Човек не може да стане такъв, какъвто иска да бъде, докато не приеме, че е това, което не иска да бъде ♥ Лиз БУРБО
(„ Girl Before a Mirror “, 1932, Pablo Picasso, Museum of Modern Art, New York City)
Пълно приемане
~ Човек не може да стане подобен, какъвто желае да бъде, до момента в който не одобри, че е това, което не желае да бъде.
Тази истина ми се стори доста явна, откакто прекарах доста години в изпитание да не бъда това, което преценявах, че е „ недобро “, „ неприятно “, „ погрешно “, „ неблагодарно “, „ неопределено “ и т. н. По природа съм непоколебим човек и перфекционист и постоянно съм желала да съм съвършена. Вследствие на това незабавно откакто направех нещо, което считах за неприятно, се пробвах да го управлявам, с цел да не върша повече по този начин.
Отне ми доста време, преди да осъзная, че се контролирам и затова това ми костваше доста години на управление и обвинение. Най-накрая разбрах, че колкото по-дълго не одобрявам тези страни от себе си, толкоз по-дълго няма да съумея да бъда това, което желая. В този миг в действителност осъзнах чудесния и невероятен резултат от приемането. Няма нищо по-силно и всеобхватно от цялостното приемане, когато искаш да промениш обещано поведение в избрана посока. Разбрах от дъното на душата си, че тази смяна е автоматизирана, когато приемането е същинско.
Да се върнем на образеца с лъжата. Такъв беше и моят случай. Не можех да търпя човек, който ме лъже. Спомних си, че съм чувала мама да споделя постоянно: „ Предпочитам мощен пестник, в сравнение с да ме лъжат в лицето. “ Мислех по същия метод като нея. Никак не беше елементарно за моето его да схвана, че аз също неистина. Сега знам, че съм извървяла своя път, тъй като когато някой ме лъже, първата ми реакция е да усетя страха му. Всъщност той не е измамник, а се страхува. Когато се случи аз да излъжа, незабавно се запитвам: „ От какво ме е боязън в тази обстановка? Какво ме кара да неистина? “ Веднага откривам от какво ме е боязън и го одобрявам с думите: „ Благодаря ти, БОЖЕ мой, че ми откри този боязън. Сега към този момент го съзнавам и един ден ще го преодолея. “
Накратко, това, което би трябвало да се запомни, е, че когато ние се одобряваме, това не значи, че ще останем това, което не желаеме, през Целия си живот. Напротив, все по-рядко ще бъдем такива и за наша приятна изненада ще Забележим, че постъпваме все по-често по метода, по който желаеме.
~ Истинското приемане може да бъде достигнато единствено когато се приемем както в позитивен, по този начин и отрицателен аспект.
Ето едно друго разобличаване, което доста ме ентусиазира, когато го направих. Искрено имах вяра, че одобрявам положителния аспект в обещано държание и че би трябвало да работя единствено върху по този начин наречения отрицателен аспект.
Давам образец. Aз по принцип съм доста прибързан човек. Цялото ми семейство е такова и аз бях доста щастлива и горда от този факт. Не желаех да трансформирам нищо от това в мен, като считах, че е позитивно. Бях уверена, че се одобрявам и че одобрявам и другите хора като мен. Дразнеха ме и ми беше мъчно да приема по-бавните хора - когато карат, вървят, приказват, питат нещо и всичко останало.
Сега съм сигурна, че не съм приемала изцяло това, че все бързам. Осъзнах какъв брой доста пъти съм се упреквала, тъй като върша всичко доста прибързано и не помня значими неща, или тъй като падам по стълбите на качване или слизане. Дадох си сметка за доста произшествия, при които бързината ми е изиграла номер и че след това съм била афектирана. Това ми демонстрира, че не съм се приемала. Спомних си също и за гнева, който изпитвах, когато някоя секретарка допуска неточности, когато бърза. Бях първата, която й казваше, че не би трябвало да бърза, с цел да си свърши добре работата, и най-много да ревизира всичко, преди да ми го съобщи. Не си давах сметка, че това е съвет, който трябваше и аз да последвам.
Разказвам всичко това в поддръжка на обстоятелството, че не би трябвало повече да се опитваш да бъдеш единствено подобен, какъвто смяташ, че е добре да бъдеш. Кой дефинира какъв е по-добре да бъдеш - бърз или муден? Трябва да разберем, че всеки има своя персоналност, собствен личен темп и следователно би трябвало да почитаме тази дуалност. Само по този начин ще разпознаеш моментите, в които се приемаш изцяло. Това не значи, че в 50% от времето би трябвало да си положителен, а в останалите 50% отрицателен. Всяко държание крие два аспекта и би трябвало да ги преживеем и двата, с цел да проверим дали се одобряваме или не. Например да си внимателен или разсеян; богат или беден; великодушен или стиснат; лакомец или алтруист; придирчив или отстъпчив; алчен или умерен; вежлив или недодялан и неприятен; толерантен или нетърпелив и така нататък
Ще си дадеш сметка, че когато изразяваш по този начин наречения отрицателен аспект, това от време на време може да е доста потребно за теб. Забелязал ли си, че когато доста се опитваш да бъдеш „ добър “, както са те учили, постоянно стигаш до крайности или преминаваш лимита си? Например, в случай че се опитваш да бъдеш доста вежлив, другите ще се възползват от теб и това ще ти аргументи доста страсти. Ето за какво е по-добре да изпиташ и двата аспекта на едно и също поведение съгласно момента.
Надявам се с цялото си сърце, че ти ще имаш предпочитание да приложиш в живота си всички принадлежности, посочени в тази книга. Припомням ти, че колкото по-дълго време не приемаш същински някаква обстановка, ти ще я преживяваш, до момента в който осъзнаеш кои са нездравословните последици за теб.
По този метод малко по-малко ставаме по-интелигентни и изцяло виновни. Ние решаваме да изживяваме единствено неща, които ни вършат щастливи, и заобикаляме тези, които ни водят до неприятни последствия. Ти към този момент имаше опцията да констатираш, че е мъчно и даже невъзможно да дисоциираш триъгълника „ отговорност, интелигентност и обич “.
Ако не успееш да приемеш даден аспект от себе си или от държанието на различен човек макар положителната си воля, твоето ментално разбиране или безкрайна болежка, приеми обстоятелството, че за момента не можеш. Това към този момент е някаква форма на приемане и разкриване към по-добро битие. Предлагам ти да започнеш да прилагаш това държание на приемане в най-лесните за теб области. Пълното приемане значи да следваш гласа на сърцето си, който постоянно споделя: ДА, имаш право.
Избрано от: „ Слушай своето тяло - твоя максимален другар на земята “, Лиз Бурбо, изд. ЛИК, 2007 година
Картина: „ Girl Before a Mirror “ (1932), Pablo Picasso, Museum of Modern Art, New York City, pablopicasso.org
