Икономистите на БАН очакват стагфлация през тази година
Голяма е вероятността българската стопанска система да стагнира през 2022 година При задълбочаването на военния спор в Украйна стагфлацията е изцяло вероятен сюжет, защото по-високите цени на енергийните запаси по едно и също време оскъпяват и вършат неконкурентно производството при стесняване на външните пазари.
Това се споделя в Годишния отчет на Института за стопански проучвания при Българската академия на науките (БАН), който изследва положението и развиването наглобалната и националната стопанска система през 2021 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2024 година
Стагфлацията е развой, при който се регистрира застой на икономиката на фона на висока инфлация. Учените от Българска академия на науките показват, че и бизнесът към този момент е оповестил очаквания за намаление на икономическия напредък и влошаване на бизнес средата при по-ниски фирмени доходи и растящи разноски.
Възможна е опасност и от нова вълна на COVID-19 , проблеми с вложенията и доставките на първични материали и артикули и продължаващо повишаване на цените на енергийните запаси. Санкциите на Европа за отвод от импорт на съветски газ и петрол са икономическо предизвикателство за европейските страни, което може да докара до разтърсвания в международната стопанска система, се споделя в отчета.
В сложната геоикономическа и геостратегическа конюнктура в света през 2022 г. очакванията за България са действителния напредък на Брутният вътрешен продукт да намалее до към 2% и до 2024 година гладко да се възвръща до равнищата преди пандемията, считат икономистите на Българска академия на науките. Според тях инфлацията в идващите две години ще бъде по-висока от нормалната, като за 2022 година тя ще е близо 14% средногодишно.
Предприетите ограничения за подкрепяне по време на пандемията и за компенсиране на енергийните цени са оказали позитивен резултат на вътрешното търсене в страната, но инвестициите са отбелязали реален спад от 11% за 2021 година Подхранван от изнасянето на капитали, този неподходящ развой е индикация, че бизнес доверието в българската стопанска система е мощно намаляло в резултат на наслагващите се отрицателни шокове - висока инфлация, резултатите от пандемията от COVID-19 и районните геополитически турбуленции.
В същото време икономистите от Българска академия на науките предизвестяват, че високата инфлация и неподходящите вероятности пред развиването на бюджетните индикатори на страната мощно ще затруднят присъединението на България към еврозоната от 2024 година
България продължава да изостава изостава от междинните темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за Европейски Съюз , се показва в отчета. Съпоставката с Румъния демонстрира, че 15 години след присъединението ни към Европейски Съюз, Брутният вътрешен продукт на човек у нас изостава с 40% по отношение на румънския, което ни оставя трайно на последно място измежду останалите държави-членки.
Средногодишните работни заплати порастват, но основно значение за запазването на заетостта не престават да имат обезщетенията за работодателите по мярката „ 60/40 ”, както и подпомагането им посредством плановете „ Краткосрочна поддръжка за претовареност “, „ Запази ме ” и „ Запази ме + “. Въпреки това, упованията са, че заетите ще не престават да понижават заради демографската рецесия и бавното възобновяване на стопанската система. В изискванията на висока външнополитическа несигурност, повишаване на цените на енергоносителите и стеснен достъп до някои от тях, се чакат и нарушени търговски връзки, което ще ограничи предлагането на нови работни места.
При актуализацията на държавния бюджет трябва да се заложи на по-предпазлива разходна политика заради с усложнената интернационална конюнктура и неяснотите към преодоляването на здравната зараза от COVID-19, по този начин и поради нуждата от стимулиране на капиталовата интензивност в страната. При забавеното приемане на Националния проект за възобновяване и резистентност, може да се наложи обезпечаване на бюджетни средства за попречване на значително закъснение при реализацията на плануваните планове.
Икономистите на БАН препоръчват поддръжката от страна на бюджета да бъде в по-голяма степен диференцирана и учредена на ясни критерии за компенсиране на покупателната дарба на избрани групи от популацията, което ще разреши обезпечаването на задоволително бюджетни буфери. Те предлагат да се вкара необлагаем данъчен най-малко върху приходите на физическите лица.
Според тях промени в косвеното данъчно облагане (намаляване на Данък добавена стойност и акцизи) не би трябвало да се употребяват като антиинфлационен инструмент , чийто резултати са лимитирани и значително зависят от сиви практики в съответните браншове на стопанската система.
На ценовите равнища в страната може да се влияе посредством дейно потребление на финансовите средства по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност за реформиране на енергийния бранш. Трябва да се приоритизират напъните за диверсификация на доставчиците на газ и нефт, както и опцията да се вършат общи доставки за целия Европейски Съюз, се показва в отчета. Препоръчва се ефективен контрол върху цените на горивата, енергийните запаси, стоките от дребната потребителска кошница и медицинските услуги при подозрения за ценова далавера.
Това се споделя в Годишния отчет на Института за стопански проучвания при Българската академия на науките (БАН), който изследва положението и развиването наглобалната и националната стопанска система през 2021 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2024 година
Стагфлацията е развой, при който се регистрира застой на икономиката на фона на висока инфлация. Учените от Българска академия на науките показват, че и бизнесът към този момент е оповестил очаквания за намаление на икономическия напредък и влошаване на бизнес средата при по-ниски фирмени доходи и растящи разноски.
Възможна е опасност и от нова вълна на COVID-19 , проблеми с вложенията и доставките на първични материали и артикули и продължаващо повишаване на цените на енергийните запаси. Санкциите на Европа за отвод от импорт на съветски газ и петрол са икономическо предизвикателство за европейските страни, което може да докара до разтърсвания в международната стопанска система, се споделя в отчета.
В сложната геоикономическа и геостратегическа конюнктура в света през 2022 г. очакванията за България са действителния напредък на Брутният вътрешен продукт да намалее до към 2% и до 2024 година гладко да се възвръща до равнищата преди пандемията, считат икономистите на Българска академия на науките. Според тях инфлацията в идващите две години ще бъде по-висока от нормалната, като за 2022 година тя ще е близо 14% средногодишно.
Предприетите ограничения за подкрепяне по време на пандемията и за компенсиране на енергийните цени са оказали позитивен резултат на вътрешното търсене в страната, но инвестициите са отбелязали реален спад от 11% за 2021 година Подхранван от изнасянето на капитали, този неподходящ развой е индикация, че бизнес доверието в българската стопанска система е мощно намаляло в резултат на наслагващите се отрицателни шокове - висока инфлация, резултатите от пандемията от COVID-19 и районните геополитически турбуленции.
В същото време икономистите от Българска академия на науките предизвестяват, че високата инфлация и неподходящите вероятности пред развиването на бюджетните индикатори на страната мощно ще затруднят присъединението на България към еврозоната от 2024 година
България продължава да изостава изостава от междинните темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за Европейски Съюз , се показва в отчета. Съпоставката с Румъния демонстрира, че 15 години след присъединението ни към Европейски Съюз, Брутният вътрешен продукт на човек у нас изостава с 40% по отношение на румънския, което ни оставя трайно на последно място измежду останалите държави-членки.
Средногодишните работни заплати порастват, но основно значение за запазването на заетостта не престават да имат обезщетенията за работодателите по мярката „ 60/40 ”, както и подпомагането им посредством плановете „ Краткосрочна поддръжка за претовареност “, „ Запази ме ” и „ Запази ме + “. Въпреки това, упованията са, че заетите ще не престават да понижават заради демографската рецесия и бавното възобновяване на стопанската система. В изискванията на висока външнополитическа несигурност, повишаване на цените на енергоносителите и стеснен достъп до някои от тях, се чакат и нарушени търговски връзки, което ще ограничи предлагането на нови работни места.
При актуализацията на държавния бюджет трябва да се заложи на по-предпазлива разходна политика заради с усложнената интернационална конюнктура и неяснотите към преодоляването на здравната зараза от COVID-19, по този начин и поради нуждата от стимулиране на капиталовата интензивност в страната. При забавеното приемане на Националния проект за възобновяване и резистентност, може да се наложи обезпечаване на бюджетни средства за попречване на значително закъснение при реализацията на плануваните планове.
Икономистите на БАН препоръчват поддръжката от страна на бюджета да бъде в по-голяма степен диференцирана и учредена на ясни критерии за компенсиране на покупателната дарба на избрани групи от популацията, което ще разреши обезпечаването на задоволително бюджетни буфери. Те предлагат да се вкара необлагаем данъчен най-малко върху приходите на физическите лица.
Според тях промени в косвеното данъчно облагане (намаляване на Данък добавена стойност и акцизи) не би трябвало да се употребяват като антиинфлационен инструмент , чийто резултати са лимитирани и значително зависят от сиви практики в съответните браншове на стопанската система.
На ценовите равнища в страната може да се влияе посредством дейно потребление на финансовите средства по линия на Националния проект за възобновяване и резистентност за реформиране на енергийния бранш. Трябва да се приоритизират напъните за диверсификация на доставчиците на газ и нефт, както и опцията да се вършат общи доставки за целия Европейски Съюз, се показва в отчета. Препоръчва се ефективен контрол върху цените на горивата, енергийните запаси, стоките от дребната потребителска кошница и медицинските услуги при подозрения за ценова далавера.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ