Депутатите ще посочват контактите си по предлаган от тях закон
Главният прокурор се отчиташе на всеки три месеца в правната комисия на Народно събрание Добрите закони се основават с необятен спор от заинтересовените страни
- Г-жо Александрова, по какъв начин гледате на промените, които прави служебното държавно управление?
- Определно, до в този момент не съм срещала сходен реваншизъм в живота си. Не споделям това поради промените по политически позиции. Те са оправдани, постоянно е по този начин при промяна властта. Примерно, когато става дума за регионален шеф или негов заместител, тази позиция е политическа и който влезе в ръководството постоянно сменя първо тези хора. Но, когато става дума за специалисти, да вземем за пример в службите, в полицията, освен това на всякакво равнище, това несъмнено не е задоволително. Аз даже не приказвам за шефовете на служби. Тяхното освобождение също не трябваше да става по този метод, тъй като те се избират по специфичен закон от Народното събрание. Но, служебното държавно управление не е определено от хората, то е назначено от президента с единствената цел да организира почтени и транспарантни избори и да не се занимава с нищо друго. Добре, провежда инспекции, само че в това време не управлява както би трябвало личните си фрагменти. Давам образец с шефа на Национална агенция за приходите. Да, законно е, ние променихме закона откакто той си е трансферирал компанията. Но, запитвам, дали е морално един шеф на приходна организация да дава образец като трансферира над милион отговорности на разположение, което не може и да се откри към днешна дата. Това демонстрира, че с един критерий мерят за своите хора и с друга за останалите. И друго, сега сменят шефовете на районните полицейски ръководства, не приказвам за регионалните управления, тях постоянно ги сменят като пристигна службено държавно управление. Но качествени хора в районните ръководства, хора които са се издигали по стълбите в йерархията, за какво? Аз имам другари от детинство, които работят в ГДБОП от години и са се изкачвали всяка последваща година на идващото ходило, сега им споделят: вие сте се издигнали по времето на ГЕРБ, по тази причина ви махаме.
- Борбата с корупцията се повтаря като монтра, само че хората нямат чувството, че тя е сполучлива. Какви ограничения предлага ГЕРБ с предизборната си стратегия?
- По мотив приемането на Закона за битка с корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, както и основаването на комисия по тематиката, в отчета за съдействие на Европейската комисия се споделя, че от януари 2018 година България е приела всеобхватна промяна на законодателството за битка с корупцията. Новият закон дава опция за промяна на законодателната уредба за попречване на спор на ползи, нелегално обогатяване и корупция най-много по високите етажи на властта, само че освен. Това е регистрирано и в първия отчет на Европейската комисия за върховенството на закона през 2017 година и 2018 година Също по този начин през 2020 година отчетът установи, че промените дават първите резултати. Въпреки това чувството при по-голяма част от хората е, че има корупция. В 45-о Народно заседание имаше предложение от сътрудници от други партии Комисията за битка с корупцията да бъде разграничена на подкомисии, само че ние като политическа партия считаме, че не е редно и че това ще ни върне стъпки обратно. Затова в предизборната ни стратегия сме заложили по-широк обсег за инспекции на държавните чиновници за честност, като считаме да употребяваме и опита на европейскит страни. И Националната тактика за предварителна защита на корупцията за 2021 – 2027 година съдържа ограничения направени и съгласувани с присъединяване на Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура, Висшия правосъден съвет, Инпектората на Висш съдебен съвет и представители на неправителствения бранш. В тактиката се показва, че промените на Наказателно-процесуалния кодекс би трябвало да бъдат обект на следваща оценка след необятен публичен спор. И като ръководител на правната комисия в 44-то Народно заседание постоянно съм се стремяла дебатът да е обхванал всички групи и наранени страни. В последна сметка би трябвало да се чуе мнението на хората, които ползват закона, с цел да може той да има резултат. Обратното води до формалното му използване и хората не престават да си мислят, че има корупция, че не се борим с нея целеустремено. Аз не съм съгласна с това изказване, тъй като доста се направи през последния мандат на ГЕРБ. Това, че има произвеждане на самата комисия за съвсем 3 милиарда лв. приказва, че моделът е работещ. Производствата против олигархични кръгове приказва, че се работи в тази посока. От доста години не е имало обвинявания против министри, против зам.министри, против политически лица, против депутати, каквито имаше през нашия мандат. Това значи, че работим с по-голям почит и с влагаме повече старания. На закона ще се направи оценка на въздействието, само че тя би трябвало да е след най-малко пет години от използването му, а ние от 2018 г.маме три годишен интервал, тъй че следващата година ще може към този момент да се види резултата, както и да се видят пропуските, с цел да може да наблегнем на тях.
- А какво ще кажете за лобизма в законодателната активност? Това също се счита за корупционна процедура у нас.
- За да лобираш за един законопроект, ние би трябвало да имаме Закон за лобизма, само че подобен вес още нямаме и не сме приели. Смятам, че почтенността и прозрачността покачват доверието в държавните органи, а занижените стандарти основават предпоставки за лобизъм и корупция. Лобистката активност посредством прокарването и защитаването на специфичнти ползи е в ущърб на обществото и да усили рискът от отнемане на държавни органи и от частни ползи. В новата си стратегия предлагаме да въведем механизми за контролиране и надзор на тези действия. Между другото, въвеждането на две промени в правилника на 45-то Народното събрание считам, че ще вкарат правила за бистрота. Всяко законодателно предложение е налично на страницата на Народното събрание, все пак има рецензии, че процесът на примане на законите не е задоволително транспарантен. Затова предлагаме надграждане на законодателното досие. Всеки вносител на законопроект ще е задължен да показа информация за всички контакти със заинтригуваните страни, с цел да излиза наяве, дали законопроектът е създаден от външни организации, адвокатски фирми, компании. Това ще важи за оферти импортирани сред първо и второ четене. Приоритет ще бъде и въвеждането на спомагателна предварителна оценка на въздействието. Предложението е малко на ръба, тъй като от една страна националният представител има право на неограничена законодателна активност и в случай че го ограничими със наложителна оценка на въздействите на второ четене, ще усложним много работата му, само че следва спор по този въпрос. Моята цел като ръководител на правната комисия в 44-то Народно заседание постоянно е била да има необятен спор. Имало е моменти, в които мненията се накланят на едната или другата страна, или пък влизайки в разискването на самия законопроект не сме взели решение, само че в процеса на дебата сме реализирали доста добър резултат.
- Какво се планува в програмата на ГЕРБ като правосъдна промяна?
- Ние не акцентираме и хубавите неща, които сме постигнали, тъй като има и доста такива, които сме постигнали в последните години. Например, в последно време непрестанно се подлага на критика правосъдната система. Но, аз не съм съгласна, доста се направи и продълбжава да се прави в тази посока. Малко се знае, че ние сме преди всичко по експедитивност на административния развой. В цяла Европа, сме преди всичко. Това е извънредно достижение, хората него знаят. Напреднахме и във връзка с Наказателния развой. Въведохме промени в Наказателен кодекс, с които се реализира по-голяма експедитивност на процеса. По отношение на гражданското произвеждане малко изоставаме, само че не са предходните 10 години. Да, пет години отново не е малко време, да мине едно дело на три инстанции, само че и този период е усъвършенстван. В последния мандат също доста направихме във връзка с електронното правораздаване. Да, към момента не можем да се развеждаме онлайн, само че се надявам в един предстоящ мандат и това да се случи. Имаме забележки във връзка с правосъдната карта, там не можем да реализираме единодушие. Има няколко аспекта, които би трябвало да се изпълнят. Не се организира задоволителен публичен спор. Трябваше да се огледат всички елементи и да се обсъдят с всички заинтригувани страни във връзка с разстояние до съдилищата, да не се гледа единствено продуктивността на съответния съд, трябваше да се вземат под внимание най-важните аспекти. Разбира се, че има какво да се желае, сред положителните има и неща, които не се получават.
- Няма по какъв начин да не ви попитам, въпреки всичко, кой ще управлява основният прокурор?
- Колкото до това, кой ще управлява основния прокурор, ние направихме първата стъпка, само че сътрудниците някак не ни схванаха. Знаете, че приемането на такава смяна се изисква болшинство и не какво да е, а две трети болшинство. Така че, за сходна смяна би трябвало да се обединим, да създадем огромния публичен спор с всички заинтригувани страни, които вземат участие в правосъдната система и да намерим вярното решение. Сега не виждам разговор, радикално се разграничаваме с сътрудниците от „ Да.България “. Не съм съгласна с тяхното предложение, основният прокурор да се избира от Народното събрание, тази фигура не би трябвало да се политизира, в противен случай. Лично аз считам, че основният прокурор все още си прави доста добре работата. Засегна не малко ползи. Не всеки би имал смелостта да се изправи против група олигарси. Това също е причина за офанзива към него. Лично аз считам, че и към този миг над него има надзор, тъй като той в никакъв случай не е отказвал да се регистрира на три месеца в националното заседание, както и да отгоаря на неуместни въпроси. Участвал е доста октивно в дебатите в правната комисия. А във връзка с прокуратурата, аз считам, че тя би трябвало да си остане в правосъдната власт.Може би по-голям надзор би се осъществявал, в случай че Висш съдебен съвет се раздели на Висша правосъден съвет на съдиите и Висш правосъден съвет на прокурорите, както и по-малко част от членовете на Висш съдебен съвет да се избират от Народното събрание, т.е. да има по-голяма представителност от професионалните среди.
- Г-жо Александрова, по какъв начин гледате на промените, които прави служебното държавно управление?
- Определно, до в този момент не съм срещала сходен реваншизъм в живота си. Не споделям това поради промените по политически позиции. Те са оправдани, постоянно е по този начин при промяна властта. Примерно, когато става дума за регионален шеф или негов заместител, тази позиция е политическа и който влезе в ръководството постоянно сменя първо тези хора. Но, когато става дума за специалисти, да вземем за пример в службите, в полицията, освен това на всякакво равнище, това несъмнено не е задоволително. Аз даже не приказвам за шефовете на служби. Тяхното освобождение също не трябваше да става по този метод, тъй като те се избират по специфичен закон от Народното събрание. Но, служебното държавно управление не е определено от хората, то е назначено от президента с единствената цел да организира почтени и транспарантни избори и да не се занимава с нищо друго. Добре, провежда инспекции, само че в това време не управлява както би трябвало личните си фрагменти. Давам образец с шефа на Национална агенция за приходите. Да, законно е, ние променихме закона откакто той си е трансферирал компанията. Но, запитвам, дали е морално един шеф на приходна организация да дава образец като трансферира над милион отговорности на разположение, което не може и да се откри към днешна дата. Това демонстрира, че с един критерий мерят за своите хора и с друга за останалите. И друго, сега сменят шефовете на районните полицейски ръководства, не приказвам за регионалните управления, тях постоянно ги сменят като пристигна службено държавно управление. Но качествени хора в районните ръководства, хора които са се издигали по стълбите в йерархията, за какво? Аз имам другари от детинство, които работят в ГДБОП от години и са се изкачвали всяка последваща година на идващото ходило, сега им споделят: вие сте се издигнали по времето на ГЕРБ, по тази причина ви махаме.
- Борбата с корупцията се повтаря като монтра, само че хората нямат чувството, че тя е сполучлива. Какви ограничения предлага ГЕРБ с предизборната си стратегия?
- По мотив приемането на Закона за битка с корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, както и основаването на комисия по тематиката, в отчета за съдействие на Европейската комисия се споделя, че от януари 2018 година България е приела всеобхватна промяна на законодателството за битка с корупцията. Новият закон дава опция за промяна на законодателната уредба за попречване на спор на ползи, нелегално обогатяване и корупция най-много по високите етажи на властта, само че освен. Това е регистрирано и в първия отчет на Европейската комисия за върховенството на закона през 2017 година и 2018 година Също по този начин през 2020 година отчетът установи, че промените дават първите резултати. Въпреки това чувството при по-голяма част от хората е, че има корупция. В 45-о Народно заседание имаше предложение от сътрудници от други партии Комисията за битка с корупцията да бъде разграничена на подкомисии, само че ние като политическа партия считаме, че не е редно и че това ще ни върне стъпки обратно. Затова в предизборната ни стратегия сме заложили по-широк обсег за инспекции на държавните чиновници за честност, като считаме да употребяваме и опита на европейскит страни. И Националната тактика за предварителна защита на корупцията за 2021 – 2027 година съдържа ограничения направени и съгласувани с присъединяване на Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура, Висшия правосъден съвет, Инпектората на Висш съдебен съвет и представители на неправителствения бранш. В тактиката се показва, че промените на Наказателно-процесуалния кодекс би трябвало да бъдат обект на следваща оценка след необятен публичен спор. И като ръководител на правната комисия в 44-то Народно заседание постоянно съм се стремяла дебатът да е обхванал всички групи и наранени страни. В последна сметка би трябвало да се чуе мнението на хората, които ползват закона, с цел да може той да има резултат. Обратното води до формалното му използване и хората не престават да си мислят, че има корупция, че не се борим с нея целеустремено. Аз не съм съгласна с това изказване, тъй като доста се направи през последния мандат на ГЕРБ. Това, че има произвеждане на самата комисия за съвсем 3 милиарда лв. приказва, че моделът е работещ. Производствата против олигархични кръгове приказва, че се работи в тази посока. От доста години не е имало обвинявания против министри, против зам.министри, против политически лица, против депутати, каквито имаше през нашия мандат. Това значи, че работим с по-голям почит и с влагаме повече старания. На закона ще се направи оценка на въздействието, само че тя би трябвало да е след най-малко пет години от използването му, а ние от 2018 г.маме три годишен интервал, тъй че следващата година ще може към този момент да се види резултата, както и да се видят пропуските, с цел да може да наблегнем на тях.
- А какво ще кажете за лобизма в законодателната активност? Това също се счита за корупционна процедура у нас.
- За да лобираш за един законопроект, ние би трябвало да имаме Закон за лобизма, само че подобен вес още нямаме и не сме приели. Смятам, че почтенността и прозрачността покачват доверието в държавните органи, а занижените стандарти основават предпоставки за лобизъм и корупция. Лобистката активност посредством прокарването и защитаването на специфичнти ползи е в ущърб на обществото и да усили рискът от отнемане на държавни органи и от частни ползи. В новата си стратегия предлагаме да въведем механизми за контролиране и надзор на тези действия. Между другото, въвеждането на две промени в правилника на 45-то Народното събрание считам, че ще вкарат правила за бистрота. Всяко законодателно предложение е налично на страницата на Народното събрание, все пак има рецензии, че процесът на примане на законите не е задоволително транспарантен. Затова предлагаме надграждане на законодателното досие. Всеки вносител на законопроект ще е задължен да показа информация за всички контакти със заинтригуваните страни, с цел да излиза наяве, дали законопроектът е създаден от външни организации, адвокатски фирми, компании. Това ще важи за оферти импортирани сред първо и второ четене. Приоритет ще бъде и въвеждането на спомагателна предварителна оценка на въздействието. Предложението е малко на ръба, тъй като от една страна националният представител има право на неограничена законодателна активност и в случай че го ограничими със наложителна оценка на въздействите на второ четене, ще усложним много работата му, само че следва спор по този въпрос. Моята цел като ръководител на правната комисия в 44-то Народно заседание постоянно е била да има необятен спор. Имало е моменти, в които мненията се накланят на едната или другата страна, или пък влизайки в разискването на самия законопроект не сме взели решение, само че в процеса на дебата сме реализирали доста добър резултат.
- Какво се планува в програмата на ГЕРБ като правосъдна промяна?
- Ние не акцентираме и хубавите неща, които сме постигнали, тъй като има и доста такива, които сме постигнали в последните години. Например, в последно време непрестанно се подлага на критика правосъдната система. Но, аз не съм съгласна, доста се направи и продълбжава да се прави в тази посока. Малко се знае, че ние сме преди всичко по експедитивност на административния развой. В цяла Европа, сме преди всичко. Това е извънредно достижение, хората него знаят. Напреднахме и във връзка с Наказателния развой. Въведохме промени в Наказателен кодекс, с които се реализира по-голяма експедитивност на процеса. По отношение на гражданското произвеждане малко изоставаме, само че не са предходните 10 години. Да, пет години отново не е малко време, да мине едно дело на три инстанции, само че и този период е усъвършенстван. В последния мандат също доста направихме във връзка с електронното правораздаване. Да, към момента не можем да се развеждаме онлайн, само че се надявам в един предстоящ мандат и това да се случи. Имаме забележки във връзка с правосъдната карта, там не можем да реализираме единодушие. Има няколко аспекта, които би трябвало да се изпълнят. Не се организира задоволителен публичен спор. Трябваше да се огледат всички елементи и да се обсъдят с всички заинтригувани страни във връзка с разстояние до съдилищата, да не се гледа единствено продуктивността на съответния съд, трябваше да се вземат под внимание най-важните аспекти. Разбира се, че има какво да се желае, сред положителните има и неща, които не се получават.
- Няма по какъв начин да не ви попитам, въпреки всичко, кой ще управлява основният прокурор?
- Колкото до това, кой ще управлява основния прокурор, ние направихме първата стъпка, само че сътрудниците някак не ни схванаха. Знаете, че приемането на такава смяна се изисква болшинство и не какво да е, а две трети болшинство. Така че, за сходна смяна би трябвало да се обединим, да създадем огромния публичен спор с всички заинтригувани страни, които вземат участие в правосъдната система и да намерим вярното решение. Сега не виждам разговор, радикално се разграничаваме с сътрудниците от „ Да.България “. Не съм съгласна с тяхното предложение, основният прокурор да се избира от Народното събрание, тази фигура не би трябвало да се политизира, в противен случай. Лично аз считам, че основният прокурор все още си прави доста добре работата. Засегна не малко ползи. Не всеки би имал смелостта да се изправи против група олигарси. Това също е причина за офанзива към него. Лично аз считам, че и към този миг над него има надзор, тъй като той в никакъв случай не е отказвал да се регистрира на три месеца в националното заседание, както и да отгоаря на неуместни въпроси. Участвал е доста октивно в дебатите в правната комисия. А във връзка с прокуратурата, аз считам, че тя би трябвало да си остане в правосъдната власт.Може би по-голям надзор би се осъществявал, в случай че Висш съдебен съвет се раздели на Висша правосъден съвет на съдиите и Висш правосъден съвет на прокурорите, както и по-малко част от членовете на Висш съдебен съвет да се избират от Народното събрание, т.е. да има по-голяма представителност от професионалните среди.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ