Галин Ганчев е софтуерен инженер. През 1997 завършва Техническия университет

Галин Ганчев е софтуерен инженер. През 1997 приключва Техническия университет в София със компетентност „ Компютърни системи “, а преди този момент „ Училище за микропроцесорна техника и технологии “ в Правец. Днес живее и работи в Бостън, Съединени американски щати.


„ Хващам “ Галин безусловно на изхода на България, часове преди полета му за Съединени американски щати. Върнал се е в София за малко, само че и отсам работи по бостънско време, тъй че когато аз дремя, той е на работа. Затова и срещата ни беше като малко торнадо, в което всеки бързаше да попита и отговори. И въпреки всичко атмосферата не закъсня. Полази ни и ни обгърна още с първия ми въпрос. Може би се случи по този начин поради едно негово изключително възприятие за комизъм, съчетано с кротка, тънка, фина усмивка, с която споделя за себе си. Това не е смях, който избухва или се натрапва, единствено че щом се появи в диалога, а той присъстваше непрекъснато, някак като че ли ти споделя: " тук е уютно и умерено, аз не се вземем прекалено много насериозно, макар че всяко нещо, което ми се е случило, е било значимо за мен и аз съм го оставил да мине през мен ". А когато попитах за какво Правец, тази усмивка завчас се появи и Галин стартира по този начин:

Училището в Правец беше само за времето си, в което може да се учат компютърни технологии и програмиране, както и британски език. Ценното му беше, че множеството ни преподаватели там четяха лекции и в Техническия университет и бяха с доста високи критерии, още на равнище гимназия. Повечето предмети се преподаваха на британски и си беше нещо сред техническо учебно заведение и британска гимназия. После множеството от преподавателите ги срещнах още веднъж в Техническия, единствено че езикът на висшата математика, която ни преподаваха в университета, много се беше усложнил. Та по този начин, висша математика и програмиране съвсем цялостен живот, като половината ми кариера мина тук, в България, а другата половина в Америка.
Спомен и „ новоиздирен “
Явно от дребен си харесвал компютрите. Защо?
Ами, нали знаеш, на някои хора им се отдава да пишат, да учат езици, а на други математиката. На мен тя постоянно ми е била лесна и това с компютрите пристигна напълно естествено. А и родителите ми са инженери. Един ден татко ми донесе компютър у дома, още до момента в който бях дребен. Сега какъв компютър си представяш? (Галин стартира да се смее и дава отговор, без да дочака моите предположения) Първият компютър, който влезе вкъщи беше „ Правец “, несъмнено. И аз в шести или седми клас написах една игра на „ BASIC “, това е един тип „ езикът “ на тогавашния „ Правец “. Три дни не спах, до момента в който я напиша и майка ми ме излови през нощта, и естествено изключи компютъра… Е, игра е мощно казано, само че имаше някакъв игрови елемент… Идеята беше да си представиш, че летиш с галактически транспортен съд, някакво „ 3D “ хвърчене със странни планети към кораба… Разбира се, реализацията беше много калпава, само че все пак… И напълно естествено, по този начин наречената ми игра, по този начин си и почина, невидяла бял свят.

После се появиха 16-битовите компютри, където опциите бяха по-големи. Вече бях почнал да изучавам „ С ”-езика за програмиране, който е много по-развит от „ BASIC “ и написах нова игра, която към този момент споделях с приятелите си и сме я играли дружно. Тя беше нещо като упражнение за графика, с едни галактически корабчета, имаше равнища, ранглисти, изискваше някаква умелост и най-важното бях ѝ дал име: " Shoot kick " нещо като „ Стреляш и риташ “. Сигурно съм бил гледал „ Междузвездни войни “ и оттам… (тук и двамата се смеем неудържимо.)
Сега, когато си толкоз напред с тези неща, по какъв начин гледаш към спомените за началото?
Ами, то аз и в този момент от време на време, когато нещо ми е забавно, изпадам в такива положения и мога седмица да не се сетя да хапвам, примерно, с цел да напиша нещо… Но в този спомен, като всеки детски спомен, има нещо доста благо, чисто и хубаво, да. Няма значение дали е с компютри, колела, кончета… все е прелестен детски спомен, да!

След университета трябваше да вървя в казармата, само че военните не ме викаха… и вървях да им се апелирам да ме вземат, не тъй като изгарях от предпочитание да бъда боец, а тъй като не можех да си намеря работа. Тъй като всеки шеф като му кажеш, че имаш да служиш и той не желае да те наеме… А военните ме бяха изпуснали от описите и дори не ме извикаха за прегледи, а бе - нищо. И даже аз като им споделих, че са ме не запомнили, си припомням по какъв начин ме дописаха в тях с една неповторима дума: „ новоиздирен “. А аз им споделям, че не съм новоиздирен, а самичък съм им се предал. След казармата работих в България към седем години за една белгийска компания, която създава чипове, а аз пишех софтуера и тогава отпътувах за Щатите. Съединени американски щати
Защо реши да живееш отвън България?
Просто усетих зацикляне и в персонален, и в професионален проект, а и страната май също беше зациклила…
Как избра Съединени американски щати?

Малко инцидентно стана, тъй като завоювах „ Зелена карта “, а и аз приказвам единствено британски и търсех англоговорящ свят. (Галин прави дребна пауза, стартира да се смее и казва): До тогава бях ходил единствено в Белгия поради компанията, в която работех. Даже пропуших там, тъй като офисът беше в едно малко градче, в което изключително събота и неделя изобщо нямаше какво да се прави и аз две-три години пушех поради тия хора, само че след това стопирах. Но Щатите в никакъв случай не са ми били фантазия. По-скоро аз съм отворен към всичко ново, ей по този начин по детски, просто желая да видя къде какво има на другите места.


Къде дойде първо?
О, проектът беше в началото да отида при един другар, който живееше в Сан Диего. Уж другар, де, тъй като той все споделяше " Идвай! ", а когато потеглих, се оказа, че виждаш ли, тъкмо в този момент не било доста комфортно, че нямало възможност… сещаш се… и аз си споделих, е, значи няма да е Сан Диего…

И потеглих към едни другари на брат ми в Чикаго. Защото, с цел да заминеш със " Зелена карта ", там някой би трябвало да те посрещне, страната желае някаква гаранция, че няма да си ѝ в тежест. Та, тия момчета, приятелите на брат ми, си бяха напряко алтруисти… освен ме посрещнаха, само че те ми купиха първия телефон, компютър… тъй като в Щатите има процедура, която трае няколко месеца, в която си без никакви документи, би трябвало да ти издадат нещо като нашето ЕГН, само че това желае време. А без документи не можеш да си купиш телефон. А по какъв начин да си диря работа без телефон? И нямах телефон, до момента в който те не ми купиха, само че въпреки всичко, аз към този момент си бях намерил работа от уличния телефон, който като в този момент си припомням беше до метрото, подобен с четвърт $.

И беше доста смешно, тъй като увещавам си изявлението по имейл с един човек и той ми споделя: " Дайте телефона, на който да ви изберем ". А аз му давам отговор: " Не, вие ми дайте, аз ще ви избера. " Той се поучуди, само че ми даде и аз припвам към метрото, с цел да му звънна и да проведем изявлението. Обаче, там монетите от четвърт $ са доста ъгъл, тъй като ги употребяват за всичко – паркиране, пералня, автомати за вестници, телефони… и моите монети свършиха. И аз му споделям на бъдещия ми шеф: " Изчакайте малко, че ми свършиха монети, ще ви звънна по-късно, като си намеря… ". И въпреки всичко той ме взе на работа и по този начин отпътувах от Чикаго за Сан Хосе, Калифорния!


КалифорнияПървото, което извънредно ме впечатли, беше лятото… аз идвах от Чикаго, където октомври към този момент си е студено, тук не разполагаме с подобен мраз – никакви якета не могат да те спасят от северните ветрове, които идват от това езеро от към Канада. И аз с яке… като за мраз и кацам в Калифорния и ме посреща лято, но истинско… Ноември месец ходех на басейн… Но няма да не помни едно. Може би две-три години ме мъчеше ужасна носталгия по България. Въобще не виждах Калифорния, не я отчитах… колкото и да е красиво там. Всяка отпуска безусловно тичах към България и след това внезапно нещо се промени и започнах да назовавам Щатите собствен дом… вкъщи… Явно лишава време човек да се пусне от познатото и да види новото и да си отвори очите. На мен ми лиши три години. Купих си кола едвам на втората година там, другояче на всички места ходех пеш, дори мебели като си купувах ги носех с градския превоз, само че като си купих кола, започнах да обикалям в близост и започнах да виждам какъв брой е красиво всичко там. Калифорния има неповторима природа. И освен. Тя е може би най-напредничавото място в задачите Щати.
Има хора отвред и тези хора, една огромна част от тях са пионери в нещо или пък желаят да създадат нещо, да основат нещо, образовани и доброжелателни са. Там в никакъв случай не съм се чувствал чужденец. Да, ти си от България, само че си калифорниец от България. Докато в Европа в никакъв случай не си тамошен, постоянно би трябвало да се доказваш… В Бостън, където пребивавам и работя в този момент хората са много по-студени, може би, тъй като са потомци на ирландци, италианци – Нова Англия, може би по тази причина хората са по-груби и студени. Но в случай че си приказваме за природа, в никакъв случай в живота си не съм виждал небе като калифорнийското. Няма такова синьо. И океанът е по този начин – широко наследник като морето им. И тези вековни гори от секвои, просто би трябвало да се види, не може да се опише. Както и пустинята. Но те доста си се грижат за природата. Има веднъж сред Сан Франциско и Лос Анджелис, по който се намира Сан Хосе, където живеех. И като тръгнеш към Лос Анджелис, гледаш величествени скали, от които надолу се виждат неповторими диви плажове, които са недостъпни. Нещо смайващо е. Океанът кипи от живот с всевъзможни птици, животни, морски лъвове… Но калифорнийците доста се грижат за океана си и имат неповторима просвета на, по какъв начин да кажа…, потреблението му. Просто се грижат да го запазят неповторим, знаят че го имат и какъв брой е хубав и внимават да го запазят. В Монтерей ходех на уроци по ветроходство, тъй като аз постоянно съм обичал доста морето и даже неотдавна си купих къща тук на нашето море, та в случай че инцидентно реша в миналото да се върна и заживея в България, там ще е единствено на морето… Работата
Работата ти е много характерна. Уморява ли те?
Така е, само че не ме уморява. Харесвам си работата. Уморява ме по-скоро корпоративната слама, с която би трябвало да се бориш, с тези хора, които като че ли желаят да изземат вниманието или пък омаловажават работата ти.
И скаш да кажеш, че даже и в Америка го има този нрав на злоба?

Ами, не е тъкмо злоба, само че да вземем за пример когато работех в по-малки корпорации, някак оценяваха всяко нещо, което правех. А в огромните, то просто остава неусетно, даже и да е някакво решение, което ще дръпне компанията доста напред, отново ще се намерят хора, които ще го омаловажат… А, другояче да реша някакъв математически пъзел, който съдържа работата ми, не ме уморява, по никакъв начин, единствено ми е добре. Много одобрявам математиката, тъй че... А сега вършим уеб уеб сайтове за лекари и пациенти, през които може да се ревизира на всеки човек застраховката му какви неща от здравната система покриват. И действително това беше ново и не виждам плода на труда си. Но е имало времена, в които да вземем за пример съм пишел софтуери, които са се употребявали във заводи на четири континента. И в случай че удовлетворението не е огромно, какъв е смисълът? Помисли, тези осем часа всеки ден, в които правиш нещо, ами те са половината ти живот, в случай че не са изпълнени пълноценно, защо го правиш тогава в действителност?... Математиката е елементарна
Къде обичаш да сядаш – до пътеката или до прозореца?
Винаги до пътеката, тъй като обичам да ставам и не ми е прелестно да подвигам непрекъснато хората.
Има ли нещо, което постоянно слагаш в багажа си?
Някой ми беше дал едни кестени… тях като че ли разпространявам на всички места със себе си. Кестенът е крепко дърво и има нещо крепко в него, може би по тази причина.
Имаш ли фантазия да отидеш някъде?
Ами доста места желая да посетя. Тук във компанията ни карат да си сменяме паролите непрекъснато и аз всякога си поставям като нова ключова дума името на страна или град, където желая да отида. Едни от последните са: Патагония, Нова Гвинея и Австралия…
Няколко пъти сподели, че обичаш математиката. Какво персонално качество построи тя в теб, на какво те научи тази характерна нереална рационалност на математиката?
Ами, тя математиката учи на това, че нещата са елементарни. Че всяко нещо може да е построено от хиляди съставни елементи, само че в действителност те сами по себе си са елементарни. Нещата от света, които работят за теб са елементарни и в случай че станат прекомерно комплицирани, значи нещо не е наред, някъде има неточност, не е това пътят… то и в любовта е по този начин. И все се чудя за какво хората непрекъснато се пробват да усложняват живота. Колкото и да е комплицирана една формула, въпреки всичко математиката е елементарна, сложността е единствено привидна.
В какво вярваш?
В другарството. То не се потвърждава, а е въпрос на вибриране. Има хора, с които трептите дружно и може дни да седите на едно място и да не си кажете и дума, само че не ти е скучно с тях и знаеш, че сте същински другари.
От какво те е боязън?

Да бъда подвластен от нещо, което не мога да управлявам.
Какво е независимост?
Да се чувстваш като дете. Някак си необременен даже и от себе си, и да не ти се постанова да се представяш като някой различен. P.S: Всъщност, не знам историята на това конче. Видях го на стената на една хижа в Сонома. Сигурно написаното ме е предиздвикало да се замисля, щом съм го снимал:) Спомням си, че стопаните на хижата ги нямаше, когато отидохме. Казаха ми по телефона " Всичко е отворено - чувствайте се като вкъщи си ":)