Готова ли е България за смяната, която идва от Съединени американски щати? Защото смяна ще има без значение дали ще пристигна от Джо Байдън или от Доналд Тръмп.
Първо, е значимо да подчертая какъв брой тесногръди, себични и несъответстващи са определените политици. Ако, вместо да омаловажава опасността от COVID-19, през март президентът Тръмп бе взел съответни ограничения, през днешния ден нямаше да има конкуренция и съгласно социолози и
букмейкъри да губи тежко от Джо Байдън. Американската стопанска система бе в положително положение през 2018 година и 2019 година Единственото, което президентът Тръмп трябваше да направи, бе през февруари, март и април 2020 година най-малко за малко да спре да бъде Доналд Тръмп. Той трябваше да сплоти американското обществото към заплахата от ковид, да призове хората да се пазят, да дава позитивни образци, в това число посредством носенето на защитна маска, и да покаже угриженост.
Вместо загрижения президент Тръмп обаче американците видяха Доналд Тръмп от телевизионното шоу “The Apprentice ” във вихъра му. Вместо да приготви и сплоти Америка към заплахата от COVID-19, президентът Тръмп я омаловажи, а след това разедини нацията на “американци с маски ” и “ американци без маски ”. Тази разграничителна линия се трансформира в политическа. Ако на 4-и ноември Доналд Тръм записва една от най-големите изборни загуби на настоящ президент в историята на Съединени американски щати, повода е, че в края на мандата му американското общество е по-разделено от всеки път.
Най-важната функционалност на политическите водачи по време на рецесия е да сплотяват и реализират единодушие. Съгласието и обединяването на хората обаче са последното, което Доналд Тръмп търси. Затова не се учудвайте, в случай че при възможна загуба той откаже да я признае. Заради исторически високите равнища на гласоподаване по пощата единствено 9 от всички 50 щата са готови да разгласят резултатите от гласуването на идващия ден. Това обаче ще са неофициални резултати на 98% от преброяването. Законите в двадесет и два щата разрешават пликовете с бюлетини, означени със съответния пощенски щемпел, да дойдат за преброяване на идващия ден след изборите. Ню Йорк и Аляска да вземем за пример няма да обяват резултатите от гласуването по пощата в изборната нощ. Преброителните комисии в Пенсилвания и Мичиган, двата щата основни за определането на спечелилия, към този момент оповестиха, че ще са им нужни няколко дни, с цел да преброят бюлетините.
Още преди месеци президентът Тръмп дефинира гласуването по пощата като “измамно ” и даже се опита да го ограничи. В първите 72 часа след изборния ден може да няма явен резултат от изобрите. Затова е изцяло допустимо Доналд Тръмп да не признае възможна изборна загуба, да я назова “фалшина вест ”, а изборите “измама ”! Не се учудвайте, в случай че при негова загуба, изключително при близки изборни резултати, на 4-и, 5-и и 6-и ноември в редица американски градове стартират безредици и Съединени американски щати наподобяват като пред разпад. Тогава си спомнете измисления президент Франсис Ъндърууд в сериала “Къща от карти ”. Изкуството постоянно върви пред действителността и по тази причина постоянно я предсказва, въпреки и несъзнателно. Разбира се, няма никаква гаранция, че последователите на Демократите няма също да провеждат митинги и че ще признаят изборните резултати при противоречива победа на Тръмп или при сходна обстановка като тази от 2000 година, когато въпросът за повторното броене на гласовете във Флорида мина през решение на Върховния съд. Досега Съединени американски щати постоянно са подсигурили кротичък прехов във властта въз съществена на признанието на единия претендент за президент, че е изгубил. Какво става обаче, в случай че резултатите този път са такива, че изгубилият откаже да ги признае?
Провалът на президента Тръмп да сплоти Америка към някакви национални цели няма да бъде премахнат даже в случай че той остане в Белия дом за още четири години. Ако Джо Байдън загуби, това ще бъде следващият, вторият подред важен неуспех на Демократите. Ако господин Байдън бъде определен за президент, това ще бъде негова персонална победа. Необходима е доста сила да спечелиш избори на 77 години в условия на обществен и стопански срив. Победа на Джо Байдън обаче е преди всичко законосъобразен резултат от неуспеха на Доналд Тръмп, от умората на американското общество и нежеланието на болшинството гласоподаватели в Съответните щати (все отново президентът на Съединени американски щати се избира с гласовете на Електоралната гилдия, а не пряко) да продължат да живеят в положение на непрестанен политически и обществен стрес.
Разбира се, изцяло допустимо е Тръмп, който има 46% рейтинг на утвърждение, да успее да завоюва. Тогава за няколко дни той ще получи късмет да успокои и сплоти обществото.
Изборът сред Доналд Тръмп и Джо Байдън не е избор сред ляво и дясно, сред консерватори и либерали. Наистина не е! Той е избор сред “политическата неразбория ” и “политическата предвидимост ”. Лявото и дясното, либерализмът и консерватизмът са на радикално друга политическа повърхност. Ако Джо Байдън бъде определен за президент, това не значи, че Америка е направила безусловно верния избор. Означава единствено, че е отхвърлила модела на политически разпад и стрес, открит през миналите 4 години.
В същото време, най-малко на доктрина малко евентуалният втори мандат на Доналд Тръмп не би бил безусловно несполучлив. Президентът Тръмп стои устойчиво във всички обичайни за Републиканската партия сфери, където следва изпитаните политики на така наречен GOP (Grand Old Party). Двата значими триумфа в мандата му са данъчната промяна (The Tax Cuts and Jobs Act) и промяната в системата на пандизите (The First Step Act). Първата обаче е обичайната за Републиканската партия и щеше да се случи и без Доналд Тръмп. Втората бе осъществена с голямо болшинство в конгреса на Съединени американски щати.
Дори единствено с един мандат обаче президентът Тръмп ще остане в историята. Той провокира значими промени в интернационалния ред. От система, учредена на търсене на салда и съвместен интерес сред националните страни посредством разговор и партньоство, където такова е допустимо, след влизането на президента Тръмп в Белия дом, интернационалните връзки се трансформираха в положение, което наподобява на Realpolitik от 19-ти век. Пресъздаването на доктрината Realpolitik докара до това, че в интернационалната политика водена от Америка на Доналд Тръмп няма другарства и партньорства. Има конюктурни покупко-продажби и жестоко открито статукво в интерес на по-силния. Вчерашните врагове наподобяват като другари, а вчерашните другари като съперници. Една от жертвите на подобен политически волунтаризъм е военно-политическото партньорство в Западния свят. То се сви и формализира.
Разбира се, политиката е динамичен развой. На доктрина е допустимо изборът на Джо Байдън да не докара до позитивни промени за света. На доктрина също е допустимо при възможен втори мандат Доналд Тръмп да бъде надалеч по-прогнозируем във външната си политика. В този текст обаче няма повече място за американски въпроси. Ако такива Ви интересуват и в случай че имате най-малко известно доверие на създателя, апелирам идете на NovataDarjava.com или в най-близката книжарница и си купете книгата ми “Новата страна ”. Ако пък Ви се чете на британски език, вземете си The New American State (https://www.amazon.com/dp/B08LQXTN3L/) от Amazon. Сега обаче се концентрирам върху най-важното.
Какво следва за България?
Първо, който и да победи на президентските избори в Съединени американски щати, България остава в позицията на изоставаща страна без национални цели. Формулирането на такива е наш вътрешен проблем, който към този момент наподобява нерешим. У нас има рецесия на доверие към ръководството и е доста евентуално тя да се резервира и след идните избори. България не е готова да води политика, която се създава в София. Точно поради това всяка смяна в някоя от международните столици ни се отразява в забележителна степен. Всъщност, който и да е стопанинът на Белия дом в следващите четири години, България е изправена пред това да попадне под американски наказания. Причината е, че си играем на думи и назоваваме “Турски поток ” - “Балкански ”.
Второ, България не е готова за новата цифрова стопанска система. Твърде евентуално е да вземем за пример един от най-динамично разрастващите се браншове в стопанската система ни, този на технологиите, да се свие. Причината е, че той се развива като поддържаща промишленост. 2021 година ще бъде година на шокова цифровизация. Неин голям бенефициент ще бъдат компании като Amazon, Microsoft и Гугъл. Само в региона на рекламата десетки милиони от парите на българските данъкоплатци изтичат към Гугъл всяка година. От тях в българските медии и притежатели на уеб уеб сайтове, които създават наличие, се връщат трохи. Същото е във всяка друга област на набиращата скорост цифрова стопанска система. Който и да влезе в Белия дом, ще завоюват америакнските софтуерни компании, а не България. Причината е, че българското държавно управление няма нито потенциал, нито предпочитание да основава среда за развиване на цифровата стопанска система, от която да завоюват българските компании.
Трето, който и да влезе в Белия дом, България няма тактика за основаване на индустриален потенциал, който да обслужва намаляването на икономическата взаимозависимост на страните от Западния свят от Китай. В идващите няколко години България ще има опция, най-малко на доктрина, за индустриализация и развиване на най-изостаналите си райони. Както и да се споделя идващият президент на Съединени американски щати, българският политически хайлайф не е подготвен да се възползва от смяната в интернационалния ред. В Америка ще има политическа последователност във връзка с тази смяна.
Ако Джо Байдън завоюва, процесите на икономическа глобализация и корпоративизация на Америка и света няма да спрат. Цената на разкриването на нови работни места в Съединени американски щати ще бъде платена с поддръжка за нова световна агресия на американските корпорации по света. Ако Доналд Тръмп остане в Белия дом, процесът на смяна в индустриалните процеси е прекомерно евентуално да докара до загуба на работни места и пазарни позиции за част от българските компании, които са свързани директно или индиректно с американския пазар.
Който е да завоюва във Вашингтон, смяната в Америка ще продължи. В Съединени американски щати въпросът “Кой ръководи? ” е значим, само че след изборите на дневен ред идва въпроса “Как? ”. Решения на въпроса “Как? ” ще бъдат търсене и съотметно открити в Съединени американски щати. У нас въпросът допустима ли е позитивна смяна остава без отговор, а безконечният въпрос си остава “Кой държи властта? ” Затова скромното ми и лишено от революционен порив предложение е натискът върху българското държавно управление и върху другите институции на представителната власт да продължи и да не отслабва. 
