Атентат срещу шефа на Националня опративен щаб генерал Мутафчийски!
Ген. Венцислав Мутафчийски, шеф на ВМА и началник на Националния действен щаб за битка с ковид, е избавил десетки животи по време на дългогодишната си процедура като хирург, само че признава, че е минал и през съвсем толкоз сериозни моменти, изпълнявайки дълга си.
Едно от най-страховитите прекарвания на генерала се случва по време на бойна задача в Афганистан през 2006 година, където той е изпратен дружно с нашите рейнджъри. Тази задача за малко не се трансформира във съдбовна, откакто палатката, в която Мутафчийски и българската група се събират да честват настъпващата нова 2007 година, едвам не е взривена. Докато празнуват празничната нощ, към тях е изпратена ракета, която избухва единствено на 200 метра настрана от българската палатка. Въпреки това гледката на руини и пламъци е потресаваща.
„ Ако мерникът беше малко по-точен, можеха да убият 500 души, включително и мен “, спомня си проф. Мутафчийски. За да запомни вечно подаръка, който Бог прави на него и българската военна група тогава, до ден сегашен си носи кръстче от Афганистан и счита, че човек би трябвало да има вяра.
Не по-малко трагична е задачата му в Ирак, където за пръв път се сблъсква с грозното лице на войната след атентата в Кербала през 2003 година „ За 2 часа бяхме подготвени за потегляне, аз оглавих екипа за здравна евакуация на потърпевшите “, споделя Мутафчийски. За Ирак отпътува дружно с тогавашния шеф на Генщаба ген. Колев и министъра на защитата по това време – Николай Свинаров. От София до Багдад летят с „ не доста благонадежден аероплан “, а до Кербала – с хеликоптер. Истинският смут идва, когато ги прибират от летището и ги качват в автомобил, чийто водач карал с над 100 км в час по извънредно разрушени пътища.
„ Когато попитах за какво с толкоз висока скорост, ми споделиха, че по този начин по-трудно ще ни улучат, в случай че стрелят по нас с гранатомет “, споделя генералът, избавил десетки животи и като боен хирург под дъжд от патрони и ракети.
Едно от най-страховитите прекарвания на генерала се случва по време на бойна задача в Афганистан през 2006 година, където той е изпратен дружно с нашите рейнджъри. Тази задача за малко не се трансформира във съдбовна, откакто палатката, в която Мутафчийски и българската група се събират да честват настъпващата нова 2007 година, едвам не е взривена. Докато празнуват празничната нощ, към тях е изпратена ракета, която избухва единствено на 200 метра настрана от българската палатка. Въпреки това гледката на руини и пламъци е потресаваща.
„ Ако мерникът беше малко по-точен, можеха да убият 500 души, включително и мен “, спомня си проф. Мутафчийски. За да запомни вечно подаръка, който Бог прави на него и българската военна група тогава, до ден сегашен си носи кръстче от Афганистан и счита, че човек би трябвало да има вяра.
Не по-малко трагична е задачата му в Ирак, където за пръв път се сблъсква с грозното лице на войната след атентата в Кербала през 2003 година „ За 2 часа бяхме подготвени за потегляне, аз оглавих екипа за здравна евакуация на потърпевшите “, споделя Мутафчийски. За Ирак отпътува дружно с тогавашния шеф на Генщаба ген. Колев и министъра на защитата по това време – Николай Свинаров. От София до Багдад летят с „ не доста благонадежден аероплан “, а до Кербала – с хеликоптер. Истинският смут идва, когато ги прибират от летището и ги качват в автомобил, чийто водач карал с над 100 км в час по извънредно разрушени пътища.
„ Когато попитах за какво с толкоз висока скорост, ми споделиха, че по този начин по-трудно ще ни улучат, в случай че стрелят по нас с гранатомет “, споделя генералът, избавил десетки животи и като боен хирург под дъжд от патрони и ракети.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ