Най-лесно е да се вдигнат данъците, но така България може

„ Най-лесно е да се вдигнат налозите, само че по този начин България може да се озове в икономическа застоялост, сходна на тази в редица основни западноевропейски сътрудници. “ Това съобщи в предаването „ Тази събота “ финансистът и някогашен министър на финансите Милен Велчев.

Политически реакции и финансов напън

 

Властта към този момент показва, че точно тя ще поеме отговорността и „ горчивата чаша “ поради актуалното положение на държавните финанси. От своя страна опозицията упорства да се приключи всякакво всяване на паника и приканва, че „ който не може, да си потегля и да даде на някой, който може “.

Милен Велчев разяснява, че обстановката с държавния бюджет е „ задоволително сериозна “, само че не доближава сериозна точка. По думите му са нужни съответни решения, каквито към този момент липсват:

„ Положението с парите в страната е задоволително неприятно. Не е пагубно, само че постанова доста от ограниченията, към които реферира вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Но не чуваме задоволително конкретика. Надявам се да я чуем в идващия един месец “, изясни Велчев.

Европейските рекомендации и данъчният спор

 

В полемиката се включва и позицията на Асен Ангелов, съгласно който Европейската комисия не упорства непосредствено за орязване на разноските, а по-скоро за реформиране на приходната система.

Велчев прави разграничаване сред „ заледяване “ и унищожаване на автоматизирани механизми за приходите. Той акцентира, че тези принадлежности водят до самобитна серпантина на възходящи хонорари, която може да се откъсне от икономическата действителност.

„ Защото по формулировка, в случай че продължат да съществуват тези автоматизирани механизми, това значи, че спиралата ще продължи да се развърта и приходите ще продължат вероятно да нарастват по-бързо, в сравнение с диктува разсъдъкът. Така че сигурно можем да приветстваме поръчката за унищожаване на тези механизми “.

Той добавя, че отпадането им не значи автоматизирано заледяване на заплатите:

„ Премахването им не значи автоматизирано заледяване на приходите, тъй като остава опцията за преценка от страна на държавното управление кои приходи и с какъв брой е редно всяка година да се покачват “, разяснява Велчев.

Разходите като главен проблем

 

Финансистът е безапелационен, че главното напрежение в бюджета не идва толкоз от ниските доходи, а от възходящите разноски.

Според него актуалните усложнения не се коренят в незадоволителни данъчни приходи или прекомерно ниски ставки. Той прави съпоставяне с минал интервал, когато при сходни данъчни условия страната е поддържала постоянен бюджетен баланс.

„ Според финансиста ограничения за икономисване на разноски сигурно се постановат. „ Проблемите в бюджета, които са в действителност дълбоки, не са основани от незадоволително доходи и не идват от прекомерно ниски налози. Със същите налози и с сходна събираемост страната успяваше да живее относително удобно преди 20 или 25 години и освен да не надвишава 3% недостиг, а в противен случай – да генерира уравновесен бюджет и остатък “.

Критики към данъчната политика и Европейски Съюз

 

Велчев предизвестява, че механичното повишение на налозите може да има отрицателен резултат върху стопанската система и да докара до закъснение на растежа.

„ Най-лесно е, на пръв взор, да се подвигат налозите. Последиците обаче ще са такива, каквито следим в Западна Европа – липса на напредък, липса на динамичност.

България на този декор се развива добре стопански и пораства всяка година по-бързо от Западна Европа. Ние не желаеме този, въпреки и не доста висок растеж, да намалее още повече и да попаднем в икономическото тресавище, в което са доста от нашите съществени търговски сътрудници “, уточни Велчев.

Той добавя, че от време на време институциите в Европейския съюз работят по-скоро политически, в сравнение с механически, и търсят по-лесни решения вместо структурни промени.

„ Велчев разяснява, че и в Европейската комисия, въпреки че не са определени от гласоподавателите, от време на време обичат да се държат като политици. „ И те желаят да бъдат известни. Няма да кажат съответно: „ Намалете Коронавирус добавките “ или „ Намалете администрацията с 10% “, което би трябвало да се направи. По-лесно е да кажат: „ Дайте да обложим още повече тези, които така и така заплащат налози “.

Спор за действителния недостиг в бюджета

 

Темата за размера на бюджетния недостиг също провокира различия. Според разнообразни оценки числата се разминават, а политическият спор към тях се ускорява.

„ Вероятно Европейската комисия в действителност няма доста цялостен взор върху положението на финансите. В самото им мнение се акцентира, че не са били осведомени за всичко, което става в обществения бранш. И с не до такава степен съвършената информация са стигнали до пресмятане, че бюджетът ще приключи на към минус 4% недостиг “, изясни той.

В умозаключение Велчев показва, че действителната картина евентуално е сред другите прогнози, само че по-близо до формалната позиция на държавното управление:

„ По-скоро бих повярвал на нашето държавно управление, само че допускам, че истината, в случай че не е по средата, е някъде сред минус 4% и 7,4%. Може би по-близо до прогнозите на министъра на финансите “, добави Велчев.

 

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News