Героят на тази трогателна история е 50-годишният слон Раджу. През

Героят на тази трогателна история е 50-годишният слон Раджу. През живота си той бил препродаден цели 27 пъти. След 50 години мъчения и апетит, слонът най-сетне е освободен в невиждана интервенция.

Раджу се трансформирал в международен знак на вярата измежду деятелите за хуманно отношение към животните и неговото избавяне довело до спасяването на 40 други слона от сходно ужасяващо принуждение.

Последният притежател на животното го оковал в окови с шипове, които непрекъснато наранявали плътта на слона, пречейки му да бяга надалеч.

Собственикът също не хранил животното, оставяйки тази активност на туристите. От единствено себе си се схваща, че такова огромно животно не можело да оцелее с редки дарове, ето за какво трябвало да яде боклуци: хартия и даже да дъвче пластмаса.

Един прелестен ден английската и индийска организация Wildlife SOS схваща за животното. Те незабавно събрали група ветеринарни лекари и специалисти по дивите животни. Също по този начин получили помощ от локални доброволци и чиновници по околната среда.

Събрали се общо 30 души. Било решено интервенцията да се извърши под прикритието на нощта, тъй че никой да не може да попречи на освобождението на слона.

Когато екипът намерил слона и почнал да го освобождава, животното въобще не се съпротивлявало. В един миг от големите очи на слона потекли сълзи. Явно схванал, че тези хора му желаят единствено положителното. Раджу оставил живота си в техните ръце.

Преди избавителната интервенция доброволците подали тъжба в локалния отдел за дивата природа. За страдание чиновниците на този отдел не разкрили нищо нелегално в активността на притежателя на слона.

Доброволците обаче съумели да схванат, че притежателят на животното няма публични документи за него. От този ден нататък било решено да се работи.

След като слонът бил открит, екипът към момента не знаел в какво положение се намира. Ветеринарните лекари прегледали за малко животното и открили, че то има незабавна потребност от здравна помощ, поради което освобождението и превозването трябвало да стане в същия ден.

Един от участниците в интервенцията си спомня: „ Забелязахме, че опашката му беше съвсем плешива. Това значи, че притежателят е откъсвал кичури четина и ги е продавал на туристите като сувенири. “

Въпреки късния час, когато почнала интервенцията, притежателят въпреки всичко забелязал екипа. Той и няколко непознати почнали да подвигат звук, с цел да предизвикат животното към експанзия.

„ Беше извънредно рисково. Такъв огромен субект елементарно може да преполови човек ”, спомня си един от участниците в интервенцията.

„ Когато виковете му не помогнали, притежателят завързал краката на слона с верига, която разряза кожата му, само че слонът не се поддаде и на това. Ние също твърдо взехме решение да не отстъпваме, а продължихме да спасяваме животното. Когато го освободихме от веригата, Раджу стартира да плаче. След това всичките ни подозрения се разсеяха – бяхме длъжни да го спасим. “

„ Прерязахме веригите и приближихме камиона по-близо. За да не изплашим Раджу, оставихме камиона на 200 метра, изгасихме мотора и взехме решение да докараме слона при него. ”

„ Трудното беше, че всяка стъпка, която Раджу правеше, беше отвратително мъчителна за него. Трябваше да го държим крепко, с цел да не побегне. “

„ Качихме Раджу в колата и го инжектирахме с успокоително. По-нататъшното пътешестване мина без затруднения. Няколко часа по-късно стигнахме до центъра за грижа за слонове в Махтур. ”

„ Имахме тъкмо 24 часа, с цел да спасим Раджи. Трябва да се означи, че той направи първата крачка от камиона към свободата 1 минута преди края на този интервал “, отбелязва ръководителят на експедицията Сатянаран.

След освобождението Раджу бил подложен на дълготрайна рехабилитация и му трябвало време, с цел да стартира да се доверява още веднъж на хората.

„ Той най-сетне се научи да се доверява още веднъж на хората – това в действителност е знамение. Беше минал през толкоз доста премеждия, че се чудехме дали това в миналото е допустимо. “, споделя Сатянараян.

„ След като разбра, че е в сигурни ръце, Раджу последователно стартира да ни демонстрира своята персона и стана извънредно гальовен. Неговата реабилитация беше изумителна за наблюдение. “

Днес Раджу има поле, на което да се разхожда свободно, да си прави релаксиращи бани с прахуляк и даже има персонален басейн, в който да се плиска, играейки с обичаната си играчка – голяма гума.