Мухоморка
Гъбите са извънредно забавни естествени създания. Това голямо царство не е нито към животните, нито към растенията, а е изцяло независимо. Гъбите не се нуждаят от светлина, както всички други живи създания, с цел да порастват. Те разграждат органичната материя. Имат и доста потребни свойства и болести това са значим клон на хранителната верига.
Почти всички хора харесват усета на гъбите. Склонни сме да приемем, че гъбите, които се ядат, са здравословна храна. Единственото изискване е да бъдат сготвени, те /с редки изключения/ не са ядат сурови, тъй като в подобен тип са несъвместими с човешкия организъм.
Малко прочут, само че доста любопитен факт е, че яденето на гъби ни прави по-умни, и то незабавно. Психоактивния алкалоид псилоцибин, който е открит в някои гъби, е съвършената добавка за мозъка, тъй като предизвиква развиването на нови неврони. Това може да се случи в границите на часове след потреблението та гъбите.
Природата обаче ни е заложила капан - гъбите, които се ядат и са по този начин вкусни, си имат отровни двойници. Те са токсични, рискови и провокират гибел. Поне за някои от тях това важи изцяло абсолютно.
Когато приказваме за отровни гъби, първата, за която се сещаме е мухоморката. Тя ли е най-отровната? Това не може да се твърди изрично, тъй като не става въпрос единствено за един тип, а за към 600 типа мухоморки, едно голямо семейство, за което може да се научат някои забавни и потребни обстоятелства.
Общи сведения за мухоморката
Гъбата мухоморка се сочи най-често като токсичен двойник на най-предпочитаните и вкусни гъби. Кои са най-отровни измежду мухоморките е най-често задаваният въпрос. Отговорът му е в прегледа на типовете мухоморки, само че има общи положения, важащи за всички представители на типа.
Тази гъба принадлежи към пластинчатите гъби на семейство Аманитови.
Горската хубавица, която се среща и в нашите гори, е блестящо и богато украсена, само че прелестният тип, който ни омайва, е много излъган. Тя съставлява отровна гъба корен, която е симбиоза от мицела (гъбата) с корените на разнообразни растения и дървесни типове. От всички 600 типа мухоморки не всички са блестящо червени. Шапчиците им са бели, кафяви или жълти. Най-известни са кралската мухоморка, мухоморката на Цезар, Пантерата и алената мухоморка.
Особено красива е алената мухоморка, която е двойник на гъбата младоженка, и е прелестно създание с тънка или дебела блестящо алена шапчица. Тя е покрита с бели люспи, които са излишък от сегменти от тъканта в процеса на оформяне на гъбата.
Силно отровната гъба бледа жаба също принадлежи към мухоморките. При нея постоянно изходът е съдбовен.
Зелената и бялата мухоморка се бъркат с апетитната сърнела и също имат съдбовни последствия, поради което съветът е при минимум подозрение да не бъдат събирани, защото ядливият двойник е обект на необикновен интерес от гъбарите.
На какво се дължи отровния темперамент на мухоморката?
Тялото на гъбата мухоморка съдържа няколко типа токсични съставни елементи, които са съсредоточени в шапката и кожата, а пънчето има по-ниско наличие от отровата. Химическият състав най-често е показан от:
- Мусцимолк - това е халюциноген с хипнотично и седативно деяние, който е кадърен да унищожи съзнанието;
- Иботенова киселина - токсично вещество, което унищожава мозъчните клетки;
- Мускарин - натурален алкалоид, който уголемява кръвоносните съдове и не разрешава на сърцето да се свива в верен темп. След поглъщането му настава отравяне с всички присъщи признаци - ниско кръвно, гадене и повръщане;
- Мускафурин - антибактериално вещество, което има и противовъзпалителни и противотуморни свойства, поради което някои мухоморки, които го съдържат като алената да вземем за пример, се употребяват и за медицински цели.
Нужно е да се знае, че най-вече отрова се натрупва в мухоморката напролет и лятото и те са най-опасни в този интервал.
Как се храни самата гъба мухоморка
Храната на мухоморката са органични субстанции, тъй като тя не е в положение да всмуква въглероден диоксид от въздуха, а също по този начин няма и хлорофил.
Приложение на мухоморката
Микроскопични количества от отровата на гъбата се ползват във фармакологията за произвеждане на медикаменти. Те се употребяват при бодърствуване, болки в ставите, настинки, инфекциозни и ракови болести. Препаратите, приготвени с гъба мухоморка се ползват сполучливо при лекуване на рани, болки и конвулсии, за повишение на имунитета и за попречване на кървене.
Видове мухоморки
Може би най-интересният и потребен въпрос за мухоморките е този за типовете и разпознаването им, тъй като това визира директно нашето здраве и даже живота ни. Ето най-известните типове мухоморки.
Червена мухоморка
Това е мощно отровна базидиева гъба, принадлежаща на фамилията на мухоморките. Има красиво плодно тяло и е добре позната от всички илюстрации в детските приказки, където нормално я рисуват като представител на отровните гъби.
Гъбата има шапка с диаметър 5 до 15 сантиметра, само че има и такива с по-големи гугли. Когато е млада, тя е с яйцевидна форма, по-късно става кълбо, а най-после е равна и леко заоблена. На цвят шапката е алена, до тъмни нюанси на цвета с бели люспи по нея. По-старите гъби към този момент не са по този начин ярки и може да добият оранжев нюанс.
Кожата е гладка, а при влага и лепкава. Месото на алената мухоморка е меко, фино, бяла, под кожата с жълтеникав нюанс, без аромат.
Ламелите са свободни, гъсти, необятни, не доближават до пънчето и са бели на цвят.
Гъбата има цилиндрично пънче, задебелено, бяло или кремаво на цвят.
На височина стига до 15 сантиметра.
Расте в иглолистни и широколистни гори от юли до ноември.
Разпространена е в Европа, Америките, Южна Африка, Австралия и Азия.
Това е мощно отровна гъба, настояща на вегетативната нервна система, кръвообращението и храносмилането.
Двойник на младоженка гъба.
Бяла мухоморка
Тази гъба има полукълбовидна шапка първоначално, по-късно тя става изпъкнала и най-после плоска. На цвят е бяла, само че може да бъде и неясно кремава. Има гладка и влажна повърхнина. В диаметър стига 10 сантиметра.
Ламелите са бели и гъсти и не са сраснали с пънчето.
Пънчето е цилиндър е се уголемява към основата.
Месото на гъбата е бяло, компактно, без миризма, само че може да се усеща и неприятна такава. Месото може да се промени до блестящо жълто.
Расте до 12 сантиметра височина.
Расте в широколистни и по-рядко иглолистни гори. Обича по-топли южни места и пораства на групи.
Това е смъртоносно отровна гъба.
Двойник е на печурката.
Зелена мухоморка
Зелената мухоморка има шапка с диаметър 6 до 15 сантиметра. В началото гуглата е яйцевидна, зеленикаво кафява до маслено зелена до лимонена на цвят с едри бели парченца, останки от общо було.
Месото на гъбата е бяло, до леко зеленикаво, с прелестен усет, без аромат.
Ламелите са свободни, жълтозелени, плътни и гъсти.
Пънчето е цилиндрично, до 2 сантиметра дебело и 12 сантиметра височина на цялото гъба.
Среща се на всички континенти без Антарктида, във всички типове гори, само че най-често в широколистни.
Това е мощно отровна гъба, нейната отрова се счита за най-силната отрова в природата.
Кралска мухоморка
Расте в дъбови и букови горички, както и в борови гори. Има огромна кафява шапка с диаметър до 20 сантиметра. Месото е жълто-кафяво и не потъмнява, когато се среже. Отровна е и предизвиква халюцинации при потреблението.
Пантерка - Петниста Мухоморка
Нейната кафява шапчица минава през кълбовидно до плоско положение, през доста нюанси на кафявия цвят, а на размер е 5 до 15 сантиметра в диаметър, с поресто стъбълце и е висока към 12 сантиметра. Месото на гъбата е бяло, с неприятна миризма.
С водоравен, леко висящ пръстен.
Това е мощно отровна гъба, която може да аргументи гибел.
