език е сбит при едната картина, построен монохромно в кафява гама на графичен принцип, при другата, с потреблението на контрастни цветове на линии и линии в експресивното създаване на облика. Този силов прийом художникът ще ползва ловко и при други произведения, без значение от техниката, която употребява и с която развива своите авторски похвати и изразни средства.
В това неговата характерност се демонстрира отчетливо, тъй като той си служи с изключение на с обичайни живописни и графични средства – като темпера, акрил, въглен, еластичен грунд и с други индустриални материали - лакове, смоли, разнообразни пластични пълнители, с цел да реализира избран фактурен или живописен резултат. Вместо грундирано платно за живописта си – употребява за основа фазер и по-рядко картон. Използва фазера, тъй като огромна част от картините му имат пластични фактурни напластявания, които са тежки и наподобяват пъстър релеф. Вижда се как върху основата поредно са положени пастозно с шпатула и нож живописните пластове по този начин, че цветовете им да се наслагват и да си взаимодействат. Това предава интензивна мелодичност на колорита, която отличава едни от ранните му картини с българска тема като Ваза в български жанр (към 1973), Хризантеми ( 1971), Ваза с цветя (1973) и Мотив от Копривщица (1971). Други от по-късните му картини като Ръцете на хирурга, Анемия таласамия минор, Концерт на жабите са построени монохромно в една цветова гама - кармин, оксидно зелено и кадмиево кафяво, като са употребявани разнообразни похвати на тонални разработки, контрастни цветни линии и линии, както и пластични цветни зони, положени върху стъклото над изображението. Всичко това се образува като един негов авторски жанр и техника, която припомня по въздействието си на други живописни техники, присъщи за декоративното изкуство, като витраж, пъстър гланц или сграфито.
Вероятно в този собствен житейски интервал сред 1970 – 1977 година, художникът се е завръщал в България и родния си град Варна, вълнували са го тематики свързани с живота тук, като Рибари в ранно утро (1971), Продавачка на риба (към 1975), В памет на капитаните (1976), Балчик (1977). Темата за българския фолклор и обичай също участва в картини като Копривщенско хоро (1975), Ресторант Воденицата и по-ранната Трифон Зарезан (1970). Както останалите творби на художника, по този начин и тези живописни картини се отличават с умела рисунка, с реализиран баланс в композицията и колорита.
Голяма част от творбите си Иван Павлов е подписвал с буквите си I.PW., някои е датирал. По това можем да предположим, че през идващите години, той е работил в Сибир, откъдето са правените по натура експресивни по внушението си пейзажи от Сибирската тайга. Драматичният контрастност на светлина и мрак на горските сечища, на залеза над Езерото Байкал (1978) и на няколко есенни горски претекста демонстрират суровата Есен в Сибир (1979) и са мъчително лирични изображения на авторовите прекарвания.
После пътищата на художника минават през Планината при Алма Ата (1978) в Казахстан, там където е съществувала огромна немска колония, по-късно от Иркутск за Узбекистан, където той рисува православен Храм в Бухара (1978), Старецът в Самарканд (1979) и Фигури в Самарканд (1979) и измежду тях, долу в първия проект на композицията, изобразява своя автопортрет.
Сред картините му портретите заемат значимо място, тъй като те демонстрират освен въздействието на изкуството на Отто Нагел, само че и умеенето му психологически да трансформира през своя стил образите. Сред най-хубавите му достижения са двата портрета на забравената у нас феноменална оперна прима на Берлинската опера, българката Елка Мицева, чието име се подрежда измежду международните имена на оперната сцена като Спас Венков и Емилия Максимова. Той рисува два нейни портрета – единият Е. Мицева в ролята на калугерка (1975) е монохромен, в синя гама с филигранна релефна линия, която контурно построява облика в грос, и другият - трагичен, преносен и изразителен с ярките си контрастни цветове, представящ я с мъчително изражение на лицето по какъв начин държи на дланта си малко алено конче. Това е времето на 60 -70 -те години, когато в Берлинската опера гастролират българската прима Анна Томова-Синтова и рускинята Людмила Дворжакова, на която е отдаден другия дамски портрет от Иван Павлов. Той показва нейния образ по забавен метод, като композира портрета й в интериор, седнала да чете нотите си. По този начин художникът илюзорно среща два нейни облика - от младостта и от старостта в едно живописно пространство.
Въображението на художника има отворени граници, както при изобразяването на забележимия свят, по този начин и на метафори, които символизират прекарвания отвън действителността. През 1984 година Иван Павлов рисува картината Прощаване със брачната половинка, в която действителността като че ли е потопена в синята студена мъгла на тъгата и страданието от загубата на близкия човек. В композицията се виждат в първи проект изобразени две женски фигури с шапка- в полупрофил и в тил. Сянката на едната, лежи върху затворената врата на живота.
Темата за страданието, за болката и битката за живот участва в картини като Зъболекар, Хирургическа интервенция на свещ, Медицинска сестра при интервенция, Масаж, Кръвни телца при анемия. Те не са датирани, само че могат да бъдат отнесени към 80-те години, малко преди да се появят още веднъж живописни картини със сюжети от трудовото всекидневие на художника, като Намотаване на електромотор, Гарата на метрото в Адлерсхов и упоменатия към този момент Автопортрет с електромотор от 1990 година
Вероятно влошеното здраве, персоналните здравословни проблеми, неудачният му втори брак, завършил малко преди гибелта му, неналичието на наследници, както и носталгията, всичко това е било причина за безапелационното решение на Иван Павлов да подари изкуството си на Градската художествена изложба във Варна. Ценителите ще открият в живописта на този самоизградил се отвън границите ни създател доста човешка мощ и обич, тъй като е работил и живял с ентусиазъм към изкуството.
0 коментара за Градска художествена изложба Борис Георгиев От 31.08.2018г., в Градска художествена изложба - Варна /ул. Любен Каравелов 1/ ще може да разгледате експозицията ДАРЕНИЕТО. ИВАН ПАВЛОВ /1921-2004/.
Ще бъдат показани 50 живописни платна, дарени на град Варна.
Изложбата няма публично разкриване и може да бъде посетена до 20-ти септември 2018 година
Иван Христов Павлов е роден във Варна през 1921 година. Неговата биография на художник се свързва с дарението, което прави през 2002г. на Градската художествена изложба във Варна на 50 свои творби – живопис и рисунки на стойност от 20 000 евро. Дарението идва от Германия в осъществяване на нотариалното му наследство, направено пред нотариус Вилфред Наке в Берлин и в което се споделя: " За мой единствен правоприемник дефинирам град Варна в България. Тъй като наследството ми се състои основно от основаните от мен картини, то наследственото имущество е предопределено за Градската художествена изложба във Варна “. Картините на Иван Павлов постъпват във фонда на Варненската изложба през 2003 година, една година преди кончината му.
Необикновената биография на художника Иван Павлов стартира с неговата работа като електротехник-бобиньор.
Не е известно при какви условия и кое го е подтикнало да се посвети на изкуството с толкоз ентусиазъм и отдаденост, че да го трансформира в картинен дневник на своя живот. От тематиките, които развива в творбите си, можем да извлечем информация за персоналния му живот и прекарвания.
Първото му датирано картинно произведение Електромонтьор е от 1967 година и е подписано в Берлин. Това е портретна комбинация с трудова тема, в която художникът, изцяло в духа на изкуството на немския натурализъм от 70-те години, изобразява себе си. В Източен Берлин, столицата на тогава Германската демократична република (ГДР) се провеждат от време на време изложения на тъй наречените Битерфилдско придвижване за обединяване на художниците с народа. След 70-те години съществува държавна политика за подучване на изкуството, като се подтикват заниманията с изкуство на необятни пластове от трудещите се и се провеждат специфични изложения наричани " работен фестивали ", на които се излагат творби по рекомендация на предприятията. Именно в такива изложения в Германия взе участие и електротехникът Иван Павлов, и това подържа у него желанието за креативна изява в изкуството.
По наличие, творбите му се приближават до тематичните картини на Р. Бангардер, тъй като отразяват в хронологията си тематики от персоналния живот на елементарния трудов човек и хрумвания, които са основни за мирогледа и изкуството му. Новото идейно реалистично изкуство в Германия оказва единствено лимитирано въздействие в някои от живописните му композиции, които са свързани с обрисуване на трудовата тема. Такъв е неговия Автопортрет датиран през 1990 година, както и композицията Грижа за света, в която също откриваме автопортретни черти на облика. И в двете следим присъщите за експресионизма трагични, по-скоро мрачни оттенъци. В изобразителното пространство рисунката е водеща, живописният език е сбит при едната картина, построен монохромно в кафява гама на графичен принцип, при другата, с потреблението на контрастни цветове на линии и линии в експресивното създаване на облика. Този силов прийом художникът ще ползва ловко и при други произведения, без значение от техниката, която употребява и с която развива своите авторски похвати и изразни средства.
В това неговата характерност се демонстрира отчетливо, тъй като той си служи с изключение на с обичайни живописни и графични средства – като темпера, акрил, въглен, еластичен грунд и с други индустриални материали - лакове, смоли, разнообразни пластични пълнители, с цел да реализира избран фактурен или живописен резултат. Вместо грундирано платно за живописта си – употребява за основа фазер и по-рядко картон. Използва фазера, тъй като огромна част от картините му имат пластични фактурни напластявания, които са тежки и наподобяват пъстър релеф. Вижда се как върху основата поредно са положени пастозно с шпатула и нож живописните пластове по този начин, че цветовете им да се наслагват и да си взаимодействат. Това предава интензивна мелодичност на колорита, която отличава едни от ранните му картини с българска тема като Ваза в български жанр (към 1973), Хризантеми ( 1971), Ваза с цветя (1973) и Мотив от Копривщица (1971). Други от по-късните му картини като Ръцете на хирурга, Анемия таласамия минор, Концерт на жабите са построени монохромно в една цветова гама - кармин, оксидно зелено и кадмиево кафяво, като са употребявани разнообразни похвати на тонални разработки, контрастни цветни линии и линии, както и пластични цветни зони, положени върху стъклото над изображението. Всичко това се образува като един негов авторски жанр и техника, която припомня по въздействието си на други живописни техники, присъщи за декоративното изкуство, като витраж, пъстър гланц или сграфито.
Вероятно в този собствен житейски интервал сред 1970 – 1977 година, художникът се е завръщал в България и родния си град Варна, вълнували са го тематики свързани с живота тук, като Рибари в ранно утро (1971), Продавачка на риба (към 1975), В памет на капитаните (1976), Балчик (1977). Темата за българския фолклор и обичай също участва в картини като Копривщенско хоро (1975), Ресторант Воденицата и по-ранната Трифон Зарезан (1970). Както останалите творби на художника, по този начин и тези живописни картини се отличават с умела рисунка, с реализиран баланс в композицията и колорита.
Голяма част от творбите си Иван Павлов е подписвал с буквите си I.PW., някои е датирал. По това можем да предположим, че през идващите години, той е работил в Сибир, откъдето са правените по натура експресивни по внушението си пейзажи от Сибирската тайга. Драматичният контрастност на светлина и мрак на горските сечища, на залеза над Езерото Байкал (1978) и на няколко есенни горски претекста демонстрират суровата Есен в Сибир (1979) и са мъчително лирични изображения на авторовите прекарвания.
После пътищата на художника минават през Планината при Алма Ата (1978) в Казахстан, там където е съществувала огромна немска колония, по-късно от Иркутск за Узбекистан, където той рисува православен Храм в Бухара (1978), Старецът в Самарканд (1979) и Фигури в Самарканд (1979) и измежду тях, долу в първия проект на композицията, изобразява своя автопортрет.
Сред картините му портретите заемат значимо място, тъй като те демонстрират освен въздействието на изкуството на Отто Нагел, само че и умеенето му психологически да трансформира през своя стил образите. Сред най-хубавите му достижения са двата портрета на забравената у нас феноменална оперна прима на Берлинската опера, българката Елка Мицева, чието име се подрежда измежду международните имена на оперната сцена като Спас Венков и Емилия Максимова. Той рисува два нейни портрета – единият Е. Мицева в ролята на калугерка (1975) е монохромен, в синя гама с филигранна релефна линия, която контурно построява облика в грос, и другият - трагичен, преносен и изразителен с ярките си контрастни цветове, представящ я с мъчително изражение на лицето по какъв начин държи на дланта си малко алено конче. Това е времето на 60 -70 -те години, когато в Берлинската опера гастролират българската прима Анна Томова-Синтова и рускинята Людмила Дворжакова, на която е отдаден другия дамски портрет от Иван Павлов. Той показва нейния образ по забавен метод, като композира портрета й в интериор, седнала да чете нотите си. По този начин художникът илюзорно среща два нейни облика - от младостта и от старостта в едно живописно пространство.
Въображението на художника има отворени граници, както при изобразяването на забележимия свят, по този начин и на метафори, които символизират прекарвания отвън действителността. През 1984 година Иван Павлов рисува картината Прощаване със брачната половинка, в която действителността като че ли е потопена в синята студена мъгла на тъгата и страданието от загубата на близкия човек. В композицията се виждат в първи проект изобразени две женски фигури с шапка- в полупрофил и в тил. Сянката на едната, лежи върху затворената врата на живота.
Темата за страданието, за болката и битката за живот участва в картини като Зъболекар, Хирургическа интервенция на свещ, Медицинска сестра при интервенция, Масаж, Кръвни телца при анемия. Те не са датирани, само че могат да бъдат отнесени към 80-те години, малко преди да се появят още веднъж живописни картини със сюжети от трудовото всекидневие на художника, като Намотаване на електромотор, Гарата на метрото в Адлерсхов и упоменатия към този момент Автопортрет с електромотор от 1990 година
Вероятно влошеното здраве, персоналните здравословни проблеми, неудачният му втори брак, завършил малко преди гибелта му, неналичието на наследници, както и носталгията, всичко това е било причина за безапелационното решение на Иван Павлов да подари изкуството си на Градската художествена изложба във Варна. Ценителите ще открият в живописта на този самоизградил се отвън границите ни създател доста човешка мощ и обич, тъй като е работил и живял с ентусиазъм към изкуството.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ