Германците избират нов парламент
Германците избират през днешния ден нов парламент. Изборите се организират по комплицирана система, съчетаваща директния избор в един тур с вота на симетричен принцип, предадоха международните организации.
Всеки от 61,5-те милиона гласоподаватели разполага с два гласа, с цел да избере депутатите в Бундестага (долната камара на парламента), съобщи Франс прес. Минималният брой на местата в Бундестага би трябвало да е 598 души. Половината от местата (299) отиват при претенденти, определени от партийни листи. Тук има най-малък предел от 5 %. Другата половина от местата (299) са за претенденти, определени от 299-те изборни окръга, като там е в действие правилото по един определен претендент от окръг. Победителят е претендентът, който е постигнал най-хубав резултат, без значение дали е получил 50 % или не.
Сложната изборна система дава опция на всеки гласоподавател да гласоподава два пъти за една и съща партия или пък да диференцира вота си, като гласоподава за две разнообразни политически сили, примерно за партийна листа на една партия, която обичайно поддържа, само че за претендент на друга партия, който му се е сторил по-убедителен от претендента на обичайно подкрепяната от него партия. Повечето от германците гласоподават друго, а не и в двата случая за една и съща политическа мощ, тъй като те са привикнали да бъдат ръководени от обединения, отбелязва Франс прес.
Броят на депутатите в новоизлъчения парламент се дефинира посредством комплицирани изчисления. Те в последна сметка водят до набъбване на броя на депутатите в Бундестага. В досегашния парламент депутатите бяха 613, а съгласно прогнозите в новия могат да доближат 700. Опити да се наложи таван на този брой до момента се провалиха.
Избирателната система е такава, че да изключва прекомерно дребните партии от Народното събрание, отбелязва ДПА. Като резултат от това една партия би трябвало да трансферира прага от 5 % от националния избор или да победи в три изборни окръга, добавя ТАСС. Бариерата от 5 % не е в действие за партиите, представляващи националните малцинства.
Десетилетия наред немската изборна система не е произвела безусловно болшинство за една партия. Страната няма традициите да сформира държавни управления на малцинството, тъй че идващото държавно управление ще е неизбежно коалиция, отбелязва Асошиейтед прес.
Изборният ден през днешния ден стартира в 8 ч. сутринта и завършва в 18 ч. вечерта локално време.
Последните допитвания до публичното мнение демонстрират, че консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) на Ангела Меркел ще получи 36 %. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) ще получи 21,5 %. Алтернатива за Германия, определяна като популистка и антиимигрантска, ще получи 11 % (АГ). Либералите от Свободната демократическа партия (СвДП) ще получат 10 %, Левите - 8,5 %, а Зелените - 8 %.
На изборите през 2013 година 24,3 % от гласоподавателите пратиха бюлетините си по пощата. Очаква се върхът в тази тенденция да бъде усъвършенстван.
В актуалните избори взимат присъединяване 4800 претенденти. От тях 29 % са дами. Средната възраст на претендентите е 47 години, като най-младият е 18-годишен, а най-възрастният е 89-годишна немска актриса и общественичка, авторка на детски и кулинарни книги и политически деятел Барбара Рютинг, добавя ТАСС.
В изборите вземат участие 42 партии, като 16 от тях вземат участие за първи път. Сред партиите новобранците са Съюз за въвеждане на главен базисен приход, партията Немски център и Партията на смяната, на вегетарианците и на веганите.
От тези общо 42 партии единствено четири бяха показани в досегашния парламент и това са ХСС/ХДС, ГСПД, Левите и Съюз 90/Зелени, обединила преди повече от 20 години двете обособени партии - Съюз 90 и Зелени.
Кандидатите за изборите могат да бъдат издигани от партии или да бъдат самостоятелни. Във втория случай самостоятелният претендент би трябвало да показа 200 подписа в своя поддръжка.
Досега в Германия е имало единствено три пъти предварителни избори -1972 година, 1983 година и 2005 година, добавя ТАСС. Изборите по принцип се създават на четири години и датата се дефинира от президента.
Жителите на столицата ще съчетаят гласуването на парламентарните избори с обичайния берлински маратон и с гласоподаване в референдум за ориста на берлинското летище Тегел - дали то да продължи да работи редом с новостроящо се летище или да прекрати работа, напомнят ДПА и Франс прес.
Всеки от 61,5-те милиона гласоподаватели разполага с два гласа, с цел да избере депутатите в Бундестага (долната камара на парламента), съобщи Франс прес. Минималният брой на местата в Бундестага би трябвало да е 598 души. Половината от местата (299) отиват при претенденти, определени от партийни листи. Тук има най-малък предел от 5 %. Другата половина от местата (299) са за претенденти, определени от 299-те изборни окръга, като там е в действие правилото по един определен претендент от окръг. Победителят е претендентът, който е постигнал най-хубав резултат, без значение дали е получил 50 % или не.
Сложната изборна система дава опция на всеки гласоподавател да гласоподава два пъти за една и съща партия или пък да диференцира вота си, като гласоподава за две разнообразни политически сили, примерно за партийна листа на една партия, която обичайно поддържа, само че за претендент на друга партия, който му се е сторил по-убедителен от претендента на обичайно подкрепяната от него партия. Повечето от германците гласоподават друго, а не и в двата случая за една и съща политическа мощ, тъй като те са привикнали да бъдат ръководени от обединения, отбелязва Франс прес.
Броят на депутатите в новоизлъчения парламент се дефинира посредством комплицирани изчисления. Те в последна сметка водят до набъбване на броя на депутатите в Бундестага. В досегашния парламент депутатите бяха 613, а съгласно прогнозите в новия могат да доближат 700. Опити да се наложи таван на този брой до момента се провалиха.
Избирателната система е такава, че да изключва прекомерно дребните партии от Народното събрание, отбелязва ДПА. Като резултат от това една партия би трябвало да трансферира прага от 5 % от националния избор или да победи в три изборни окръга, добавя ТАСС. Бариерата от 5 % не е в действие за партиите, представляващи националните малцинства.
Десетилетия наред немската изборна система не е произвела безусловно болшинство за една партия. Страната няма традициите да сформира държавни управления на малцинството, тъй че идващото държавно управление ще е неизбежно коалиция, отбелязва Асошиейтед прес.
Изборният ден през днешния ден стартира в 8 ч. сутринта и завършва в 18 ч. вечерта локално време.
Последните допитвания до публичното мнение демонстрират, че консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) на Ангела Меркел ще получи 36 %. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) ще получи 21,5 %. Алтернатива за Германия, определяна като популистка и антиимигрантска, ще получи 11 % (АГ). Либералите от Свободната демократическа партия (СвДП) ще получат 10 %, Левите - 8,5 %, а Зелените - 8 %.
На изборите през 2013 година 24,3 % от гласоподавателите пратиха бюлетините си по пощата. Очаква се върхът в тази тенденция да бъде усъвършенстван.
В актуалните избори взимат присъединяване 4800 претенденти. От тях 29 % са дами. Средната възраст на претендентите е 47 години, като най-младият е 18-годишен, а най-възрастният е 89-годишна немска актриса и общественичка, авторка на детски и кулинарни книги и политически деятел Барбара Рютинг, добавя ТАСС.
В изборите вземат участие 42 партии, като 16 от тях вземат участие за първи път. Сред партиите новобранците са Съюз за въвеждане на главен базисен приход, партията Немски център и Партията на смяната, на вегетарианците и на веганите.
От тези общо 42 партии единствено четири бяха показани в досегашния парламент и това са ХСС/ХДС, ГСПД, Левите и Съюз 90/Зелени, обединила преди повече от 20 години двете обособени партии - Съюз 90 и Зелени.
Кандидатите за изборите могат да бъдат издигани от партии или да бъдат самостоятелни. Във втория случай самостоятелният претендент би трябвало да показа 200 подписа в своя поддръжка.
Досега в Германия е имало единствено три пъти предварителни избори -1972 година, 1983 година и 2005 година, добавя ТАСС. Изборите по принцип се създават на четири години и датата се дефинира от президента.
Жителите на столицата ще съчетаят гласуването на парламентарните избори с обичайния берлински маратон и с гласоподаване в референдум за ориста на берлинското летище Тегел - дали то да продължи да работи редом с новостроящо се летище или да прекрати работа, напомнят ДПА и Франс прес.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ