Скоро ще нарисувам любовта - тя ще е грозна, мръсна и истинска
Господ е много великодушен към някои хора – изсипал им е много гении. Типичен образец: сътрудника Валентин Иванов-Кардамски. Той е доста сръчен публицист и художник, а в последните години Поредната галерия на неповторимите му картини (рисува с подръчни средства – мистрии, маламашки и др.) ще бъде открита на 17 октомври в 18:30 ч. в българския културен център в Лондон. Това е превъзходен мотив за диалог с него.
- Къде си учил, Валентин Кардамски – в Художествената академия, или в Журналистическия факултет на СУ „ Св.Климент Охридски “?
- Не позна. Завършил съм специалността промишлен дизайн в Русенския университет „ Ангел Кънчев “. В нея бе заложено извънредно доста изобразяване, а също и доста математика. Аз съм инженер от позиция на индустриалния дизайн.
- А от гледната точка на визиите за послушни деца какъв беше като дребен?
- Категорично не бях чинно дете. По-скоро бях избухлив. Родителите ми имаха доста проблеми с мен. Учителите ми – също. Това, че бях първенец, напълно не значи, че не съм бил най-буйният в класа. Рисувах още като дребен. Майка ми постоянно споделяше: „ Олеле, какво дете имам, хвана молива още на прощъпалника и не го пусна! “.
- Имаш ли поразийки, обвързвана с рисуването?
- Рисувах върху всички вероятни картони и хартии у дома, в това число и върху документи на родителите ми, което сътвори огромен проблем. Защото използвах едновремешните флумастери, които нямаха измиване и заличаване. Извинявам се на майка ми и татко ми за държанието си, за това, което съм им предизвикал. Давам си сметка какъв брой мъчно им е било.
- Семейството ти от Кардам ли е?
- Да, от Кардам сме. В казармата започнаха да ми споделят Кардамския и оттова всички другари ме посочват по този начин. Реших да запазя като креативен псевдоним това име, тъй като доста ми харесва. Някои хора се срамят от прякорите си, тъй като не са положителни, а аз си харесах моя – обвързван е с родното ми място.
- В родното си място ли приключи приблизително обучение?
- Да. Завърших филантропична гимназия с интензивно образование по литература. Но обичах физиката повече от литературата. Явявал съм се на национални олимпиади по този предмет. Наблягах на релативистката физика.
- Мога да оценя това, с което си се занимавал, тъй като съм физик. Релативистката физика е много сложна материя.
- Като възпитаник не стигнах до квантовите дълбини, тъй като тогава те не бяха толкоз известни, както в този момент.
- Кой вятър те отвя първо в публицистиката?
- В един диалог с татко ми споделих, че желая самичък да се устоявам. Той почете решението ми. Исках да се потвърдя на света и да повеждам независим живот. Излязох от общежитието. Бях спечелил пари като общ служащ. Намерих си квартира и потърсих работа. Явих се на конкурс за кореспондент в русенския районен радиоцентър, отделение на Българското национално радио. Спечелих състезанието поради знанията си, поради положителната си обща просвета - четях доста вестници – тогава нямаше интернет, гугъл, уеб сайтове. А и звукорежисьорът бе безапелационен: „ Този юноша няма потъмнения в речта “. Казаха ми да се приготвя да чета вести. Това стана още същия ден.
- Добре ли се оправи?
- Имах проблем с дишането и шефът ме настъпи по крайници, с цел да ме подтиква - изчетох новините на един мирис. След това станах кореспондент. А в даден миг се реалокирах в локалната телевизия. Когато пристигнах в София, продължих журналистическата активност.
- Впечатляват ли те някои български публицисти и с какво?
- Много комплициран въпрос. Има много публицисти, които ме впечатляват – всеки с нещо. Сашо Диков ме впечатлява с агресивността си. Люба Кулезич ми харесва, тъй като има дълбочина на мисълта, умее да дълбае. Дори Коритаров ме впечатлява – той се приготвя добре за предаванията си. Много съм впечатлен от Кеворк Кеворкян и Любо Кольовски, които са освен надарени, само че и истински.
- През интервала, когато се занимаваше с публицистика, не те ли човъркаше желанието да свърнеш в друга улица – към рисуването?
- В Русе върших изложения. Там бях освен публицист. Работих като конструктор в локалната опера. Направил съм декорите на всички постановки.
- В София с каква публицистика стартира да се занимаваш?
- С електронна – бях ефирен водещ. После работих в медийната група на Делян Пеевски. Тогава към момента се правеше публицистика.
- А в този момент прави ли се публицистика? Имам поради същинската публицистика.
- В момента българската публицистика е пленник на себе си, тъй като години наред се опитваше да бъде угодна. А угодна е, когато бъде купена. Когато публицистиката бъде купена, изгубва свободата си. Щом загуби свободата си, към този момент не може да е самостоятелна и да бъде същинска публицистика. И още: сред публицистиката - от една страна, и независимостта и свободата - от друга, би трябвало да има знак за тъждество. Тъй като подобен знак в този момент няма, публицистиката е в окови. В очите на доста публицисти зървам терзанието, че виждат себе си в огледалото такива, каквито са. Давам си сметка, че устоят фамилии, само че в случай че не харесват себе си в огледалото, по какъв начин гледат децата си в очите – това не ми е ясно.
- А ясно ли ти е кои твои гафове са повече – в публицистиката, или в рисуването?
- В рисуването са повече. Защото то е страст. Когато рисуваш и започваш нещо ново, няма по какъв начин да не сбъркаш. Аз доста рядко одобрявам мои произведения. За да бъда удовлетворен от дадена картина, в нея би трябвало да има нещо ново. Ако платната повтарят себе си, в случай че всяко ново повтаря предходното, най-после отиват в огъня, или биват нарязани.
- Много картини ли си хвърлил в огъня, или си накръцкал?
- Много. Не ме интересува, че хората може да ме сметнат за вманиачен. Оценката им ми е значима, само че ми е по-трудно да впечатля себе си, в сравнение с тях. Както музикантът долавя подправените си тонове, по този начин и аз не мога да бъда впечатлен, в случай че не съм достигнал устрема си, в случай че обликът не пулсира.
- Кого не би желал да нарисуваш?
- Няма човек, който не желая да обрисувам. Но спирам да рисувам настоящи политици. Изключение бих направил само за Сергей Станишев, тъй като предходната ми галерия бе за българите от последния век, които са трансформирали България след влизането в Европейския съюз – той е измежду тях. Другият политик, който към този момент съм нарисувал, е почетният ръководител на Движение за права и свободи. Той е основал доктрината на политиката, която резервира етническия мир в България. Малко са родните политици, чиято мисъл е толкоз дълбока. Действащите сега политици заобикалям да рисувам, тъй като те към момента събират своите цветове.
- Цветове на политиците ли?! Какво имаш поради?
- Когато рисувам, диря освен приликата на облика със съответния човек, само че и цвета – всеки човек има собствен цвят и той се трансформира с времето. Някои от цветовете може да станат по-бистри, други – по-мътни. Людмила Живкова, която не нарисувах, бих направил в бяло – в нея има такава ефирност, такава непорочност, каквито не съм срещал при никого, с изключение на при починалия дядо Добри.
- Какъв е актуалният цвят на Бойко Борисов?
- Той е композиция от доста цветове. В самото начало обликът му бе доста по-изчистен. Страхувам се, че в случай че продължава да смесва цветовете, ще стане една...
-... ще стане мазало.
- Прекалена амалгама, в която няма разлика сред цветовете. Като го виждам, чувствам умората му и се опасявам, че в един миг той може би ще остане единствено един силует.
- Контурът не предвещава блестящо бъдеще, нали?
- Независимо от това дали Борисов е харесван, или недолюбван, той е неотменна част от българския политически живот. Един ден вероятно ще го обрисувам. Това ще бъде доста изтощен портрет, доста противоположен облик. Десет години на върха на българската политика е доста време и е амортизиращо. Не подсигурявам, че Бойко ще хареса портрета си. Не диря утвърждението на тези, които рисувам.
- Рисувал ли си Корнелия Нинова?
- Не.
- Не загатна нищо за цвета на почетния ръководител на Движение за права и свободи.
- Ахмед Доган има неистовия блян да резервира вътрешната си непорочност от всички опити да бъде измърсен, да бъде сапун в ръцете на всеки, който желае да измие личната си нечистотия. У нас доста хора не си дават сметка, че с цел да си чист, не може да си измиеш ръцете с нечия орис, с нечий персонален живот. Такова измиване не те прави по-чист. Прави те видимо по-спокоен, само че си оставаш все по този начин развален и замърсен. Ако искаш да си чист, първо би трябвало да измиеш ръцете си със себе си. При Доган ме кефи това, че все пак е съумял да запази оня чист облик на детето у себе си, без значение от живота, който го е принуждавал да бъде краен в някои връзки.
- Пробвал ли си да нарисуваш любовта?
- Любовта ще я рисувам скоро, тъй като стартирам новия си цикъл - „ Сътворението “. Тя съгласно мен не е най-бистрото нещо. Смес е сред доста цветове, сред доста страсти. Любовта е като раждането - съпроводена е с доста болежка. Защо всяка майка обича детето си? Защото излиза от сърцето й с болежка. То й коства плът, болежка и пристрастеност. Картините, които ще направя в идващия цикъл, няма да са за тази обич, която хората са привикнали да виждат. Тя ще е грозна, мръсна и същинска. Изобщо не ми пука дали някой ще приказва, че това не може да бъде обич.
- Има ли неща, или хора в твоя живот, които са свързани с нечистотия и съжаляваш, че си се докоснал до тях?
- Може би фактът, че съм се опитвал да бъда предан към доста хора, само че това не е оценено, е в основата на някои мои грижи. В нашата страна няма недостиг на фрагменти, както се приказва в последно време. Има недостиг на преданост и на непорочност. Вече никой на никого не има вяра. Ако даден човек опита да бъде предан, това се приема като уязвимост, или като подмазвачество. За страдание дефицитът на лоялността поврежда публичния живот и връзките сред хората. Проблемът на трийсетгодишния ни преход е, че бяха унищожени полезностите и най-много бе унищожена преценката – да осъзнаеш, че даден човек е скъп, тъй като е кардинален. Главната задача на сегашните политици не е да създадат хората богати, нито пък е демографската рецесия, която е разследване от срутва на полезностите. Главната им задача е възобновяване на ценностната ни система – да станем по-принципни, по-чисти, по почтени. Ако създадем това, ще бъдем художници, нарисували картината на България такава, каквато желаеме да бъде.
Елизабет Втора
Майка Тереза
Мадона
Мария Калас
- Къде си учил, Валентин Кардамски – в Художествената академия, или в Журналистическия факултет на СУ „ Св.Климент Охридски “?
- Не позна. Завършил съм специалността промишлен дизайн в Русенския университет „ Ангел Кънчев “. В нея бе заложено извънредно доста изобразяване, а също и доста математика. Аз съм инженер от позиция на индустриалния дизайн.
- А от гледната точка на визиите за послушни деца какъв беше като дребен?
- Категорично не бях чинно дете. По-скоро бях избухлив. Родителите ми имаха доста проблеми с мен. Учителите ми – също. Това, че бях първенец, напълно не значи, че не съм бил най-буйният в класа. Рисувах още като дребен. Майка ми постоянно споделяше: „ Олеле, какво дете имам, хвана молива още на прощъпалника и не го пусна! “.
- Имаш ли поразийки, обвързвана с рисуването?
- Рисувах върху всички вероятни картони и хартии у дома, в това число и върху документи на родителите ми, което сътвори огромен проблем. Защото използвах едновремешните флумастери, които нямаха измиване и заличаване. Извинявам се на майка ми и татко ми за държанието си, за това, което съм им предизвикал. Давам си сметка какъв брой мъчно им е било.
- Семейството ти от Кардам ли е?
- Да, от Кардам сме. В казармата започнаха да ми споделят Кардамския и оттова всички другари ме посочват по този начин. Реших да запазя като креативен псевдоним това име, тъй като доста ми харесва. Някои хора се срамят от прякорите си, тъй като не са положителни, а аз си харесах моя – обвързван е с родното ми място.
- В родното си място ли приключи приблизително обучение?
- Да. Завърших филантропична гимназия с интензивно образование по литература. Но обичах физиката повече от литературата. Явявал съм се на национални олимпиади по този предмет. Наблягах на релативистката физика.
- Мога да оценя това, с което си се занимавал, тъй като съм физик. Релативистката физика е много сложна материя.
- Като възпитаник не стигнах до квантовите дълбини, тъй като тогава те не бяха толкоз известни, както в този момент.
- Кой вятър те отвя първо в публицистиката?
- В един диалог с татко ми споделих, че желая самичък да се устоявам. Той почете решението ми. Исках да се потвърдя на света и да повеждам независим живот. Излязох от общежитието. Бях спечелил пари като общ служащ. Намерих си квартира и потърсих работа. Явих се на конкурс за кореспондент в русенския районен радиоцентър, отделение на Българското национално радио. Спечелих състезанието поради знанията си, поради положителната си обща просвета - четях доста вестници – тогава нямаше интернет, гугъл, уеб сайтове. А и звукорежисьорът бе безапелационен: „ Този юноша няма потъмнения в речта “. Казаха ми да се приготвя да чета вести. Това стана още същия ден.
- Добре ли се оправи?
- Имах проблем с дишането и шефът ме настъпи по крайници, с цел да ме подтиква - изчетох новините на един мирис. След това станах кореспондент. А в даден миг се реалокирах в локалната телевизия. Когато пристигнах в София, продължих журналистическата активност.
- Впечатляват ли те някои български публицисти и с какво?
- Много комплициран въпрос. Има много публицисти, които ме впечатляват – всеки с нещо. Сашо Диков ме впечатлява с агресивността си. Люба Кулезич ми харесва, тъй като има дълбочина на мисълта, умее да дълбае. Дори Коритаров ме впечатлява – той се приготвя добре за предаванията си. Много съм впечатлен от Кеворк Кеворкян и Любо Кольовски, които са освен надарени, само че и истински.
- През интервала, когато се занимаваше с публицистика, не те ли човъркаше желанието да свърнеш в друга улица – към рисуването?
- В Русе върших изложения. Там бях освен публицист. Работих като конструктор в локалната опера. Направил съм декорите на всички постановки.
- В София с каква публицистика стартира да се занимаваш?
- С електронна – бях ефирен водещ. После работих в медийната група на Делян Пеевски. Тогава към момента се правеше публицистика.
- А в този момент прави ли се публицистика? Имам поради същинската публицистика.
- В момента българската публицистика е пленник на себе си, тъй като години наред се опитваше да бъде угодна. А угодна е, когато бъде купена. Когато публицистиката бъде купена, изгубва свободата си. Щом загуби свободата си, към този момент не може да е самостоятелна и да бъде същинска публицистика. И още: сред публицистиката - от една страна, и независимостта и свободата - от друга, би трябвало да има знак за тъждество. Тъй като подобен знак в този момент няма, публицистиката е в окови. В очите на доста публицисти зървам терзанието, че виждат себе си в огледалото такива, каквито са. Давам си сметка, че устоят фамилии, само че в случай че не харесват себе си в огледалото, по какъв начин гледат децата си в очите – това не ми е ясно.
- А ясно ли ти е кои твои гафове са повече – в публицистиката, или в рисуването?
- В рисуването са повече. Защото то е страст. Когато рисуваш и започваш нещо ново, няма по какъв начин да не сбъркаш. Аз доста рядко одобрявам мои произведения. За да бъда удовлетворен от дадена картина, в нея би трябвало да има нещо ново. Ако платната повтарят себе си, в случай че всяко ново повтаря предходното, най-после отиват в огъня, или биват нарязани.
- Много картини ли си хвърлил в огъня, или си накръцкал?
- Много. Не ме интересува, че хората може да ме сметнат за вманиачен. Оценката им ми е значима, само че ми е по-трудно да впечатля себе си, в сравнение с тях. Както музикантът долавя подправените си тонове, по този начин и аз не мога да бъда впечатлен, в случай че не съм достигнал устрема си, в случай че обликът не пулсира.
- Кого не би желал да нарисуваш?
- Няма човек, който не желая да обрисувам. Но спирам да рисувам настоящи политици. Изключение бих направил само за Сергей Станишев, тъй като предходната ми галерия бе за българите от последния век, които са трансформирали България след влизането в Европейския съюз – той е измежду тях. Другият политик, който към този момент съм нарисувал, е почетният ръководител на Движение за права и свободи. Той е основал доктрината на политиката, която резервира етническия мир в България. Малко са родните политици, чиято мисъл е толкоз дълбока. Действащите сега политици заобикалям да рисувам, тъй като те към момента събират своите цветове.
- Цветове на политиците ли?! Какво имаш поради?
- Когато рисувам, диря освен приликата на облика със съответния човек, само че и цвета – всеки човек има собствен цвят и той се трансформира с времето. Някои от цветовете може да станат по-бистри, други – по-мътни. Людмила Живкова, която не нарисувах, бих направил в бяло – в нея има такава ефирност, такава непорочност, каквито не съм срещал при никого, с изключение на при починалия дядо Добри.
- Какъв е актуалният цвят на Бойко Борисов?
- Той е композиция от доста цветове. В самото начало обликът му бе доста по-изчистен. Страхувам се, че в случай че продължава да смесва цветовете, ще стане една...
-... ще стане мазало.
- Прекалена амалгама, в която няма разлика сред цветовете. Като го виждам, чувствам умората му и се опасявам, че в един миг той може би ще остане единствено един силует.
- Контурът не предвещава блестящо бъдеще, нали?
- Независимо от това дали Борисов е харесван, или недолюбван, той е неотменна част от българския политически живот. Един ден вероятно ще го обрисувам. Това ще бъде доста изтощен портрет, доста противоположен облик. Десет години на върха на българската политика е доста време и е амортизиращо. Не подсигурявам, че Бойко ще хареса портрета си. Не диря утвърждението на тези, които рисувам.
- Рисувал ли си Корнелия Нинова?
- Не.
- Не загатна нищо за цвета на почетния ръководител на Движение за права и свободи.
- Ахмед Доган има неистовия блян да резервира вътрешната си непорочност от всички опити да бъде измърсен, да бъде сапун в ръцете на всеки, който желае да измие личната си нечистотия. У нас доста хора не си дават сметка, че с цел да си чист, не може да си измиеш ръцете с нечия орис, с нечий персонален живот. Такова измиване не те прави по-чист. Прави те видимо по-спокоен, само че си оставаш все по този начин развален и замърсен. Ако искаш да си чист, първо би трябвало да измиеш ръцете си със себе си. При Доган ме кефи това, че все пак е съумял да запази оня чист облик на детето у себе си, без значение от живота, който го е принуждавал да бъде краен в някои връзки.
- Пробвал ли си да нарисуваш любовта?
- Любовта ще я рисувам скоро, тъй като стартирам новия си цикъл - „ Сътворението “. Тя съгласно мен не е най-бистрото нещо. Смес е сред доста цветове, сред доста страсти. Любовта е като раждането - съпроводена е с доста болежка. Защо всяка майка обича детето си? Защото излиза от сърцето й с болежка. То й коства плът, болежка и пристрастеност. Картините, които ще направя в идващия цикъл, няма да са за тази обич, която хората са привикнали да виждат. Тя ще е грозна, мръсна и същинска. Изобщо не ми пука дали някой ще приказва, че това не може да бъде обич.
- Има ли неща, или хора в твоя живот, които са свързани с нечистотия и съжаляваш, че си се докоснал до тях?
- Може би фактът, че съм се опитвал да бъда предан към доста хора, само че това не е оценено, е в основата на някои мои грижи. В нашата страна няма недостиг на фрагменти, както се приказва в последно време. Има недостиг на преданост и на непорочност. Вече никой на никого не има вяра. Ако даден човек опита да бъде предан, това се приема като уязвимост, или като подмазвачество. За страдание дефицитът на лоялността поврежда публичния живот и връзките сред хората. Проблемът на трийсетгодишния ни преход е, че бяха унищожени полезностите и най-много бе унищожена преценката – да осъзнаеш, че даден човек е скъп, тъй като е кардинален. Главната задача на сегашните политици не е да създадат хората богати, нито пък е демографската рецесия, която е разследване от срутва на полезностите. Главната им задача е възобновяване на ценностната ни система – да станем по-принципни, по-чисти, по почтени. Ако създадем това, ще бъдем художници, нарисували картината на България такава, каквато желаеме да бъде.
Елизабет Втора
Майка Тереза
Мадона
Мария Калас
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ