През последните 40 години, през които съм бил и посланик

През последните 40 години, през които съм бил и дипломат в Москва, и заместник-генерален секретар на НАТО, съм очевидец на сложните връзки на Запада с Русия. Но надали е имало време – най-малко след края на студената война – когато връзките да са били дотолкоз обременени от проблеми, както в този момент.

Незаконното и нелегитимно анексиране на Крим от Русия и нейната поддръжка за сепаратистите в Източна Украйна разклатиха правилата на организацията на сигурността в Европа, които ние от дълго време считаме за нещо като даденост. През последните няколко месеца можехме да следим по какъв начин Русия натрупа повече и повече военни елементи на запад, на границата със страните-членки на НАТО. Имаше серия от огромни военни учения. Сред тях и ученията, за които по-рано не беше обявено, и в които от време на време участваха повече от 100 хиляди бойци. Това е съвсем два пъти повече, в сравнение с при последните най-големи учения на НАТО от времето на Студената война.

Създаването на напрежение, каквото не сме имали от 80-те години на предишния век, способства за решението на Русия за прекратяване действието на Договора за елементарните въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/ и разочароващите резултати от изпълняването на Русия на към този момент съществуващи, подписани от нея интернационалните съглашения за сигурност като Виенския документ, Договорът за намерено небе и Заключителния акт от Хелзинки. Реакцията на НАТО беше дейна и транспарантна.

На неотдавнашната среща на върха във Варшава алиансът разгласи разполагане на ротационен принцип на четири интернационалните батальона в Естония, Латвия, Литва и Полша, наброяващи като цяло няколко хиляди боеца. Тези крачки са съответни и премислени – съразмерна реакция на дейностите на Русия. Има цяла редица съществуващи към този момент дълго време съглашения, регулиращи военните дейности на всички страни в района – а към тях се отнасят Русия и 28 страни членки на НАТО. Най-важен от тях е Виенският документ, координиран сред всичките 57 страни-членки на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) и Основополагащият акт НАТО-Русия, подписан през 1997 година в духа на взаимното съдействие.
Преговорите във Виена биха били положителни като начало. / БГНЕС
Много години страните от НАТО призоваваха Русия да вземе градивно присъединяване в модернизирането на Виенския документ.

Ние се нуждаем от по-нисък предел на участници в учения, за провеждането на които би трябвало да бъде съобщавано по-рано и които би трябвало да се организират под наблюдаване, и би трябвало да запълним пропуските в урегулирането на обстановката с учения, за които по-рано не се съобщаваше. Освен това ни е належащо основаването на по-голяма бистрота във военната област. За страдание Русия, абстрахирайки се от предизвикващата утвърждение, само че мощно лимитирана самодейност за основаване на зона за безвредни полети над Балтийско море, по този начин или другояче се отхвърли да разисква тези въпроси. Вместо това Русия упреква НАТО в настъпателност. Москва отиде до такава степен, че да упреква НАТО в нарушение на значима част от Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 година за трайно разполагане на въоръжени сили.

Възможно е съществуващото в акта съглашение за така наречен „ основни “ бойни съединения, да звучи като подозрителен детайл, само че Русия още веднъж се пробва да посее подозрения в легитимността на дейностите на НАТО. През 90-те години бях в състава на американска делегация, която участваше в договарянията по Основополагащия акт НАТО-Русия и изключително по абзаца за „ значителните “ бойни съединения. Даденият абзац гласи, че алиансът „ при сегашните и бъдещи условия на сигурност ще реализира своята групова защита и други задания посредством обезпечаването на нужната съгласуемост, интеграция и опция за подсилване, а не по пътя на спомагателното непрекъснато разполагане на основни бойни сили “. НАТО обръщаше изключително внимание на съблюдаването на буквата и духа на дадения абзац.

Тя в никакъв случай не се е съгласявала с точното установяване на понятието „ основни бойни сили “, единствено че в формалните заявки на Русия от този интервал се оферираше определянето на количествена горна граница на една бригада от всяка страна. Количественият състав на четирите батальона, разполагането на които в четири източни страни от НАТО беше в съгласие от ръководителите на нашите страни и държавни управления, а също и спомагателното двустранно разполагане на бойни сили на Съединени американски щати в границите на „ Европейската самодейност за презастраховка “ очевидно е по-малко от препоръчаното от Русия определение за горна граница. Всички обвинявания за това, че НАТО нарушава Основополагащия акт или не държи на обещанията си, са голословни по силата на казаното дотук. През 1997 година количественият състав на военните сили на алианса, ситуирани в другите страни на НАТО, бяха от порядъка на 100 хиляди военни. Това е доста по-малко, в сравнение с сега на приключването на Студената война. Дори и да се счита съгласуваното във Варшава за разполагане на нови подразделения, общата бройка на военнослужещите през идващите години ще наброява под 75 000. За тези две десетилетия размерът на въоръжените сили по границите на страните от НАТО доста се усили.
Русия би трябвало да промени позициите си / БГНЕС
През последните 70 година НАТО действаше в границите на отбранителния проект, съответно и отговорно. Ние доста си сътрудничихме с Русия. В съгласувания в най-хубавите времена Основополагащ акт НАТО-Русия се приказва за „ взаимни отговорности за построяването на постоянна, мирна и неделима, единна и свободна Европа в интерес на всички нейни нации “.

Това към момента е цел на НАТО. За да стане това допустимо, Русия би трябвало да промени позициите си във връзка с Украйна и освен. Явявайки се част от Европа, Русия е длъжна бързо да вземе присъединяване в договарянията на основата на ОССЕ за актуализиране на Виенския документ. Европа – а и целият свят – се нуждаят от Русия, която би била подготвена за бистрота, съдействие и разговор. Преговорите във Виена биха били положителни като начало. /БГНЕС

--------------------------------------

Александър Вършбоу, заместник-генерален секретар на НАТО. Коментарът му е оповестен във в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг".