И колко лесно е да бъдеш герой в един миг, вместо да бъдеш човек цял живот | Георги МАРКОВ
Героите
Ти постоянно се възхищаваш на хората, които са посветили живота си на една-единствена концепция, които са слели себе си с концепцията да са изгорели ведно с нея. Ти адмирираш тяхната поредност и честност към концепцията и от време на време те изтезава мисълта, че ти не можеш да бъдеш като тях.
Може би тъй като еднопосочната ясна концепция на един живот е прекомерно съблазнителна с простотата си спрямо мъчителната противоречивост на личните ти подозрения. Наистина има сантиментална прелест в сливането на живот и концепция. Хората, отдали се на една концепция, наподобяват постоянно надчовешки мощни, животът им се счита за образец, гибелта им - за легенда. Моментът на героическия акт - за най-висша хубост.
А ти ненадейно се питаш, не е ли това най-лесното? Не е ли цялата тази поредност и жертвеност сигурен симптом на безпаричен дух, на съвсем патологично спускане в една-единствена посока, въпреки и от време на време това да е посоката на положителното? Не е ли всичко това израз на душевно опустошаване, на отказване цялото разнообразие и всички цветове на природата? Ти се вглеждаш в този прословут миг на реализиране на героическия акт и виждаш, че доста постоянно това е суетна проява на превъзходството над другите. " Вие не можете, а аз мога! " - споделя героят и подлага тялото си под патроните, с цел да изконсумира мига на висшата приятност, мига, който го прави повече от другите. Така че героическият акт е отказване на другите и удивление от себе си. При това всички герои знаят, че за героизма рано или късно ще им се заплати, тъй като човечеството е планувало положителни суми за ония, които се пробват да бъдат повече от другите. И това е може би гаврата на времето - един воин не е повече воин, откакто му се заплати - било с надгробен монумент, било с посмъртна пенсия.
Приказките и легендите опълчват героя на подлеца, а също героя на елементарния човек. А ти се взираш в това опълчване на блестящия безконечен ореол на героя против отречената, мизерната незначителност, рационално или инстинктивно непочтеност на подлеца и виждаш какъв брой безспорно по-човешки, по-искрен и по-честен е обликът на оня, който би трябвало да понесе страданието, че не е и не може да бъде воин оня, който би трябвало да понесе наказването за своята уязвимост или презрението за своите дефекти. Ти виждаш, че е противоположен камъкът на героя против тялото на живия човек.
Ти виждаш, че история, митове за герои и подвизи, поетични балади и летописни летописи, национални химни и разпалени речи, като издигат героя върху специфичен фундамент, с това издигане те всъщност трансформират останалата част от хората в подлеци. Защото героят със своята изключителност не е нищо друго с изключение на нашето отричане. Спасявайки ги от някаква заплаха, героите в действителност са се изплювали в лицата ни, с цел да ни отрекат като по-слаби същества. И ти намираш, че героизмът, когато не е акт на полуда, е акт на непочтеност. Защото поради своя ореол един воин се е отрекъл от своите естествени права и отговорности, отрекъл се е от себеподобните, отрекъл се е от своето предопределение. И ти виждаш, че той е скалпирал своята жива глава, било с цел да украси мъртвата ограда на концепцията си, било с цел да изпита насладата на личното си предимство над другите.
Героизмът е единствено един момент, а животът не е момент. И какъв брой елементарно е да бъдеш воин в един момент, вместо да бъдеш човек цялостен живот.
И ти си казваш, Слава Богу, че природата е раждала и ражда индивиди, а не герои.
