Прокуратурата е един от родилните дефекти на конституцията
Г-жо Йорданова, Народният съд целокупно осъжда на гибел 2816 българи, против 12 смъртни присъди на главния развой в Нюрнберг - да си намерения човек, че у нас са измислени и фашизмът, и нацизмът. Какъв дълг има към момента българското общество към жертвите на комунистическия режим, към техните фамилии, към историята и към правото?
- Това е една от най-тежките нещастия в историята на нашия народ. След края на Втората международна война в България има извънредно висок брой на хора, наказани по политически аргументи. Този проблем има и модерни измерения. Дългът ни преди всичко е да не забравяме. България към момента е дебитор на поколението на жертвите и потърпевшите - макар приемането на закона за наказание на комунистическия режим, макар механизмите за обезщетение на засегнатите. В предишни Народни събрания имаше самодейност за отпадане на отминалостта за тези закононарушения, само че тя беше оповестена за противоконституционна от тогавашния основен прокурор Цацаров. И Народно събрание не извърши конституционното си пълномощие - разгласен за противоконституционен текст от закона да бъде прегледан и да последва отговарящ законодателен акт. Що се отнася до компенсациите на потърпевшите, там също има изостанала във времето работа - поради унищожени документи.
Симеон Сакскобургготски откри самостоятелен метод да реши своите проблеми.
- По въпроса има висящо дело в Съда по правата на индивида, тъй че това е тематика с развиване.
В публичното схващане антифашистките и антикомунистическите акции не са показани симетрично. Фашизмът постоянно е показван като по-голямото зло, а историческата истина е, че двата тоталитарни режима са изцяло съразмерни. Докъде се разпростряха у нас процесите по декомунизация?
- Декомунизацията в България е недовършен развой. Последиците са налице - въздействието на „ дълбоката страна “, сянката на някогашната Държавна сигурност. Но желая да слага този въпрос в по-широк подтекст. Когато приказваме за антифашизъм или антикомунизъм, ние приказваме за отбрана на правата на индивида, за свободите и господство на правото. В случая с Народния съд - това е изключително правораздаване.
То не е първото в България, държавен съд се организира и по време на режима на Стамболийски.
- Как са избирани съдиите за Народния съд – правилни на Българска комунистическа партия и на Отечествения фронт, а ръководителите на съдилищата са назначавани от изпълнителната власт.
И телеграмата на други Димитров от Москва: „ Никаква благосклонност! “
- Точно по този начин. Резултатът е извънредно високият брой на неоправдателни и смъртни присъди за политически убеждения.
Тогавашните комунисти твърдяха, че Народния съд е въведен, с цел да въдвори правда и да спре избиването на хора без съд и присъда сред септември и декември 1944 година.
- Нека историците дадат дефинитивна оценка на процесите. Моята задача като министър на правораздаването е да не позволявам повтарянето на сходни изключителни съдилища. Тази година честваме 30 година от присъединението на България към Хартата за правата на индивида и ще разгърнем редица мероприятия в тази връзка.
Темата за метода, по който участва комунистическия режим в учебниците по история продължава да е настояща.
- Темата за събитията в България сред 1944 и 1989 година влезе в учебниците едвам през 2020 година. Казано по различен метод, ние последни от някогашния руски блок пристъпихме към справедлив прочит на историята си.
Правно уредени ли са процесите на диво почистване на персонални и партийни сметки, убийства и плячкосване без съд и присъда сред септември и декември 1944 година, за които споменахме?
- Трябва да се открият обстоятелствата на репресиите. А за множеството от тези зверства липсват документи и свидетелства.
В момента най-чувствителната везна за доверие към новото ръководство е тематиката за върховенството на закона в България. За инфлацията оправданието е, че е вносна. " Вносният " правосъден подарък в лицето на акта „ Магнитски “ обаче не провокира изключително придвижване в правораздавателната система. Защо „ Магнитски “ играе алегорична роля в България?
- Проблемът с върховенството на правото у нас е еманация на всички други проблеми. Санкциите по Закона „ Магнитски “ бяха мощна плесница през лицето на българската страна.
Наричаха го и „ гражданска гибел “, въпреки че нищо сходно не се случи с описаните в листата лица.
- Като ръководител на Комисията „ Магнитски “ в предходното Народно заседание изпитвах неразбиране по какъв начин против Пеевски може да има 15 предварителни производства и единствено 2 да са достигнали до досъдебно произвеждане, само че и те да са прекъснати? Срещу него и Илко Желязков започнаха някакви неразбираеми инспекции, само че единствено против Васил Божков се водят дейни дейности за търсене на наказателна отговорност. Изискването за ефикасна прокуратура стои пред България от доста години. Това е един от родилните недостатъци на конституцията.
Оттам ли в обществото идва чувството за безизходност по тематиката?
- Общественото неспокойствие е стигнало до такава степен, че политическите сили към този момент не желаят да заплащат високата цена на от дълго време нерешените проблеми. През юни Комитетът на министрите към Съвета на Европа, формат „ Човешки права “, още веднъж ще сложи този въпрос пред България.
Сред жителите се затвърждава усещането, че Европейски Съюз подхожда официално и много мудно по нашите проблеми в правораздаването. „ Правен мъртвец “ ли е актът „ Магнитски “ в границите на Европейски Съюз, както твърди Движение за права и свободи?
- На чуването в Групата за мониторинг на върховенството на правото в Европейски Съюз предишния четвъртък стана ясно, че измежду членовете има незадоволство от неналичието на изясненост и на резултати по използването на глобите по „ Магнитски “ в България. Явно е прекомерно пресилено да се твърди, че „ Магнитски “ е „ юридически мъртвец “ в границите на Европейски Съюз. Иначе не мога да не се съглася, че в някои случаи Европейска комисия е бюрократична и технократска и не всеки път слага пръст върху вярната точка на казуса.
Тези дни се появи информация, че съдът в Ню Йорк е прекратил наказателното дело по закона „ РИКО “ против неколцина българи, измежду които и господин Пеевски. Какво се знае в Министерството на правораздаването по тази тематика?
- Министерството на правораздаването не е страна по този развой. Нямаме обстоятелства и информация.
А за какво не извършите питане до американските правни управляващи, откакто става дума за български жители?
- Като министър на правораздаването нямам съображение за това.
Разпространената от ръководещите концепция е КПКОНПИ да стане... две институции. Какво ще значи този " колеблив дизайн " на комисията?
- Обсъжда се КПКОНПИ да бъде разграничена на две - на антикорупционна комисия и на комисия за лишаване на нелегално добито имущество. Това са разнообразни групи проблеми: едната визира хора по етажите на властта, а другата " опира " до всички жители с нелегално добито имущество. Предвиждат се проверяващи функционалности, както митническите инспектори могат да проверяват закононарушения по контрабанда. Чуват се и резонни терзания, че комисията още веднъж може да се трансформира в бухалка. Затова предвиждаме гаранции за правосъден надзор и отбрана на правата на засегнатите лица.
Как софтуерно ще бъде прокарана концепцията за арбитър, проверяващ основния прокурор?
- Това е механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност на основния прокурор. Изобщо не става въпрос за някакъв „ шеф “ на основния прокурор. Този арбитър ще проверява единствено при съществуване на съответни данни за нарушавания.
Тоест, в случай че този принцип бе в деяние, в този момент подобен арбитър трябваше да се заеме с следствието на насъбраните - съгласно вас - сигнали против Иван Гешев?
- Ако това беше по този начин, Висшият правосъден съвет трябваше да се запознае със сигналите и да премине към процедура по установяване на проверяващ магистрат. Нека напомня, че във Висш съдебен съвет към този момент има голям брой материали, които дават учредения за сходни дейности.
Една от последните вести е, че въпреки и в оставка, господин Цацаров стартира инспекция на наличните сигнали против Иван Гешев. Как разчитате това деяние на някогашния основен прокурор?
- Изненадана съм, че той едвам в този момент проглежда. Нека напомня, че на 8 февруари чакаме решението на Конституционния съд във връзка настояването за тълкувателно решение по отношение на пълномощията на министъра на правораздаването да желае предварително преустановяване на мандата на основния прокурор.
Гражданската организация БОЕЦ предвижда, че до края на февруари Иван Гешев ще освободи поста си. Кога, съгласно вас, българският основен прокурор ще носи име, друго от името на господин Гешев?
- Няма да върша спекулации с календара. Видяхме, че основният прокурор се пробва да измести дебата по тематиката с погрешни изказвания. Най-устойчивият път минава през промени в конституцията.
Този път обаче " минава " през невъзможното квалифицирано болшинство в Народното събрание.
- Точно по този начин. Това важи и за избора на Инспекторат към Висш съдебен съвет, и за избора на членовете на Висш съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Затова най-прекият път е господин Гешев да последва господин Цацаров...
Разговора води: Емил Янев
- Това е една от най-тежките нещастия в историята на нашия народ. След края на Втората международна война в България има извънредно висок брой на хора, наказани по политически аргументи. Този проблем има и модерни измерения. Дългът ни преди всичко е да не забравяме. България към момента е дебитор на поколението на жертвите и потърпевшите - макар приемането на закона за наказание на комунистическия режим, макар механизмите за обезщетение на засегнатите. В предишни Народни събрания имаше самодейност за отпадане на отминалостта за тези закононарушения, само че тя беше оповестена за противоконституционна от тогавашния основен прокурор Цацаров. И Народно събрание не извърши конституционното си пълномощие - разгласен за противоконституционен текст от закона да бъде прегледан и да последва отговарящ законодателен акт. Що се отнася до компенсациите на потърпевшите, там също има изостанала във времето работа - поради унищожени документи.
Симеон Сакскобургготски откри самостоятелен метод да реши своите проблеми.
- По въпроса има висящо дело в Съда по правата на индивида, тъй че това е тематика с развиване.
В публичното схващане антифашистките и антикомунистическите акции не са показани симетрично. Фашизмът постоянно е показван като по-голямото зло, а историческата истина е, че двата тоталитарни режима са изцяло съразмерни. Докъде се разпростряха у нас процесите по декомунизация?
- Декомунизацията в България е недовършен развой. Последиците са налице - въздействието на „ дълбоката страна “, сянката на някогашната Държавна сигурност. Но желая да слага този въпрос в по-широк подтекст. Когато приказваме за антифашизъм или антикомунизъм, ние приказваме за отбрана на правата на индивида, за свободите и господство на правото. В случая с Народния съд - това е изключително правораздаване.
То не е първото в България, държавен съд се организира и по време на режима на Стамболийски.
- Как са избирани съдиите за Народния съд – правилни на Българска комунистическа партия и на Отечествения фронт, а ръководителите на съдилищата са назначавани от изпълнителната власт.
И телеграмата на други Димитров от Москва: „ Никаква благосклонност! “
- Точно по този начин. Резултатът е извънредно високият брой на неоправдателни и смъртни присъди за политически убеждения.
Тогавашните комунисти твърдяха, че Народния съд е въведен, с цел да въдвори правда и да спре избиването на хора без съд и присъда сред септември и декември 1944 година.
- Нека историците дадат дефинитивна оценка на процесите. Моята задача като министър на правораздаването е да не позволявам повтарянето на сходни изключителни съдилища. Тази година честваме 30 година от присъединението на България към Хартата за правата на индивида и ще разгърнем редица мероприятия в тази връзка.
Темата за метода, по който участва комунистическия режим в учебниците по история продължава да е настояща.
- Темата за събитията в България сред 1944 и 1989 година влезе в учебниците едвам през 2020 година. Казано по различен метод, ние последни от някогашния руски блок пристъпихме към справедлив прочит на историята си.
Правно уредени ли са процесите на диво почистване на персонални и партийни сметки, убийства и плячкосване без съд и присъда сред септември и декември 1944 година, за които споменахме?
- Трябва да се открият обстоятелствата на репресиите. А за множеството от тези зверства липсват документи и свидетелства.
В момента най-чувствителната везна за доверие към новото ръководство е тематиката за върховенството на закона в България. За инфлацията оправданието е, че е вносна. " Вносният " правосъден подарък в лицето на акта „ Магнитски “ обаче не провокира изключително придвижване в правораздавателната система. Защо „ Магнитски “ играе алегорична роля в България?
- Проблемът с върховенството на правото у нас е еманация на всички други проблеми. Санкциите по Закона „ Магнитски “ бяха мощна плесница през лицето на българската страна.
Наричаха го и „ гражданска гибел “, въпреки че нищо сходно не се случи с описаните в листата лица.
- Като ръководител на Комисията „ Магнитски “ в предходното Народно заседание изпитвах неразбиране по какъв начин против Пеевски може да има 15 предварителни производства и единствено 2 да са достигнали до досъдебно произвеждане, само че и те да са прекъснати? Срещу него и Илко Желязков започнаха някакви неразбираеми инспекции, само че единствено против Васил Божков се водят дейни дейности за търсене на наказателна отговорност. Изискването за ефикасна прокуратура стои пред България от доста години. Това е един от родилните недостатъци на конституцията.
Оттам ли в обществото идва чувството за безизходност по тематиката?
- Общественото неспокойствие е стигнало до такава степен, че политическите сили към този момент не желаят да заплащат високата цена на от дълго време нерешените проблеми. През юни Комитетът на министрите към Съвета на Европа, формат „ Човешки права “, още веднъж ще сложи този въпрос пред България.
Сред жителите се затвърждава усещането, че Европейски Съюз подхожда официално и много мудно по нашите проблеми в правораздаването. „ Правен мъртвец “ ли е актът „ Магнитски “ в границите на Европейски Съюз, както твърди Движение за права и свободи?
- На чуването в Групата за мониторинг на върховенството на правото в Европейски Съюз предишния четвъртък стана ясно, че измежду членовете има незадоволство от неналичието на изясненост и на резултати по използването на глобите по „ Магнитски “ в България. Явно е прекомерно пресилено да се твърди, че „ Магнитски “ е „ юридически мъртвец “ в границите на Европейски Съюз. Иначе не мога да не се съглася, че в някои случаи Европейска комисия е бюрократична и технократска и не всеки път слага пръст върху вярната точка на казуса.
Тези дни се появи информация, че съдът в Ню Йорк е прекратил наказателното дело по закона „ РИКО “ против неколцина българи, измежду които и господин Пеевски. Какво се знае в Министерството на правораздаването по тази тематика?
- Министерството на правораздаването не е страна по този развой. Нямаме обстоятелства и информация.
А за какво не извършите питане до американските правни управляващи, откакто става дума за български жители?
- Като министър на правораздаването нямам съображение за това.
Разпространената от ръководещите концепция е КПКОНПИ да стане... две институции. Какво ще значи този " колеблив дизайн " на комисията?
- Обсъжда се КПКОНПИ да бъде разграничена на две - на антикорупционна комисия и на комисия за лишаване на нелегално добито имущество. Това са разнообразни групи проблеми: едната визира хора по етажите на властта, а другата " опира " до всички жители с нелегално добито имущество. Предвиждат се проверяващи функционалности, както митническите инспектори могат да проверяват закононарушения по контрабанда. Чуват се и резонни терзания, че комисията още веднъж може да се трансформира в бухалка. Затова предвиждаме гаранции за правосъден надзор и отбрана на правата на засегнатите лица.
Как софтуерно ще бъде прокарана концепцията за арбитър, проверяващ основния прокурор?
- Това е механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност на основния прокурор. Изобщо не става въпрос за някакъв „ шеф “ на основния прокурор. Този арбитър ще проверява единствено при съществуване на съответни данни за нарушавания.
Тоест, в случай че този принцип бе в деяние, в този момент подобен арбитър трябваше да се заеме с следствието на насъбраните - съгласно вас - сигнали против Иван Гешев?
- Ако това беше по този начин, Висшият правосъден съвет трябваше да се запознае със сигналите и да премине към процедура по установяване на проверяващ магистрат. Нека напомня, че във Висш съдебен съвет към този момент има голям брой материали, които дават учредения за сходни дейности.
Една от последните вести е, че въпреки и в оставка, господин Цацаров стартира инспекция на наличните сигнали против Иван Гешев. Как разчитате това деяние на някогашния основен прокурор?
- Изненадана съм, че той едвам в този момент проглежда. Нека напомня, че на 8 февруари чакаме решението на Конституционния съд във връзка настояването за тълкувателно решение по отношение на пълномощията на министъра на правораздаването да желае предварително преустановяване на мандата на основния прокурор.
Гражданската организация БОЕЦ предвижда, че до края на февруари Иван Гешев ще освободи поста си. Кога, съгласно вас, българският основен прокурор ще носи име, друго от името на господин Гешев?
- Няма да върша спекулации с календара. Видяхме, че основният прокурор се пробва да измести дебата по тематиката с погрешни изказвания. Най-устойчивият път минава през промени в конституцията.
Този път обаче " минава " през невъзможното квалифицирано болшинство в Народното събрание.
- Точно по този начин. Това важи и за избора на Инспекторат към Висш съдебен съвет, и за избора на членовете на Висш съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Затова най-прекият път е господин Гешев да последва господин Цацаров...
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ