От газови обещания напълно се газирахме
Годината е 2009-а а датата - 5 януари. В постройката на "Булгаргаз " в столичния кв. "Люлин " стои дежурният на промяна, който следи за доставките на синьо гориво. Звънва телефонът и след диалога излиза наяве, че от 6 януари Русия стопира преноса на природен газ през Украйна за неустановен интервал. Това директно визира България, чийто единствен снабдител на газ са руснаците, а личните й находища са нищожно малко. На идващия ден рецесията е реалност и цялата страна е принудена да разчита на хранилището в Чирен и на находището край варненския нос Галата…
След тази история основни в българския газов бранш станаха думите "диверсификация " и "обещания ". Активно се заприказва за построяването на интерконекторни връзки, реверсивни и спешни доставки, личен рандеман, шистов газ... Започнаха да се стартират и какви ли не екстравагантни идеи…
Какво се промени оттогава?
Веднага след онази рецесия експертите от държавните газови компании "Булгаргаз " и "Булгартрансгаз " "запретнаха ръкави " за спешни доставки на природен газ от Гърция. После бе оповестено, че ще се изработен и газопровод, който да доставя за страната и района нужните количества гориво. Обещанията потеглиха още от първото управление на образувания по това време Български енергиен холдинг. Нещо повече, желанията бяха още през 2013-а тръбите от южната ни съседка да се свържат с нашата газопреносна система.
Впоследствие бе решено да се изградят интерконектори и със Сърбия, Румъния и Турция. Проблемът е, че по нашите ширини проектите и практиката по традиция постоянно се разминават.
Докъде стигнахме?
На този стадий - с доста страдания и забавяния, страната съумя да построи една газова връзка - с Румъния. Тя бе пусната през ноември 2016-а сред Русе и Гюргево, единствено че по нея природен газ може да получава единствено Румъния. За да "потече " гориво и към нас, е належащо да бъде построена компресорна станция на румънския бряг на р. Дунав. Предвидено е това да се случи най-рано през 2019-а.
Всъщност газовото трасе, на което най-вече разчита България, е сред Стара Загора и гръцкия град Комотини. За неговото създаване беше основано българо-гръцкото сдружение "Ай Си Джи Би " (ICGB), което ще е и оператор на оборудването, само че планът се точи към този момент седем години. Все отново от края на 2017-а тече социална поръчка за производството и доставката на тръбите, която е на стойност 60 млн. евро. Победител в нея надали ще бъде определен в идващите най-малко три месеца. Тепърва следва и главният търг за реализатор на плана.
Иначе интерконекторът ще коства към 220 млн. евро, като Европейската комисия отпусна безплатно 45 млн. евро. Други 40 млн. ще дойдат по линия на оперативната стратегия "Иновации и конкурентоспособност ", а малко над 10 млн. евро ще е финансирането от гръцките еврофондове. Останалото се чака от Европейската банка за възобновяване и развиване, като за задачата нашето държавно управление е отделило държавна гаранция от 110 млн. евро.
Разбира се, дружно с проектите от време на време се актуализират и обещанията. Днес ни убеждават, че първите количества природен газ ще потекат по новия газопровод в края на 2019-а. Страната ни има и подписано съглашение с Азербайджан за доставката на 1 милиарда куб. м синьо гориво годишно от находището "Шах Дениз 2 ". Това ще става от 2020 година през Турция и Гърция - по тръбата от Комотини.
Безкрайното трасе със Сърбия
Значително по-изостанали са плановете с другите ни съседи. Планове за интерконектора със Сърбия също се кроят от 2009-а, само че до момента няма основана даже и планова компания (последните хрумвания бяха газовите оператори на двете страни да построяват тръбата). За газопровода имаше планувани средства по програмата "Иновации и конкурентоспособност "- 45 млн. евро, до момента в който не ги трансферираха за гръцката връзка. По-същественото е, че българо-сръбското начинание може още дълго да остане във фризера. Във всеки случай през миналите години Белград е изразявал и мнение, че сходна връзка не му е нужна. А по отношение на проектите на "Булгартрансгаз ", там е записано, че газовите ни системи ще бъдат свързани сред Дупница и Ниш. Още по- оптимистично е изказванието, че "свръзката " ще стане до 2020 година.
Новият остарял газопровод с Турция
Сходно е ситуацията и с "турското " трасе. Първоначално се предвиждаше строителството на нов 75-километров газопровод от компресорна станция "Лозенец " в посока Турция, за което при кабинета на Пламен Орешарски имаше подписано и съглашение. После обаче концепцията беше изменена и през днешния ден имаме построено само разширението на съществуващата тръба сред Лозенец и Недялско. При откриването му министър председателят Бойко Борисов разгласи, че към този момент е допустимо по съществуващите газопроводи страната да получава гориво от Турция. Но няма никакви индикации това да се случи скоро. По тръбите се доставя съветско гориво за гладната за първични материали турска стопанска система и липсва дори и намек за някакви реверсивни доставки към нас. Впрочем България няма контракт даже и за спешен импорт на газ от Турция.
Доставки на едро към Македония
При настоящето ръководство се появяват все по-странни планове за "диверсификация ". Например доставки на природен газ за Македония, която все още нито е огромен потребител, нито пък има лични находища. Независимо от тези условия при последната среща на държавните управления на Македония и България в Струмица бе подписано съглашение да се проучат опциите за създаване на газопровод до Скопие. Дали пък някой от подписващите не е схванал, че и в този момент има настоящ газопровод сред Дупница и Скопие, който стои на 75% празен?
Гордостта - газовият хъб "Балкан "
На фона на цялото мърморене и малко свършена работа беше показана концепцията за газоразпределителния център (хъб) "Балкан ". На доктрина в него ще се доставя природен газ от Азербайджан, Турция и Русия, който след това ще се транзитира към Западна Европа. В същия център ще се "влива " гориво и от газовите залежи в българската акватория на Черно море. Проучвания се вършат в региона на Силистар, само че сондажите най-малко към този момент са малко безрезултатни.
Хъб "Балкан " беше необятно рекламиран от премиера Бойко Борисов и пред европейските водачи, при все това още тече предпроектното изследване. За него "Булгартрансгаз “ получи 1.8 млн. евро, а прогнозната стойност на плана е сред 1.4 и 2.4 милиарда евро. Междувременно министри и депутати към този момент нееднократно са се изказвали, че построяването на хъба е главен приоритет на българската страна. И че строителството му ще стартира още през тази година.
Нови изследвания
Още не построил набелязаните газопроводи, националният газов оператор ще изследва опциите за нови газови връзки с Турция и Сърбия. Тази с Турция би трябвало да се реализира по трасето Малкочлар-Странджа-Лозенец и да стигне до компресорната станция "Провадия ". Същата станция бе входната точка на неосъществения план "Южен поток “. Очертава се тя да е водеща и при строителството на хъб "Балкан ".
В изследването на "Булгартрансгаз " се възнамерява и градеж на напълно нов газопровод от Провадия до сръбската граница в региона на гр. Зайчар. За построяването му даже е извършена първа фаза на процедурата Open Season (неангажиращи заявки). Резултатите от нея са посочили, че оптималното количество природен газ, което се чака да постъпва на българска територия, е 54,6 млн. куб. м дневно. Тоест годишният потенциал на оборудването ще е 17.9 милиарда куб. метра. Така обрисувано трасето съмнително мощно наподобява на това на газопровода "Южен поток ", като не е изключено новият план също да бъде включен в газовия хъб "Балкан ".
Добрият остарял Чирен
Докато се леят великодушните обещания на политиците, някак си всички не помнят за развиването на единственото газово вместилище у нас - край врачанското с. Чирен. В момента там се извършват два плана - единият е за модернизацията му, а другият - за неговото разширение, и по-конкретно за поетапно увеличение на потенциала му от сегашните 550 млн. куб. м до 1 милиарда куб. метра. Проектът ще се реализира благодарение на европари (близо 4 млн. евро), само че е към момента в подготвителна фаза. На по-късен стадий и с нови средства потенциалът би трябвало да доближи 8-10 млн. кубика дневно - колкото е потреблението на страната през зимата.
Още през 2015-а "Булгартрансгаз " стартира два нови сондажа за разширението на "Чирен " с упоритостта през 2017-а потенциалът за дневен рандеман да се усили на 5 млн. кубика. Двата сондажа костваха на компанията близо 21 млн. лева, само че и до момента оттова не са оповестили дали те са завършили сполучливо. Струва си да се напомни също по този начин, че първите изследвания за модернизацията на хранилището датират от 2009-а и бяха осъществени от чешката компания "Моравске нафтове доли " (MND). Изследването струваше 800 хиляди евро и единствено специалистите на "Булгартрансгаз " знаят до каква степен то им е послужило за основа на сегашните действия.
И още веднъж е януари
Но към този момент 2018 година. Пак е зима, страната отново е с един снабдител на природен газ, който още веднъж е Русия и още веднъж преносът на суровината минава през Украйна. На линия в офисите си, както през 2009-а, са и чиновниците на "Булгартрансгаз ". Те, дружно с целия български народ, за поредна година ще разчитат телефонът да не звънне в студената нощ с обяснението, че преносът е спрял… Защото нито обещанията, нито пръснатите пари за изследвания и разбори няма по какъв начин да ни стоплят.
След тази история основни в българския газов бранш станаха думите "диверсификация " и "обещания ". Активно се заприказва за построяването на интерконекторни връзки, реверсивни и спешни доставки, личен рандеман, шистов газ... Започнаха да се стартират и какви ли не екстравагантни идеи…
Какво се промени оттогава?
Веднага след онази рецесия експертите от държавните газови компании "Булгаргаз " и "Булгартрансгаз " "запретнаха ръкави " за спешни доставки на природен газ от Гърция. После бе оповестено, че ще се изработен и газопровод, който да доставя за страната и района нужните количества гориво. Обещанията потеглиха още от първото управление на образувания по това време Български енергиен холдинг. Нещо повече, желанията бяха още през 2013-а тръбите от южната ни съседка да се свържат с нашата газопреносна система.
Впоследствие бе решено да се изградят интерконектори и със Сърбия, Румъния и Турция. Проблемът е, че по нашите ширини проектите и практиката по традиция постоянно се разминават.
Докъде стигнахме?
На този стадий - с доста страдания и забавяния, страната съумя да построи една газова връзка - с Румъния. Тя бе пусната през ноември 2016-а сред Русе и Гюргево, единствено че по нея природен газ може да получава единствено Румъния. За да "потече " гориво и към нас, е належащо да бъде построена компресорна станция на румънския бряг на р. Дунав. Предвидено е това да се случи най-рано през 2019-а.
Всъщност газовото трасе, на което най-вече разчита България, е сред Стара Загора и гръцкия град Комотини. За неговото създаване беше основано българо-гръцкото сдружение "Ай Си Джи Би " (ICGB), което ще е и оператор на оборудването, само че планът се точи към този момент седем години. Все отново от края на 2017-а тече социална поръчка за производството и доставката на тръбите, която е на стойност 60 млн. евро. Победител в нея надали ще бъде определен в идващите най-малко три месеца. Тепърва следва и главният търг за реализатор на плана.
Иначе интерконекторът ще коства към 220 млн. евро, като Европейската комисия отпусна безплатно 45 млн. евро. Други 40 млн. ще дойдат по линия на оперативната стратегия "Иновации и конкурентоспособност ", а малко над 10 млн. евро ще е финансирането от гръцките еврофондове. Останалото се чака от Европейската банка за възобновяване и развиване, като за задачата нашето държавно управление е отделило държавна гаранция от 110 млн. евро.
Разбира се, дружно с проектите от време на време се актуализират и обещанията. Днес ни убеждават, че първите количества природен газ ще потекат по новия газопровод в края на 2019-а. Страната ни има и подписано съглашение с Азербайджан за доставката на 1 милиарда куб. м синьо гориво годишно от находището "Шах Дениз 2 ". Това ще става от 2020 година през Турция и Гърция - по тръбата от Комотини.
Безкрайното трасе със Сърбия
Значително по-изостанали са плановете с другите ни съседи. Планове за интерконектора със Сърбия също се кроят от 2009-а, само че до момента няма основана даже и планова компания (последните хрумвания бяха газовите оператори на двете страни да построяват тръбата). За газопровода имаше планувани средства по програмата "Иновации и конкурентоспособност "- 45 млн. евро, до момента в който не ги трансферираха за гръцката връзка. По-същественото е, че българо-сръбското начинание може още дълго да остане във фризера. Във всеки случай през миналите години Белград е изразявал и мнение, че сходна връзка не му е нужна. А по отношение на проектите на "Булгартрансгаз ", там е записано, че газовите ни системи ще бъдат свързани сред Дупница и Ниш. Още по- оптимистично е изказванието, че "свръзката " ще стане до 2020 година.
Новият остарял газопровод с Турция
Сходно е ситуацията и с "турското " трасе. Първоначално се предвиждаше строителството на нов 75-километров газопровод от компресорна станция "Лозенец " в посока Турция, за което при кабинета на Пламен Орешарски имаше подписано и съглашение. После обаче концепцията беше изменена и през днешния ден имаме построено само разширението на съществуващата тръба сред Лозенец и Недялско. При откриването му министър председателят Бойко Борисов разгласи, че към този момент е допустимо по съществуващите газопроводи страната да получава гориво от Турция. Но няма никакви индикации това да се случи скоро. По тръбите се доставя съветско гориво за гладната за първични материали турска стопанска система и липсва дори и намек за някакви реверсивни доставки към нас. Впрочем България няма контракт даже и за спешен импорт на газ от Турция.
Доставки на едро към Македония
При настоящето ръководство се появяват все по-странни планове за "диверсификация ". Например доставки на природен газ за Македония, която все още нито е огромен потребител, нито пък има лични находища. Независимо от тези условия при последната среща на държавните управления на Македония и България в Струмица бе подписано съглашение да се проучат опциите за създаване на газопровод до Скопие. Дали пък някой от подписващите не е схванал, че и в този момент има настоящ газопровод сред Дупница и Скопие, който стои на 75% празен?
Гордостта - газовият хъб "Балкан "
На фона на цялото мърморене и малко свършена работа беше показана концепцията за газоразпределителния център (хъб) "Балкан ". На доктрина в него ще се доставя природен газ от Азербайджан, Турция и Русия, който след това ще се транзитира към Западна Европа. В същия център ще се "влива " гориво и от газовите залежи в българската акватория на Черно море. Проучвания се вършат в региона на Силистар, само че сондажите най-малко към този момент са малко безрезултатни.
Хъб "Балкан " беше необятно рекламиран от премиера Бойко Борисов и пред европейските водачи, при все това още тече предпроектното изследване. За него "Булгартрансгаз “ получи 1.8 млн. евро, а прогнозната стойност на плана е сред 1.4 и 2.4 милиарда евро. Междувременно министри и депутати към този момент нееднократно са се изказвали, че построяването на хъба е главен приоритет на българската страна. И че строителството му ще стартира още през тази година.
Нови изследвания
Още не построил набелязаните газопроводи, националният газов оператор ще изследва опциите за нови газови връзки с Турция и Сърбия. Тази с Турция би трябвало да се реализира по трасето Малкочлар-Странджа-Лозенец и да стигне до компресорната станция "Провадия ". Същата станция бе входната точка на неосъществения план "Южен поток “. Очертава се тя да е водеща и при строителството на хъб "Балкан ".
В изследването на "Булгартрансгаз " се възнамерява и градеж на напълно нов газопровод от Провадия до сръбската граница в региона на гр. Зайчар. За построяването му даже е извършена първа фаза на процедурата Open Season (неангажиращи заявки). Резултатите от нея са посочили, че оптималното количество природен газ, което се чака да постъпва на българска територия, е 54,6 млн. куб. м дневно. Тоест годишният потенциал на оборудването ще е 17.9 милиарда куб. метра. Така обрисувано трасето съмнително мощно наподобява на това на газопровода "Южен поток ", като не е изключено новият план също да бъде включен в газовия хъб "Балкан ".
Добрият остарял Чирен
Докато се леят великодушните обещания на политиците, някак си всички не помнят за развиването на единственото газово вместилище у нас - край врачанското с. Чирен. В момента там се извършват два плана - единият е за модернизацията му, а другият - за неговото разширение, и по-конкретно за поетапно увеличение на потенциала му от сегашните 550 млн. куб. м до 1 милиарда куб. метра. Проектът ще се реализира благодарение на европари (близо 4 млн. евро), само че е към момента в подготвителна фаза. На по-късен стадий и с нови средства потенциалът би трябвало да доближи 8-10 млн. кубика дневно - колкото е потреблението на страната през зимата.
Още през 2015-а "Булгартрансгаз " стартира два нови сондажа за разширението на "Чирен " с упоритостта през 2017-а потенциалът за дневен рандеман да се усили на 5 млн. кубика. Двата сондажа костваха на компанията близо 21 млн. лева, само че и до момента оттова не са оповестили дали те са завършили сполучливо. Струва си да се напомни също по този начин, че първите изследвания за модернизацията на хранилището датират от 2009-а и бяха осъществени от чешката компания "Моравске нафтове доли " (MND). Изследването струваше 800 хиляди евро и единствено специалистите на "Булгартрансгаз " знаят до каква степен то им е послужило за основа на сегашните действия.
И още веднъж е януари
Но към този момент 2018 година. Пак е зима, страната отново е с един снабдител на природен газ, който още веднъж е Русия и още веднъж преносът на суровината минава през Украйна. На линия в офисите си, както през 2009-а, са и чиновниците на "Булгартрансгаз ". Те, дружно с целия български народ, за поредна година ще разчитат телефонът да не звънне в студената нощ с обяснението, че преносът е спрял… Защото нито обещанията, нито пръснатите пари за изследвания и разбори няма по какъв начин да ни стоплят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ