Писмо до мама
Галина МАНОЛОВА*
...Много мъчно ми се отдава да ти пиша, блага мамо... Не знам, несъмнено е заради обстоятелството, че съм ти писала доста писма, когато беше тук, измежду нас.
Пристигаш на този свят през далечната 1937 година като първородна дъщеричка в фамилията на дядо Алекси Петров и първата молдовка в нашето тогава ултра българско населено място баба Наташа. Описваха ми я като красива руса жена със сини очи. Молдовското родословие на баба се познаваше даже по метода, по който тя ви е наричала с вуйна - Соника и Лидика. Точно по този забавен фасон на вашите имена всички ви познаваха.
Твоята майка не ти е предала родния си език. Често си ми разказвала по какъв начин в Алуат молдовската баба ти говорела, а ти нищо не си й разбирала. Само един израз беше усвоила от своята молдовска рода: " дуте драку ". Това " вървете по дяволите " го изричаше в оня миг, когато тотално те изнервяхме. Познавайки твоята фина нежна натура, този израз изглеждаше доста нехарактерен за теб.
Разказвала си ми за войната и ужаса ви, когато над Кайраклия са прелитали самолетите... Била си очевидец на отстъпването на армията на Власов, чиито бойци не ви ограбвали, а единствено желали за замяна пресни яйца и сирене. След идването на Съветската власт от 13-годишна започваш да се трудиш. Дядо Алекси доста желал да отидеш да учиш, само че думата на баба Наташа е била решаваща и ти, дружно с другите кайраклийски девойки, тръгваш по бригадите. Често ми споделяше с какъв брой безчовечен страдания сте газили студената тиня по полетата, с цел да ви платят и да можете да си купите плат, а към този момент от него шивачката да ви ушие рокли.
...В прилежащото село Болгарийка, което понастоящем е в рамките на Украйна, сте ходили на танци, както споделяше ти: " да се портретите ". С подигравка разказваше за моминския си интервал, тъй като с годините тези подгизнали в юношеството крайници не ти даваха мира от болежка към този момент на междинна възраст. Все се питаше: за какво си била толкоз наивна и глупава и по какъв начин поради някакви роклички и нови премени трябвало да се мъчиш в тези ужасни условия.
Но пък навръх плещите на вашето потомство се поставят основите на нашето нехайно детство. Точно вие засаждате акациевите горички, лозята, орехите по пътищата и вършиме нашата Буджакска степ да е перлата на този край.
На една от седенките чуваш по какъв начин баща пее българската ария " Хаджи Димитър ". Вие сте съседи и откакто той се връща от казармата, ти му приставаш. Попадаш в непозната къща на ерген, живеещ с майка баячка, която, откакто ви видяла, незабавно се изнесла. В къщата нямало нищо... И тъй като баба Наташа те научила на съвършено домакинство, първото, което си направила в новия за теб дом, изпекла си самун и си приготвила храна.
Двамата с баща сте построили отначало нашата къща, като през този тежък интервал раждаш батко Илия, а след две години и батко Димитър. Татко Моню се оказва много комплициран човек, стартира да се демонстрира тяхната ужасна психическа война с майка му, сред които ти се оказваш в патова обстановка... Тогава, през 60-те години на XX век, дума не ставало за бракоразвод, тъй като разведената жена е била като неприличен белег и ужасяващ нишан ( " дамга " ) за цялата рода и семейство.
...Раждаш мечтаното момиченце - Маруся, която пък идва на този свят с пречупен гръбнак. Започват тъгите с месеци престой по лечебните заведения. В един от дните, откакто пристигаш обезверена и унищожена у дома, батко Димитър просто не те познава, а е наричал баба Ефимца майка. Представям си твоята тъга, към която се прибавя и гибелта на дребното ни сестриче. Изглежда, от стрес напълно изгубваш месечния си цикъл и след 13 години към този момент в болничното заведение, където са желали да ти отрежат цялата китка, се прояснява, че си бременна. Не даваш да ти отрежат ръката, само че оставаш без един пръст. Знаеш ли, постоянно си припомням твоите отрудени ръце... И постоянно се появяват сълзи...
Раждането на Нина в нашето семейство се възприело безусловно от всички като това необикновено дълго чакано знамение. След 13 години в къщата ни се появява красиво момиченце, с прелестни кафяви очи и оня интелигентен взор, който безусловно покорявал и сближавал всички - и най-много лагерите на баща и баба.
Идва и значим миг, когато изпращате батко Илия в казармата - в далечния от нашата Бесарабия Кавказ, в Чечения, по-точно в Грозни. Откъдето ти с неспокойствие очакваш писма и постоянно му пращаш по 10 рубли. Точно през този интервал се случва моето идване на този свят.
Знаеш ли, не съм те избрала инцидентно, даже още веднъж това да ми се случи - наблягам още един път - бих избрала тъкмо теб, с годините го съзнавам от ден на ден. Често съм се питала: по какъв начин си се решила на 40, след няма и три години от последното раждане, отново да направиш този героизъм?! Разправяла си ми, че даже си решила да абортираш - нещо, което смяташ за грях, а ти в действителност беше набожен човек. Няма да не помни твоите думи заклинания за подобен значим миг от живота на една жена: " Никога не допускай този грях - абортът е курбан на дявола ". Та даже си отишла при доктора, само че си погледнала към неизчистената преди твоята процедура стая и, заради видяната кръв, в последния миг си се отказала.
Това твое решение да раждаш на 40-годишна възраст по това време, през далечната 1977 година, е било същинско предизвикателство и случка в това патриархално и цялостно с предубеждения общество. Баба Ефимца, която е баячката на селото, пред всички, идващи при нея, напряко се подигравала с твоето състояние. Този неин израз " На остарял кон кушия " те преследвал през 9-те месеца от бременността. Знаеш ли, не познавам някой, който ще издържи на подобен тормоз.
...Когато се раждам аз, нашите даже не са те взели от родилното, тогава баба ми била заета с таман роденото момиченце на моя братовчед Илия - племенника на баща. Мен също ме кръстили Галя, само че, както ти разказваше, цялата рода е била във екстаз и в страшна еуфория от това мъниче...
Според селската мълва, с баща не сте споделили на батко за моята поява. И когато той е пристигнал в отпуска, сте си говорели на пейката пред къщата ни. Батко не ми обръщал внимание, тъй като си мислел, че съм съседско дете. А когато сте решили да влезете в двора, съм запълзяла във вътрешността с вас; тогава не съм ходила самичка. На въпроса на батко Илия: " Това дете за какво комшиите не си го приберат? " чак тогава сте си признали: " Ами то е наше... "
...Ние с Нина растяхме. Ти все се чудеше за какво сме толкоз разнообразни. Бяхме извънредно палави за момиченца. Нина беше примерно, постоянно положително и учудващо мъдро за годините си дете. Докато аз, изтърсакът, бях необикновено впечатлително дете, нервак, характерен холерик, с една дума - хулиганче. Но пък не ти давах кахъри по отношение на своето здраве, наподобява съм запазила оня здрав селски корен.
...Ако изначало си се тормозила, че съм подцененото детенце, то след идването на батко Илия от казармата, който ме научил в действителност да вървя, ставам обичаното дете на баща и като цяло любимицата на фамилията.
...Заминаването на Нина да следва в България в нашето село се възприе като ужасяващ катарзис - както от родата, по този начин и много скептично от всички познати. Само две девойки бяха отпътували преди този момент в България, само че те не провокираха оня възторг, който се случи с нас. Имаше интервал, когато всички родственици взеха да изричат своето мнение, че е извънредно безконтролно да се пуска на толкоз далечно място такава красива мома. Ние чакахме с неспокойствие писмо или телефонен диалог, че всичко е наред. Бях очевидец по какъв начин ти желязно устоя този ужасяващ интервал. От терзание ти изпадаха освен зъбите, само че и беше станала като сянка. Първото идване на Нина от България беше оня успех, който в никакъв случай няма да не помни...
Преди се чудех за какво постоянно първо сервираше на баба, по-късно на баща, на нас, децата, и най-сетне на себе си. Знаеш ли, и в моето семейство първо поднасям на Добри, на гостите и след това на мен си. Като го върша по инерция, без да се възнамерявам. Ето какво значи да си отгледан от майка с обичаи.
...Обстоятелствата по този начин се подредиха, че не можах да участвам на вашите с баща погребения. Това ми тежи... години наред ми стоеше като камък на душата... При баща ти реши, че щом Нина е бременна, няма да съобщавате за неговата кончина и за късото му боледуване. Той от самото начало те молел да не ни натъжаваш, за вас постоянно нашето успокоение е било над всичко. После, когато се видяхме с теб нескрито, ти изиска амнистия - простих ти... Поставих се на твое място... А и от теб вечно усвоих - първа да желая амнистия и да се оправдавам. Да слагам запазването на връзките пред своето Его. Ти постоянно го правеше...
След като отпътувах за Америка, ти пишех всеки месец. Знам, ти толкоз искаше да те оплачем ние, дъщерите. Още си припомням по какъв начин ми споделяше: " Да плачете - по горите и по баирите да се чува. " Мила мамо, плакахме доста, единствено не пред хората.
Благодаря ти за това, че си ми била майка, за живота, за прелестното нехайно детство, за поддръжката по времето на студентския живот. Искрено благодаря за възхищението ти, когато бях докторант, и тази безрезервност, която прояви, като разбра, че групирам експонати за музея, в който работя. Още си припомням по какъв начин, без да ти мигне окото, си хариза бащината икона, на която си се молила цялостен живот...
Знам, от горната страна ни се радваш, че в множеството случаи сме себе си, че ви почитаме паметта, че между тях ние, вашите деца, се почитаме...
Липсваш ни, мамо...
(Със съкращения)
Заглавието е на редакцията
* Авторката е бесарабска българка, родена в село Кайраклия (Лошчиновка), ситуирано в Тараклийския регион, Молдова. Защитава докторска дисертация в Българската академия на науките. Съдбата я води в Съединени американски щати, където живее в Чикаго, само че не не помни своите корени
...Много мъчно ми се отдава да ти пиша, блага мамо... Не знам, несъмнено е заради обстоятелството, че съм ти писала доста писма, когато беше тук, измежду нас.
Пристигаш на този свят през далечната 1937 година като първородна дъщеричка в фамилията на дядо Алекси Петров и първата молдовка в нашето тогава ултра българско населено място баба Наташа. Описваха ми я като красива руса жена със сини очи. Молдовското родословие на баба се познаваше даже по метода, по който тя ви е наричала с вуйна - Соника и Лидика. Точно по този забавен фасон на вашите имена всички ви познаваха.
Твоята майка не ти е предала родния си език. Често си ми разказвала по какъв начин в Алуат молдовската баба ти говорела, а ти нищо не си й разбирала. Само един израз беше усвоила от своята молдовска рода: " дуте драку ". Това " вървете по дяволите " го изричаше в оня миг, когато тотално те изнервяхме. Познавайки твоята фина нежна натура, този израз изглеждаше доста нехарактерен за теб.
Разказвала си ми за войната и ужаса ви, когато над Кайраклия са прелитали самолетите... Била си очевидец на отстъпването на армията на Власов, чиито бойци не ви ограбвали, а единствено желали за замяна пресни яйца и сирене. След идването на Съветската власт от 13-годишна започваш да се трудиш. Дядо Алекси доста желал да отидеш да учиш, само че думата на баба Наташа е била решаваща и ти, дружно с другите кайраклийски девойки, тръгваш по бригадите. Често ми споделяше с какъв брой безчовечен страдания сте газили студената тиня по полетата, с цел да ви платят и да можете да си купите плат, а към този момент от него шивачката да ви ушие рокли.
...В прилежащото село Болгарийка, което понастоящем е в рамките на Украйна, сте ходили на танци, както споделяше ти: " да се портретите ". С подигравка разказваше за моминския си интервал, тъй като с годините тези подгизнали в юношеството крайници не ти даваха мира от болежка към този момент на междинна възраст. Все се питаше: за какво си била толкоз наивна и глупава и по какъв начин поради някакви роклички и нови премени трябвало да се мъчиш в тези ужасни условия.
Но пък навръх плещите на вашето потомство се поставят основите на нашето нехайно детство. Точно вие засаждате акациевите горички, лозята, орехите по пътищата и вършиме нашата Буджакска степ да е перлата на този край.
На една от седенките чуваш по какъв начин баща пее българската ария " Хаджи Димитър ". Вие сте съседи и откакто той се връща от казармата, ти му приставаш. Попадаш в непозната къща на ерген, живеещ с майка баячка, която, откакто ви видяла, незабавно се изнесла. В къщата нямало нищо... И тъй като баба Наташа те научила на съвършено домакинство, първото, което си направила в новия за теб дом, изпекла си самун и си приготвила храна.
Двамата с баща сте построили отначало нашата къща, като през този тежък интервал раждаш батко Илия, а след две години и батко Димитър. Татко Моню се оказва много комплициран човек, стартира да се демонстрира тяхната ужасна психическа война с майка му, сред които ти се оказваш в патова обстановка... Тогава, през 60-те години на XX век, дума не ставало за бракоразвод, тъй като разведената жена е била като неприличен белег и ужасяващ нишан ( " дамга " ) за цялата рода и семейство.
...Раждаш мечтаното момиченце - Маруся, която пък идва на този свят с пречупен гръбнак. Започват тъгите с месеци престой по лечебните заведения. В един от дните, откакто пристигаш обезверена и унищожена у дома, батко Димитър просто не те познава, а е наричал баба Ефимца майка. Представям си твоята тъга, към която се прибавя и гибелта на дребното ни сестриче. Изглежда, от стрес напълно изгубваш месечния си цикъл и след 13 години към този момент в болничното заведение, където са желали да ти отрежат цялата китка, се прояснява, че си бременна. Не даваш да ти отрежат ръката, само че оставаш без един пръст. Знаеш ли, постоянно си припомням твоите отрудени ръце... И постоянно се появяват сълзи...
Раждането на Нина в нашето семейство се възприело безусловно от всички като това необикновено дълго чакано знамение. След 13 години в къщата ни се появява красиво момиченце, с прелестни кафяви очи и оня интелигентен взор, който безусловно покорявал и сближавал всички - и най-много лагерите на баща и баба.
Идва и значим миг, когато изпращате батко Илия в казармата - в далечния от нашата Бесарабия Кавказ, в Чечения, по-точно в Грозни. Откъдето ти с неспокойствие очакваш писма и постоянно му пращаш по 10 рубли. Точно през този интервал се случва моето идване на този свят.
Знаеш ли, не съм те избрала инцидентно, даже още веднъж това да ми се случи - наблягам още един път - бих избрала тъкмо теб, с годините го съзнавам от ден на ден. Често съм се питала: по какъв начин си се решила на 40, след няма и три години от последното раждане, отново да направиш този героизъм?! Разправяла си ми, че даже си решила да абортираш - нещо, което смяташ за грях, а ти в действителност беше набожен човек. Няма да не помни твоите думи заклинания за подобен значим миг от живота на една жена: " Никога не допускай този грях - абортът е курбан на дявола ". Та даже си отишла при доктора, само че си погледнала към неизчистената преди твоята процедура стая и, заради видяната кръв, в последния миг си се отказала.
Това твое решение да раждаш на 40-годишна възраст по това време, през далечната 1977 година, е било същинско предизвикателство и случка в това патриархално и цялостно с предубеждения общество. Баба Ефимца, която е баячката на селото, пред всички, идващи при нея, напряко се подигравала с твоето състояние. Този неин израз " На остарял кон кушия " те преследвал през 9-те месеца от бременността. Знаеш ли, не познавам някой, който ще издържи на подобен тормоз.
...Когато се раждам аз, нашите даже не са те взели от родилното, тогава баба ми била заета с таман роденото момиченце на моя братовчед Илия - племенника на баща. Мен също ме кръстили Галя, само че, както ти разказваше, цялата рода е била във екстаз и в страшна еуфория от това мъниче...
Според селската мълва, с баща не сте споделили на батко за моята поява. И когато той е пристигнал в отпуска, сте си говорели на пейката пред къщата ни. Батко не ми обръщал внимание, тъй като си мислел, че съм съседско дете. А когато сте решили да влезете в двора, съм запълзяла във вътрешността с вас; тогава не съм ходила самичка. На въпроса на батко Илия: " Това дете за какво комшиите не си го приберат? " чак тогава сте си признали: " Ами то е наше... "
...Ние с Нина растяхме. Ти все се чудеше за какво сме толкоз разнообразни. Бяхме извънредно палави за момиченца. Нина беше примерно, постоянно положително и учудващо мъдро за годините си дете. Докато аз, изтърсакът, бях необикновено впечатлително дете, нервак, характерен холерик, с една дума - хулиганче. Но пък не ти давах кахъри по отношение на своето здраве, наподобява съм запазила оня здрав селски корен.
...Ако изначало си се тормозила, че съм подцененото детенце, то след идването на батко Илия от казармата, който ме научил в действителност да вървя, ставам обичаното дете на баща и като цяло любимицата на фамилията.
...Заминаването на Нина да следва в България в нашето село се възприе като ужасяващ катарзис - както от родата, по този начин и много скептично от всички познати. Само две девойки бяха отпътували преди този момент в България, само че те не провокираха оня възторг, който се случи с нас. Имаше интервал, когато всички родственици взеха да изричат своето мнение, че е извънредно безконтролно да се пуска на толкоз далечно място такава красива мома. Ние чакахме с неспокойствие писмо или телефонен диалог, че всичко е наред. Бях очевидец по какъв начин ти желязно устоя този ужасяващ интервал. От терзание ти изпадаха освен зъбите, само че и беше станала като сянка. Първото идване на Нина от България беше оня успех, който в никакъв случай няма да не помни...
Преди се чудех за какво постоянно първо сервираше на баба, по-късно на баща, на нас, децата, и най-сетне на себе си. Знаеш ли, и в моето семейство първо поднасям на Добри, на гостите и след това на мен си. Като го върша по инерция, без да се възнамерявам. Ето какво значи да си отгледан от майка с обичаи.
...Обстоятелствата по този начин се подредиха, че не можах да участвам на вашите с баща погребения. Това ми тежи... години наред ми стоеше като камък на душата... При баща ти реши, че щом Нина е бременна, няма да съобщавате за неговата кончина и за късото му боледуване. Той от самото начало те молел да не ни натъжаваш, за вас постоянно нашето успокоение е било над всичко. После, когато се видяхме с теб нескрито, ти изиска амнистия - простих ти... Поставих се на твое място... А и от теб вечно усвоих - първа да желая амнистия и да се оправдавам. Да слагам запазването на връзките пред своето Его. Ти постоянно го правеше...
След като отпътувах за Америка, ти пишех всеки месец. Знам, ти толкоз искаше да те оплачем ние, дъщерите. Още си припомням по какъв начин ми споделяше: " Да плачете - по горите и по баирите да се чува. " Мила мамо, плакахме доста, единствено не пред хората.
Благодаря ти за това, че си ми била майка, за живота, за прелестното нехайно детство, за поддръжката по времето на студентския живот. Искрено благодаря за възхищението ти, когато бях докторант, и тази безрезервност, която прояви, като разбра, че групирам експонати за музея, в който работя. Още си припомням по какъв начин, без да ти мигне окото, си хариза бащината икона, на която си се молила цялостен живот...
Знам, от горната страна ни се радваш, че в множеството случаи сме себе си, че ви почитаме паметта, че между тях ние, вашите деца, се почитаме...
Липсваш ни, мамо...
(Със съкращения)
Заглавието е на редакцията
* Авторката е бесарабска българка, родена в село Кайраклия (Лошчиновка), ситуирано в Тараклийския регион, Молдова. Защитава докторска дисертация в Българската академия на науките. Съдбата я води в Съединени американски щати, където живее в Чикаго, само че не не помни своите корени
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ