- Г-н Рашидов, какво Ви задължава поста на председател на

- Г-н Рашидов, какво Ви задължава поста на ръководител на Народното събрание след тридневни страдания?

- Това, че хората чакат работещ парламент. Това беше единственият компромис, който в името на консенсуса сред болшинството хората пожелаха най-накрай Народното събрание да работи и да се обединят.
-->
- Жертва ли беше това от ваша страна?

- Ако кажа, че не е жертва, ще ви излъжа. Да, беше жертва. Жертвах част от старините си. Но ги жертвах в името на хората. В последна сметка хората не могат да чакат някакво решение на една зала, която от първия ден стартира да си играе не на политика. Това не можа да го кажа, тъй като сериозните политици не могат да се държат като деца.

- Имате ли чувство за дълго престояване на този пост и дълъг живот на Народното събрание?

- Надявам се, колкото и да е пай, да е работещ.

- А с какво възприятие след минути ще седнете към този момент като действително определен ръководител на този пост, откакто един път се оттеглихте, а след това се върнахте?

- Ще седна с упованието на хората – този парламент да работи по обясними аргументи, би трябвало да се одобри бюджет, да се изплащат пенсиите, да се вземат към 8 милиарда, които ще са нужни на българския народ И, несъмнено, да се спре гаврата с народа, тъй като всички хора чакат и стават по-нервни

А преди този момент се отдръпнах, тъй като методът, по който се правеха гласуванията преди този момент стана параграф 22 – нямаше излаз от това състояние. И когато сътрудниците помолиха, тъй като съм най-консенсусен и по-възрастен, че това по-малко би възбудило пристрастеностите, в името на българите, на хората, одобрих за малко или за дълго да излезем от тази патова обстановка.

- Как виждате бъдещето на това Народно заседание?

- По-скоро желая да видя бъдещето на българския народ и страна. Аз съм част от нея, тук ще бъде и гробът ми. Много желая да видя една страна, която лека-полека се подвига от рецесията. Защото за рецесията, която допуснахме, никой не трябва да си крие главата в пясъка – рецесията е изпусната. Винаги е имало някакви рецесии, само че страната ги е потискала. Затова е страната – да ги потиска, хората да не ги боли.

А ние допуснахме една рецесия да се забавляваме с персоналните си пристрастености и ползи, хората страдат и тази фактура отива върху българския народ. Аз пребивавам измежду тези хора, те ме обичат и аз ги обичам и зная какво мислят. Те желаят да имат добър живот. Скоро бях в Гърция – и те са в тежка рецесия, рецесията при тях е огромна, само че те са по-спокойни хора, усмихнати. А България не е усмихната, не е усмихната.

- Как ще се образува държавно управление при връзките до този миг?

- Ще се опитам да бъда идентичен към всички, тъй като подобен би трябвало да бъде един ръководител.

- Защо се извинихте на Корнелия Нинова?

- Това ми тежеше. Некултурно е, бях по-див. Мъжко е да се извиниш, когато една дама е нагрубена.

- Виждате ли разновидности за ръководство в този формат, който застана зад вас?

- Зад мен, с изключение на гербът и българското знаме, към този момент няма какво да застане в този миг. По-скоро политиците би трябвало да застанат зад българския народ.

- Чухте ли се с Борисов, той удовлетворен ли е от избора ви?

- Да, говорихме. Зарадва се. Не толкоз поради мен, въпреки че хората се радват за близки, а тъй като Народното събрание най-накрая има ръководител.

- Ще свикнете ли с защитата си, която ще ви съпътства на всички места?

- Те са симпатични момчета.

(Използвани са въпроси и на публицисти от други медии)