Интервю | Магдалена Малеева: Устойчиво климатично бъдеще е напълно възможно, ако действаме решително
ВизиткаОсвен като една от най-успешните български тенистки и съосновател на академия и тенис-клуб " Малееви " Магдалена Малеева от години е позната и като климатичен деятел. През 2006 г тя основава " Горичка " - самодейност за диалози, диспути и образования, свързани с измененията в климата и стабилно бъдеще. През годините " Горичка " се трансформира и в общественост, която сплотява към устойчивата идея както специалисти, по този начин и хора от бизнеса и общественици. Тя е и съосновател и изпълнителен шеф на Wind of Change, консултантска организация, профилирана в декарбонизацията и съсобественик на ресторант Crazy Diamond с акцент върху ястия със сезонни и фермерски артикули. Магдалена Малеева и брачна половинка й Любомир Ноков са и притежатели и на един от най-успешните марки за биохрани Harmonicа.
Струва ли ни се или в България към момента дебатът по тематиката за климатичните промени се върти към това дали въобще ги има, а осведомеността на хората по тематиката е ниска? Не мисля, че хората са неосведомени и безразлични по тематиката. Едно скорошно изследване на Европейския съвет за външна политика, извършено в България от " Алфа Рисърч ", да вземем за пример, сподели, че за 85% от запитаните климатичните промени са сериозен проблем, а над 70% считат, че ограниченията против климатичните промени би трябвало да бъдат приоритет в политическите стратегии.
ВизиткаОсвен като една от най-успешните български тенистки и съосновател на академия и тенис-клуб " Малееви " Магдалена Малеева от години е позната и като климатичен деятел. През 2006 г тя основава " Горичка " - самодейност за диалози, диспути и образования, свързани с измененията в климата и стабилно бъдеще. През годините " Горичка " се трансформира и в общественост, която сплотява към устойчивата идея както специалисти, по този начин и хора от бизнеса и общественици. Тя е и съосновател и изпълнителен шеф на Wind of Change, консултантска организация, профилирана в декарбонизацията и съсобественик на ресторант Crazy Diamond с акцент върху ястия със сезонни и фермерски артикули. Магдалена Малеева и брачна половинка й Любомир Ноков са и притежатели и на един от най-успешните марки за биохрани Harmonicа.
Струва ли ни се или в България към момента дебатът по тематиката за климатичните промени се върти към това дали въобще ги има, а осведомеността на хората по тематиката е ниска? Не мисля, че хората са неосведомени и безразлични по тематиката. Едно скорошно изследване на Европейския съвет за външна политика, извършено в България от " Алфа Рисърч ", да вземем за пример, сподели, че за 85% от запитаните климатичните промени са сериозен проблем, а над 70% считат, че ограниченията против климатичните промени би трябвало да бъдат приоритет в политическите стратегии.
Вече няма спор има ли или няма климатични промени и дали индивидът ги е предизвикал. Хиляди международни учени го потвърдиха изрично. Има още някой хора, които го отхвърлят, изключително в България, от време на време тук малко изоставаме с нещата. Но и в България има осъзнаване, просто " другият лагер " е доста гръмък.
Все отново очевидно има нужда от спомагателна информация - съгласно това изследване 51% от българите биха се присъединили в просветителни начинания по тематиката. Чия отговорност би трябвало да е задачата да се увеличи информираността на хората? На всички. Според мен климатичното обучение би трябвало да бъде интегрирано в образователната система, само че не просто да се засягат някакви мънички елементи в часовете по биология или химия. Това е интердисциплинарно познание и тук огромния препъни камък е, че хората мислят за планетата като за " околна среда ", т.е. нещо настрана от нас, все едно сме някакви висши същества. Това е проблем на съзнанието ни. Когато разберем, че сме част от тази среда и тази екосистема, евентуално по-лесно ще разбираме и одобряваме и концепции като за какво е нужна Зелената договорка, за какво би трябвало да създадем някои жертви в метода ни на живот и така нататък
Реклама
Но не би трябвало да се обръщаме за решение единствено към децата. Те ще страдат от това, което ние вършим и нашето потомство е отговорно да извърши смяната. И двете страни са значими.
Ключови са и медиите - научните прецизни познания би трябвало да се чуват доста повече в тях, освен сензациите. Едно от значимите начинания на " Горичка " и Асоциацията на европейските публицисти бе издаването на български на наръчника на Reuters " Как да отразяваме рисковото време и връзката му с климатичните промени ".
Разбира се и държавните управления би трябвало да имат основна роля - за образованието, за битка с пропагандата, за регулацията на подвеждащи практики като така наречен greenwashing и така нататък Не загубихме ли обаче прекалено много време в търсене на консенсус и отсрочване на евентуалните решения? Късно ли е за дейности? Категорично, не е късно! Да се твърди противоположното действително е една от последните тактики на хората, които желаят икономическото и климатично статукво да си остане: първо отричаха, че има климатични промени, след това споделяха, че не би трябвало да се бърза с икономическите ограничения, тъй като са доста скъпи, а в този момент - че няма смисъл да вършим нищо, тъй като е късно.
Това не е правилно. Наистина доста време бе изгубено, само че всяка десета от градуса заслужава битка, тъй като тя значи избавени човешки животи и хабитати. Научните данни наподобяват предизвикателно, само че не и безнадеждно. Всъщност даже последният тъмен отчет на Междуправителствената група на Организация на обединените нации по изменението на климата (IPCC) ни споделя тъкмо това - да, ще е мъчно, само че доста от решенията към този момент са налични, ние ги имаме. И точно тъй като закъсняхме, е толкоз значимо да действаме бързо и уверено в този момент и да използван тези решения.
Реклама
България даже бих споделила, че има по-добри насочни точки от доста други страни и към този момент е свършена доста работа на равнище биоразнообразие и природа. Тук има гори, има непокътнати вековни гори, има диви места, диви реки, каквито в Европа съвсем не са останали. Природозащитното общество, което от години съществува в страната ни, от време на време може да ни се коства коренно, само че то е спечелило доста огромни борби и е свършило доста работа. Сега на фона и на продължителните горещи талази в Южна Европа паралелно със намаляване на климатичните промени към този момент се приказва доста и за акомодация към тях. Каква е по-същество разликата? Това са двете страни на една и съща монета. Смекчаването на изменението на климата всъщност са дейностите за понижаване на излъчванията на парникови газове и за цялостна декарбонизация до 2050 г - това е предварителна защита, да предотвратим по-лоши сюжети в идващите десетилетия и да задържим растежа на междинните температури до от малко малко безвредни равнища.
Адаптацията са ограничения пост фактум - отрицателните феномени в климатичните система към този момент са тук и ние би трябвало да се приспособим за живот с тях. Само в последните седмици видяхме пожари в Канада на повърхност по-голяма от цяла България, 48°C в Италия и 50°C в Съединени американски щати, торнадо в Милано, наводнения в Испания, пожари в Гърция. Адаптирането към климатичните промени е да имаме градове и стопанска система, които са устойчиви към тези екстремности.
България има тактика за акомодация, която е написана още през 2019 г и е много добра. И в този момент би трябвало да стартираме да вършим неща по нея. Една друга хубава вест е, че 13 български общини са се включили към и са подписали Европейската харта за задачата. Така те ще могат да обменят опит с други общини от други страни в границите на Мисията, а това е доста потребно. Кои в " Горичка " смятате, че са най-важните сфери, в които би трябвало да се работи и кои са незабавните ограничения? Сред най-важните неща на световно равнище е да се спре обезлесяването и да се запазят в този момент съществуващите екосистеми, т.е. да не се унищожава повече.
Иначе енергетиката е основна - тя е в основата на казуса с излъчванията на парникови газове и би трябвало оптимално бързо да се премине на възобновими източници на сила. Също по този начин тази инфраструктура би трябвало да бъде и устойчива на рискови климатични феномени - стихии, горещи талази, наводнения и т.н.
Струва ли ни се или в България към момента дебатът по тематиката за климатичните промени се върти към това дали въобще ги има, а осведомеността на хората по тематиката е ниска? Не мисля, че хората са неосведомени и безразлични по тематиката. Едно скорошно изследване на Европейския съвет за външна политика, извършено в България от " Алфа Рисърч ", да вземем за пример, сподели, че за 85% от запитаните климатичните промени са сериозен проблем, а над 70% считат, че ограниченията против климатичните промени би трябвало да бъдат приоритет в политическите стратегии.
ВизиткаОсвен като една от най-успешните български тенистки и съосновател на академия и тенис-клуб " Малееви " Магдалена Малеева от години е позната и като климатичен деятел. През 2006 г тя основава " Горичка " - самодейност за диалози, диспути и образования, свързани с измененията в климата и стабилно бъдеще. През годините " Горичка " се трансформира и в общественост, която сплотява към устойчивата идея както специалисти, по този начин и хора от бизнеса и общественици. Тя е и съосновател и изпълнителен шеф на Wind of Change, консултантска организация, профилирана в декарбонизацията и съсобественик на ресторант Crazy Diamond с акцент върху ястия със сезонни и фермерски артикули. Магдалена Малеева и брачна половинка й Любомир Ноков са и притежатели и на един от най-успешните марки за биохрани Harmonicа.
Струва ли ни се или в България към момента дебатът по тематиката за климатичните промени се върти към това дали въобще ги има, а осведомеността на хората по тематиката е ниска? Не мисля, че хората са неосведомени и безразлични по тематиката. Едно скорошно изследване на Европейския съвет за външна политика, извършено в България от " Алфа Рисърч ", да вземем за пример, сподели, че за 85% от запитаните климатичните промени са сериозен проблем, а над 70% считат, че ограниченията против климатичните промени би трябвало да бъдат приоритет в политическите стратегии.
Вече няма спор има ли или няма климатични промени и дали индивидът ги е предизвикал. Хиляди международни учени го потвърдиха изрично. Има още някой хора, които го отхвърлят, изключително в България, от време на време тук малко изоставаме с нещата. Но и в България има осъзнаване, просто " другият лагер " е доста гръмък.
Все отново очевидно има нужда от спомагателна информация - съгласно това изследване 51% от българите биха се присъединили в просветителни начинания по тематиката. Чия отговорност би трябвало да е задачата да се увеличи информираността на хората? На всички. Според мен климатичното обучение би трябвало да бъде интегрирано в образователната система, само че не просто да се засягат някакви мънички елементи в часовете по биология или химия. Това е интердисциплинарно познание и тук огромния препъни камък е, че хората мислят за планетата като за " околна среда ", т.е. нещо настрана от нас, все едно сме някакви висши същества. Това е проблем на съзнанието ни. Когато разберем, че сме част от тази среда и тази екосистема, евентуално по-лесно ще разбираме и одобряваме и концепции като за какво е нужна Зелената договорка, за какво би трябвало да създадем някои жертви в метода ни на живот и така нататък
Реклама
Но не би трябвало да се обръщаме за решение единствено към децата. Те ще страдат от това, което ние вършим и нашето потомство е отговорно да извърши смяната. И двете страни са значими.
Ключови са и медиите - научните прецизни познания би трябвало да се чуват доста повече в тях, освен сензациите. Едно от значимите начинания на " Горичка " и Асоциацията на европейските публицисти бе издаването на български на наръчника на Reuters " Как да отразяваме рисковото време и връзката му с климатичните промени ".
Разбира се и държавните управления би трябвало да имат основна роля - за образованието, за битка с пропагандата, за регулацията на подвеждащи практики като така наречен greenwashing и така нататък Не загубихме ли обаче прекалено много време в търсене на консенсус и отсрочване на евентуалните решения? Късно ли е за дейности? Категорично, не е късно! Да се твърди противоположното действително е една от последните тактики на хората, които желаят икономическото и климатично статукво да си остане: първо отричаха, че има климатични промени, след това споделяха, че не би трябвало да се бърза с икономическите ограничения, тъй като са доста скъпи, а в този момент - че няма смисъл да вършим нищо, тъй като е късно.
Това не е правилно. Наистина доста време бе изгубено, само че всяка десета от градуса заслужава битка, тъй като тя значи избавени човешки животи и хабитати. Научните данни наподобяват предизвикателно, само че не и безнадеждно. Всъщност даже последният тъмен отчет на Междуправителствената група на Организация на обединените нации по изменението на климата (IPCC) ни споделя тъкмо това - да, ще е мъчно, само че доста от решенията към този момент са налични, ние ги имаме. И точно тъй като закъсняхме, е толкоз значимо да действаме бързо и уверено в този момент и да използван тези решения.
Реклама
България даже бих споделила, че има по-добри насочни точки от доста други страни и към този момент е свършена доста работа на равнище биоразнообразие и природа. Тук има гори, има непокътнати вековни гори, има диви места, диви реки, каквито в Европа съвсем не са останали. Природозащитното общество, което от години съществува в страната ни, от време на време може да ни се коства коренно, само че то е спечелило доста огромни борби и е свършило доста работа. Сега на фона и на продължителните горещи талази в Южна Европа паралелно със намаляване на климатичните промени към този момент се приказва доста и за акомодация към тях. Каква е по-същество разликата? Това са двете страни на една и съща монета. Смекчаването на изменението на климата всъщност са дейностите за понижаване на излъчванията на парникови газове и за цялостна декарбонизация до 2050 г - това е предварителна защита, да предотвратим по-лоши сюжети в идващите десетилетия и да задържим растежа на междинните температури до от малко малко безвредни равнища.
Адаптацията са ограничения пост фактум - отрицателните феномени в климатичните система към този момент са тук и ние би трябвало да се приспособим за живот с тях. Само в последните седмици видяхме пожари в Канада на повърхност по-голяма от цяла България, 48°C в Италия и 50°C в Съединени американски щати, торнадо в Милано, наводнения в Испания, пожари в Гърция. Адаптирането към климатичните промени е да имаме градове и стопанска система, които са устойчиви към тези екстремности.
България има тактика за акомодация, която е написана още през 2019 г и е много добра. И в този момент би трябвало да стартираме да вършим неща по нея. Една друга хубава вест е, че 13 български общини са се включили към и са подписали Европейската харта за задачата. Така те ще могат да обменят опит с други общини от други страни в границите на Мисията, а това е доста потребно. Кои в " Горичка " смятате, че са най-важните сфери, в които би трябвало да се работи и кои са незабавните ограничения? Сред най-важните неща на световно равнище е да се спре обезлесяването и да се запазят в този момент съществуващите екосистеми, т.е. да не се унищожава повече.
Иначе енергетиката е основна - тя е в основата на казуса с излъчванията на парникови газове и би трябвало оптимално бързо да се премине на възобновими източници на сила. Също по този начин тази инфраструктура би трябвало да бъде и устойчива на рискови климатични феномени - стихии, горещи талази, наводнения и т.н.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ