Все по-малко българи и поляци искат да работят на германските полета
Години наред Германия привличаше хиляди сезонни служащи от Полша, Румъния, България. Днес все по-малко източноевропейци желаят да работят по немските полета. Постепенно те откриват метод да печелят по-добри пари, написа " Дойче веле ".
Всяка година немските селски стопанства наемат сезонни служащи за прибирането на реколтата от аспержи, ягоди, грозде. Само през 2016 година в немските ферми са работили 286 000 сезонни служащи. По предписание помагачите по прибирането на реколтата получават 8.84 евро на час. Към тази сума се прибавят и разнообразни награди. Ако сезонните служащи работят на акомпанимент и получават надници за кг, а не на час, заплащането постоянно се усилва. Ако служащите обаче имат контракти за краткосрочна претовареност, т.е. за по-малко от три месеца или 70 дни, немските фермери не са обвързване да ги обезпечават обществено.
Недостиг на сезонни служащи
Открай време фермерите се оплакват, че германците не желаят да се занимават с работа на полето. Затова доста селски стопанства се обръщат за помощ към посреднически организации. Срещу избрана такса те наемат сезонни служащи от Източна Европа. Но в последно време и в тези страни има все по-малко претенденти. " Това се трансформира в доста сложна работа ", споделя шефът на една посредническа организация за полски сезонни служащи, който желае да остане неизвестен. " Тази година е цялостна злополука ", споделя той.
Преди години обстановката изглеждала иначе, споделя шефът на посредническата организация. Дори и добре квалифицирани поляци се хващали като сезонни служащи в Германия. Но откакто успявали да съберат известна сума, след няколко години те преставали да работят по немските полета и вложили извоюваните пари в родната Полша. " Освен това в това време равнището на заплатите в Полша се увеличи и даже там се усеща дефицит на сезонна работна ръка. В Полша има доста благоприятни условия за намиране на по-привлекателна работа ", споделя той.
" При нас идват доста повече запитвания за сезонни служащи, в сравнение с можем да ангажираме ", оплакват се от друга посредническа организация, която наема работна ръка от Румъния. Шефът на организацията споделя, че икономическото развиване в Румъния не е толкоз положително както в Полша, само че отливът на полски сезонни служащи просто не може да бъде обезщетен с работна ръка от Румъния.
" Работата на полето е тежка и ние не съумяваме да намерим немски сезонни служащи. Затова сме подвластни от нашите към този момент потвърдени служащи от Източна Европа. Но напоследък идват все по-малко ", оплаква се производителят на аспержи Юрген Якобс. Той споделя, че тази година при него се записали общо 350 помагачи от Полша и Румъния, единствено че 85 от тях изобщо не пристигнали.
Сега немските селскостопански сдружения упорстват за отваряне на трудовия пазар за сезонни служащи от страни, които не членуват в Европейски Съюз. " Проблемът е в това, че от Полша, България и Румъния при нас идват все по-малко хора. Затова би било рационално в бъдеще да бъдат ангажирани сезонни служащи от Украйна и Беларус ", споделя ръководителят на градинарското съдружие в Бранденбург Андреас Йенде.
Демографска смяна в Полша
По принцип не става дума за пари, т.е. немските селски стопани не търсят по-евтина работна ръка от немската. " При нас всички получават минималната почасова отплата от 8.84 евро - без значение дали са германци или източноевропейци. Не става дума за пари, става дума за това въобще да намерим хора ", споделя Андреас Йенде.
Председателят на градинарското съдружие в Бранденбург споделя, че тази провинция е почнала да създава зеленчуци и плодове - най-много аспержи - в огромни количества през 1990-те. По предписание засаждането и прибирането на аспержите е тежка работа. Но по време на огромната безработица след обединяването на Германия доста германци са изкарвали хляба си, работейки на полетата с аспержи. По-късно обаче в тази област стартират да работят най-вече полски сезонни служащи, които не след дълго се пренасочват към Англия, тъй като там заплащането е по-добро. Така немските производители прибягват до помощта на служащи от България и Румъния. В най-хубавите времена в Бранденбург е имало по 7000 сезонни служащи. Тази година обаче те са единствено 5000.
" Междувременно и в Полша настъпи демографска смяна. Там също се търсят експерти и от ден на ден млади поляци намират работа в родината си и по специалността си ", споделя Андреас Йенде. Румънците и българите също търсят по-добре платена работа. В Германия те избират да работят като строителни служащи или пък като снабдители на пощенски колета, тъй като в тези области могат да получават и над 10 евро на час.
Разликата в заплащането в Германия и Източна Европа към момента е много огромна. Докато в Германия минималната почасова отплата възлиза на 8.84 евро, в Полша тя е 2.85 евро, а в Румъния - 2.50 евро. В България минималното почасово възнаграждение възлиза на 1.57 евро.
Всяка година немските селски стопанства наемат сезонни служащи за прибирането на реколтата от аспержи, ягоди, грозде. Само през 2016 година в немските ферми са работили 286 000 сезонни служащи. По предписание помагачите по прибирането на реколтата получават 8.84 евро на час. Към тази сума се прибавят и разнообразни награди. Ако сезонните служащи работят на акомпанимент и получават надници за кг, а не на час, заплащането постоянно се усилва. Ако служащите обаче имат контракти за краткосрочна претовареност, т.е. за по-малко от три месеца или 70 дни, немските фермери не са обвързване да ги обезпечават обществено.
Недостиг на сезонни служащи
Открай време фермерите се оплакват, че германците не желаят да се занимават с работа на полето. Затова доста селски стопанства се обръщат за помощ към посреднически организации. Срещу избрана такса те наемат сезонни служащи от Източна Европа. Но в последно време и в тези страни има все по-малко претенденти. " Това се трансформира в доста сложна работа ", споделя шефът на една посредническа организация за полски сезонни служащи, който желае да остане неизвестен. " Тази година е цялостна злополука ", споделя той.
Преди години обстановката изглеждала иначе, споделя шефът на посредническата организация. Дори и добре квалифицирани поляци се хващали като сезонни служащи в Германия. Но откакто успявали да съберат известна сума, след няколко години те преставали да работят по немските полета и вложили извоюваните пари в родната Полша. " Освен това в това време равнището на заплатите в Полша се увеличи и даже там се усеща дефицит на сезонна работна ръка. В Полша има доста благоприятни условия за намиране на по-привлекателна работа ", споделя той.
" При нас идват доста повече запитвания за сезонни служащи, в сравнение с можем да ангажираме ", оплакват се от друга посредническа организация, която наема работна ръка от Румъния. Шефът на организацията споделя, че икономическото развиване в Румъния не е толкоз положително както в Полша, само че отливът на полски сезонни служащи просто не може да бъде обезщетен с работна ръка от Румъния.
" Работата на полето е тежка и ние не съумяваме да намерим немски сезонни служащи. Затова сме подвластни от нашите към този момент потвърдени служащи от Източна Европа. Но напоследък идват все по-малко ", оплаква се производителят на аспержи Юрген Якобс. Той споделя, че тази година при него се записали общо 350 помагачи от Полша и Румъния, единствено че 85 от тях изобщо не пристигнали.
Сега немските селскостопански сдружения упорстват за отваряне на трудовия пазар за сезонни служащи от страни, които не членуват в Европейски Съюз. " Проблемът е в това, че от Полша, България и Румъния при нас идват все по-малко хора. Затова би било рационално в бъдеще да бъдат ангажирани сезонни служащи от Украйна и Беларус ", споделя ръководителят на градинарското съдружие в Бранденбург Андреас Йенде.
Демографска смяна в Полша
По принцип не става дума за пари, т.е. немските селски стопани не търсят по-евтина работна ръка от немската. " При нас всички получават минималната почасова отплата от 8.84 евро - без значение дали са германци или източноевропейци. Не става дума за пари, става дума за това въобще да намерим хора ", споделя Андреас Йенде.
Председателят на градинарското съдружие в Бранденбург споделя, че тази провинция е почнала да създава зеленчуци и плодове - най-много аспержи - в огромни количества през 1990-те. По предписание засаждането и прибирането на аспержите е тежка работа. Но по време на огромната безработица след обединяването на Германия доста германци са изкарвали хляба си, работейки на полетата с аспержи. По-късно обаче в тази област стартират да работят най-вече полски сезонни служащи, които не след дълго се пренасочват към Англия, тъй като там заплащането е по-добро. Така немските производители прибягват до помощта на служащи от България и Румъния. В най-хубавите времена в Бранденбург е имало по 7000 сезонни служащи. Тази година обаче те са единствено 5000.
" Междувременно и в Полша настъпи демографска смяна. Там също се търсят експерти и от ден на ден млади поляци намират работа в родината си и по специалността си ", споделя Андреас Йенде. Румънците и българите също търсят по-добре платена работа. В Германия те избират да работят като строителни служащи или пък като снабдители на пощенски колета, тъй като в тези области могат да получават и над 10 евро на час.
Разликата в заплащането в Германия и Източна Европа към момента е много огромна. Докато в Германия минималната почасова отплата възлиза на 8.84 евро, в Полша тя е 2.85 евро, а в Румъния - 2.50 евро. В България минималното почасово възнаграждение възлиза на 1.57 евро.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ