Война?
Георги ХРИСТОВ
И ето, че се случи - осъмнахме с новината за съветската " специфична военна интервенция " в Донбас. А малките екрани трескаво започнаха да предават последните вести " от мястото на събитието ". Не беше ненадейно, само че това не прави възможната широкомащабна война по-малко притеснителна.
Намираме ли се на прага на Трета международна война? Според министъра на защитата Стефан Янев трябвало да се въздържаме да използваме фриволно думата " война ". Но по какъв начин да назовем това, което се случва сред Украйна и Русия и в което са забъркани и доста други страни?
Войната се чака от дълго време, само че въпреки всичко да не забравяме, че решенията за нея се взимат от хора. А това значи, че могат и да не бъдат взети. Всъщност, това остана единствената вяра, наблюдавайки събитията от последните дни и седмици. Цялото това дрънчене на оръжие, на което станахме очевидци в последно време, предстоящо трябваше да избие нанякъде. Както споделят в театъра - в случай че на сцената има пушка, до края на пиесата тя би трябвало да гръмне.
Предстои да забележим дали това е кулминационната точка на настоящето напрежение или обстановката ще се утежни още. Човешкият опит демонстрира, че ужасите на войната не са безусловно задоволително изискване за мир.
Разбира се, че Русия е права да се оплаква от агресивното държание на Запада през последните години. И Путин е прав, като се базира на исторически паралели - подчиняването на Русия е фантазия за западните елити от епохи. Дали обаче " демилитаризацията " на Украйна, оповестена като цел от Кремъл, ще помогне да се реши този проблем? Едва ли.
На първо място, това ще ускори антируските настроения в самата Украйна и ще улесни пътя на Киев към Европейски Съюз и НАТО. Макар страната да не дава отговор на изискванията за участие, някои европейски политици към този момент излязоха с сходни хрумвания. Операцията на Кремъл ще им даде още мотиви да развиват тезите си.
Друго разследване от последните събития е, че ударите по Украйна ще " възродят " НАТО, което в последните години се задъхваше в опити да откри съображение за съществуването си. Именно " съветската експанзия " беше обичаният рефрен на Запада като опрощение за какво би трябвало да се харчат още и още пари за военни бюджети, вместо те да отидат за обществена политика или за развиване на стопанската система, да вземем за пример.
Ако до момента западните разузнавания имаха проблем с доказването на сходна " експанзия ", то през днешния ден към този момент имат на какво да се опрат. След през вчерашния ден неизбежно ще надигнат глас и тези, които желаят да трансфорат цяла Източна Европа в буферна (и мощно милитаризирана!) зона сред Запада и Русия. Така Украйна може да се демилитаризира, само че ще се ускори военното наличие в целия район от Прибалтика до Босфора.
Не на последно място, макар оправданията с Ленин, Съюз на съветските социалистически републики и историята, налице е нарушаване на суверенитета на Украйна. Оттук нататък тръгваме по път, в който интернационалното право ще изгуби още от тежестта си. Както знаем от историята и предходните международни войни обаче, " правото на мощния " освен не е положително решение, а в противен случай. Как ли ще реагират в Москва, в случай че ние решим да " демилитаризираме " Северна Македония, в случай че си изискат Пиринска Македония, да вземем за пример?
Проблемът с войната е, че цената се заплаща от елементарните жители. Буквално и преносно. И това е огромният риск от нагнетяването на още напрежение по оста Киев-Москва. От нея няма да завоюва нито Украйна, нито Русия. Ще завоюват само тези, които подклаждат войни, само че не се бият на фронта.
Отново вярата ни е, че нещата ще спрат дотук. Амбициите на украинската върхушка обаче надали ще бъдат усмирени скоро. През последните години политическата класа в Украйна образува идентичността си посредством отричане на всичко съветско и вчерашните удари надали ще я накарат да премисли курса си.
Има и различен проблем - НАТО на драго сърце ще изпрати още оръжие в Киев, а в случай че властта там вземе някой по-радикален от Володимир Зеленски, може да се стигне до същинска война. Дано " денацификацията " на Украйна успее, тъй като в противоположен случай вървим към безкрайна ескалация на спора. А както и самият Путин означи, Украйна има всичко належащо за нуклеарно оръжие...
Така ходът на Путин е както логически, по този начин и доста рисков във връзка с своите последствия. Няма подозрение, че това не е импулсивно решение, а плод на доста размисъл и натрупвания през годините. Естествено, с присъщата западна високомерност мнозина взеха решение, че Путин е " откачил ". Това е обикновено - на Запад русофобията е напряко тип расизъм, а руснаците (оттам и множеството източноевропейци) нормално се възприемат като второкласен хора. Видяхме го неотдавна във Англия по време на акцията за Брекзит (румънците и българите, които взимали работните места на британците и им източвали обществените системи), виждаме го и в този момент в отношението към Русия и целия район.
Хубаво е и украинците да го знаят. Защото може да им се наложи да го научат по сложния метод.
И ето, че се случи - осъмнахме с новината за съветската " специфична военна интервенция " в Донбас. А малките екрани трескаво започнаха да предават последните вести " от мястото на събитието ". Не беше ненадейно, само че това не прави възможната широкомащабна война по-малко притеснителна.
Намираме ли се на прага на Трета международна война? Според министъра на защитата Стефан Янев трябвало да се въздържаме да използваме фриволно думата " война ". Но по какъв начин да назовем това, което се случва сред Украйна и Русия и в което са забъркани и доста други страни?
Войната се чака от дълго време, само че въпреки всичко да не забравяме, че решенията за нея се взимат от хора. А това значи, че могат и да не бъдат взети. Всъщност, това остана единствената вяра, наблюдавайки събитията от последните дни и седмици. Цялото това дрънчене на оръжие, на което станахме очевидци в последно време, предстоящо трябваше да избие нанякъде. Както споделят в театъра - в случай че на сцената има пушка, до края на пиесата тя би трябвало да гръмне.
Предстои да забележим дали това е кулминационната точка на настоящето напрежение или обстановката ще се утежни още. Човешкият опит демонстрира, че ужасите на войната не са безусловно задоволително изискване за мир.
Разбира се, че Русия е права да се оплаква от агресивното държание на Запада през последните години. И Путин е прав, като се базира на исторически паралели - подчиняването на Русия е фантазия за западните елити от епохи. Дали обаче " демилитаризацията " на Украйна, оповестена като цел от Кремъл, ще помогне да се реши този проблем? Едва ли.
На първо място, това ще ускори антируските настроения в самата Украйна и ще улесни пътя на Киев към Европейски Съюз и НАТО. Макар страната да не дава отговор на изискванията за участие, някои европейски политици към този момент излязоха с сходни хрумвания. Операцията на Кремъл ще им даде още мотиви да развиват тезите си.
Друго разследване от последните събития е, че ударите по Украйна ще " възродят " НАТО, което в последните години се задъхваше в опити да откри съображение за съществуването си. Именно " съветската експанзия " беше обичаният рефрен на Запада като опрощение за какво би трябвало да се харчат още и още пари за военни бюджети, вместо те да отидат за обществена политика или за развиване на стопанската система, да вземем за пример.
Ако до момента западните разузнавания имаха проблем с доказването на сходна " експанзия ", то през днешния ден към този момент имат на какво да се опрат. След през вчерашния ден неизбежно ще надигнат глас и тези, които желаят да трансфорат цяла Източна Европа в буферна (и мощно милитаризирана!) зона сред Запада и Русия. Така Украйна може да се демилитаризира, само че ще се ускори военното наличие в целия район от Прибалтика до Босфора.
Не на последно място, макар оправданията с Ленин, Съюз на съветските социалистически републики и историята, налице е нарушаване на суверенитета на Украйна. Оттук нататък тръгваме по път, в който интернационалното право ще изгуби още от тежестта си. Както знаем от историята и предходните международни войни обаче, " правото на мощния " освен не е положително решение, а в противен случай. Как ли ще реагират в Москва, в случай че ние решим да " демилитаризираме " Северна Македония, в случай че си изискат Пиринска Македония, да вземем за пример?
Проблемът с войната е, че цената се заплаща от елементарните жители. Буквално и преносно. И това е огромният риск от нагнетяването на още напрежение по оста Киев-Москва. От нея няма да завоюва нито Украйна, нито Русия. Ще завоюват само тези, които подклаждат войни, само че не се бият на фронта.
Отново вярата ни е, че нещата ще спрат дотук. Амбициите на украинската върхушка обаче надали ще бъдат усмирени скоро. През последните години политическата класа в Украйна образува идентичността си посредством отричане на всичко съветско и вчерашните удари надали ще я накарат да премисли курса си.
Има и различен проблем - НАТО на драго сърце ще изпрати още оръжие в Киев, а в случай че властта там вземе някой по-радикален от Володимир Зеленски, може да се стигне до същинска война. Дано " денацификацията " на Украйна успее, тъй като в противоположен случай вървим към безкрайна ескалация на спора. А както и самият Путин означи, Украйна има всичко належащо за нуклеарно оръжие...
Така ходът на Путин е както логически, по този начин и доста рисков във връзка с своите последствия. Няма подозрение, че това не е импулсивно решение, а плод на доста размисъл и натрупвания през годините. Естествено, с присъщата западна високомерност мнозина взеха решение, че Путин е " откачил ". Това е обикновено - на Запад русофобията е напряко тип расизъм, а руснаците (оттам и множеството източноевропейци) нормално се възприемат като второкласен хора. Видяхме го неотдавна във Англия по време на акцията за Брекзит (румънците и българите, които взимали работните места на британците и им източвали обществените системи), виждаме го и в този момент в отношението към Русия и целия район.
Хубаво е и украинците да го знаят. Защото може да им се наложи да го научат по сложния метод.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ