Идните 20 г. никоя партия няма да спечели мнозинство
- Г-н Георгиев, предстоят ни трети парламентарни избори на 14 ноември. Сега обаче те ще са в композиция с президентски. Ще има ли разбъркване на политическите пластове, на позициите по върховете на страната, или...?
- Със сигурност ще има разбъркване на пластовете. Въпросът е до каква степен ще са основни. От позиция на това, което обществото, или по-скоро българската действителност чака. В края на краищата избори се вършат, с цел да се случи някаква действителна смяна или пък в случай че в обществото надвиват нежеланията за смяна, да спечелва статуквото за следващ път. Подозирам, че тези избори въпреки всичко ще сложат точка на цикъла, в който влязохме и който беше високо прогнозируем.
- В каква посока виждате тази точка?
- Във всеки случай смяната ще се случи. Тя може да не е в оня размер, в който всеки един от нас си я показва. Мисля, че смяната е необратима.
- Основни изразители на тази смяна Кирил Петков и Асен Василев ли са? И в действителност те ли са новите месии?
- Те са още доста, доста „ младенец “, по този начин да се изразя. Имат доста съществени поръчки. Формацията им има предпоставки да се показа сполучливо на парламентарния избор. В нея се вижда нещо, което малко липсваше на досегашния лагер на смяната – позитивната сила. Този лагер сполучливо експлоатираше необятно публикуваното предпочитание за углавен, протестен избор. Подозирам и че при новия план ще го има, такава е и поръчката. Но ще има повече положителна сила, което едно ново потомство, навлизащо в българската политика, желае да даде като подтик на стагниращия ни политически живот. Дали ще се случи? Ще забележим – доста зависи от детайлите. От вида акция, от лицата, които ще влязат в листите, от тоналността в акцията и прочие Надявам се в действителност да има свежа нотка в зациклилия ни политически живот.
- Но специалисти, анализатори и други през последния месец укоряват Петков и Василев, че не са излезли със напълно ясни хрумвания, стратегии, че „ размиват “ дясното и лявото като разбиране и т. н.
- Експертите си приказват едно и също от 20 година Че има размиване на ляво и дясно у нас, се вижда с невъоръжен взор. Да изчакаме. Има време – ще се изяснят позициите им. Старите партии са ни ясни. И нищо да не ни кажат, ние знаем какво можем да чакаме. Няма и потребност да приказват. А що се отнася до новите партии – белким „ ИТН “ беше пределно явен?! Което доста попречи на партията да бъде сполучлива на предходните два парламентарни избора.
Подозирам, че ще има задоволително изясненост в връзката на новото политическо образувание и всичко ще си пристигна на мястото. Нито Макрон беше безпределно явен. И той беше оттатък лявото и дясното. Нито в Германия социалдемократите и християндемократите са еднопосочно десни или леви. Да не приказваме за Демократическата партия в Съединени американски щати. Някои я укоряват в ултралеви трендове, а други я виждат класическа дясноцентристка.
Ще си дойдат на място нещата у нас. Думите имат значение, само че по-важни са делата. Тях, за жал, можем да ги усетим, когато са приложени в действителната политика и си в позиция да действаш, а не да приказваш. Най-добрият метод да кажеш нещо в политиката е да го направиш.
- Преди малко споменахте за Има Такъв Народ и че не са споделили ясно какво оферират. Но за какво пропиляха шанса си да ръководят? Имаха и поддръжка, доверие от страна на другите обединения, афиширащи се като носители на смяната.
- Не бих употребявал думата " доверие ". Останалите обединения бяха подготвени да дадат на Има Такъв Народ задатък. В името още веднъж на смяната, на оня неин вектор, който можем да назовем отрицателен проблем – какво да се „ изчегърта “, на какво да кажем твърдо „ не “, тъй че да се „ рециклира “. Там беше консенсусът. Неяснотите и разминаванията бяха в позитивните стратегии. От там няма нищо неестествено. Хората могат по-лесно да се сближат от позицията какво „ не “, в сравнение с какво „ да “. Така беше и с митинга предходната година и с всевъзможни протестни придвижвания.
- Но няма ли да се върне на власт Бойко Борисов? Самият той от ден на ден декларира, че отново ще ги бие и ще е първа мощ на вота през ноември. Помпат го и данните от социологическите сондажи.
- Нека да си приказват всички. Правят го не за такива като нас. Не се усещам получател на нищо, казано от Борисов. Говорят го на тези, които към момента имат предпочитание да ги слушат. Все още има такива. Това са послания към партийните ядра, които би трябвало да бъдат от малко малко мобилизирани.
- Явно обаче не са малко слушателите на ГЕРБ?
- Не са малко, само че ще намалеят. В края на краищата смяната стартира, само че не е навлязла в решаващата си фаза.
- Сега ли ще е тя?
- Зависи какво ще създаде 14 ноември, най-много в парламентарен проект.
- Питам ви и предвид на президентския избор.
- Няма нищо извънредно в тази ситуация. Надявам се, че със съсредоточаването на два избора ще имаме по-висока интензивност. Която е нужна за по-отговорен и по-легитимен резултат. Подозирам, че ще е по-висока интензивността от юлския избор, само че дали ще достигнем априлския, не знам. По-сложно ще е. Надявам се и да няма платен избор, който да вдигне изкуствено интензивността.
- Защо не се осмелиха главните играчи да повдигнат напълно партийна кандидатура за президент? Заложи се на формулата инициативни комитети...
- Изцяло партийни кандидатури има, когато има мощни партии. Ние сега нямаме. Нямаме и огромни партии. Всички в най-хубавия случай са средняци. Имам поради като политическо въздействие. Те се въртят към 10 % от имащите право на глас в България. Според интензивността някой може да мине и 20% поддръжка измежду гласувалите. Това са междинни и дребни партии. Ако въпреки всичко имаш някаква концепция да гониш триумф, явно няма партия, която да бъде задоволително мощен ракетоносител. Инициативните комитети не са екзотика, работещ инструмент са. Не е ужасно.
Но несъмнено, едновременното случване на президентски и парламентарни избори постанова сходни решения, защото за партиите, естествено, по-важно е гласуването за народни представители. Там те щат, не щат, ще се конкурират и с съперници. Които не са съперници, пък са съперници в същото политическо поле. Така че, в случай че бъде повдигнат партиен претендент, и неговите шансове за президентската конкуренция понижават, и надали нещо ще се добави към достиженията на партиите. Добро тактическо решение е в една такава смесена изборна обстановка. За мислещата аудитория, която нормално гласоподава, всичко е задоволително ясно. Дали е ИК, дали е единствено проформа, а в действителност е платформа за партийно присъединяване, се вижда незабавно.
ГЕРБ са решили, че е по-безопасен вид издигането на проф. Анастас Герджиков. С по-малко опасности и вреди и върху тяхното парламентарно показване. А може би схемата е да се показа официално самостоятелен претендент, който да консолидира вота на партиите на отиващото си статукво – ГЕРБ, Движение за права и свободи и присъдружни по-малки обединения.
- Ако се стигне до втори тур на президентския избор, действителният конфликт ще е сред сегашния президент и ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов?
- До огромна степен зависи от Движение за права и свободи и неговото присъединяване в президентския избор. По чистата аритметика, в случай че ГЕРБ монолитно стои зад проф. Герджиков, в случай че има балотаж, най-вероятно ще е сред Радев и Герджиков. Ако гледаме чистата аритметика. Безспорно Лозан Панов е по-сериозен претендент от Герджиков. Панов е с позиции, с каузи, с явен политико-граждански профил, само че мъчно ще консолидира значими сили до „ Демократична България “. Затова има по-малки шансове да отиде на балотаж. Все отново доста зависи и по какъв начин ще тече тази паралелна акция. Може да сервира и сърпрайзи.
- Казвате изненади, а в парламентарния избор ще има ли?
- Честно казано, не знам какво би ме изненадало към този момент. Всичко е в границите на предстоящото, и то с много прилична възможност. Идните 20 година, да не кажа и повече, няма да има партия, която да има болшинство. Нима в Германия има? Виждам към този момент някакви признаци на учене в младите партии. И при юлските избори, и при априлските имаше първи проблясъци на разговор, бяха открити контакти, имаше и общи тематики и прочие Като понесат самите протестни партии някаква доза углавен избор – и към Има Такъв Народ, и към Демократична България и другите, уповавам се да извлекат нужните поучения. Надявам се да се появи нов състезател, който няма дълготрайни политически упоритости и желае да свърши работата, която несъмнено е значително.
- Със сигурност ще има разбъркване на пластовете. Въпросът е до каква степен ще са основни. От позиция на това, което обществото, или по-скоро българската действителност чака. В края на краищата избори се вършат, с цел да се случи някаква действителна смяна или пък в случай че в обществото надвиват нежеланията за смяна, да спечелва статуквото за следващ път. Подозирам, че тези избори въпреки всичко ще сложат точка на цикъла, в който влязохме и който беше високо прогнозируем.
- В каква посока виждате тази точка?
- Във всеки случай смяната ще се случи. Тя може да не е в оня размер, в който всеки един от нас си я показва. Мисля, че смяната е необратима.
- Основни изразители на тази смяна Кирил Петков и Асен Василев ли са? И в действителност те ли са новите месии?
- Те са още доста, доста „ младенец “, по този начин да се изразя. Имат доста съществени поръчки. Формацията им има предпоставки да се показа сполучливо на парламентарния избор. В нея се вижда нещо, което малко липсваше на досегашния лагер на смяната – позитивната сила. Този лагер сполучливо експлоатираше необятно публикуваното предпочитание за углавен, протестен избор. Подозирам и че при новия план ще го има, такава е и поръчката. Но ще има повече положителна сила, което едно ново потомство, навлизащо в българската политика, желае да даде като подтик на стагниращия ни политически живот. Дали ще се случи? Ще забележим – доста зависи от детайлите. От вида акция, от лицата, които ще влязат в листите, от тоналността в акцията и прочие Надявам се в действителност да има свежа нотка в зациклилия ни политически живот.
- Но специалисти, анализатори и други през последния месец укоряват Петков и Василев, че не са излезли със напълно ясни хрумвания, стратегии, че „ размиват “ дясното и лявото като разбиране и т. н.
- Експертите си приказват едно и също от 20 година Че има размиване на ляво и дясно у нас, се вижда с невъоръжен взор. Да изчакаме. Има време – ще се изяснят позициите им. Старите партии са ни ясни. И нищо да не ни кажат, ние знаем какво можем да чакаме. Няма и потребност да приказват. А що се отнася до новите партии – белким „ ИТН “ беше пределно явен?! Което доста попречи на партията да бъде сполучлива на предходните два парламентарни избора.
Подозирам, че ще има задоволително изясненост в връзката на новото политическо образувание и всичко ще си пристигна на мястото. Нито Макрон беше безпределно явен. И той беше оттатък лявото и дясното. Нито в Германия социалдемократите и християндемократите са еднопосочно десни или леви. Да не приказваме за Демократическата партия в Съединени американски щати. Някои я укоряват в ултралеви трендове, а други я виждат класическа дясноцентристка.
Ще си дойдат на място нещата у нас. Думите имат значение, само че по-важни са делата. Тях, за жал, можем да ги усетим, когато са приложени в действителната политика и си в позиция да действаш, а не да приказваш. Най-добрият метод да кажеш нещо в политиката е да го направиш.
- Преди малко споменахте за Има Такъв Народ и че не са споделили ясно какво оферират. Но за какво пропиляха шанса си да ръководят? Имаха и поддръжка, доверие от страна на другите обединения, афиширащи се като носители на смяната.
- Не бих употребявал думата " доверие ". Останалите обединения бяха подготвени да дадат на Има Такъв Народ задатък. В името още веднъж на смяната, на оня неин вектор, който можем да назовем отрицателен проблем – какво да се „ изчегърта “, на какво да кажем твърдо „ не “, тъй че да се „ рециклира “. Там беше консенсусът. Неяснотите и разминаванията бяха в позитивните стратегии. От там няма нищо неестествено. Хората могат по-лесно да се сближат от позицията какво „ не “, в сравнение с какво „ да “. Така беше и с митинга предходната година и с всевъзможни протестни придвижвания.
- Но няма ли да се върне на власт Бойко Борисов? Самият той от ден на ден декларира, че отново ще ги бие и ще е първа мощ на вота през ноември. Помпат го и данните от социологическите сондажи.
- Нека да си приказват всички. Правят го не за такива като нас. Не се усещам получател на нищо, казано от Борисов. Говорят го на тези, които към момента имат предпочитание да ги слушат. Все още има такива. Това са послания към партийните ядра, които би трябвало да бъдат от малко малко мобилизирани.
- Явно обаче не са малко слушателите на ГЕРБ?
- Не са малко, само че ще намалеят. В края на краищата смяната стартира, само че не е навлязла в решаващата си фаза.
- Сега ли ще е тя?
- Зависи какво ще създаде 14 ноември, най-много в парламентарен проект.
- Питам ви и предвид на президентския избор.
- Няма нищо извънредно в тази ситуация. Надявам се, че със съсредоточаването на два избора ще имаме по-висока интензивност. Която е нужна за по-отговорен и по-легитимен резултат. Подозирам, че ще е по-висока интензивността от юлския избор, само че дали ще достигнем априлския, не знам. По-сложно ще е. Надявам се и да няма платен избор, който да вдигне изкуствено интензивността.
- Защо не се осмелиха главните играчи да повдигнат напълно партийна кандидатура за президент? Заложи се на формулата инициативни комитети...
- Изцяло партийни кандидатури има, когато има мощни партии. Ние сега нямаме. Нямаме и огромни партии. Всички в най-хубавия случай са средняци. Имам поради като политическо въздействие. Те се въртят към 10 % от имащите право на глас в България. Според интензивността някой може да мине и 20% поддръжка измежду гласувалите. Това са междинни и дребни партии. Ако въпреки всичко имаш някаква концепция да гониш триумф, явно няма партия, която да бъде задоволително мощен ракетоносител. Инициативните комитети не са екзотика, работещ инструмент са. Не е ужасно.
Но несъмнено, едновременното случване на президентски и парламентарни избори постанова сходни решения, защото за партиите, естествено, по-важно е гласуването за народни представители. Там те щат, не щат, ще се конкурират и с съперници. Които не са съперници, пък са съперници в същото политическо поле. Така че, в случай че бъде повдигнат партиен претендент, и неговите шансове за президентската конкуренция понижават, и надали нещо ще се добави към достиженията на партиите. Добро тактическо решение е в една такава смесена изборна обстановка. За мислещата аудитория, която нормално гласоподава, всичко е задоволително ясно. Дали е ИК, дали е единствено проформа, а в действителност е платформа за партийно присъединяване, се вижда незабавно.
ГЕРБ са решили, че е по-безопасен вид издигането на проф. Анастас Герджиков. С по-малко опасности и вреди и върху тяхното парламентарно показване. А може би схемата е да се показа официално самостоятелен претендент, който да консолидира вота на партиите на отиващото си статукво – ГЕРБ, Движение за права и свободи и присъдружни по-малки обединения.
- Ако се стигне до втори тур на президентския избор, действителният конфликт ще е сред сегашния президент и ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов?
- До огромна степен зависи от Движение за права и свободи и неговото присъединяване в президентския избор. По чистата аритметика, в случай че ГЕРБ монолитно стои зад проф. Герджиков, в случай че има балотаж, най-вероятно ще е сред Радев и Герджиков. Ако гледаме чистата аритметика. Безспорно Лозан Панов е по-сериозен претендент от Герджиков. Панов е с позиции, с каузи, с явен политико-граждански профил, само че мъчно ще консолидира значими сили до „ Демократична България “. Затова има по-малки шансове да отиде на балотаж. Все отново доста зависи и по какъв начин ще тече тази паралелна акция. Може да сервира и сърпрайзи.
- Казвате изненади, а в парламентарния избор ще има ли?
- Честно казано, не знам какво би ме изненадало към този момент. Всичко е в границите на предстоящото, и то с много прилична възможност. Идните 20 година, да не кажа и повече, няма да има партия, която да има болшинство. Нима в Германия има? Виждам към този момент някакви признаци на учене в младите партии. И при юлските избори, и при априлските имаше първи проблясъци на разговор, бяха открити контакти, имаше и общи тематики и прочие Като понесат самите протестни партии някаква доза углавен избор – и към Има Такъв Народ, и към Демократична България и другите, уповавам се да извлекат нужните поучения. Надявам се да се появи нов състезател, който няма дълготрайни политически упоритости и желае да свърши работата, която несъмнено е значително.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ