Гърция - година след приемането на спасителния план
Година откакто поведе и загуби играта за превъзходство с кредиторите си, Гърция остава страна, която наподобява се носи по течението, а за доста от жителите й сегашното е безрадостно, а бъдещето – печално.
През лятото на 2015г. гръцкият министър председател с юношески тип Алексис Ципрас стартира необикновена борба с могъщите Европейски съюз, Европейска централна банка (ЕЦБ) и Международен валутен фонд (МВФ).
В рамките на 5 месеца Ципрас и харизматичният му финансов министър Янис Варуфакис докараха Гърция и Европа до ръба с претенции кредиторите да олекотят промените, заложени в границите на два предходни избавителни проекта от 2010 година насам.
След като Европейски Съюз, ЕЦБ и МВФ останаха на твърди позиции, финансовите потоци към Гърция понижиха и банковата рецесия доби застрашителни размери, а вместо да „ затегне коланите ” Ципрас шокира света, като разгласи референдум за новия избавителен пакет, препоръчан от кредиторите.
На 5 юли 62% от гласоподавателите в страната споделиха „ Оxi ” (Не) на изискванията на Тройката.
Въпреки съществуването на такава национална поддръжка зад тила му, Ципрас отстъпи: рискът Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната беше прекомерно висок.
Вместо това той направи трагичен противоположен завой – освободи се от Варуфакис, размени го с по-умерения Евклид Цакалотос и единствено седмица по-късно подписа третия избавителен пакет.
Споразумението за приемане на 86 милиарда евро в идващите три години беше отрупано с условия като нарастване на налози и пенсионни промени, сметнати за толкоз тежки от критиците, че в обществените медии стартира да се приказва за държавен прелом.
Оттогава насам Гърция би трябвало да се оправя по едно и също време с протестни демонстрации и следствията от миграционната рецесия през 2015г., до момента в който Ципрас се мъчи да пази лявата си известност.
Европейски Съюз към този момент заплати съвсем 30 милиарда евро, а започнаха и договаряния за опростяване на част от гръцкия дълг, който се равнява на 182 % от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
„ Гърция доближи значим крайпътен камък ”, съобщи ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер предишния месец (след като европейските кредитори дефинитивно утвърдиха прегледа на гръцките промени и освободиха значим финансов транш от избавителния пакет – б.р.).
Клаус Реглинг, който управлява Европейския механизъм за непоклатимост, избавителния фонд на Европейски Съюз, е по-малко жизнеспособен и се оплаква, че първият обзор на избавителния пакет е лишил 9 месеца, вместо предстоящите 3.
Други критици споделят, че неяснотата е мощен удар по доверието, изключително в банковия бранш.
Ципрас счита, че е правилен на правилата си и дава отговор самоуверено на редица отдръпвания и рецензии в партията му СИРИЗА, провокирани от противоположния му завой.
Миналия месец той разказа недоволството на гласоподавателите от ограниченията за бюджетни ограничавания като „ добродушен акт против значимите клечки от Брюксел, налагащи остеритет, само че също и против властта, която се опита да задуши страната".
Според политолога Георгес Сеферциас „ методът да наподобява като че ли договаря доста мъчно, до момента в който разрешава нещата да се проточват, е може би най-голямата му неточност досега ”.
Според прогнозите на Европейска комисия тази година гръцката стопанска система ще се свие с 0,3%, което е продължение на непрекъснатото проваляне от 2009г. насам, като се изключи 2014 година.
„ Правителството постанова решения, диктувани от идеологията му ”, тъжно съобщи Теодоре Форцакис от опозиционната „ Нова народна власт ”.
Форцакис подлага на критика Ципрас поради предпочитането на данъчни нараствания пред бюджетните ограничавания при преследването на задачите за величина на бюджетния остатък, залегнали в избавителния проект.
Тези цели са 0,5% от Брутният вътрешен продукт тази година, 1,75% през 2017 и 3,5% през 2018 година.
Форцакис усеща „ надълбоко неспокойствие към европейските ни другари, които се съгласиха на този подправен проект за възобновяване ”. Той си изяснява това единодушие с желанието да се отърват от гръцкия проблем преди личните им избори, а в тази ситуация на Англия - преди „ брекзит ” референдума.
Има хора като шефа на Централната банка Янис Стурнарас, които също считат задачата от 3,5% през 2018г. за нереалистична.
Ако не извърши задачите, държавното управление се ангажира с понижаване на пенсиите и обществените придобивки за държавни чиновници, както и с продължение на спорните приватизации.
Това са рискови ходове, които могат да провокират бързи избори и щафетата още веднъж да бъде предадена на „ Нова народна власт ”, счита Сеферциас. Консервативната партия сега има 11,5% по-висока поддръжка от СИРИЗА, съгласно социологическите изследвания.
„ Днес страната стартира да се ядосва на Ципрас. Не е обаче изключително въодушевена и от съперниците му. Цари голямо отчаяние, само че няма подготвеност за протест, тъй като липсва религия в революцията ”, съобщи политологът. /АФП
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ




