О. з. ген.-лейт. Петър Пенев: Моя е заслугата в Европа да не падне атомна бомба!
Генерал-лейтенант Петър Пенев е роден през 1927 година в Хасково. В родната му къща е отсядал самият Васил Левски и този факт го топли и му дава сили до през днешния ден. Той е неприкрит патриот, герой за истина и правдивост, прави на пух и прахуляк крадливите и лъжливите политици. Не ги оставя на мира, написа им писма, припомня им за обещанията, които са дали пред народа. Гордее се с приятелите си, които не са инцидентни хора: Тенчо Драгнев, старши теоретичен помощник в атомния център в Дубна, писателят Николай Христозов, доктор Чудомир Мерджанов, някогашен заместник-министър на опазването на здравето, и други Ген. Пенев е бил в управлението на Военнополитическата академия в София през историческата за България 1951 година и претендент за президент на Република България на изборите през 2006 година
- Генерале, в действителност ли сте взели участие в изборите като претендент за президент на Република България?
- Разбира се! Това е неоспорим факт, законосъобразен за същността на живота ми. Ако желаех да стана доста богат човек, щях да се пиша най-видния отстъпник до 10 ноември 1989 година, а по-късно да съм втори политически активист на прехода след Петър Дертлиев. Но аз съм непретенциозен човек, не обичам да се лаская със заслугите си към България. Никога не съм се стремял към материално благосъстояние, каквото през днешния ден имат насъбрано доста от управителните политически дейци. Аз трупах духовно благосъстояние и това ми даде сили и опция да осъществявам една огромна своя концепция в помощ на бедните. Тоест аз съм този, който сътвори БСБ - Българският съюз за бедните. Днес в България има повече от 350 партии, само че няма нито една от тях, която действително да пази бедните в страната ни. А по публични данни българите с всеки минал ден стават все по-бедни. Всъщност аз разгласих в средствата за всеобща информация тази и още една своя концепция - за учредяването на културно общество, което да носи името на проф. доктор Асен Златаров. И единствената опция да осъществявам тези две свои хрумвания беше да стана президент на България. Затова се кандидатирах. Но властващите по това време се изплашиха от предизборната ми стратегия и от това, че един наследник на тютюноработници, с потвърдена жертвоготовност в името на своя народ, с безспорни триумфи при разобличаването на злосторници има възможностите да стане президент на България. Пладнешките разбойници по върховете на страната направиха всичко допустимо да провалят предизборната ми акция, направиха по този начин, че колкото се може по-малко хора да научат за мен и за програмата ми. Те бяха уверени, че в случай че аз стана президент, България няма да е на последно място в Европейския съюз и народът ни нямаше да е най-бедният. Но за тях това беше неизгодно.
- За какви заслуги ви създадоха генерал-лейтенант?
- Изпълних неповторима задача по поръчка на тогавашния министър-председател на България Вълко Червенков.
- По-точно?
- Организирах политически протест на офицерите от Военнополитическата академия с съответната цел да се предотврати замислената от Сталин балканска война против Йосиф Броз Тито. Изпълнявайки поставената ми задача, аз в действителност помогнах и за това първата атомна бомба да не бъде хвърлена в Европа. Вместо признателност обаче бях изключен от редиците на комунистическата партия, уволниха ме от армията и ме зачислиха в запаса като “редник”. Решението е било взето от партийната комисия при Главно политическо ръководство, само че по-късно е анулирано с едно неповторимо решение на Контролната комисия, доказано и от Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Званието “генерал-лейтенант” също ми беше възобновено.
Снимка Иван Григоров
- Върнахте ли се във Военнополитическата академия?
- Не, изпратиха ме като партиен секретар на геологопроучвателната бригада “Еньовче”, Ардинско. И то в миг, когато руските експерти, които работеха по геоложките обекти в България, си отпътуваха за Съюз на съветските социалистически републики, а бригадата беше под въздействието на вражеските сили.
- Какво ще рече това?
- За шеф на бригадата беше назначен виновникът за разгрома на партизанския отряд “Антон Иванов” - Тодор Атанасов Кърпачев. Този човек беше демон - персонално е взел участие в разстрела на 73-ма партизани и за това си присъединяване е получил 36 500 лева Той беше основал една формация към себе си, която не работеше в интерес на страната. Моята задача беше да го разоблича, само че той се оказа доста остроумен и вместо да уволнят него, освободиха мен... Разбрах, че разобличаването на такива убийци е доста сложна работа. Вярно е, по-късно ръководителят на комисията, направила формалната инспекция за делата на килъра и която ме сне от партийното секретарство, по този начин се изплаши от истината, че избяга на Запад. Нелегално... А тези, които ме оклеветиха и бяха ограбили 260 000 лева, отидоха в пандиза.
- Все отново правдивост има, нали?
- И популярност Богу! Но аз бях уволнен дисциплинарно и трети път като старши плановик на ТПК “Стаханов” - Хасково.
- Защо?
- Защото разкрих незаконната активност на секретаря на градския комитет на Българска комунистическа партия в Хасково Петър Сулев и обвързаните с него нарушители. Вярно е, прокурорката Маргарита Политова разпореди да бъда върнат на работа като погрешно уволнен. Този факт от моята биография е неповторим, тъй като никой не беше си разрешил да уточни с пръст партийни деятели крадци. А бащата на същия този Сулев е бил сътрудник на Гешев и персонално е инквизирал доктор Павел Тагаров. Докторът е плакал пред мен, до момента в който ми разказваше за методите на Сулев-баща.
- Доколкото знам от биографията ви, вие сте били уволнен и от цех “Мир” в Хасково, и то от същия този партиен активист?
- В този цех бях наложително назначен от Сулев като плановик. Тоест отчитах производството на ризи за вътрешния и външния пазар. В този цех работих 20 години и открих, че 221 000 броя ризи липсват, не са осчетоводени и в документите на индустриалния развой. А това значи, че дамите, които са ги изработили, не са получили възнаграждение за тях. Оказа се обаче, че фактически откраднатите ризи са към половин милион бройки, тъй като към 300 000 ризи са били скроени и ушити без документ. Което значи, че на работничките не им е платено за този труд.
- И къде са отишли тези ризи?
- Издействах така наречен “Андроповска” инспекция, в която участваха представители на всички контролни органи в Хасковски окръг. По време на инспекцията беше обесен домакинът на завода. На всички групови майстори бяха връчени актове за начет за изчезналите доста хиляди ризи. Петър Сулев се погрижи тези актове да не стигнат до съда, защото изчезнаха. Той обаче, този път, не съумя да осъществя моето уволняване, тъй като секретарят на градския комитет ревизира неговото решение за уволняване и го анулира. Така съумях да приключа 30-годишна процедура за кражба на ризи и за безбожното плячкосване на труда на работничките.
- Сега сте на 90 години и отново не се спирате на едно място. Пишете писма до депутати, до политическите мъже, чакате отговор от Елена Йончева и Корнелия Нинова, вършиме оферти, споделяте свои визии, не се ли уморихте?
- И на 100 да стана, отново ще върша същото, стига да ме държат краката. А те, популярност Богу, още ме слушат и аз ще продължа тази своя битка за правдивост, до момента в който очите ми са отворени...
Тодорка НИКОЛОВА
- Генерале, в действителност ли сте взели участие в изборите като претендент за президент на Република България?
- Разбира се! Това е неоспорим факт, законосъобразен за същността на живота ми. Ако желаех да стана доста богат човек, щях да се пиша най-видния отстъпник до 10 ноември 1989 година, а по-късно да съм втори политически активист на прехода след Петър Дертлиев. Но аз съм непретенциозен човек, не обичам да се лаская със заслугите си към България. Никога не съм се стремял към материално благосъстояние, каквото през днешния ден имат насъбрано доста от управителните политически дейци. Аз трупах духовно благосъстояние и това ми даде сили и опция да осъществявам една огромна своя концепция в помощ на бедните. Тоест аз съм този, който сътвори БСБ - Българският съюз за бедните. Днес в България има повече от 350 партии, само че няма нито една от тях, която действително да пази бедните в страната ни. А по публични данни българите с всеки минал ден стават все по-бедни. Всъщност аз разгласих в средствата за всеобща информация тази и още една своя концепция - за учредяването на културно общество, което да носи името на проф. доктор Асен Златаров. И единствената опция да осъществявам тези две свои хрумвания беше да стана президент на България. Затова се кандидатирах. Но властващите по това време се изплашиха от предизборната ми стратегия и от това, че един наследник на тютюноработници, с потвърдена жертвоготовност в името на своя народ, с безспорни триумфи при разобличаването на злосторници има възможностите да стане президент на България. Пладнешките разбойници по върховете на страната направиха всичко допустимо да провалят предизборната ми акция, направиха по този начин, че колкото се може по-малко хора да научат за мен и за програмата ми. Те бяха уверени, че в случай че аз стана президент, България няма да е на последно място в Европейския съюз и народът ни нямаше да е най-бедният. Но за тях това беше неизгодно.
- За какви заслуги ви създадоха генерал-лейтенант?
- Изпълних неповторима задача по поръчка на тогавашния министър-председател на България Вълко Червенков.
- По-точно?
- Организирах политически протест на офицерите от Военнополитическата академия с съответната цел да се предотврати замислената от Сталин балканска война против Йосиф Броз Тито. Изпълнявайки поставената ми задача, аз в действителност помогнах и за това първата атомна бомба да не бъде хвърлена в Европа. Вместо признателност обаче бях изключен от редиците на комунистическата партия, уволниха ме от армията и ме зачислиха в запаса като “редник”. Решението е било взето от партийната комисия при Главно политическо ръководство, само че по-късно е анулирано с едно неповторимо решение на Контролната комисия, доказано и от Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Званието “генерал-лейтенант” също ми беше възобновено.
Снимка Иван Григоров
- Върнахте ли се във Военнополитическата академия?
- Не, изпратиха ме като партиен секретар на геологопроучвателната бригада “Еньовче”, Ардинско. И то в миг, когато руските експерти, които работеха по геоложките обекти в България, си отпътуваха за Съюз на съветските социалистически републики, а бригадата беше под въздействието на вражеските сили.
- Какво ще рече това?
- За шеф на бригадата беше назначен виновникът за разгрома на партизанския отряд “Антон Иванов” - Тодор Атанасов Кърпачев. Този човек беше демон - персонално е взел участие в разстрела на 73-ма партизани и за това си присъединяване е получил 36 500 лева Той беше основал една формация към себе си, която не работеше в интерес на страната. Моята задача беше да го разоблича, само че той се оказа доста остроумен и вместо да уволнят него, освободиха мен... Разбрах, че разобличаването на такива убийци е доста сложна работа. Вярно е, по-късно ръководителят на комисията, направила формалната инспекция за делата на килъра и която ме сне от партийното секретарство, по този начин се изплаши от истината, че избяга на Запад. Нелегално... А тези, които ме оклеветиха и бяха ограбили 260 000 лева, отидоха в пандиза.
- Все отново правдивост има, нали?
- И популярност Богу! Но аз бях уволнен дисциплинарно и трети път като старши плановик на ТПК “Стаханов” - Хасково.
- Защо?
- Защото разкрих незаконната активност на секретаря на градския комитет на Българска комунистическа партия в Хасково Петър Сулев и обвързаните с него нарушители. Вярно е, прокурорката Маргарита Политова разпореди да бъда върнат на работа като погрешно уволнен. Този факт от моята биография е неповторим, тъй като никой не беше си разрешил да уточни с пръст партийни деятели крадци. А бащата на същия този Сулев е бил сътрудник на Гешев и персонално е инквизирал доктор Павел Тагаров. Докторът е плакал пред мен, до момента в който ми разказваше за методите на Сулев-баща.
- Доколкото знам от биографията ви, вие сте били уволнен и от цех “Мир” в Хасково, и то от същия този партиен активист?
- В този цех бях наложително назначен от Сулев като плановик. Тоест отчитах производството на ризи за вътрешния и външния пазар. В този цех работих 20 години и открих, че 221 000 броя ризи липсват, не са осчетоводени и в документите на индустриалния развой. А това значи, че дамите, които са ги изработили, не са получили възнаграждение за тях. Оказа се обаче, че фактически откраднатите ризи са към половин милион бройки, тъй като към 300 000 ризи са били скроени и ушити без документ. Което значи, че на работничките не им е платено за този труд.
- И къде са отишли тези ризи?
- Издействах така наречен “Андроповска” инспекция, в която участваха представители на всички контролни органи в Хасковски окръг. По време на инспекцията беше обесен домакинът на завода. На всички групови майстори бяха връчени актове за начет за изчезналите доста хиляди ризи. Петър Сулев се погрижи тези актове да не стигнат до съда, защото изчезнаха. Той обаче, този път, не съумя да осъществя моето уволняване, тъй като секретарят на градския комитет ревизира неговото решение за уволняване и го анулира. Така съумях да приключа 30-годишна процедура за кражба на ризи и за безбожното плячкосване на труда на работничките.
- Сега сте на 90 години и отново не се спирате на едно място. Пишете писма до депутати, до политическите мъже, чакате отговор от Елена Йончева и Корнелия Нинова, вършиме оферти, споделяте свои визии, не се ли уморихте?
- И на 100 да стана, отново ще върша същото, стига да ме държат краката. А те, популярност Богу, още ме слушат и аз ще продължа тази своя битка за правдивост, до момента в който очите ми са отворени...
Тодорка НИКОЛОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ