Едва когато реших да осиновя двете момичета, разбрах на кого са всъщност…
Георги и Надя учеха в един клас. Те бяха просто другари и даже не са си мислели да се оженят някой ден. Да, родителите им бяха фамилни другари, само че сред децата нямаше никакви благосклонности през образователните години.
Надежда се считала за най-голямата хубавица в учебно заведение. Ето за какво тя беше на мнение, че Георги не е подобаващ за нея. Георги държеше на умаи оценките, а Надя не беше от най-залягащите над учебниците момиче.
Минали години. Всеки от двамата поел по собствен път в живота.
Скоро Надя се омъжила и станала майка на две прелестни близначки. Съпругът й Антон обаче скоро посочил особеното си лице. Започнал да пие и да излиза с други дами.
Тя се борела за щастието си и се опитвала да избави фамилията си. Антон обаче не я обичал, тъй че напъните й нямало да трансформират нищо.
Скоро нещата единствено се влошили – самата Надя стартира да пие от тъга, а фамилията им станало безусловно нефункционално.
И двамата съпрузи останали без работа. Скандалите посред им станали всекидневие. Съседите неведнъж се оплаквали на полицията и обществените, тъй че родителите били застрашени, че ще им ги вземат.
Бабата желала да прибере внучките при себе си, само че поради неприятното й здравословно положение не й разрешили. Същата година Антон умрял. Надя напълно се унищожила и занемарила. Не можела да се грижи за себе си, какво остава за дъщерите си.
Те й били отнети.
Междувременно персоналният живот на Васил се развил надалеч по-благополучно. Той се оженил за своята съученичка Михаела. Двамата постигнали доста дружно в живота. Купили си жилище, и кола, и вила, само че Бог не им дал деца.
Тя обаче работела в дом за деца. В който неотдавна били докарали две луксозни близначки. Когато видяла новите близнаци, тя незабавно предложила на брачна половинка си да ги осиновят.
Васил незабавно се съгласил. Той харесал девойките от първия момент. Както и те него.
Две години по-късно се случило знамение – Михаела забременяла. Бременността оббаче била доста тежка. Колкото и да се опитвали лекарите, не съумели да спасят нито детето, нито майката по време на раждането.
За зла неволя, Васил останал самичък с осиновените девойки. Искал да се съобщи и да се откаже, само че дъщерите му не му разрешили.
Един ден Васил срещнал на улицата жена, която му се сторила позната. Това май била неговата другарка от детинство Надя. Изтощена, слаба, пияна, само че очите й бил все по този начин красиви.
Тя споделила своята тъжна житейска история със своя остарял другар Васил.Разказала му за дъщерите си и какъв брой неточности е направила в живота. Тогава на Васил му предходна странна мисъл през главата. Възможно ли е…
Той повикал близначките. Надя била шокирана – това били нейните лични дъщери!
Няколко месеца по-късно Васил предложил брак на Надя. Те се оженили и почнали да отглеждат децата си дружно. Едва тогава в живота им се появило същинското благополучие.
