Защо е приключил последният ледников период?
Преди близо 10 000 години Земята излиза от най-новата си ледникова ера. Огромни, ледени сектори земя към полюсите се размразяват, разтопявайки ледниците, които ги покриват в продължение на съвсем 100 000 години. Защо, след толкоз дълъг интервал на мраз, ледниковият интервал най-сетне завършва? Учените към момента търсят отговора.
„ Един от огромните въпроси в моята изследователска област сега е за какво последният ледников интервал е завършил “, сподели Бренда Хол, ледников геолог и професор по науки за Земята и климата в Университета на Мейн, пред Live Science. Хол споделя, че обичайното пояснение – и къс отговор – за какво ледниковите интервали стартират и свършват е поредност от ексцентричности и съмнения в орбитата на планетата, известни като циклите на Миланкович.
Наречени на сръбския академик Милутин Миланкович, тези цикли разказват модели в земната орбита и аксиален надолнище. С течение на времето орбитата на нашата планета към слънцето се редува от по-кръгла до по-яйцевидна. В същото време оста на нашата планета има наклонност както да се накланя, по този начин и да се клати. Миланкович открива, че тези фактори се комбинират на постоянни шпации, с цел да накарат земята на 65 градуса северна широчина (паралел, който минава през Канада, Аляска и елементи от Евразия) да стане по-топла от естественото и теоретизира, че това стопляне и по-късно последващото изстудяване на Северното полукълбо изясняват цикъла на планетата от ледникови интервали — или ледникови интервали — и по-топли интервали — или междуледникови интервали.
„ Съвсем просто можем да кажем, че ледниковите столетия са в сходство с тези съмнения на Миланкович “, сподели Хол. — Но не знаем тъкмо за какво.
Въпреки това, макар че има доказателства, че циклите на Миланкович водят до приливите и отливите на ледниковите интервали, доста модерни глациолози не считат, че докладваните връзки на циклите с ледниковите интервали са изцяло тествани. Един проблем е, че когато ледниците в Северното полукълбо се стопяват, ледниците в Южното полукълбо също се топят. Но с обичайното пояснение не е ясно по какъв начин стоплянето в едното полукълбо ще разтопи ледниците в другото – изключително когато, съгласно Хол, провокираните от Миланкович промени в интензитета на слънчевата светлина, които биха довели до по-високи температури на север, биха предизвикали температурни спадове на юг, уравновесявайки всяко чисто стопляне.
През последните години глациолозите се пробваха да запълнят празнините сред това, което знаем за циклите на Миланкович и ледниковите интервали на Земята. Хол споделя, че изчезналата връзка би трябвало да изясни по какъв начин тези цикли охлаждат и затоплят цялата планета едновременно, а освен едно полукълбо.
„ Трябва да има някакъв метод цялото земно кълбо да се затопли едновременно “, сподели Хол. Едно допустимо пояснение е, че когато Северното полукълбо е почнало да се затопля преди към 13 000 години, стопената вода и айсбергите са наводнили Северния Атлантически океан, причинявайки краткотрайно изстудяване на Северното полукълбо, известно като интервала на младия дриас (преди 12 900 до 11 700 години). Има някои доказателства, че по-младият дриас е повлиял на океанските течения по метод, който е предиздвикал Южния Атлантик да се затопли, раздвижвайки океана в процеса и освобождавайки тонове насъбран въглероден диоксид в атмосферата, което от своя страна е предизвикало ледници в Южното полукълбо да се стопят през идващите 1500 години. Крайният резултат евентуално е по-богата на въглерод атмосфера, която продължава да затопля и двете полукълба, вадейки планетата от ледниковия интервал.
Друга догадка, оповестена през 2021 година, допуска, че продължителността и интензивността на зимите в Южното полукълбо може да диктува края на ледниковите интервали. На пръв взор звучи като полярната диаметралност на теорията на Миланкович, която допуска, че летата в Северното полукълбо движат климатичните промени. Дългите зими в южното полукълбо обаче трансформират моделите напразно наоколо до тропиците, което може да сътвори чести стихии над регион на Тихия океан, прочут като Тропически топъл басейн – регион на океана, който съхранява и освобождава огромни количества топлота. Променените ветрове могат да основат стихии в тази област, което от своя страна освобождава големи количества водна пара, която може да работи като парников газ.
Друга концепция е, че солената вода, изливаща се от Индийския океан в Атлантическия океан, е помогнала за края на последната ледникова ера. Индийският океан е станал супер солен, тъй като спадът на морското равнище е прекъснал сериозно течение, което тече от Тихия към Индийския океан; нормално това течение разрежда доста солените тропически води на Индийския океан. Промяна в моделите напразно и теченията в Индийския океан може да е предиздвикала океанът да изхвърли тонове плътна, солена вода в Атлантическия океан, променяйки неговите течения и температури както в северното, по този начин и в южното полукълбо.
Необходими са повече доказателства, с цел да знаем сигурно дали някоя от тези хипотези може фактически да изясни за какво последният ледников интервал е завършил.
