Гъбите са от най-важните и най-обичани съставки в японската кухня.

Най-популярните гъби в японската кухня

Гъбите са от най-важните и най-обичани съставки в японската кухня. Те са източник на протеини, витамини, минерали и антиоксиданти, а също по този начин прибавят богат и разнороден усет и текстура на другите ястия.

В Япония се отглеждат и употребяват доста типове гъби, като всеки от тях има свои характерности и преимущества. В тази публикация ще ви срещнем с някои от най-популярните и най-вкусни гъби в японската кухня и ще ви дадем хрумвания по какъв начин да ги употребявате в своите предписания.

Шийтаке (shiitake)

Снимка: Рая Андонова

Шийтакето е може би най-известната и най-разпространена гъба в Япония и по света. Името ѝ произлиза от дървото, на чиито мъртви стъбла пораства. Шийтакето има огромна кафява шапка, която може да варира от ярко до мрачно кафява, и бяло стъбълце. Тази гъба има месеста и жилава текстура и димящ мирис, който придава умами усет на супите и пържените ястия. Шийтакето е доста здравословно и съдържа витамини B и D, фосфор и калий. Смята се, че оказва помощ за понижаване на холестерола, има антивирусен резултат и подтиква имунните кафези. Гъбите може да се намерят както пресни, по този начин и сушени. Сушеното шийтаке би трябвало да се накисне за няколко часа преди приложимост, а прясното да се изсуши добре, с цел да резервира текстурата си.

Някои известни предписания с шийтаке

- Оден - зимно ядене от разнообразни съставки, варени в бульон от даш;

- Темпура - панирани и пържени гъби, зеленчуци и морски дарове;

- Сукияки - сладко-солено ядене от фино нарязано месо, зеленчуци и гъби, варени в тиган със соев сос, захар и саке.

Майтаке (maitake)

Майтаке е друга известна гъба в Япония. Името ѝ значи танцуваща гъба, тъй като се счита, че хората, които я откриват в гората, стартират да танцуват от наслада. Майтакето пораства в японските широколистни гори, както и в елементи от Китай, Европа и Северна Америка. Тази гъба има мека текстура без типичното скърцане, особено за доста гъби. Бялата и твърда основа се разклонява в голям брой перести листа, които могат да се отделят елементарно от стъблото без нож. Майтакето има мощен усет за гъба, богат земен и лют мирис, който го прави съвършен за запържване. Източник е на антиоксиданти, фибри, витамин D и калий. Помага за понижаване на кръвната захар и усъвършенства имунната система.

Някои известни предписания с майтаке

- Майтаке темпура - панирани и пържени гъби, сервирани със соев сос и рен;

- Майтаке гохан - ориз, сварен с майтаке, даш и мирин;

- Майтаке салата - салата от запечени майтаке, зелена салата, чери домати и винегрет.

Еринги (eringi)

Ерингито е гъба с дълго и дебело стъбълце и дребна и плоска шапка. Нарича се още кралска ойстър гъба или кралска тръбна гъба. Произхожда от Средиземноморието, само че се отглежда и в Япония. Ерингито има твърда и хрупкава текстура и мек и сладостен усет, който прилича лешник. Тази гъба е богата на въглехидрати, протеини, витамин B3 и витамин D. Тя може да помогне за попречване на тумори и рак, както и да усъвършенства кръвообращението. Ерингито е доста универсална гъба, която може да се употребява в разнообразни ястия, като се пече, пържи, вари или грилова.

Еноки

Снимка: LEAFtv

Енокито е гъба с доста фино и дълго стъбълце и дребна бяла шапка. Тя се назовава още златна иглична гъба или зимна гъба. Тази гъба пораства в групи върху изсъхнали дървета, като бреза, дъб или клен. Енокито има хрупкава текстура и сладостен усет, който прилича кестен. Тази гъба е богата на протеини, витамин B3, витамин D, фолиева киселина и калций. Тя може да усъвършенства холестерола, кръвното налягане и имунната система. Енокито е доста лесна за подготвяне, защото не се нуждае от разчистване или нарязване. Тя може да се прибавя към супи, салати, сандвичи или да се пържи независимо.

Някои известни предписания с еноки

- Еноки чорба - лека и ароматна чорба от еноки, даш, соев сос и зелен лук;

- Еноки салата - свежа и хрупкава салата от еноки, моркови, краставици и сусамов дресинг;

- Еноки бекон - вкусни и хрупкави рулца от еноки, обгърнати с бекон и печени във фурна.

Шимеджи

Снимка: Silver Tree

Шимеджито е гъба с късо и дебело стъбълце и дребна и кръгла шапка. Тя се назовава още бунашимеджи, бунашиме или буна. Тази гъба пораства в групи върху изсъхнали дървета, като бук, бреза или дъб. Шимеджито има плътна и еластична текстура и орехов усет, който се задържа дълго в устата. Тази гъба е източник на протеини, витамин B1, витамин B2, витамин D, желязо и магнезий. Тя може да усъвършенства паметта, да понижи напрежението и да предотврати анемия. Шимеджито може да се откри както прясно, по този начин и сушено. Прясното шимеджи би трябвало да се употребява незабавно откакто се купи, защото се скапва бързо. Сушеното шимеджи би трябвало да се накисне за 20-30 минути преди приложимост.