Средствата по Плана за възстановяване са обвързани с агресивни срокове
Г-н Лорер, в невижданото за най-новата история на Европа наслагване на рецесии – здравна, енергийна, военна и инфлационна, ръководството на страната и нацията имат остра потребност от добра вест. Като министър на нововъведенията и развиването в най-изостаналата европейска стопанска система, имате ли ресурсите да я създадете – от вашето министерство се чака да бъде влекачът на измененията?
- Мисля, че сме въоръжени със сериозен набор от принадлежности, с цел да създадем стопански напредък. В изискванията на упоменатите рецесии това не е лесна задача, а споделено задължение на целия Европейски Съюз. Добрата вест е, че за задачата Европейски Съюз планува доста стратегии за кохезия.
Вижте цялото видео от изявлението с Даниел Лорер :
Не можем да отминем тематиката за гигазаводът за акумулатори край Стара Загора, включен в Националния проект за възстановяване и провокирал противоречиви реакции. Как ще възразите на господин Пеканов, който намира плана за „ високорисков и неособено логичен “ и ще погълне 10% от средствата по проекта?
- От позиция на нашата енергетика, най-високорисковото начинание е да оставим нещата такива, каквито са. Това се вижда освен у нас, само че и в Германия, която реши да не отрази геополитическия риск от потреблението на съветски енергоизточници и в този момент ще заплати голяма цена за това. За нас казусът е сходен, въпреки и по-специфичен: по какъв начин да преминем към въглеродно неутрална енергетика, без да предизвикаме трус в минния регион край Стара Загора и без да усилваме зависимостта на България от газ.
В НПВУ вие заменихте плана за паро-газова електроцентрала със завода за акумулатори.
- Точно по този начин. Идеята е гладко, само че пламенно въглищните мощности да се заменят с фотоволтаици и атомна сила. Фотоволтаиците обаче потвърдиха във времето, че в случай че не са свързани с механизъм за предпазване на сила, не са задоволително ефикасни. Складирането на сила може да се случва посредством акумулатори, водород и ПАВЕЦ. Огромното количество акумулатори ще разрешат енергийната система да се балансира.
Вашите критици изясняват начинанието като надали не скупчване на голямо количество елементарни акумулатори за фенерчета. Така ли стоят нещата с гигабатерията съгласно плана?
- Не бих желал аз да съм юрист на технологията, тъй като тематиката е мощно профилирана, а и по света е обследвана задоволително обширно. Австралия е един от огромните образци - там инвестицията е на Илън Мъск, а той знае накъде се движи икономическото бъдеще.
Идеята се добавя от желанието самите акумулатори да се създават у нас. Не се ли опасявате от наказания по европейска линия и обвинявания в протекционизъм?
- Желателно е да имаме и индустриална мощ по отношение на този план, с цел да не подвластен от вноса на батериите. По-големият риск е, че България още веднъж е закъсняла. Заводи за акумулатори в Европа се строят с извънредно ускорени темпове и в големи размери.
Президентът Плевнелиев съобщи, че тази поръчка би трябвало да се разпореди инхаус на „ Тесла “ и че той с едно телефонно позвъняване може да ги докара. Приемате ли това подпомагане?
- Да звъни, не отхвърляме помощ от никой!
Каква е връзката сред ресорите на Министерството на нововъведенията и растежа и Националния проект за възобновяване и резистентност?
- В МИР отговаряме за две елементи от проекта. Едната е развиването на индустриални зони – значимо е да подпомогнем тези райони, които считат, че могат да привлекат индустриални вложители.
Обвързани ли са тези отлични планове с съответни периоди?
- Целият проект е привързан с нападателни периоди. Средствата би трябвало да бъдат вложени до 2025 година и по тази причина приканваме локалните управляващи и частните компании да се засилват през органите на оперативната стратегия.
Другата значима задача пред МИР е да влага 1.4 милиарда лева от НПВУ като помощ за българските компании. Това е голям набор от принадлежности, които би трябвало да стигне до българската стопанска система относително бързо. Има принадлежности за безплатно финансиране – по този начин обичаните грантове, има и огромен набор от дялови и дългови принадлежности – за финансиране на стартъпи, за подкрепяне на по-напреднали компании. НПВУ ще внесе О2 в българската стопанска система.
Как да кандидатства бизнесът по тези стратегии, какъв е редът?
- Една от нашите упоритости е помощта да бъде оптимално опростена. Както е споделил Айнщайн, тя не може да стане по-проста, в сравнение с би трябвало да е. Всички средства по европрограми минават през известни инспекции, само че ще опростим процедурите. Кандидатства се през органите на оперативната стратегия. Дълговите принадлежности ще се управляват през банки, а дяловите принадлежности - през финансови медиатори.
Бизнесът счита, че финансирането по тези програми може да поевтинее, единствено в случай че се прави от ББР - без преразпределение на ресурса през търговски банки, където се наслагват още лихви, такси и комисиони. Как разглеждате това основание?
- Важно е да се разбере, че ББР не е евтина банка, която работи на по-ниски лихви от комерсиалните банки. Това не е задачата на ББР. Идеята на ББР през днешния ден е да финансира браншове от стопанската система или избрани сегменти в тях, където комерсиалните банки не желаят да вземат участие, тъй като рискът за кредитиране е по-висок. Също по този начин ние доста внимаваме ББР да не изкривява комерсиалния пазар, с цел да не ни упрекнат в протекционизъм.
Как ще работи МИР с финтех бранша?
- Финтех е може би най-добре финансираният и най-богат бранш, тъй като всички венчър капиталисти усещат духа на смяната във финансовите услуги. Традиционните банки последователно се свиват – и като наличие, и като набор от действия. Заменят ги финтех компании – банкиране на дребно, разплащателни сметки, микрокредитиране. Нашите венчър фондове също не са изключение. Доколко страната ще поддържа финтех бранша, също е значим въпрос. МФ и Българска народна банка с новото си управление е редно да се замислят по какъв начин финтех промишлеността може да стартира интензивно да прибавя стойност към българската стопанска система, както се случва в Естония, Латвия, Англия.
Дано не прозвучи цинично, само че мисли ли се в ръководството по въпроса за следвоенната стопанска система и сериозното световно пренасочване на капитали от изток на запад? Светът след рецесиите и войната ще бъде много друг. Какви шансове може да получи България в новата обстановка?
- Така е, така наречен nearshoring (б.ред. практиката на прекачване на бизнес интервенции в близка страна) ! Тези процеси ще се случват все по-активно. В наши дни никой не мисли да отваря ново произвеждане в Китай, в случай че то не е ориентирано непосредствено към китайския пазар. И това постанова разделянето на света на стопански зони – Европа, отчасти дружно със Съединени американски щати, Китай и останалия свят, който би трябвало да реши къде да се закачи. С дейностите си в Украйна Русия се самоизключи от актуалния стопански живот. Повечето западни компании затвориха на територията на Русия, с цената на големи загуби. А чакам да има и приключване на човешки капитал от страната. Следва да се подготвим и за вълна от съветски стопански емигранти. Това е добре за стопанската система ни, откакто работодателите оповестиха, че без усложнения могат да назначат на работа 200 000 души.
Как ще коментирате анализът на „ БАНКЕРЪ ", че капиталите не ги „ свърта “ у нас? Фактите са, че през интервала 2010-2020 година от България са изтекли 39 милиарда евро, а чистият приток на задгранични вложения е не повече от 16 милиарда евро. Могат ли да се реализират нововъведения при тази наклонност?
- Известна е тази статистика. Но е добре да кажем, че през януари 2022 година задграничните вложения са двойно повече от януари 2021 година. Една от задачите ни като държавно управление е да убедим освен задграничните, а и родните вложители, че в България законът се ползва еднообразно за всички. И че централна и локална администрации няма да тормозят бизнеса за „ ренти “, което до момента го е препращало в други местоположения.
Във връзка с предстоящите обилни евросредства, някои специалисти заговориха за благоприятни условия за „ популярен преход “ на българската стопанска система. От друга страна всеобщо битува настройката „ единствено да не стане по-зле “! Как да тръгнат промени и нововъведения освен това мислене?
- Тази логичност е завещание от различен интервал. България е част от Европейски Съюз, най-силният стопански съюз, и няма причина да сме залепени за последното място. Всички европейски стратегии са отворени за нас. Важното е да знаем какво желаеме като страна, тъй като всички останали знаят накъде вървят. И то не от през днешния ден или от през вчерашния ден...
Лорънс Питър цитира мъдрия Мечо Пух: " Когато не знаеш накъде отиваш, постоянно отиваш другаде! "
- Когато стартираме да гребем целеустремено, ще стартираме да се движим в посоката, която сме избрали като народен консенсус. Сега се чудим какви са тези акумулатори и къде е изгубената карта на „ Газпром “. Това са неща, които е трябвало да бъдат изяснени преди години. Говорили сме си къде сме били, а не къде би трябвало да отидем.
В търсене на положителната вест стигаме до съществено събитие, което произвеждате другата седмица – българо-швейцарски разговор на тематика изкуствен интелект. Какво очаквате от визитата на министъра на нововъведенията на Швейцария?
- Едно от тесните места на българската стопанска система е качеството на научните фрагменти, които произвеждаме. Те са надалеч от върховите достижения на науката в доста области. Това е и една от спирачките за задграничните вложители, които желаят да вършат „ умни “ разработки у нас. В България би трябвало да се появят научни институции, които да работят на международно равнище. В понеделник (11 април - бел. ред.), дружно с швейцарския сътрудник ще създадем първата стъпка в тази посока. Политехническият университет на Цюрих, който е в топ 10 в света в компютърните науки, дружно с политехническия университет в Лозана, отварят стратегия с техни преподаватели към Софийския университет “Свети Климент Охридски “ за образование на магистри и докторанти. Швейцария дава своя бранд, а това значи доста. Ще стартираме да произвеждаме фрагменти на швейцарско равнище.
А в случай че ги обучите и те заминат за Швейцария?
- Не желаеме да се повтори моделът с медицинските сестри.
Разговора води: Емил Янев
- Мисля, че сме въоръжени със сериозен набор от принадлежности, с цел да създадем стопански напредък. В изискванията на упоменатите рецесии това не е лесна задача, а споделено задължение на целия Европейски Съюз. Добрата вест е, че за задачата Европейски Съюз планува доста стратегии за кохезия.
Вижте цялото видео от изявлението с Даниел Лорер :
Не можем да отминем тематиката за гигазаводът за акумулатори край Стара Загора, включен в Националния проект за възстановяване и провокирал противоречиви реакции. Как ще възразите на господин Пеканов, който намира плана за „ високорисков и неособено логичен “ и ще погълне 10% от средствата по проекта?
- От позиция на нашата енергетика, най-високорисковото начинание е да оставим нещата такива, каквито са. Това се вижда освен у нас, само че и в Германия, която реши да не отрази геополитическия риск от потреблението на съветски енергоизточници и в този момент ще заплати голяма цена за това. За нас казусът е сходен, въпреки и по-специфичен: по какъв начин да преминем към въглеродно неутрална енергетика, без да предизвикаме трус в минния регион край Стара Загора и без да усилваме зависимостта на България от газ.
В НПВУ вие заменихте плана за паро-газова електроцентрала със завода за акумулатори.
- Точно по този начин. Идеята е гладко, само че пламенно въглищните мощности да се заменят с фотоволтаици и атомна сила. Фотоволтаиците обаче потвърдиха във времето, че в случай че не са свързани с механизъм за предпазване на сила, не са задоволително ефикасни. Складирането на сила може да се случва посредством акумулатори, водород и ПАВЕЦ. Огромното количество акумулатори ще разрешат енергийната система да се балансира.
Вашите критици изясняват начинанието като надали не скупчване на голямо количество елементарни акумулатори за фенерчета. Така ли стоят нещата с гигабатерията съгласно плана?
- Не бих желал аз да съм юрист на технологията, тъй като тематиката е мощно профилирана, а и по света е обследвана задоволително обширно. Австралия е един от огромните образци - там инвестицията е на Илън Мъск, а той знае накъде се движи икономическото бъдеще.
Идеята се добавя от желанието самите акумулатори да се създават у нас. Не се ли опасявате от наказания по европейска линия и обвинявания в протекционизъм?
- Желателно е да имаме и индустриална мощ по отношение на този план, с цел да не подвластен от вноса на батериите. По-големият риск е, че България още веднъж е закъсняла. Заводи за акумулатори в Европа се строят с извънредно ускорени темпове и в големи размери.
Президентът Плевнелиев съобщи, че тази поръчка би трябвало да се разпореди инхаус на „ Тесла “ и че той с едно телефонно позвъняване може да ги докара. Приемате ли това подпомагане?
- Да звъни, не отхвърляме помощ от никой!
Каква е връзката сред ресорите на Министерството на нововъведенията и растежа и Националния проект за възобновяване и резистентност?
- В МИР отговаряме за две елементи от проекта. Едната е развиването на индустриални зони – значимо е да подпомогнем тези райони, които считат, че могат да привлекат индустриални вложители.
Обвързани ли са тези отлични планове с съответни периоди?
- Целият проект е привързан с нападателни периоди. Средствата би трябвало да бъдат вложени до 2025 година и по тази причина приканваме локалните управляващи и частните компании да се засилват през органите на оперативната стратегия.
Другата значима задача пред МИР е да влага 1.4 милиарда лева от НПВУ като помощ за българските компании. Това е голям набор от принадлежности, които би трябвало да стигне до българската стопанска система относително бързо. Има принадлежности за безплатно финансиране – по този начин обичаните грантове, има и огромен набор от дялови и дългови принадлежности – за финансиране на стартъпи, за подкрепяне на по-напреднали компании. НПВУ ще внесе О2 в българската стопанска система.
Как да кандидатства бизнесът по тези стратегии, какъв е редът?
- Една от нашите упоритости е помощта да бъде оптимално опростена. Както е споделил Айнщайн, тя не може да стане по-проста, в сравнение с би трябвало да е. Всички средства по европрограми минават през известни инспекции, само че ще опростим процедурите. Кандидатства се през органите на оперативната стратегия. Дълговите принадлежности ще се управляват през банки, а дяловите принадлежности - през финансови медиатори.
Бизнесът счита, че финансирането по тези програми може да поевтинее, единствено в случай че се прави от ББР - без преразпределение на ресурса през търговски банки, където се наслагват още лихви, такси и комисиони. Как разглеждате това основание?
- Важно е да се разбере, че ББР не е евтина банка, която работи на по-ниски лихви от комерсиалните банки. Това не е задачата на ББР. Идеята на ББР през днешния ден е да финансира браншове от стопанската система или избрани сегменти в тях, където комерсиалните банки не желаят да вземат участие, тъй като рискът за кредитиране е по-висок. Също по този начин ние доста внимаваме ББР да не изкривява комерсиалния пазар, с цел да не ни упрекнат в протекционизъм.
Как ще работи МИР с финтех бранша?
- Финтех е може би най-добре финансираният и най-богат бранш, тъй като всички венчър капиталисти усещат духа на смяната във финансовите услуги. Традиционните банки последователно се свиват – и като наличие, и като набор от действия. Заменят ги финтех компании – банкиране на дребно, разплащателни сметки, микрокредитиране. Нашите венчър фондове също не са изключение. Доколко страната ще поддържа финтех бранша, също е значим въпрос. МФ и Българска народна банка с новото си управление е редно да се замислят по какъв начин финтех промишлеността може да стартира интензивно да прибавя стойност към българската стопанска система, както се случва в Естония, Латвия, Англия.
Дано не прозвучи цинично, само че мисли ли се в ръководството по въпроса за следвоенната стопанска система и сериозното световно пренасочване на капитали от изток на запад? Светът след рецесиите и войната ще бъде много друг. Какви шансове може да получи България в новата обстановка?
- Така е, така наречен nearshoring (б.ред. практиката на прекачване на бизнес интервенции в близка страна) ! Тези процеси ще се случват все по-активно. В наши дни никой не мисли да отваря ново произвеждане в Китай, в случай че то не е ориентирано непосредствено към китайския пазар. И това постанова разделянето на света на стопански зони – Европа, отчасти дружно със Съединени американски щати, Китай и останалия свят, който би трябвало да реши къде да се закачи. С дейностите си в Украйна Русия се самоизключи от актуалния стопански живот. Повечето западни компании затвориха на територията на Русия, с цената на големи загуби. А чакам да има и приключване на човешки капитал от страната. Следва да се подготвим и за вълна от съветски стопански емигранти. Това е добре за стопанската система ни, откакто работодателите оповестиха, че без усложнения могат да назначат на работа 200 000 души.
Как ще коментирате анализът на „ БАНКЕРЪ ", че капиталите не ги „ свърта “ у нас? Фактите са, че през интервала 2010-2020 година от България са изтекли 39 милиарда евро, а чистият приток на задгранични вложения е не повече от 16 милиарда евро. Могат ли да се реализират нововъведения при тази наклонност?
- Известна е тази статистика. Но е добре да кажем, че през януари 2022 година задграничните вложения са двойно повече от януари 2021 година. Една от задачите ни като държавно управление е да убедим освен задграничните, а и родните вложители, че в България законът се ползва еднообразно за всички. И че централна и локална администрации няма да тормозят бизнеса за „ ренти “, което до момента го е препращало в други местоположения.
Във връзка с предстоящите обилни евросредства, някои специалисти заговориха за благоприятни условия за „ популярен преход “ на българската стопанска система. От друга страна всеобщо битува настройката „ единствено да не стане по-зле “! Как да тръгнат промени и нововъведения освен това мислене?
- Тази логичност е завещание от различен интервал. България е част от Европейски Съюз, най-силният стопански съюз, и няма причина да сме залепени за последното място. Всички европейски стратегии са отворени за нас. Важното е да знаем какво желаеме като страна, тъй като всички останали знаят накъде вървят. И то не от през днешния ден или от през вчерашния ден...
Лорънс Питър цитира мъдрия Мечо Пух: " Когато не знаеш накъде отиваш, постоянно отиваш другаде! "
- Когато стартираме да гребем целеустремено, ще стартираме да се движим в посоката, която сме избрали като народен консенсус. Сега се чудим какви са тези акумулатори и къде е изгубената карта на „ Газпром “. Това са неща, които е трябвало да бъдат изяснени преди години. Говорили сме си къде сме били, а не къде би трябвало да отидем.
В търсене на положителната вест стигаме до съществено събитие, което произвеждате другата седмица – българо-швейцарски разговор на тематика изкуствен интелект. Какво очаквате от визитата на министъра на нововъведенията на Швейцария?
- Едно от тесните места на българската стопанска система е качеството на научните фрагменти, които произвеждаме. Те са надалеч от върховите достижения на науката в доста области. Това е и една от спирачките за задграничните вложители, които желаят да вършат „ умни “ разработки у нас. В България би трябвало да се появят научни институции, които да работят на международно равнище. В понеделник (11 април - бел. ред.), дружно с швейцарския сътрудник ще създадем първата стъпка в тази посока. Политехническият университет на Цюрих, който е в топ 10 в света в компютърните науки, дружно с политехническия университет в Лозана, отварят стратегия с техни преподаватели към Софийския университет “Свети Климент Охридски “ за образование на магистри и докторанти. Швейцария дава своя бранд, а това значи доста. Ще стартираме да произвеждаме фрагменти на швейцарско равнище.
А в случай че ги обучите и те заминат за Швейцария?
- Не желаеме да се повтори моделът с медицинските сестри.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ