Глава първа Аз се казвам Данаил Кирилов и пишъ книга

Глава първа
Аз се споделям Данаил Кирилов и пишъ книга за себеси. Защото за човек като мен, би трябвало да има написана книга и аз съм найподходящият, тъй като се познавам найдобре.
Ще стартира да пишъ тази афтобиография открая, след това ще обърна файла и края ще стане начало. Това е закон!
Някои зли езици настояват, че не ставам за правосъден министър, тъй като не съм познавал правото, но не доста бъркат. Исчел съм хиляди книги по право, само че найобичам тези с картинките за оцветяване. Чета, доста чета, само че всеки пък като прочета „ член “ ми става смешно и се изчервявам. Член! Хахаха! Ето отново!
Аз не желаех да ставам министър, само че след министър като Цецка Цачева единствено аз мога да подвигна равнището. Така сподели шефа – господин Борисов. Всъщност, аз доста желая да съм основен прокурор, но господин Борисов счита, че там мога да объркам нещо. Аз не считам по този начин и се разплаках, а господин Борисов сподели, че може, но би трябвало доста да чувам.
Напоследък доста се приказва за някакъв суперкомпютър. Мисля, че това е новият ми прякор. Харесва ми. Макар че съгласно мен, аз съм по-скоро като огромния адронен колайдер – като ми зададат въпрос и в главата ми се форсират обикновени частици.
Нека да напиша нещо и за децвото си. Имах щастливо децво, въпреки че приключих вишо. Студентските години също бяха хубави. Само едно нещо помрачи. В годишника беше позволена дребна неточност. Не, не в името ми. Името ми беше написано вярно „ Дънаил Кирилов “, обаче вместо моя фотография имаше фотография на една лейка. Празна, куха лейка. Каква нелепа случайност, не мислите ли?
В историята на живота ми някои считат, че имам една тъмна история. Времето в което бях от Българска социалистическа партия. Аз не се срамя от това. Напротив. Това време ми оказа помощ да израсна. Смених си партията единствено по една причина. Много ми харесва ГЕРБ. Това е единствената партия, в която даже аз мога да бъда министър.
 
Автор: Калинка Тодорова, ПРАС-ПРЕС.