Огнян Атанасов, КНСБ: Трудовите злополуки в България са много повече, но не се декларират
Знаем, че трудовите злополуки са доста повече в България, само че не се заявяват. Това не е методът, по който ние ще ги понижим фактически, сподели вицепрезидентът на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов.
От 2003 година насам денят 28 април се отбелязва като Световен ден за сигурност и здраве при работа. Като задачата е да се притегли вниманието на интернационалната общественост за основаване на здравословни и безвредни условия на труд, създаване на национални политики и система за ревизия за съблюдаване на законодателството за сигурност и здраве при работа, демонстрира информация на отдел „ Справочна ". От 1996 година по самодейност на Международната конфедерация на профсъюзите тази дата се отбелязва и като Международен ден в памет на починалите и потърпевшите при трудови злополуки и професионални заболявания, се показва още в справката.
Атанасов прикани потърпевшите да се извърнат към съответните органи при случаи на трудова акцидент. Нашата борба е хората да си знаят правата и да не се отхвърлят от следствие на такива злополуки, сподели вицепрезидентът на КНСБ. „ Има си специфичен ред, специфична разпоредба за следствие на трудовите злополуки, в която се канят представители на работодателя, хората, които се занимават с безвредни условия на труд, синдикалната организация, в случай че има такава, очевидци. В рамките на три дни се прави протокол, който се дава в Националния застрахователен институт (НОИ). Национален осигурителен институт прави в допълнение следствие на трудовата акцидент и въз основата на това човек да си получи компенсациите. Ако обещанията не го устройват, той има право да заведе дело. Ако той не може, неговите семейство и родственици могат до една година след трудовата акцидент също да заведат дело и надлежно да се получи по-високо обезщетение. Винаги се получава по-високо обезщетение, сподели Атанасов и продължи: Например, в случай че за счупена китка ви дадат обезщетение 700 лева, в случай че заведете дело ще получите най-малко пет хиляди лева, тъй като с тези 700 лева не можете да си покриете дори прегледите и лекуването на счупената китка “.
Има редица проучвания, показващи, че с цел да стане една приблизително тежка трудова акцидент 400 пъти, преди този момент е налице заплахата то да се случи. Ако не обърнем внимание, че е било допустимо да се случи и не сме взели ограничения, това постоянно се случва. Това е предварителната защита, да не се случи, уточни Атанасов.
Затова ние държим всяко дружество да има оценка на риска за всяка една служба, всяко едно работно място, в случай че би трябвало за всеки един човек и всеки един служащ да е осведомен с нея, да знае какво не би трябвало да прави, какво може да прави, по какъв начин да се защищити на работното място, към кого да се обърне, в случай че има проблем, какви са ограниченията, в случай че се случи трудова акцидент. Да знае каква е процедурата, която би трябвало да се извърви, изясни Атанасов. Отговорността за спазването на безвредните и здравословни условия на труд е на работодателя. Ако един служащ не съблюдава това, което работодателят е разпоредил в оценка на риска, в нормативни документи, той има право да го накаже със служебна забележка, предизвестие, даже с уволняване, сподели той и добави, че служащият също е задължен да пази своето здраве и това на сътрудниците си. Работникът може да откаже работа, в случай че тя е рискова за здравето му, за неговия живот.
Атанасов уточни, че през последните няколко години обект на проучвания са и платформите и изискванията на работа на платформените служащи. Вече има Директива за платформените служащи, в която са и безвредните и здравословни условия на труд, сподели той.
Тази година международната синдикална общественост насочва вниманието към нуждата от дейности за справяне с климатичните опасности за служащите, сподели Огнян Атанасов.
Когато става въпрос за работа на открито, това са примерно пътностроителните служащи и строителните служащи, които, за жалост, работят на извънредно високи температури, към момента нямаме регулация за работа навън, добави той. А за служащите, работещи в затворени пространства, там имаме разпоредба за микроклимата. Там има други условия към ергономия на работното място, които в нормативната ни уредба са добре упоменати, само че остава казусът по какъв начин се извършва тази разпоредба, тъй като в доста от офисите, предприятията температурите са непосносими, уточни Атанасов.
Той обърна внимание и на професионалните болести, тези, които човек развива при практикуване на дадена трудова активност при избрани работни условия.
В България годишно се потвърждават не повече от 10-12 професионални болести, което е безусловно нереално, уточни Атанасов.
Направихме проучвания за мускулно-скелетното здраве на хората и там нещата са трагични. В сфери като опазване на здравето, обучение над 50% от хората се оплакват, че имат мускулно скелетни проблеми. Никой не знае какъв брой са раково болните, като разследване от това, че са работили преди с азбест примерно. Има единствено едно потвърдено раково заболяване за 2021 година в резултат на работата, което е още веднъж нереално, сподели вицепрезидентът на КНСБ.
„ Крайно време е УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ в София още веднъж да стане болница по професионални болести. Сега е останало единствено малко звено от нея, което се занимава с тези болести “, уточни Огнян Атанасов.
Настояваме да се приготви на европейско равнище специфична инструкция за психосоциалните опасности при работа, тъй като значително те са причина за редица други болести, в това число и мускулноскелетните, сподели Атанасов.
През 2022 година Международната организация на труда разгласи правото на здравословни и безвредни условия на труд като главно човешко право. На базата на това оттук насетне ние би трябвало да променим законодателството си в посока по-силна и по-добра отбрана на хората на работното им място, сподели вицепрезидентът на КНСБ и добави: Не е обикновено да отидеш на работа, с цел да изкараш прехраната на фамилията си и да се прибереш у дома с някаква акцидент или да не се прибереш.
От 2003 година насам денят 28 април се отбелязва като Световен ден за сигурност и здраве при работа. Като задачата е да се притегли вниманието на интернационалната общественост за основаване на здравословни и безвредни условия на труд, създаване на национални политики и система за ревизия за съблюдаване на законодателството за сигурност и здраве при работа, демонстрира информация на отдел „ Справочна ". От 1996 година по самодейност на Международната конфедерация на профсъюзите тази дата се отбелязва и като Международен ден в памет на починалите и потърпевшите при трудови злополуки и професионални заболявания, се показва още в справката.
Атанасов прикани потърпевшите да се извърнат към съответните органи при случаи на трудова акцидент. Нашата борба е хората да си знаят правата и да не се отхвърлят от следствие на такива злополуки, сподели вицепрезидентът на КНСБ. „ Има си специфичен ред, специфична разпоредба за следствие на трудовите злополуки, в която се канят представители на работодателя, хората, които се занимават с безвредни условия на труд, синдикалната организация, в случай че има такава, очевидци. В рамките на три дни се прави протокол, който се дава в Националния застрахователен институт (НОИ). Национален осигурителен институт прави в допълнение следствие на трудовата акцидент и въз основата на това човек да си получи компенсациите. Ако обещанията не го устройват, той има право да заведе дело. Ако той не може, неговите семейство и родственици могат до една година след трудовата акцидент също да заведат дело и надлежно да се получи по-високо обезщетение. Винаги се получава по-високо обезщетение, сподели Атанасов и продължи: Например, в случай че за счупена китка ви дадат обезщетение 700 лева, в случай че заведете дело ще получите най-малко пет хиляди лева, тъй като с тези 700 лева не можете да си покриете дори прегледите и лекуването на счупената китка “.
Има редица проучвания, показващи, че с цел да стане една приблизително тежка трудова акцидент 400 пъти, преди този момент е налице заплахата то да се случи. Ако не обърнем внимание, че е било допустимо да се случи и не сме взели ограничения, това постоянно се случва. Това е предварителната защита, да не се случи, уточни Атанасов.
Затова ние държим всяко дружество да има оценка на риска за всяка една служба, всяко едно работно място, в случай че би трябвало за всеки един човек и всеки един служащ да е осведомен с нея, да знае какво не би трябвало да прави, какво може да прави, по какъв начин да се защищити на работното място, към кого да се обърне, в случай че има проблем, какви са ограниченията, в случай че се случи трудова акцидент. Да знае каква е процедурата, която би трябвало да се извърви, изясни Атанасов. Отговорността за спазването на безвредните и здравословни условия на труд е на работодателя. Ако един служащ не съблюдава това, което работодателят е разпоредил в оценка на риска, в нормативни документи, той има право да го накаже със служебна забележка, предизвестие, даже с уволняване, сподели той и добави, че служащият също е задължен да пази своето здраве и това на сътрудниците си. Работникът може да откаже работа, в случай че тя е рискова за здравето му, за неговия живот.
Атанасов уточни, че през последните няколко години обект на проучвания са и платформите и изискванията на работа на платформените служащи. Вече има Директива за платформените служащи, в която са и безвредните и здравословни условия на труд, сподели той.
Тази година международната синдикална общественост насочва вниманието към нуждата от дейности за справяне с климатичните опасности за служащите, сподели Огнян Атанасов.
Когато става въпрос за работа на открито, това са примерно пътностроителните служащи и строителните служащи, които, за жалост, работят на извънредно високи температури, към момента нямаме регулация за работа навън, добави той. А за служащите, работещи в затворени пространства, там имаме разпоредба за микроклимата. Там има други условия към ергономия на работното място, които в нормативната ни уредба са добре упоменати, само че остава казусът по какъв начин се извършва тази разпоредба, тъй като в доста от офисите, предприятията температурите са непосносими, уточни Атанасов.
Той обърна внимание и на професионалните болести, тези, които човек развива при практикуване на дадена трудова активност при избрани работни условия.
В България годишно се потвърждават не повече от 10-12 професионални болести, което е безусловно нереално, уточни Атанасов.
Направихме проучвания за мускулно-скелетното здраве на хората и там нещата са трагични. В сфери като опазване на здравето, обучение над 50% от хората се оплакват, че имат мускулно скелетни проблеми. Никой не знае какъв брой са раково болните, като разследване от това, че са работили преди с азбест примерно. Има единствено едно потвърдено раково заболяване за 2021 година в резултат на работата, което е още веднъж нереално, сподели вицепрезидентът на КНСБ.
„ Крайно време е УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ в София още веднъж да стане болница по професионални болести. Сега е останало единствено малко звено от нея, което се занимава с тези болести “, уточни Огнян Атанасов.
Настояваме да се приготви на европейско равнище специфична инструкция за психосоциалните опасности при работа, тъй като значително те са причина за редица други болести, в това число и мускулноскелетните, сподели Атанасов.
През 2022 година Международната организация на труда разгласи правото на здравословни и безвредни условия на труд като главно човешко право. На базата на това оттук насетне ние би трябвало да променим законодателството си в посока по-силна и по-добра отбрана на хората на работното им място, сподели вицепрезидентът на КНСБ и добави: Не е обикновено да отидеш на работа, с цел да изкараш прехраната на фамилията си и да се прибереш у дома с някаква акцидент или да не се прибереш.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ