Генадий Сисоев, кореспондент на "Комерсант" на Балканите На президентските избори

Генадий Сисоев, сътрудник на "Комерсант" на Балканите

На президентските избори в Сърбия, които се организираха на 2 април, Москва авансово и намерено поддържа премиера Александра Вучич. Фаворитът на Москва победи още на първия тур. Все отново, това не значи, че политиката на Белград при новия президент ще бъде проруска.

Владимир Путин одобри Александър Вучич в Кремъл в навечерието на сръбския избор и намерено, пред камерите, му пожела триумф на изборите. А господин Вучич, след успеха, изрази специфични благодарности към съветския президент за поддръжката. При това сръбският министър председател не трябваше да си криви душата: като се имат поради проруските настроения у забележителна част от гласоподавателите в Сърбия, поддръжката на Кремъл в действителност му оказа помощ да завоюва още на първия тур и да избегне втори, при който, поради вероятността от обединяване на гласовете на опозицията, не му обещаваше сигурна победа. Оказвайки тази услуга, Москва очевидно разчита на връщане на жеста от страна на новия сръбски президент.

Впрочем, Русия имаше сходни проекти във връзка с държавното управление на господин Вучич и преди година, след успеха на неговата Сръбска прогресивна партия на парламентарните избори. Тогава, по време на визитата му в Москва, Владимир Путин изрази вяра, че в сръбското държавно управление "достойно място ще заемат хора, които ще извърнат съществено внимание на връзките сред Русия и Сърбия." Въпреки това, министри, които биха могли да бъдат избрани като проруски настроени, не се появиха в сръбския кабинет.

На тези избори основното за Александра Вучич бе да завоюва непременно на първия тур. За това можеше и да не се скъпи на обещания по време на последната си среща в Кремъл, още повече че от сръбска страна никой, с изключение на министър-председателя, не участва на нея. Обаче Белград няма да може да извърши всички основни стремежи на Москва. За това на господин Вучич ще му се наложи да пожертва външнополитическата формула, която той праволинейно следва през последните години: "И със Запада, и с Русия"

Новият сръбски президент дефинира своята основна цел скорошното присъединение на Сърбия към Европейски Съюз. Но за това Белград ще би трябвало да съгласува с Брюксел външната си политика, в това число глобите против Руската федерация, на което Москва надали ще реагира умерено. При Александър Вучич Сърбия доближи най-високото равнище на съдействие с НАТО за страна нечленка на алианса, и Москва не крие раздразнението си от това. Белград се опълчва на даването на дипломатически статут на съветските чиновници в филантропичния център в Ниш, поради отрицателната позиция на Запада, който се притеснява от появяването на съветска база там. Александър Вучич заема и друга от съветската позиция по Украйна. Накрая, макар формалните изказвания на двете страни, новият сръбски президент гледа по друг метод на балканските въпроси: и на влизането на Черна гора в НАТО, и на радикалните дейности на Република Сръбска. На Москва й се желае Белград действително да поддържа нейния курс там.

Александър Вучич няма да може да заличи разликите с Москва. А и надали ще пожелае. В подобен случай той би навредил на връзките със Запада - освен на фантазията за участие в Европейски Съюз, само че и идващата оттова финансова помощ, надминаваща съветската. И тогава за продобиване на изборите новият президент на Сърбия ще би трябвало да не помни.

Ето за какво, Александър Вучич до дъно ще се придържа към обичаната си формула и ще се стреми да компенсира всяка стъпка към Русия с аналогични ходове към Запада. И по този начин ще продължи, до момента в който тази формула не се износи. /БГНЕС