Служебният кабинет бърза с три закона за еврото
Г-н Пеканов, по кое време се чака финалното утвърждение на първото заплащане по Плана за възобновяване?
Финалното утвърждение към този момент бе обещано преди месец. В момента текат механически процеси и най-вероятно тази седмица парите ще бъдат преведени по сметка на Министерството на финансите. Така както действа, Европейската комисия ревизира изпратените заявки за заплащане. Ние изпратихме такова за първото заплащане в края на август и на 7 ноември бе утвърдено от Европейската комисия. Оттук нататък българската страна си е свършила работата и Европейската комисия е одобрила заплащането.
След това има развой, в който всички други страни членки също се срещат с изпълнените задания. Това се случи в края на ноември и те също дадоха своето единодушие и в този момент към този момент физически просто чакаме парите да бъдат трансферирани. Няма нищо, което българската страна да прави сега интензивно. Просто се чака Европейската комисия да работи. Не би трябвало да има спънка и в идващите дни парите ще бъдат към този момент в Министерство на финансите.
По второто заплащане обаче работата наподобява много и проблемите са по-големи. Остават още много неизпълнени цели.
Действително това е най-голямата композиция от ограничения, които би трябвало да се изпълнят – 66 на брой, от които 22 обгръщат решения на Народното събрание, а останалите са или капиталови планове, или разнообразни типове промени в нормативни актове, разнообразни типове тактики. В идващите дни доста от тях ще бъдат изпълнени. Миналата седмица, да вземем за пример, бе приключена интеграцията на енергийния пазар с Гърция. Това е един от съставените елементи, който е изпълнен. Важни детайли от ограниченията, да вземем за пример, на Министерство на образованието, на Министерство на здравеопазването са пред завършване. Очаквам идната седмица да приемем на Министерски съвет Националната тактика за битка с рака. В същото време се завърши и Националната тактика за дълготрайните потребности на бранш опазване на здравето. Това са разнообразни типове стратегически документи, които се изискват от нас. Не чакам кой знае какво закъснение при тях. Дали ще бъдат направени до края на декември, или началото на януари, няма огромно значение, само че те са на финалната права.
Друг вид ограничения, които също са пред завършване, са стартът на кандидатстването по разнообразни стратегии. Пример е програмата за енергийна успеваемост. Насоките за кандидатстване за жилищни и нежилищни здания бяха оповестени за публично разискване. Обсъдили сме ги към този момент с всички заинтригувани страни. Изпратени са на Европейската комисия и чакаме от тях противоположна връзка дали съблюдават техните условия. Очаквам през декември да бъде оповестена процедурата по кандидатстване за енергийна успеваемост за жилищни здания, която ще тече в идващите месеци, а при започване на януари – и за нежилищни здания. В същото време чакаме да пристигна от Европейската комисия и финално „ да “ във връзка с плана за външното изкуствено осветяване, тъй че по всички капиталови планове се движим и мисля, че в идващите седмици ще има прогрес.
Има и такива, при които фактически има разпознато закъснение, което може да се окаже предизвикателство. Например в бранш „ Енергетика “, както и в бранш „ Транспорт “, при който публичните поръчки се забавиха, защото трябваше авансово да изясним с Европейската комисия каква регулация би трябвало да се съблюдава във връзка с държавните помощи. Тези планове към този момент имат изпратена нотификация към Европейската комисия. Това е нещо обикновено – когато има проблем с държавни помощи, Европейската комисия би трябвало да прегледа проблема и да ни каже дали в става въпрос за държавна помощ.
А тези проблеми с публичните поръчки в превоза изчистени ли са?
Да, те са изчистени, само че това натрупва закъснение в самата процедура.
Имате ли някакви опасения за административното осъществяване на Плана – било като проблеми в държавната администрация или при компаниите?
За страдание, да. Планът за възобновяване и резистентност е нов инструмент и всички страни се учат. При нас някои институции в този момент се учат. Виждат се компликации в министерствата, които досега не са работили с европейски стратегии – те нямат този опит с европейски средства. Освен това, механизмът е много по-сложен, защото не става въпрос единствено за остарелия метод за асимилиране на избрани средства, а за гарантиране, че тези средства ще доведат до някакъв резултат след да вземем за пример три години, когато би трябвало да ги потвърдим.
Но даже и тези, които имат опит – да вземем за пример Министерство на регионалното развитие, които се оправят, съгласно мен, много съответно – там също има забавяния. Когато желаеме да пуснем програмата за енергийна успеваемост, ние би трябвало занапред да сме сигурни, че тя ще реализира заложените резултати – в тази ситуация – повишение с 30% на енергийната успеваемост на постройките. Това включва проучване първоначално и в края, с цел да се потвърди тази успеваемост. Това е нещо, което е ново, и всички министерства в този момент се учат по какъв начин ще потвърждават дали са сигурни, че през днешния ден, когато ще стартира планът, той ще реализира дадената цел.
Кои са министерствата, които изпитват най-големи проблеми?
Най-големи компликации изпитват министерства, които за първи път ще усвояват европейски средства.
Транспортното и енергийното министерства такива ли са?
В превоза забавянията са по линия на държавната помощ. Там не бих споделил, че са от липса на потенциал. Там плановете постоянно са комплицирани, тъй като да вземем за пример в тази ситуация със закупуването на нови жп машини би трябвало да се посочи дали страната непосредствено подкрепя БДЖ по този метод и би трябвало да се потвърди, че това няма да попречи на конкуренцията в бъдеще, когато бъде либерализиран пазарът.
В бранш енергетика, да, до момента не е имало необикновен запас, който да отива към това министерство, тъй че там сигурно има компликации.
Съществува ли риск от загуба на средства, в случай че България се забави с осъществяването на задачите по второто заплащане?
По отношение на второто заплащане не съществува риск, защото то ще пристигна, когато бъдат изпълнени всичките цели и когато бъдат признати законите, по този начин както би трябвало да бъдат признати. Разбира се, забавянето води до закъснение във времето на всички други стадии. Времевият небосвод, който ни притиска, е завършването на всички процеси до 2026 година Дали другото заплащане ще се случи при започване на идната година, или по някое време напролет – това не е притискащо, само че би трябвало да си даваме сметка, че започваме да се бавим със идващите стадии.
Преди месец енергийният министър съобщи, че се обмисля България да не работи дружно с Европейската банка за възобновяване и развиване в частта на енергетиката в Плана за възобновяване. Вие знаехте ли за проблемите сред двете страни и какво е мнението Ви за проблема?
Знам за проблема. Имаше няколко срещи, като тематиката беше в обсега на контракта за техническа помощ, която ще ни дава Европейска банка за възстановяване и развитие – дали той да е в тясна спецификация или да бъде по-общ за енергийната сфера. След това имаше още срещи и аз съм убеден, че ще продължим да работим с тази банка, която ни е сътрудник.
С други думи – договорът сред двете страни въпреки всичко ще бъде подписан?
Да. Смятам, че въпросите ще се изчистят. Те бяха във връзка с това какво ще включва техническата помощ и считам, че ще се откри решение.
Министър Христов заприказва и за промяна на плана с акумулатори в Плана за възобновяване. Това допустимо ли е да се случи на този стадий?
Аз самият и преди съм изразявал сдържан песимизъм дали в този си размер този план може да се осъществя. Ние обаче, като служебно държавно управление, имаме избран небосвод и би трябвало да действаме в границите на по този начин заложения проект, тъй като Планът бе подписан от постоянния кабинет едвам през май и беше значимо да започват всички тези доста значими планове в областта на образованието, обществена сфера, енергетика и доста други. Не е имало досега благоприятни условия за промени по Плана.
През идната година обаче ще бъде показан новият инструмент REPowerEU. По него ще се дават спомагателни средства от Европейския съюз за енергийни планове и това ще пристигна като спомагателна глава в Плана за възобновяване и резистентност на всяка една страна членка и всички тогава ще имат някаква опция да прелокират средства и да трансформират нещо, в случай че желаят. Така че това е полемика, която следва да водим. Инструментът обаче още даже не е признат – следва да се разисква в Европейския парламент, по-късно е нужно и решение от Европейската комисия. Чак откакто знаем детайлите по него, ще има смисъл да водим такива полемики за промени.
Досега водени ли са договаряния с Европейската комисия за промени?
Не. До момента няма подобен механизъм, по който да се трансформира Плана. В момента полемиките, които се водят, са по какъв начин да изпълняваме ограниченията, които са заложени.
През лятото средствата по Плана за възобновяване бяха понижени с към 1 милиарда лева От този инструмент, за който говорите ли, ще търсим по какъв начин да бъде обезщетена тази сума?
Действително ще получим спомагателни средства от REPowerEU, като към момента се прецизира финалният им размер. След това ще можем да преценим какъв брой от плановете, за които няма финансиране в тази версия на Националния проект поради намаляването на средствата, ще могат да бъдат трансферирани в новия инструмент и дали желаеме те да бъдат трансферирани.
Според мен, в случай че средствата не стигат, дълготрайно другият вид, който е вероятен и считам, че е потребен, е плановете да се дофинансират през държавния бюджет. Други страни също вършат това и аз считам, че това е верният метод. За да не гледаме на това просто като на едни европейски пари, е добре те да бъдат обвързани и с народен запас.
Каква е приблизителната сума, която България ще получи по REPowerEU?
Това са предварителни калкулации, само че към половин милиард евро.
Вие бяхте последовател на нисколихвените заеми към Плана за възобновяване, само че България по този начин и не посегна към тях. Още ли сте на същото мнение?
От една страна, от практична позиция, виждам по какъв начин даже със средствата по сегашните планове някои министерства имат компликации. А с този нов обем работа, без да сме назначили спомагателни фрагменти и без да има спомагателни дирекции с фокус върху Плана, няма да е доста елементарно. Тоест абсорбирането на тези средства в къси периоди сигурно ще бъде предизвикателство пред страната.
От друга страна, обаче, навлизаме в среда, в която ще има повече смисъл да се възползваме от тези нисколихвени заеми, тъй като изискванията на интернационалните финансови пазари ще се стягат от ден на ден поради покачващите се лихви. Тоест, предходната година резонът да желаяме заемите беше по-малък, тъй като тогава можехме да получим заеми с съвсем нулеви лихви, до момента в който в този момент към този момент знаем, че това няма да е по този начин през идващите години. В същото време изискванията на заемите по Плана ще продължат да бъдат изключителни положителни.
Миналия месец признахте за риск да бъде изгубено европейско финансиране за последния стадий от автомагистрала „ Европа “. Какво се прави по въпроса и съществува ли още подобен риск?
Беше взето решение на 6 декември, с което упълномощихме ръководещия орган на стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ да даде тази безплатна помощ на АПИ, която е по тези контракти, с което това към този момент може да се верифицира като разход. За тази година няма риск от загуба на средства.
Остана единствено една оперативна стратегия за утвърждение от новия програмен интервал. Какво се случва с нея?
Това е програмата за развиване на районите. Тя е основна и беше изпратена в средата на ноември към Брюксел и след дълги полемики и изчистване на техническите параметри тя ще бъде утвърдена до края на тази година.
На какъв стадий е свършената работа по присъединението на България към Организацията за икономическо сътрудничество и раз?
За мен този развой е доста значим. Имаше леки спекулации през август, само че считам, че служебният кабинет прави тази работа извънредно съответно. Ние реорганизирахме междуведомствената работна група, след което тя стартира да работи по правенето на така наречен първичен меморандум. В него страната ни посочва по всеки един от инструментите – правните регулации на Организацията за икономическо сътрудничество и раз – къде стои. Някои от тях към този момент сме ги изпълнили, без да сме член на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. За други ще би трябвало да се вършат законови промени. Всички министерства в този първичен меморандум рапортуват къде стоят по отношение на правната рамка на най-развитите страни.
В началото на ноември – с два месеца по-рано – успяхме да приключим този първичен меморандум и да го изпратим. В момента Организацията за икономическо сътрудничество и раз го преглежда и ще ни върне противоположна връзка – да кажат кои регулации изпълняваме и кои – не. Тези, които не изпълняваме, ще би трябвало в идващите години да ги подобрим, с цел да дават отговор на тяхната законодателна рамка, с цел да хармонизираме регулациите си по отношение на тези на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и тогава България ще може да стане член. Така че работата върви и тя върви тъкмо по метода, по който би трябвало.
Съществува ли хипотезата да ни върнат отговор, че изпълняваме всички критерии?
Иска ми се да е по този начин, само че не ми се коства действително. Най-вероятно даже и част от членовете в даден миг надали извършват всички. Доколкото знам, те са над 140 правни инструмента – регулации по всевъзможни вероятни тематики – превоз, околна среда, опазване на здравето, обучение. Едва ли отговаряме на всяка една от тях и законодателната ни рамка сигурно има потребност от усъвършенстване.
Вие сте част и от Координационния съвет за въвеждане на еврото и допускам работите по плана на Закона за еврото. Докъде стигна работата там и по кое време може да бъде оповестен планът?
На първо място, Законът за въвеждане на еврото е извънредно значим и сложен закон, тъй като съдържа всички постулати и правила, по които ще се работи при въвеждане на единната валута. Той нормално се приема едвам откакто към този момент е получено утвърждението от Съвета на Европейски Съюз, което при заложените по този начин рамки би трябвало да се случи през лятото следващата година. В началото на ноември публикувахме концепцията на закона, където са заложени главните правила – че не би трябвало да се вреди на потребителите и компаниите при изчисляването на валутния курс, правилата за информация, за продължение на действието на договорите, както и доста други правни правила. Беше значимо да срещнем с тях банковия бранш, комерсиалния бранш и те да ни дадат назад мнения, с цел да можем ние при изработването на Закона за еврото да ги вземем поради. Това основава и правна сигурност за всички тези субекти – те към този момент схващат каква ще е рамката, която ще се съблюдава при влизане в еврозоната.
В същото време ние работим и по другите закони, за които, по този начин да се каже, бързаме повече. Промените в тях би трябвало да се случат преди България да изиска изключителния конвергентен отчет. Миналата седмица на Министерски съвет приехме Закона за ограниченията против изпирането на пари – това е закон, който трябваше да бъде усъвършенстван и се надявам Народното събрание да го прегледа в най-бърз порядък. Той е част от уговорките, които сме поели, влизайки в ERM-2. Той е наложителен за влизането в еврозоната.
Има още два такива закона – за Българска народна банка, който тази седмица финализирахме. В него се цели възстановяване и усилване на независимостта на централната банка по отношение на статута на ЕЦБ и по отношение на европейските правила, както и възстановяване на някои елементи от Застрахователния кодекс – още нещо, което бе финализирано.
Тези три закона са направени от служебния кабинет и ще бъдат входирани в Народното събрание и ние се надяваме този парламент да ги прегледа, защото те са аршин в конвергентния отчет. С други думи, те би трябвало да се случат преди ние да желаяме правенето на отчета. А законът за въвеждане на еврото може да бъде признат и по-късно.
До каква степен законът стъпва върху Плана за въвеждане на еврото, утвърден при започване на годината?
Планът съдържа организационните стъпки и разнообразни типове логистични стъпки, които ще се вършат за въвеждане на еврото, в това число осведомителната и информационната акция и други. Законът за въвеждане на еврото към този момент много характерно детайлизира всички правни промени, които ще се случат след влизането в еврозоната. Планът е най-вече учредителен документ, който показва какво и по какъв начин би трябвало да се случва и кой да го прави.
Кога най-късно би трябвало да се изиска въпросния ексклузивен конвергентен отчет от европейските институции?
През март.
Очаквате ли длъжностен кабинет да направи това?
Според мен би трябвало да има постоянен кабинет и е по-добър вид в такива сложни времена да има постоянен кабинет с явен небосвод и ясна стратегия.
Бихте ли станали вицепремиер в още един предполагаем длъжностен кабинет?
Нека да дадем късмет на конституционната процедура да приключи и да не спекулираме.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинЕБВР заплащане европейски стратегии оперативна стратегия министерства RePowerEU Европейска комисия въвеждане на еврото в България присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз ПоследниНай-четениЕвропари 52 Служебният кабинет бърза с три закона за еврото Компании 40 Мъск е продал акции за 3.6 милиарда $ в Tesla Индустрии 128 Бизнесът ще показа 15 претенции към политиците на „ Българския Давос “ Бюджет и финанси 768 Фед още веднъж подвигна лихвите и това не е краят Компании 9576 Германец трансформира остарял хотел в Семково в коливинг зона Личности 7578 Мъск към този момент не е най-богатият човек в света Любопитно 3911 Vivacom отключва всичките си ТВ канали Бюрокрация 3386 Политическа партия и Демократична България оферират още промени в Имотния указател Всички новини20:26 Накратко 52 Вечерни вести: Неуспешен първи мандат; Вето на Изборния кодекс; Закриване на ДПКОще от ЕвропариВиж всичкиЕК даде зелена светлина на стратегическия проект за българското земеделиеПланът за възобновяване и резистентност – рисковете нарастватЕК пришпорва България да се забърза с Плана за възстановяванеКабинетът се разбърза в опит да избави парите за автомагистрала „ Европа “
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоВидеаГалерииСъбитияКонференцииУебинариДискусииВсичкоНакраткоTo:knowСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбранобългарска икономикапублични финансиеврофондовеземеделски субсидииЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2022 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Служебният кабинет бърза с три закона за еврото ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/slujebnijat-kabinet-byrza-s-tri-zakona-za-evroto " }, " dateCreated ": " 2022-12-14T20:12:00+02:00 ", " datePublished ": " 2022-12-15T10:26:20+02:00 ", " dateModified ": " 2022-12-15T10:26:20+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2022, " keywords ": " Европейска банка за възстановяване и развитие, заплащане, европейски стратегии, оперативна стратегия, министерства, RePowerEU, Европейска комисия, въвеждане на еврото в България, присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/slujebnijat-kabinet-byrza-s-tri-zakona-za-evroto ", " name ": " Служебният кабинет бърза с три закона за еврото ", " articleBody ": " Националният проект за възобновяване и резистентност на България се трансформира в една от основните тематики в политическия живот през последните месеци. Първите процедури към този момент бяха отворени, а „ до дни “ България чака и първото заплащане по него от Европейската комисия. В същото време правенето на нужните законопроекти за второто заплащане бе измежду водещите цели на служебния кабинет, само че приемането им не наподобява изключително значима задача за новите депутати. За работата по Плана, координацията сред министерствата, оперативните стратегии и присъединението на България към Организацията за икономическо сътрудничество и раз и еврозоната приказваме със служебния заместител министър-председател по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов. Той е иĸoнoмиcт в Aвcтpийcĸия инcтитyт зa иĸoнoмичecĸи изcлeдвaния (WІFО) и дoĸтopaнт и пpeпoдaвaтeл във Bиeнcĸия иĸoнoмичecĸи yнивepcитeт. Paбoтил e в Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa и e чacт oт трети длъжностен кабинет на президента Румен Радев. Г-н Пеканов, по кое време се чака финалното утвърждение на първото заплащане по Плана за възобновяване? Финалното утвърждение към този момент бе обещано преди месец. В момента текат механически процеси и най-вероятно тази седмица парите ще бъдат преведени по сметка на Министерството на финансите. Така както действа, Европейската комисия ревизира изпратените заявки за заплащане. Ние изпратихме такова за първото заплащане в края на август и на 7 ноември бе утвърдено от Европейската комисия. Оттук нататък българската страна си е свършила работата и Европейската комисия е одобрила заплащането. След това има развой, в който всички други страни членки също се срещат с изпълнените задания. Това се случи в края на ноември и те също дадоха своето единодушие и в този момент към този момент физически просто чакаме парите да бъдат трансферирани. Няма нищо, което българската страна да прави сега интензивно. Просто се чака Европейската комисия да работи. Не би трябвало да има пре
Финалното утвърждение към този момент бе обещано преди месец. В момента текат механически процеси и най-вероятно тази седмица парите ще бъдат преведени по сметка на Министерството на финансите. Така както действа, Европейската комисия ревизира изпратените заявки за заплащане. Ние изпратихме такова за първото заплащане в края на август и на 7 ноември бе утвърдено от Европейската комисия. Оттук нататък българската страна си е свършила работата и Европейската комисия е одобрила заплащането.
След това има развой, в който всички други страни членки също се срещат с изпълнените задания. Това се случи в края на ноември и те също дадоха своето единодушие и в този момент към този момент физически просто чакаме парите да бъдат трансферирани. Няма нищо, което българската страна да прави сега интензивно. Просто се чака Европейската комисия да работи. Не би трябвало да има спънка и в идващите дни парите ще бъдат към този момент в Министерство на финансите.
По второто заплащане обаче работата наподобява много и проблемите са по-големи. Остават още много неизпълнени цели.
Действително това е най-голямата композиция от ограничения, които би трябвало да се изпълнят – 66 на брой, от които 22 обгръщат решения на Народното събрание, а останалите са или капиталови планове, или разнообразни типове промени в нормативни актове, разнообразни типове тактики. В идващите дни доста от тях ще бъдат изпълнени. Миналата седмица, да вземем за пример, бе приключена интеграцията на енергийния пазар с Гърция. Това е един от съставените елементи, който е изпълнен. Важни детайли от ограниченията, да вземем за пример, на Министерство на образованието, на Министерство на здравеопазването са пред завършване. Очаквам идната седмица да приемем на Министерски съвет Националната тактика за битка с рака. В същото време се завърши и Националната тактика за дълготрайните потребности на бранш опазване на здравето. Това са разнообразни типове стратегически документи, които се изискват от нас. Не чакам кой знае какво закъснение при тях. Дали ще бъдат направени до края на декември, или началото на януари, няма огромно значение, само че те са на финалната права.
Друг вид ограничения, които също са пред завършване, са стартът на кандидатстването по разнообразни стратегии. Пример е програмата за енергийна успеваемост. Насоките за кандидатстване за жилищни и нежилищни здания бяха оповестени за публично разискване. Обсъдили сме ги към този момент с всички заинтригувани страни. Изпратени са на Европейската комисия и чакаме от тях противоположна връзка дали съблюдават техните условия. Очаквам през декември да бъде оповестена процедурата по кандидатстване за енергийна успеваемост за жилищни здания, която ще тече в идващите месеци, а при започване на януари – и за нежилищни здания. В същото време чакаме да пристигна от Европейската комисия и финално „ да “ във връзка с плана за външното изкуствено осветяване, тъй че по всички капиталови планове се движим и мисля, че в идващите седмици ще има прогрес.
Има и такива, при които фактически има разпознато закъснение, което може да се окаже предизвикателство. Например в бранш „ Енергетика “, както и в бранш „ Транспорт “, при който публичните поръчки се забавиха, защото трябваше авансово да изясним с Европейската комисия каква регулация би трябвало да се съблюдава във връзка с държавните помощи. Тези планове към този момент имат изпратена нотификация към Европейската комисия. Това е нещо обикновено – когато има проблем с държавни помощи, Европейската комисия би трябвало да прегледа проблема и да ни каже дали в става въпрос за държавна помощ.
А тези проблеми с публичните поръчки в превоза изчистени ли са?
Да, те са изчистени, само че това натрупва закъснение в самата процедура.
Имате ли някакви опасения за административното осъществяване на Плана – било като проблеми в държавната администрация или при компаниите?
За страдание, да. Планът за възобновяване и резистентност е нов инструмент и всички страни се учат. При нас някои институции в този момент се учат. Виждат се компликации в министерствата, които досега не са работили с европейски стратегии – те нямат този опит с европейски средства. Освен това, механизмът е много по-сложен, защото не става въпрос единствено за остарелия метод за асимилиране на избрани средства, а за гарантиране, че тези средства ще доведат до някакъв резултат след да вземем за пример три години, когато би трябвало да ги потвърдим.
Но даже и тези, които имат опит – да вземем за пример Министерство на регионалното развитие, които се оправят, съгласно мен, много съответно – там също има забавяния. Когато желаеме да пуснем програмата за енергийна успеваемост, ние би трябвало занапред да сме сигурни, че тя ще реализира заложените резултати – в тази ситуация – повишение с 30% на енергийната успеваемост на постройките. Това включва проучване първоначално и в края, с цел да се потвърди тази успеваемост. Това е нещо, което е ново, и всички министерства в този момент се учат по какъв начин ще потвърждават дали са сигурни, че през днешния ден, когато ще стартира планът, той ще реализира дадената цел.
Кои са министерствата, които изпитват най-големи проблеми?
Най-големи компликации изпитват министерства, които за първи път ще усвояват европейски средства.
Транспортното и енергийното министерства такива ли са?
В превоза забавянията са по линия на държавната помощ. Там не бих споделил, че са от липса на потенциал. Там плановете постоянно са комплицирани, тъй като да вземем за пример в тази ситуация със закупуването на нови жп машини би трябвало да се посочи дали страната непосредствено подкрепя БДЖ по този метод и би трябвало да се потвърди, че това няма да попречи на конкуренцията в бъдеще, когато бъде либерализиран пазарът.
В бранш енергетика, да, до момента не е имало необикновен запас, който да отива към това министерство, тъй че там сигурно има компликации.
Съществува ли риск от загуба на средства, в случай че България се забави с осъществяването на задачите по второто заплащане?
По отношение на второто заплащане не съществува риск, защото то ще пристигна, когато бъдат изпълнени всичките цели и когато бъдат признати законите, по този начин както би трябвало да бъдат признати. Разбира се, забавянето води до закъснение във времето на всички други стадии. Времевият небосвод, който ни притиска, е завършването на всички процеси до 2026 година Дали другото заплащане ще се случи при започване на идната година, или по някое време напролет – това не е притискащо, само че би трябвало да си даваме сметка, че започваме да се бавим със идващите стадии.
Преди месец енергийният министър съобщи, че се обмисля България да не работи дружно с Европейската банка за възобновяване и развиване в частта на енергетиката в Плана за възобновяване. Вие знаехте ли за проблемите сред двете страни и какво е мнението Ви за проблема?
Знам за проблема. Имаше няколко срещи, като тематиката беше в обсега на контракта за техническа помощ, която ще ни дава Европейска банка за възстановяване и развитие – дали той да е в тясна спецификация или да бъде по-общ за енергийната сфера. След това имаше още срещи и аз съм убеден, че ще продължим да работим с тази банка, която ни е сътрудник.
С други думи – договорът сред двете страни въпреки всичко ще бъде подписан?
Да. Смятам, че въпросите ще се изчистят. Те бяха във връзка с това какво ще включва техническата помощ и считам, че ще се откри решение.
Министър Христов заприказва и за промяна на плана с акумулатори в Плана за възобновяване. Това допустимо ли е да се случи на този стадий?
Аз самият и преди съм изразявал сдържан песимизъм дали в този си размер този план може да се осъществя. Ние обаче, като служебно държавно управление, имаме избран небосвод и би трябвало да действаме в границите на по този начин заложения проект, тъй като Планът бе подписан от постоянния кабинет едвам през май и беше значимо да започват всички тези доста значими планове в областта на образованието, обществена сфера, енергетика и доста други. Не е имало досега благоприятни условия за промени по Плана.
През идната година обаче ще бъде показан новият инструмент REPowerEU. По него ще се дават спомагателни средства от Европейския съюз за енергийни планове и това ще пристигна като спомагателна глава в Плана за възобновяване и резистентност на всяка една страна членка и всички тогава ще имат някаква опция да прелокират средства и да трансформират нещо, в случай че желаят. Така че това е полемика, която следва да водим. Инструментът обаче още даже не е признат – следва да се разисква в Европейския парламент, по-късно е нужно и решение от Европейската комисия. Чак откакто знаем детайлите по него, ще има смисъл да водим такива полемики за промени.
Досега водени ли са договаряния с Европейската комисия за промени?
Не. До момента няма подобен механизъм, по който да се трансформира Плана. В момента полемиките, които се водят, са по какъв начин да изпълняваме ограниченията, които са заложени.
През лятото средствата по Плана за възобновяване бяха понижени с към 1 милиарда лева От този инструмент, за който говорите ли, ще търсим по какъв начин да бъде обезщетена тази сума?
Действително ще получим спомагателни средства от REPowerEU, като към момента се прецизира финалният им размер. След това ще можем да преценим какъв брой от плановете, за които няма финансиране в тази версия на Националния проект поради намаляването на средствата, ще могат да бъдат трансферирани в новия инструмент и дали желаеме те да бъдат трансферирани.
Според мен, в случай че средствата не стигат, дълготрайно другият вид, който е вероятен и считам, че е потребен, е плановете да се дофинансират през държавния бюджет. Други страни също вършат това и аз считам, че това е верният метод. За да не гледаме на това просто като на едни европейски пари, е добре те да бъдат обвързани и с народен запас.
Каква е приблизителната сума, която България ще получи по REPowerEU?
Това са предварителни калкулации, само че към половин милиард евро.
Вие бяхте последовател на нисколихвените заеми към Плана за възобновяване, само че България по този начин и не посегна към тях. Още ли сте на същото мнение?
От една страна, от практична позиция, виждам по какъв начин даже със средствата по сегашните планове някои министерства имат компликации. А с този нов обем работа, без да сме назначили спомагателни фрагменти и без да има спомагателни дирекции с фокус върху Плана, няма да е доста елементарно. Тоест абсорбирането на тези средства в къси периоди сигурно ще бъде предизвикателство пред страната.
От друга страна, обаче, навлизаме в среда, в която ще има повече смисъл да се възползваме от тези нисколихвени заеми, тъй като изискванията на интернационалните финансови пазари ще се стягат от ден на ден поради покачващите се лихви. Тоест, предходната година резонът да желаяме заемите беше по-малък, тъй като тогава можехме да получим заеми с съвсем нулеви лихви, до момента в който в този момент към този момент знаем, че това няма да е по този начин през идващите години. В същото време изискванията на заемите по Плана ще продължат да бъдат изключителни положителни.
Миналия месец признахте за риск да бъде изгубено европейско финансиране за последния стадий от автомагистрала „ Европа “. Какво се прави по въпроса и съществува ли още подобен риск?
Беше взето решение на 6 декември, с което упълномощихме ръководещия орган на стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ да даде тази безплатна помощ на АПИ, която е по тези контракти, с което това към този момент може да се верифицира като разход. За тази година няма риск от загуба на средства.
Остана единствено една оперативна стратегия за утвърждение от новия програмен интервал. Какво се случва с нея?
Това е програмата за развиване на районите. Тя е основна и беше изпратена в средата на ноември към Брюксел и след дълги полемики и изчистване на техническите параметри тя ще бъде утвърдена до края на тази година.
На какъв стадий е свършената работа по присъединението на България към Организацията за икономическо сътрудничество и раз?
За мен този развой е доста значим. Имаше леки спекулации през август, само че считам, че служебният кабинет прави тази работа извънредно съответно. Ние реорганизирахме междуведомствената работна група, след което тя стартира да работи по правенето на така наречен първичен меморандум. В него страната ни посочва по всеки един от инструментите – правните регулации на Организацията за икономическо сътрудничество и раз – къде стои. Някои от тях към този момент сме ги изпълнили, без да сме член на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. За други ще би трябвало да се вършат законови промени. Всички министерства в този първичен меморандум рапортуват къде стоят по отношение на правната рамка на най-развитите страни.
В началото на ноември – с два месеца по-рано – успяхме да приключим този първичен меморандум и да го изпратим. В момента Организацията за икономическо сътрудничество и раз го преглежда и ще ни върне противоположна връзка – да кажат кои регулации изпълняваме и кои – не. Тези, които не изпълняваме, ще би трябвало в идващите години да ги подобрим, с цел да дават отговор на тяхната законодателна рамка, с цел да хармонизираме регулациите си по отношение на тези на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и тогава България ще може да стане член. Така че работата върви и тя върви тъкмо по метода, по който би трябвало.
Съществува ли хипотезата да ни върнат отговор, че изпълняваме всички критерии?
Иска ми се да е по този начин, само че не ми се коства действително. Най-вероятно даже и част от членовете в даден миг надали извършват всички. Доколкото знам, те са над 140 правни инструмента – регулации по всевъзможни вероятни тематики – превоз, околна среда, опазване на здравето, обучение. Едва ли отговаряме на всяка една от тях и законодателната ни рамка сигурно има потребност от усъвършенстване.
Вие сте част и от Координационния съвет за въвеждане на еврото и допускам работите по плана на Закона за еврото. Докъде стигна работата там и по кое време може да бъде оповестен планът?
На първо място, Законът за въвеждане на еврото е извънредно значим и сложен закон, тъй като съдържа всички постулати и правила, по които ще се работи при въвеждане на единната валута. Той нормално се приема едвам откакто към този момент е получено утвърждението от Съвета на Европейски Съюз, което при заложените по този начин рамки би трябвало да се случи през лятото следващата година. В началото на ноември публикувахме концепцията на закона, където са заложени главните правила – че не би трябвало да се вреди на потребителите и компаниите при изчисляването на валутния курс, правилата за информация, за продължение на действието на договорите, както и доста други правни правила. Беше значимо да срещнем с тях банковия бранш, комерсиалния бранш и те да ни дадат назад мнения, с цел да можем ние при изработването на Закона за еврото да ги вземем поради. Това основава и правна сигурност за всички тези субекти – те към този момент схващат каква ще е рамката, която ще се съблюдава при влизане в еврозоната.
В същото време ние работим и по другите закони, за които, по този начин да се каже, бързаме повече. Промените в тях би трябвало да се случат преди България да изиска изключителния конвергентен отчет. Миналата седмица на Министерски съвет приехме Закона за ограниченията против изпирането на пари – това е закон, който трябваше да бъде усъвършенстван и се надявам Народното събрание да го прегледа в най-бърз порядък. Той е част от уговорките, които сме поели, влизайки в ERM-2. Той е наложителен за влизането в еврозоната.
Има още два такива закона – за Българска народна банка, който тази седмица финализирахме. В него се цели възстановяване и усилване на независимостта на централната банка по отношение на статута на ЕЦБ и по отношение на европейските правила, както и възстановяване на някои елементи от Застрахователния кодекс – още нещо, което бе финализирано.
Тези три закона са направени от служебния кабинет и ще бъдат входирани в Народното събрание и ние се надяваме този парламент да ги прегледа, защото те са аршин в конвергентния отчет. С други думи, те би трябвало да се случат преди ние да желаяме правенето на отчета. А законът за въвеждане на еврото може да бъде признат и по-късно.
До каква степен законът стъпва върху Плана за въвеждане на еврото, утвърден при започване на годината?
Планът съдържа организационните стъпки и разнообразни типове логистични стъпки, които ще се вършат за въвеждане на еврото, в това число осведомителната и информационната акция и други. Законът за въвеждане на еврото към този момент много характерно детайлизира всички правни промени, които ще се случат след влизането в еврозоната. Планът е най-вече учредителен документ, който показва какво и по какъв начин би трябвало да се случва и кой да го прави.
Кога най-късно би трябвало да се изиска въпросния ексклузивен конвергентен отчет от европейските институции?
През март.
Очаквате ли длъжностен кабинет да направи това?
Според мен би трябвало да има постоянен кабинет и е по-добър вид в такива сложни времена да има постоянен кабинет с явен небосвод и ясна стратегия.
Бихте ли станали вицепремиер в още един предполагаем длъжностен кабинет?
Нека да дадем късмет на конституционната процедура да приключи и да не спекулираме.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинЕБВР заплащане европейски стратегии оперативна стратегия министерства RePowerEU Европейска комисия въвеждане на еврото в България присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз ПоследниНай-четениЕвропари 52 Служебният кабинет бърза с три закона за еврото Компании 40 Мъск е продал акции за 3.6 милиарда $ в Tesla Индустрии 128 Бизнесът ще показа 15 претенции към политиците на „ Българския Давос “ Бюджет и финанси 768 Фед още веднъж подвигна лихвите и това не е краят Компании 9576 Германец трансформира остарял хотел в Семково в коливинг зона Личности 7578 Мъск към този момент не е най-богатият човек в света Любопитно 3911 Vivacom отключва всичките си ТВ канали Бюрокрация 3386 Политическа партия и Демократична България оферират още промени в Имотния указател Всички новини20:26 Накратко 52 Вечерни вести: Неуспешен първи мандат; Вето на Изборния кодекс; Закриване на ДПКОще от ЕвропариВиж всичкиЕК даде зелена светлина на стратегическия проект за българското земеделиеПланът за възобновяване и резистентност – рисковете нарастватЕК пришпорва България да се забърза с Плана за възстановяванеКабинетът се разбърза в опит да избави парите за автомагистрала „ Европа “ Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоВидеаГалерииСъбитияКонференцииУебинариДискусииВсичкоНакраткоTo:knowСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбранобългарска икономикапублични финансиеврофондовеземеделски субсидииЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2022 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Служебният кабинет бърза с три закона за еврото ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/slujebnijat-kabinet-byrza-s-tri-zakona-za-evroto " }, " dateCreated ": " 2022-12-14T20:12:00+02:00 ", " datePublished ": " 2022-12-15T10:26:20+02:00 ", " dateModified ": " 2022-12-15T10:26:20+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2022, " keywords ": " Европейска банка за възстановяване и развитие, заплащане, европейски стратегии, оперативна стратегия, министерства, RePowerEU, Европейска комисия, въвеждане на еврото в България, присъединение към Организацията за икономическо сътрудничество и раз ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/slujebnijat-kabinet-byrza-s-tri-zakona-za-evroto ", " name ": " Служебният кабинет бърза с три закона за еврото ", " articleBody ": " Националният проект за възобновяване и резистентност на България се трансформира в една от основните тематики в политическия живот през последните месеци. Първите процедури към този момент бяха отворени, а „ до дни “ България чака и първото заплащане по него от Европейската комисия. В същото време правенето на нужните законопроекти за второто заплащане бе измежду водещите цели на служебния кабинет, само че приемането им не наподобява изключително значима задача за новите депутати. За работата по Плана, координацията сред министерствата, оперативните стратегии и присъединението на България към Организацията за икономическо сътрудничество и раз и еврозоната приказваме със служебния заместител министър-председател по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов. Той е иĸoнoмиcт в Aвcтpийcĸия инcтитyт зa иĸoнoмичecĸи изcлeдвaния (WІFО) и дoĸтopaнт и пpeпoдaвaтeл във Bиeнcĸия иĸoнoмичecĸи yнивepcитeт. Paбoтил e в Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa и e чacт oт трети длъжностен кабинет на президента Румен Радев. Г-н Пеканов, по кое време се чака финалното утвърждение на първото заплащане по Плана за възобновяване? Финалното утвърждение към този момент бе обещано преди месец. В момента текат механически процеси и най-вероятно тази седмица парите ще бъдат преведени по сметка на Министерството на финансите. Така както действа, Европейската комисия ревизира изпратените заявки за заплащане. Ние изпратихме такова за първото заплащане в края на август и на 7 ноември бе утвърдено от Европейската комисия. Оттук нататък българската страна си е свършила работата и Европейската комисия е одобрила заплащането. След това има развой, в който всички други страни членки също се срещат с изпълнените задания. Това се случи в края на ноември и те също дадоха своето единодушие и в този момент към този момент физически просто чакаме парите да бъдат трансферирани. Няма нищо, което българската страна да прави сега интензивно. Просто се чака Европейската комисия да работи. Не би трябвало да има пре Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ