Гъбите са едно специално допълнение на всяко хранене, а когато

Гъбите са едно особено допълнение на всяко хранене, а когато сме осведомени с другите типове ядливи всред тях, можем да разнообразим кулинарните си опити.

Видове ядливи екзотични гъби

Екзотичните гъби придават мощно богат и от време на време необикновен усет при готвене и могат да се закупят от някои вериги магазини. Култивирането им стартира с развъждане в следена среда и са обезпечено безвредни за консумация. Понякога са по-скъпи от печурките и другите употребявани всеобщо гъби, само че като рядко кулинарно прелъщение, си костват спомагателните пари и старания, с цел да се намерят.

Шийтаке гъби. Тези гъби са известни също и като черни горски гъби или златни дъбови гъби. Те се отглеждат най-много в Япония, Китай, Южна Корея, Виетнам и Тайланд. Когато са пресни, цветът им варира от светло-златисто-кафяв до тъмнокафяв. Те имат необятна шапка с твърда месеста конструкция. Пънчето им е твърдо и жилаво. Шийтаке са разполагаем в изсушена форма на българския пазар. Изсушени гъбите могат да се съхраняват дълго време и да се употребяват след накисване във вода.

Еноки Гъби. Гъбите Еноки са известни също и като Енокитаке или Енокидаке. Имат бяла шапка и дълго, фино пънче. Еноки порастват в букети като карфиола, тъй че мъчно се разделят на единични гъбки. Те имат хрупкава тъкан, плодов мирис, блудкав усет и са изненадващо, само че и положително комбиниране като необработен артикул в плодова салата! Ако ги употребявате в готвени ястия, ги прибавете в последния миг, с цел да запазят цялостта и наситеността на аромата си.

Видове диворастящи ядливи гъби

Кладница. Кладницата се среща в широколистни гори, растяща върху дърветата. Тя е леко жълто-кафяво или кремаво-сива на цвят, с огромна ветрилоподобна шапка и късо пънче. Тази гъба има внимателен мирис, тъй че е добре да бъде приготвена с малко подправки и семпло, с цел да се резервира усетът й.

Мръчкула. Мръчкулата, наричана още и смръчкула, смръчка, може да бъде открита в няколко цветови разновидности, в това число: черно, златисто и бяло. Тя наподобява като конусообразна, островърха гъба и е изцяло куха от вътрешната страна. Мръчкулата се бере прясна напролет или се съхранява сушена през цялата година. Готви се в масло и се прибавя към крем супи и сосове. Тази гъба има прелестен гъбен усет и мирис.

Красива манатарка. Тази гъба има сивкаво-бледо до охра-сивкаво оцветяване на шапката и хубава полусферична форма с вярно ситуирани пластинки. Гладката, й месеста тъкан има богат земен усет и е най-често приготвяна с масло и чесън. Може да посинее леко при нарязване.

Полска печурка. Полската печурка има прелестно и вкусно месо. Шапката е леко разтворена, със сферична форма, като при узряване се разтваря от ден на ден. Тя не е изключително месеста, кремаво-бяла е, в редки случаи и леко жълтее. Има в допълнение оцветяване по повърхността си от кафеникави люспички. Месото е бяло и компактно. Може да има бледожълт или розов нюанс при по-зрели екземпляри. Пластинките на полската печурка са необятни, добре изпъкнали и розовеещи. Пънчето е относително дебело и ниско.

Пачи крайник. Пачият крайник е гъба известна у нас като лаберка и жълтурка. Тя е жълто-оранжева на цвят и наподобява като извърнат чадър. Шапката е нагъната и вдадена във вътрешността. Повърхността й е гладка и леко суха. Пънчето на пачия крайник е месесто и жилаво. Тази гъба няма вярно завършени пластинки, а вместо тях са развити плътни, изпъкващи жилки, които са ситуирани по продължението на пънчето. Пачият крайник има богат и кондензиран плодово-горски усет и мирис. Може да бъде набрана през лятото и есента.

Челядинка. Челядинката се среща в България още с имената: джунджулка, кокошинка, гвоздейка. Шапката й е изпъкнала с приповдигната междинна част. На цвят е кремаво-кафеникава, стигаща до по-наситено охрена. Има набраздяване на ръба на шапката. Пластинките на челядинкaта са плътни, ситуирани с разстояние едни от други и не са сраснали с повърхността на пънчето, което всекидневно е по-бледо от това на шапката и е високо, и фино. Месестата част на челядинката не е изключително жилава, само че е плътна и с прелестен усет.

Булка. Гъбата младоженка, наричана още и яйченик, има полукълбовидна форма на шапката с открояващ се оранжево-червен цвят. Месестата част е жълтеникава на цвят и с плътна конструкция. Ръбът при по-младите гъби е сраснал към повърхността на пънчето. Пластинките са жълти и свободно отстоящи едни от други. Пънчето е цилиндрично и има жълтеникав пръстен. В началото на растежа на гъбата има едно общо покривало, откъдето идва и названието й, което я покрива и което се пропуква след това. По повърхността на шапката може да останат елементи от него. Булката има прелестен усет, напомнящ на орех.

Сърнела. Една от най-събираните гъби в България- сърнелата, е известна с приятния си гъбен усет. Шапката й, при изцяло узрели екземпляри, е разтворена перпендикулярно на пънчето, плоска е и с леко завършено нагорнище в междинната част. Понякога шапката може да се вдаде във вътрешността, а пластинките да се разперят нагоре. Те са ясно обрисувани, необятни, бледи до светло-кафеникави на цвят и не са сраснали с пънчето. Шапката на сърнелата има леко кафеникави нюанси с по-тъмно кафяви люспици, които елементарно се отстраняват. Пънчето на сърнелата е високо, достигащо до 40 см, втвърдено и кухо. Има ресници оцветяване в кафяво по него, а в горната му част е ситуиран преносим, двуслоен пръстен.

Масловка. Масловката е планинска гъба и се среща в регионите с иглолистни гори. Шапката е кълбовидна, с оранжево до кафеникаво-охрено оцветяване. Пънчето е ниско, стига оптимално до 11 см., дебело, с явен, светло-жълтеникав цвят. Има малко пръстенче, което е раздрано. Месото на масловката е бяло, с лек розовеещ колорит до неясно лимонено-жълт. Вкусът му е блудкав, прелестен и плодов. Кожицата на масловката елементарно се обелва и би трябвало да се в профил преди готвене.