Астрофизикът Итън Сийгъл: Слушайте експертите, а не решавайте за себе си!
Горните фрази са написани от астрофизика Итън Сийгъл в своя публикация за Форбс. Нека да разгледаме за какво той ни поучава да имаме вяра на специалистите, а не да се осланяме на личната си преценка в региона на науката.
Причината, твърди Сийгъл, е елементарна: даже и учените не притежават нужната експертиза, с цел да правят оценка проблеми, които са разнообразни от тяхната област на работа. “В нашите лични полета ние сме наясно с цялостния набор от данни, по какъв начин частите от пъзела се напасват и какви са границите на нашето знание ”, споделя астрофизикът. “Когато лаиците изричат отзиви по нашите тематики, незабавно ни излиза наяве какви са пукнатините в тяхното знание и къде са се подвели в техните разсъждения. Когато имат вяра в причините на академик, отхвърлящ общоприетия консенсус, разбираме коя информация подценяват, пропущат или неправилно интерпретират. До момента, в който не стартираме да оценяваме експертизата на законните специалисти, която се развива в хода на целия им професионален живот, правенето на “собствени изследвания ” ще води до невъобразимо и излишно страдалчество ”.
Сийгъл дава обикновен образец: флуорирането на водата. Флуоридът е елементарен йон и в случай че хората го одобряват в прекомерно дребни количества, това води до утежняване на зъбния гланц и до появяването на кариеси. В несъразмерни количества приемът води до болести като дентална флуороза. Но в тъкмо избрана доза чрез флуорирането на питейната вода се отбелязва спад в случаите на кариес до 40%.
Въпреки това в някои градове на Щатите политиците са избрали водата да не се флуорира – със съответните последици, изразяващи се в скок на случаите на кариес. Самата концепция, че “водата би трябвало да е естествена ”, до момента в който “добяването на флуора не е естествено ”, се явява задоволителен мотив флуорирането да не се ползва. За незапознатите хора страхът от химията и афинитетът към естественото и естественото е надалеч по-важно от денталното здраве на децата.
Очевидно лаиците не могат да си изградят обосновано мнение. Защо се получава по този начин?
Астрофизикът ни осведоми, че когато “проучваме ” даден проблем, ние вършим следното:
1. Формираме си мнение въз основата на първичното усещане.
2. Преценяваме всичко по-нататък през призмата на вътрешното си възприятие
3. Търсим аргументи да мислим положително за тези неща, които поддържат или оправдават първичното усещане
4. Търсим аргументи да отхвърлим или отречем тези неща, които ни отклоняват от първичното усещане
Разбира се, споделя Сийгъл, ние не се възприемаме по този метод. Ние си мислим, че сме героите на деня, че съумяваме да отсеем дезинформацията и че доближаваме до истината. Смятаме, че посредстовом нашия мозък и уменията ни за сериозно мислене, можем да отсеем кои отзиви са виновни и достоверни. Вярваме, че можем да преценим кой е самозванец и шарлатанин, че можем да изберем безвредното и ефикасното за сметка на рисковото и неефективното.
Но истината е, че не можем. Дори хората, които имат отлични умения за сериозно мислене и са натрупали опит в това да изкопават истината измежду голям брой изказвания, не разполагат с значимо средство: научната експертиза, нужна да схванат обещано изобретение или изказване в подтекста на цялостното знание в съответната област. Ето за какво научният консенсус е толкоз значим: той съществува единствено когато голямото болшинство от висококвалифицирани експерти се придържа към едно и също професионално мнение. Това фактически е една от най-важните и скъпи видове експертизи, основани в човешката история.
Ако единствено се вслушвахме в консенсуса, възкликва Сийгъл! Изключително неуместно е да мислиш, че ти, който не си специалист и който не притежаваш базисна научна експертиза, с цел да можеш да оцениш изказванията на експертитете, вършиш по-добра работа от действителните (бона фиде) специалисти, които отсяват истината от измислицата или мошеничеството. Когато ние “проучваме въпроса за себе си ”, съвсем постоянно се закопаваме в нашите лични предубедени позиции, вместо да се насочим към професионалните отзиви на специалистите.
И в случай че следствията по отношение на флуорирането на водата са по-скоро леки, не по този начин стои въпросът в други области – климатичните промени, имунизациите или новия ковид със съответното заболяване, което той предизвиква – COVID-19. Тогава залогът е по-голям. Ако следствията те отведат на неправилната страна, това може да се окаже въпрос на живот и гибел.
В случая с ковид, въпреки че това към момента е ново за човешката история заболяване, има към този момент доста неща, за които учените са постигнали консенсус, припомня Сийгъл. Това са:
1. Болестта се предава по въздушно-капков път и елементарно се придвижва от човек на човек.
2. Много по-лесно се популяризира в затворени пространства.
3. По-вероятно е възрастните хора да се разболеят съществено и да умрат.
4. Добре е да стоиш у дома, като изключим главните действия.
5. Носенето на маска, да се стараеш да не си докосваш лицето откакто си сложиш маската, както и поддържането на физическа отдалеченост от 2 метра са ефикасни тактики за предварителна защита.
Но даже и тези обикновени ограничения, за които няма никакво научно подозрение, повдигат голямо количество несъгласия. Въпреки сигурността и успеваемостта на маските, доста хора отхвърлят да ги носят, което води до взрив в новите инфекции. Въпреки обстоятелството, че над 150 000 американци са умрели до този миг, доста хора не престават да настояват, че “това е просто грип ” – без значение че последният път, когато умряха над 150 000 души, бе през 1918 година – годината на печално известния Испански грип.
Ако “проучваш въпроса за себе си ”, несъмнено ще откриеш голям брой уеб страници, сметки в обществените мрежи и даже неколцина медицински експерти, споделяйки мнения, които ще потвърдят твоите предубедени показа за COVID-19. Но не се заблуждавай – ти не извършваш изследване. Ти търсиш информация, която да удостовери твоите пристрастия и да дискредитира мненията на съперниците.
Какво може да направи човек? Според Итън Сийгъл – да се смири и да признае, че не има нужната експертиза за научна преценка. “Това значи да си задоволително отворен, с цел да схванеш, че твоите предразсъдъци имат огромна възможност да са неправилни в някои, доста или даже във всички аспекти. Ако се вслушваме в науката, бихме могли да се опитаме да се придържаме към най-хубавата пътека, водеща през най-големите провокации на актуалното общество. Може да се опитаме и да я пренебрегваме, само че тогава следствията единствено ще усилят тежестта си ”, безапелационен е астрофизикът.
