Фурмите - хлябът на пустинята
Фурмите са един от най-древните плодове, отглеждани от индивида. Добиват се от финиковите палми.
В пустинните местности на Северна Африка и Близкия изток фурмите са главен източник на храна от хилядолетия. Отглеждат се по тези места от цели 4000 години.
Вкусните плодове съдържат доста витамини и въглехидрати. Пресните фурми са твърди и не са вкусни. Когато узреят, стават оранжеви на цвят. След ферментация получават тъмнокафяв цвят.
Една финикова палма добива приблизително 45–90 кг плодове. Този рандеман обаче се получава, когато палмата доближи възраст от 10–15 години. Палмата живее 100–200 години.
В сушените фурми се съдържат 60-65% захар - най-голям % спрямо всички други плодове. И това е основно глюкоза и фруктоза. Също по този начин те съдържат доста желязо, магнезий, фосфор, минерални соли, витамини от групи А и Б, незаменими аминокиселини, протеини и други
Учените считат, че 10 фурми дневно са задоволителни за ежедневните потребности на индивида в магнезий, мед, сяра, половината от потребностите му от желязо, една четвърт от потребностите от калций.
23 типа аминокиселини, съдържащи се във фурмите, липсват в множеството други плодове. Ето за какво те са значим детайл в хранителния режим на хората в доста страни. В горещите страни те са спечелили репутацията си на " самун на пустинята ".
Фурмите са доста калорични. В 100 грама се съдържат 281 ккал. Така че тези, които злоупотребят с тях, са склонни към напълняване. Но това не значи, че би трябвало да премахнете изцяло фурмите от трапезата си. Няколко фурми за десерт няма да навредят на фигурата ви.
Какво може да приготвите от фурми? Пресните фурми се прибавят към доста ястия: плодова салата, компот, сладкиши и торти. В Древен Вавилон от фурми са произвеждали вино и оцет. Печени и смлени костилките на фурми заместват кафето.
