Как климатичното затопляне увеличава риска от наводнения
Емил Гачев е създател в ". Той е доцент в катедра " География, екология и запазване на околната среда " към Природо-математическия факултет на Югозападния университет " Неофит Рилски ", работи и в департамент " География " към НИГГГ-БАН. Докторска степен в компетентност " Ландшафтознание " получава през 2005 година от СУ " Св. Климент Охридски ". Преподавател е по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ). " Капитал " разгласява текста с минимални съкращения.
В момента, когато още поносим последствията от миналогодишния потоп в Карловско, страната ни изпита още веднъж резултатите от това ужасно естествено злополучие - след половинмесечен интервал на съвсем непрекъснати превалявания и след две наводнения в рамките единствено на 10 дни в Берковица беше оповестено бедствено състояние, а в границите на напълно къс интервал под вода се оказаха разнообразни села и градове, основно в Западна България. Също по този начин през миналия месец май пагубни наводнения претърпяха Италия, Словения, Хърватия, Черна гора.
Емил Гачев е създател в ". Той е доцент в катедра " География, екология и запазване на околната среда " към Природо-математическия факултет на Югозападния университет " Неофит Рилски ", работи и в департамент " География " към НИГГГ-БАН. Докторска степен в компетентност " Ландшафтознание " получава през 2005 година от СУ " Св. Климент Охридски ". Преподавател е по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ). " Капитал " разгласява текста с минимални съкращения.
В момента, когато още поносим последствията от миналогодишния потоп в Карловско, страната ни изпита още веднъж резултатите от това ужасно естествено злополучие - след половинмесечен интервал на съвсем непрекъснати превалявания и след две наводнения в рамките единствено на 10 дни в Берковица беше оповестено бедствено състояние, а в границите на напълно къс интервал под вода се оказаха разнообразни села и градове, основно в Западна България. Също по този начин през миналия месец май пагубни наводнения претърпяха Италия, Словения, Хърватия, Черна гора.
Наводненията пораждат от време на време и закономерно, защото са артикул на климатичните и топографските условия на всяко място, само че съответната им мощ и точното време не могат да се предскажат, тъй като те са разследване от стихийни, рискови метеорологични феномени. Установено е обаче, че стоплянето на климата е обвързвано с увеличение на риска от на наводнения
Въпреки че климатичните модели не могат надеждно да предвиждат обособени рискови метеорологични събития, те възпроизвеждат траекториите на струйните течения и температурните промени, които в действителни условия довеждат до значителни дъждове по цели седмици или месеци на жарко слънце и цялостна липса на превалявания.
Реклама Каква в връзката сред стопляне и проливни превалявания
За климата в умерените ширини главно значение има полярното струйно течение (jet stream), което се образува във високата тропосфера (на 10 - 12 км над земната повърхност) в зоната на конфликт сред топлите въздушни течения, идващи от тропика, и студените, спускащи се от полярната зона. Заради посоката на въртене на Земята към оста ѝ струйното течение се движи от запад на изток, като силата и мощността му се дефинират от градиента на налягането сред тропичната и полярната зона. Течението е значимо с това, че дефинира посоката и скоростта на придвижване на огромните барични формирания - циклони, които са главният притежател на преваляванията.
Тъй като климатът е мощно динамична система, която изпитва съмнения със сезонен и годишен темперамент, атмосферното налягане в другите елементи на Земята също предстои на периодически и непериодични съмнения. При това се откриват вариации в разликата сред наляганията на полюса и тропика, а оттова и в силата и насочеността на струйното течение. Най-общо в това отношение могат да се разграничат два режима на струйно течение (виж илюстрацията):
мощно и концентрирано; едва и меандриращо.
Колкото по-големи са контрастите в налягането сред тропичната и полярната зона, толкоз по-бързо и съсредоточено е струйното течение.
Фази на мощно и съсредоточено струйно течение (вляво) и на отслабено, " меандриращо " струйно течение (вдясно). Адаптирано от: NOAA Източник: Климатека Реклама
При климатичните промени в Северното полукълбо най-силно се затопля региона към Северния полюс (Арктика). В същото време стоплянето на климата в тропичната зона е по-слабо и по този начин разликите в температурата и атмосферното налягане сред тропика и полюса имат наклонност да стават по-малки. Намалените контрасти, изключително през топлото полугодие, провокират намаляване на интензивността на световния въздушен транспорт, при което струйното течение все по-често се забавя и стартира да криволичи (меандрира). Това основава предпоставки за задържане в продължителни интервали на време (седмици и даже месеци), особено или с топли (горещи) и сухи, или с хладни и дъждовни условия, според от това къде тъкмо се е формирал и къде в съответния миг стационира " меандърът " на струйното течение.
За такива ситуации могат да се дадат доста образци от последните десетилетия: супервлажното лято на 2005 година в България, когато огромна част от страната беше обхваната от наводнения, лятото на 2019 година с рекордни горещини в Канада (температури, съвсем достигащи 50°С), жаркото и изсъхнало лято на 2012 година в огромна част от Европа и други.
Повишаването на температурите води до повишаване на изпарението и надлежно до усилване на метеорологични процеси като стихии и превалявания.
Към този характерен аспект на изява на климатичните промени би трябвало да се добави и фактът, че повишението на температурите води до повишаване на изпарението - открито е, че при стопляне с 1°С, влагосъдържанието в атмосферата нараства с 6 - 7%. Предвид обстоятелството, че при изпарението част от силата на изпаряващата среда попада във водната пара и по-късно при втечняването ѝ в облаците се освобождава във въздуха, това значи, че стоплянето директно води до мощно увеличение на силата в атмосферата, а оттова и до усилването на всички процеси - стихии, превалявания, ветрове.
В момента, когато още поносим последствията от миналогодишния потоп в Карловско, страната ни изпита още веднъж резултатите от това ужасно естествено злополучие - след половинмесечен интервал на съвсем непрекъснати превалявания и след две наводнения в рамките единствено на 10 дни в Берковица беше оповестено бедствено състояние, а в границите на напълно къс интервал под вода се оказаха разнообразни села и градове, основно в Западна България. Също по този начин през миналия месец май пагубни наводнения претърпяха Италия, Словения, Хърватия, Черна гора.
Емил Гачев е създател в ". Той е доцент в катедра " География, екология и запазване на околната среда " към Природо-математическия факултет на Югозападния университет " Неофит Рилски ", работи и в департамент " География " към НИГГГ-БАН. Докторска степен в компетентност " Ландшафтознание " получава през 2005 година от СУ " Св. Климент Охридски ". Преподавател е по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ). " Капитал " разгласява текста с минимални съкращения.
В момента, когато още поносим последствията от миналогодишния потоп в Карловско, страната ни изпита още веднъж резултатите от това ужасно естествено злополучие - след половинмесечен интервал на съвсем непрекъснати превалявания и след две наводнения в рамките единствено на 10 дни в Берковица беше оповестено бедствено състояние, а в границите на напълно къс интервал под вода се оказаха разнообразни села и градове, основно в Западна България. Също по този начин през миналия месец май пагубни наводнения претърпяха Италия, Словения, Хърватия, Черна гора.
Наводненията пораждат от време на време и закономерно, защото са артикул на климатичните и топографските условия на всяко място, само че съответната им мощ и точното време не могат да се предскажат, тъй като те са разследване от стихийни, рискови метеорологични феномени. Установено е обаче, че стоплянето на климата е обвързвано с увеличение на риска от на наводнения
Въпреки че климатичните модели не могат надеждно да предвиждат обособени рискови метеорологични събития, те възпроизвеждат траекториите на струйните течения и температурните промени, които в действителни условия довеждат до значителни дъждове по цели седмици или месеци на жарко слънце и цялостна липса на превалявания.
Реклама Каква в връзката сред стопляне и проливни превалявания
За климата в умерените ширини главно значение има полярното струйно течение (jet stream), което се образува във високата тропосфера (на 10 - 12 км над земната повърхност) в зоната на конфликт сред топлите въздушни течения, идващи от тропика, и студените, спускащи се от полярната зона. Заради посоката на въртене на Земята към оста ѝ струйното течение се движи от запад на изток, като силата и мощността му се дефинират от градиента на налягането сред тропичната и полярната зона. Течението е значимо с това, че дефинира посоката и скоростта на придвижване на огромните барични формирания - циклони, които са главният притежател на преваляванията.
Тъй като климатът е мощно динамична система, която изпитва съмнения със сезонен и годишен темперамент, атмосферното налягане в другите елементи на Земята също предстои на периодически и непериодични съмнения. При това се откриват вариации в разликата сред наляганията на полюса и тропика, а оттова и в силата и насочеността на струйното течение. Най-общо в това отношение могат да се разграничат два режима на струйно течение (виж илюстрацията):
мощно и концентрирано; едва и меандриращо.
Колкото по-големи са контрастите в налягането сред тропичната и полярната зона, толкоз по-бързо и съсредоточено е струйното течение.
Фази на мощно и съсредоточено струйно течение (вляво) и на отслабено, " меандриращо " струйно течение (вдясно). Адаптирано от: NOAA Източник: Климатека Реклама
При климатичните промени в Северното полукълбо най-силно се затопля региона към Северния полюс (Арктика). В същото време стоплянето на климата в тропичната зона е по-слабо и по този начин разликите в температурата и атмосферното налягане сред тропика и полюса имат наклонност да стават по-малки. Намалените контрасти, изключително през топлото полугодие, провокират намаляване на интензивността на световния въздушен транспорт, при което струйното течение все по-често се забавя и стартира да криволичи (меандрира). Това основава предпоставки за задържане в продължителни интервали на време (седмици и даже месеци), особено или с топли (горещи) и сухи, или с хладни и дъждовни условия, според от това къде тъкмо се е формирал и къде в съответния миг стационира " меандърът " на струйното течение.
За такива ситуации могат да се дадат доста образци от последните десетилетия: супервлажното лято на 2005 година в България, когато огромна част от страната беше обхваната от наводнения, лятото на 2019 година с рекордни горещини в Канада (температури, съвсем достигащи 50°С), жаркото и изсъхнало лято на 2012 година в огромна част от Европа и други.
Повишаването на температурите води до повишаване на изпарението и надлежно до усилване на метеорологични процеси като стихии и превалявания.
Към този характерен аспект на изява на климатичните промени би трябвало да се добави и фактът, че повишението на температурите води до повишаване на изпарението - открито е, че при стопляне с 1°С, влагосъдържанието в атмосферата нараства с 6 - 7%. Предвид обстоятелството, че при изпарението част от силата на изпаряващата среда попада във водната пара и по-късно при втечняването ѝ в облаците се освобождава във въздуха, това значи, че стоплянето директно води до мощно увеличение на силата в атмосферата, а оттова и до усилването на всички процеси - стихии, превалявания, ветрове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ