Доха, Дубай, Абу Даби може да станат необитаеми
Глобалното стопляне и повишаването на влажността на въздуха могат да доведат до такава степен, че страните от Персийския залив да станат негодни за живот отвън пространства, оборудвани с климатик, единствено след 60–70 години, настояват климатолози.
По-нататъшният напредък на средногодишните температури и влажността на въздуха, а също учестяването на рисковите естествени феномени може да направи страните от Персийския залив негодни за живот към 2070 година, изясняват климатолози в публикация, оповестена сп. Nature Climate Change.
„ Ако продължаваме да изхвърляме толкоз доста парникови газове, колкото през днешния ден, то към края на столетието ще достигнем такава точка, че страните от Персийския залив ще преминат през сериозна точка и ще станат негодни за обитание на индивида. Това е доста по-рано, в сравнение с чакахме, и повода за това се явява неповторимото съчетаване на фактори – влажността, отразяваща способността на водите от залива, и високите температури “, споделя Елфатих Елтахир от Масачузетския софтуерен институт (САЩ).
Елтахир и сътрудника му Джеръми Пал от университета Лойола в Лос Анджелис стигнали до подобен извод в опит да схванат по какъв начин ще се промени по този начин наречената температура на мокрия термометър в околните 100 години в страните от Персийския залив и Близкия изток.
Както изясняват учените, геолози и климатолози назовават „ температура на мокрия термометър “ композиция от два фактора – температурата на околната среда и съпътстващата я мокрота. Тя се изяснява доста просто – под тази отметка никакъв предмет не може да се охлади, изпарявайки влага от своята повърхнина.
Това е доста значим за индивида параметър, защото нашето тяло се охлажда, изпарявайки влагата от повърхността на кожата. Съответно, в случай че температурата на мокрия термометър надвиши 35 градуса, то човек го чака прегряване, безоблачен удар и даже допустимо гибел от липса на външни източници на изстудяване.
Изчисленията на Елтахир и Пала открили, че страните от Персийския залив ще преминат през тази отметка доста бързо, през 70-те години на този век, в случай че водачите на страните участнички в Организация на обединените нации не съумеят да се договорят за това през декември на Парижката климатична конференция и излъчванията на парникови газове порастват с настоящите темпове.
В подобен случай необитаеми ще станат доста огромни градове и селища от района – Доха, столицата на Катар, Дубай и Абу Даби в Обединените Арабски емирства, саудитският град Дахран, иранските градове Бандар Махшар и Бандар Абас и цяла редица други области, където „ температурата на мокрия термометър “ съвсем устойчиво надвишава 35 градуса. В някои градове, да вземем за пример Кувейт, летните температури в изключително горещите сезони ще надвишават 60 градуса.
Част от тези райони още в този момент претърпява проблеми от климатичен темперамент – да вземем за пример през юли тази година температурите в редица ирански и иракски градове са превишавали 48–50 градуса денем и 30 градуса през нощта, приближавайки се към психически рисковата стойност от 34,6 градуса „ по мокрия термометър “.
Причината на всичко това е неповторимо стичане на природно-географските фактори на Близкия изток и изключително в плитководието на Персийския залив, чиито води интензивно се изпаряват под горещото слънце на XXI век и покачват влажността на въздуха до най-много, което внезапно понижава „ температурата на мокрия термометър “.
От друга страна, в случай че излъчванията се съкратят и растежът на световните температури се задържи на отметката 2 градуса по Целзий, то следователно обстановката ще остане почти такава, каквато е през днешния ден, което е огромен плюс за страните от Залива.
Поради тази причина учените поучават арабските страни да положат оптимални старания, с цел да бъдат въпреки всичко признати ограничения по удържане на световното стопляне.
