Гергьовден е денят на християнския светец Георги , който съгласно

Гергьовден е денят на християнския светец Георги, който според с националните вярвания е бранител на овчарите и стадата, като от III век той е и избавител на войската

Гергьовден е аграрни и скотовъден празник, написа

Тогава е и първият път в годината когато се изкарва добитъкът на паша, доят се овцете, хапва се агнешко месо и се пие овче мляко. Още преди да е изгряло слънцето моми и момци берат цветя и билки, от които вършат венци и окичват със зеленина порти и прозорци.

Гергьовден постоянно се празнува на 6-ти май.

На Гергьовден бихте могли да извършите магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че посредством трендафила заболяванията си отиват.

На Гергьовден за овчарите и говедарите се подготвят специфични кравайчена.

Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за закриляне от вълшебства и заболявания.

На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги защищити от болки в кръста.

На Гергьовден за излекуване болните се провират три пъти под вековно дърво.

На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода - там където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе излекуване.

На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не против него. По подобен метод, с цел да влезе в стомната водата се обръща назад и става лява вода. А тя се употребява при баене и лечение на екземи или заболели очи.

Водата, която се носи на Гергьовден, е належащо да е от място, където се се къпали и благи дамите преди изгрев.

С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

На Гергьовден млади и остарели се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа заран е покрито с богатства роса.

На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се има вяра, че тя ще прочисти кръвта. Още по - добре е, в случай че водата се пие от нова дамаджана.

На Гергьовден на особена респект са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се има вяра, че защищава от тресчица.

Клонка от глог сложена на кръста на Гергьовден, се има вяра, че защищава от болки по време на работа.

На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се счита, че предават магическата мощ на природата, отключена през този ден.

На Гергьовден най - старата жена в къщата удря децата под завивките с стръкче коприва с цел да са здрави.

На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, с цел да са пъргави през лятото.

Ако на Гергьовден дамите носят китка от коприва над челата си, има вяра се, че това ще ги защищити от главоболие.

Кокалчето от предния десен крайник на агнето за Гергьовден се пази, защото се има вяра, че служи за лек и срещу уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.

Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се сложи коприва, се има вяра, че по - късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни заболявания.

Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На този ден честват към 200 хиляди души.