Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Тази седмица дините поскъпват с 11,7 на сто до 0,86 лева за килограм, а пъпешите с 8,5 на сто до 1,53 лева за килограм. Ябълките от внос прибавят 0,5 на сто до 2,04 лева за килограм. Бананите поскъпват с 1,1 на сто и се търгуват по по 2,76 лева за килограм, а лимоните - с 2,4 на сто до 3,03 лева за килограм. За първа седмица от ДКСБТ проследяват и цената на гроздето, което поскъпва с 0,4 на сто в края на седмицата до 2,47 лева за килограм.

Картофите повишават стойността си с 3,1 на сто до 1,35 лева за килограм, зелето - със 7,5 на сто до 1,15 лева за килограм. Цената на доматите (оранжерийни) също се покачва - с 9,3 на сто до 2,95 лева за килограм, както и на оранжерийните краставици – с 4,4 на сто до 2,82 лева за килограм. Зелените чушки поскъпват с 3,7 на сто до 1,68 лева за килограм, а червените чушки - с 0,5 на сто до 2,20 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,8 на сто до 11,16 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" поскъпва минимално с 0,1 на сто и се продава по 17,30 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 1,9 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,10 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) отстъпва с 1,9 на сто и се продава по 2,09 лева за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 1,1 на сто и се предлага по 6,44 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 3,12 лв. за килограм. Лещата спада с 2,9 на сто до 4,04 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул - с 1,5 на сто до 3,92 лв. за килограм.

Захарта поскъпва с 0,8 на сто и се продава по 2,45 лв. за килограм, а брашното тип 500 - с 2,9 на сто до 1,44 лева за килограм. Цената на олиото се покачва с 2,1 на сто и то се търгува по 2,98 лв. за литър в пластмасова бутилка, а на кравето масло (пакетче от 125 грама) - с 1,2 на сто до 2,57 лв. за брой.