Обичате ли горски плодове? Те са не просто вкусни, но и ни пазят от рак!
Горските плодове са не просто вкусни, само че и ни защищават от рак. Сега е времето да отделите един уикенд измежду природата, с цел да си съберете къпина, малина, горска ягода и дивите разновидности на касиса. Към същинските горски плодове можем да отнесем и синята и алената боровинка, които се разполагат на морска височина над 800 метра. В непосредственост до Пловдив най-големите залежи са в Родопите.
Интересно при всички тях е, че с изключение на плодовете доста потребни са и листата им. Те обаче се събират малко по-късно, откакто плодовете узреят и бъдат обрани, тъй като тогава са натрупали в себе си всички дейни субстанции. Плодовете на тези типове съдържат доста огромно количество витамин С, липоева киселина, каротеноиди, флавонови съединения и антоциани. Известно е в здравната и в билкарската процедура, че тези химически съединения имат антираково деяние. Консумацията на по-сериозни количества от всички тези типове, пиенето на сокове от тях и чайове от листата служат за профилактика. Тоест слага се една преграда против развиването на онкологични проблеми в нашето тяло. Трябва да имаме поради обаче, че освен храната има отношение към тези болести. Нервната система също, тъй че и нея би трябвало да я храним с положителни мисли и отбягване на напрежението.
Горските плодове се събират по време на цялостното им узряване в необятни съдове, без да се притискат и без да се позволява струпване на огромно количество плодове едно върху друго. Най-добро е въздействието им, когато се употребяват в свеж тип. Но защото те са нетрайни плодове, от тях могат да се подготвят и домашни сокове. Тези сокове обаче нямат нищо общо с необятно публикуваните предписания за сиропи. Голямото количество захар и продължителната термична обработка при сиропите ги трансформират единствено в кулинарно произведение, в което няма нищо здравословно. За приготвянето на домакински естествен сок плодовете се прекарват през гевгир, по-късно сокът още един път може да бъде прецеден през няколко пласта марля и се слага в стъклени бутилки. Те се стерилизират 3-5 минути. Съхраняват на мрачно, тъй като антоцианите и каротеноидите в тях се разпадат под влияние на директната слънчева светлина и лечебният им резултат изчезва.
Червената и синята боровинка у нас се събират като листна дрога от дълбоки времена. За алената боровинка е необятно известно въздействието върху отделителната система. Тя не би трябвало да се бърка обаче с мечото грозде, с чиито листа доста си наподобява. Листата се оронват от клонките и се сушат настрана. Може да се сушат и на слънце, и на сянка, защото са много кожести и от време на време изискват повече от 20 дни, с цел да станат чупливи и да могат да се съхраняват гладко по-нататък. При другата боровинка листата са по-нежни и изсъхват по-бързо. Там е възможно да се сушат дружно с клонките и след изсъхването да се очупят.
И това е забавно: Бабите ни не са пили витамини, само че за нас е наложително - четете на най-полезния здравен уебсайт zdrave.to.
Синята боровинка е доста добра за разстройства в храносмилателната система. Също има положително имуностимулиращо деяние, изключително при дребни деца. Зададе ли се грипна зараза - непрекъснати чайове от боровинкови листа, които са и доста вкусни, ще стопират инфекциите. Листата на малината се събират едвам при започване на септември, когато са изцяло узрели и няма плодове по стръковете. Сушат се на сянка. Съхраняват се в хартиени торби или такива от зебло. Те са прелестно средство против всевъзможни типове бронхити. Освен за възпалителни процеси в дихателната система малината се употребява необятно и за лекуване на по-тежки болести, каквито са пневмониите, водните плеврити и раковите болести на белия дроб. Трябва да уточним, че използването единствено на тази дрога е извънредно незадоволително, само че наложително би трябвало да взе участие като съставен елемент в билковите сформира, лекуващи въпросните болести.
Листата от къпината пък благоприятстват цялата храносмилателна система. Хора, които имат продължителен запек, възпаления на дебелите вътрешности, колити, болест на Крон, наложително би трябвало да изпиват огромни количества отвари.
За разлика от някои други дроги, при приготвянето на билкови отвари от листата на упоменатите типове е желателно те да преминат сериозна термична обработка. Тоест листата да врят от 3 до 5 минути. След което се прави наложителна отвара в същата вода най-малко 30 минути и чак по-късно се прецеждат и се пият. Дневните дози са 400-500 мл, разпределени на 3-4 приема. Спокойно могат да бъдат взимани и топли, и студени. Понасят и подслаждане. Но е добре да бъдат подслаждане единствено с мед. Захарта е артикул за сладкарската индустрия, към която колкото по-рядко се обръщаме, толкоз по-добре.
Белият пелин стопира развиването на тумори
От няколко години се вършат съществени изследвания от клинични лаборатории за въздействието на белия пелин върху онкологични болести. В това число влиза и така наречен китайски сладостен пелин. Оказва се, че техните дейни субстанции съумяват да стопират развиването на тумори, изключително в храносмилателната система, в това число и на панкреаса, и на черния дроб. При онкологични проблеми на съединителната тъкан, на кожата или мозъка не са използвани сборовете, съдържащи пелин. Но за наша наслада втората група онкологични проблеми е по-рядко срещана спрямо карциномите на храносмилателната система. Така че белият пелин би трябвало да се намира в домашната билкова аптека във всеки дом и даже и превантивно като профилактика да се ползва 2-3 пъти в годината. Особено в комбиниране с други мощни наши билки, които имат сходно влияние, като камшика и котешката стъпка.
Белият, както и черният пелин цъфтят сега. При двата типа разликата е основна. Те се разграничават както по форма на листата, по този начин и по боя на целия филиз и по мярка. Т.нар. черен пелин, който е по-често срещан, необятно публикуван в цялата страна на надморска височина от 800 метра, е с общо по-груб хабитус. Стеблото е доста по-едро, може да доближи до 2 метра височина. Листата са огромни, с дължина над 15 см. Горната повърхнина е оцветена в масленозелено, до момента в който долната е сребриста. Това го отличава от белия пелин, който е доста по-светъл, по-силно овласинен, по-дребен е, листата му са доста по-къси и мощно нарязани.
Черният пелин е по-широко употребен в националната билкарска медицина, изключително при безапетитие. Отварите от пелини не е редно да се ползват независимо, тъй като са извънредно горчиви. Добре е да се смесват с други растения като лайката и ментата. Дозата, в която би трябвало да се ползва пелинът, е не повече от 1 кафена лъжичка на ден.
На пелините се употребяват единствено листата. Ако намерим и стебла в някакви артикули, това значи, че билковата дрога не е добре готова. Те няма да донесат щета, само че приказват за отношението на производителя. Листата се ошмулват от стеблото, или когато са още пресни и се сушат независимо, или се изсушават с целия филиз и по-късно се оронват. Всички клечки би трябвало да се отстранен, възможно е да има до 10 % по-груби елементи. Сушенето на пелина може да става на слънце. Съхранява се и в чували от зебло, даже и в чували, в които се съхраняват картофите, написа ПИК. Поради високата централизация на горчиви субстанции в него не е атрактивен за насекомите и гризачите. Така че е елементарен за предпазване по-продължително време и резервира своите лечебни свойства до 3 години.
Интересно при всички тях е, че с изключение на плодовете доста потребни са и листата им. Те обаче се събират малко по-късно, откакто плодовете узреят и бъдат обрани, тъй като тогава са натрупали в себе си всички дейни субстанции. Плодовете на тези типове съдържат доста огромно количество витамин С, липоева киселина, каротеноиди, флавонови съединения и антоциани. Известно е в здравната и в билкарската процедура, че тези химически съединения имат антираково деяние. Консумацията на по-сериозни количества от всички тези типове, пиенето на сокове от тях и чайове от листата служат за профилактика. Тоест слага се една преграда против развиването на онкологични проблеми в нашето тяло. Трябва да имаме поради обаче, че освен храната има отношение към тези болести. Нервната система също, тъй че и нея би трябвало да я храним с положителни мисли и отбягване на напрежението.
Горските плодове се събират по време на цялостното им узряване в необятни съдове, без да се притискат и без да се позволява струпване на огромно количество плодове едно върху друго. Най-добро е въздействието им, когато се употребяват в свеж тип. Но защото те са нетрайни плодове, от тях могат да се подготвят и домашни сокове. Тези сокове обаче нямат нищо общо с необятно публикуваните предписания за сиропи. Голямото количество захар и продължителната термична обработка при сиропите ги трансформират единствено в кулинарно произведение, в което няма нищо здравословно. За приготвянето на домакински естествен сок плодовете се прекарват през гевгир, по-късно сокът още един път може да бъде прецеден през няколко пласта марля и се слага в стъклени бутилки. Те се стерилизират 3-5 минути. Съхраняват на мрачно, тъй като антоцианите и каротеноидите в тях се разпадат под влияние на директната слънчева светлина и лечебният им резултат изчезва.
Червената и синята боровинка у нас се събират като листна дрога от дълбоки времена. За алената боровинка е необятно известно въздействието върху отделителната система. Тя не би трябвало да се бърка обаче с мечото грозде, с чиито листа доста си наподобява. Листата се оронват от клонките и се сушат настрана. Може да се сушат и на слънце, и на сянка, защото са много кожести и от време на време изискват повече от 20 дни, с цел да станат чупливи и да могат да се съхраняват гладко по-нататък. При другата боровинка листата са по-нежни и изсъхват по-бързо. Там е възможно да се сушат дружно с клонките и след изсъхването да се очупят.
И това е забавно: Бабите ни не са пили витамини, само че за нас е наложително - четете на най-полезния здравен уебсайт zdrave.to.
Синята боровинка е доста добра за разстройства в храносмилателната система. Също има положително имуностимулиращо деяние, изключително при дребни деца. Зададе ли се грипна зараза - непрекъснати чайове от боровинкови листа, които са и доста вкусни, ще стопират инфекциите. Листата на малината се събират едвам при започване на септември, когато са изцяло узрели и няма плодове по стръковете. Сушат се на сянка. Съхраняват се в хартиени торби или такива от зебло. Те са прелестно средство против всевъзможни типове бронхити. Освен за възпалителни процеси в дихателната система малината се употребява необятно и за лекуване на по-тежки болести, каквито са пневмониите, водните плеврити и раковите болести на белия дроб. Трябва да уточним, че използването единствено на тази дрога е извънредно незадоволително, само че наложително би трябвало да взе участие като съставен елемент в билковите сформира, лекуващи въпросните болести.
Листата от къпината пък благоприятстват цялата храносмилателна система. Хора, които имат продължителен запек, възпаления на дебелите вътрешности, колити, болест на Крон, наложително би трябвало да изпиват огромни количества отвари.
За разлика от някои други дроги, при приготвянето на билкови отвари от листата на упоменатите типове е желателно те да преминат сериозна термична обработка. Тоест листата да врят от 3 до 5 минути. След което се прави наложителна отвара в същата вода най-малко 30 минути и чак по-късно се прецеждат и се пият. Дневните дози са 400-500 мл, разпределени на 3-4 приема. Спокойно могат да бъдат взимани и топли, и студени. Понасят и подслаждане. Но е добре да бъдат подслаждане единствено с мед. Захарта е артикул за сладкарската индустрия, към която колкото по-рядко се обръщаме, толкоз по-добре.
Белият пелин стопира развиването на тумори
От няколко години се вършат съществени изследвания от клинични лаборатории за въздействието на белия пелин върху онкологични болести. В това число влиза и така наречен китайски сладостен пелин. Оказва се, че техните дейни субстанции съумяват да стопират развиването на тумори, изключително в храносмилателната система, в това число и на панкреаса, и на черния дроб. При онкологични проблеми на съединителната тъкан, на кожата или мозъка не са използвани сборовете, съдържащи пелин. Но за наша наслада втората група онкологични проблеми е по-рядко срещана спрямо карциномите на храносмилателната система. Така че белият пелин би трябвало да се намира в домашната билкова аптека във всеки дом и даже и превантивно като профилактика да се ползва 2-3 пъти в годината. Особено в комбиниране с други мощни наши билки, които имат сходно влияние, като камшика и котешката стъпка.
Белият, както и черният пелин цъфтят сега. При двата типа разликата е основна. Те се разграничават както по форма на листата, по този начин и по боя на целия филиз и по мярка. Т.нар. черен пелин, който е по-често срещан, необятно публикуван в цялата страна на надморска височина от 800 метра, е с общо по-груб хабитус. Стеблото е доста по-едро, може да доближи до 2 метра височина. Листата са огромни, с дължина над 15 см. Горната повърхнина е оцветена в масленозелено, до момента в който долната е сребриста. Това го отличава от белия пелин, който е доста по-светъл, по-силно овласинен, по-дребен е, листата му са доста по-къси и мощно нарязани.
Черният пелин е по-широко употребен в националната билкарска медицина, изключително при безапетитие. Отварите от пелини не е редно да се ползват независимо, тъй като са извънредно горчиви. Добре е да се смесват с други растения като лайката и ментата. Дозата, в която би трябвало да се ползва пелинът, е не повече от 1 кафена лъжичка на ден.
На пелините се употребяват единствено листата. Ако намерим и стебла в някакви артикули, това значи, че билковата дрога не е добре готова. Те няма да донесат щета, само че приказват за отношението на производителя. Листата се ошмулват от стеблото, или когато са още пресни и се сушат независимо, или се изсушават с целия филиз и по-късно се оронват. Всички клечки би трябвало да се отстранен, възможно е да има до 10 % по-груби елементи. Сушенето на пелина може да става на слънце. Съхранява се и в чували от зебло, даже и в чували, в които се съхраняват картофите, написа ПИК. Поради високата централизация на горчиви субстанции в него не е атрактивен за насекомите и гризачите. Така че е елементарен за предпазване по-продължително време и резервира своите лечебни свойства до 3 години.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ